- Има ли нещо материално в страданията и радостите на душата след смъртта?
„Те не могат да бъдат материални, казва здравият разум, тъй като душата не е материя. Няма нищо плътско в тези страдания и тези радости; те обаче са хиляда пъти по-живи от онези,
които преживявате на Земята, защото Духа, веднъж освободен, е по-впечатлителен, така че материята вече не притъпява усещанията му.“ (237 до 257) - Защо човек понякога си създава толкова груба и абсурдна идея за страданията и радостите на бъдещия живот?
„Това е интелект, който все още не се е развил достатъчно. Детето разбира ли нещата като възрастния? Това, още повече, също зависи от нещата, които са ви научили: ето къде има нужда от една реформа.
„Вашият език е много непълен, за да изрази това, което е извън вас. Тогава беше необходимо да се прибегне до сравнения и за реалност бяха взети образите и фигурите, които послужиха за тези сравнения. Въпреки това, когато човек се учи, толкова по-добре ще разбира онова, което езикът ви не може да изрази.“ - В какво се състои щастието на добрите Духове?
„В познаването на всички неща; в това да не изпитват омраза, нито ревност, нито завист, нито амбиция, нито някоя от страстите, които причиняват нещастието на хората. Любовта, която ги обединява е източникът на върховно щастие. Те не изпитват нуждите, нито страданията, нито мъките от материалния живот. Те са щастливи от доброто, което правят. Щастието на Духовете обаче е пропорционално на издигането на всеки един. Вярно е, че само Чистите Духове се радват на върховното щастие, но не всички останали са нещастни. Между злите и съвършените има една безкрайност на степени, където радостите са присъщи на моралното състояние. Тези, които вече са достатъчно напреднали, разбират блаженството на онези, които ги предшестват и се стремят да го постигнат. Но това за тях представлява една мотивация и стимул, а не ревност. Те знаят, че от тях зависи да го получат и полагат труд за да успеят, но го правят с ведростта на спокойната съвест, и се смятат щастливи за това, че не им се налага да страдат това, което понасят злите.“ - Сред условията за щастие на добрите Духове вие цитирате липсата на материални нужди. Но задоволяването на тези нужди не представлява ли един източник на удоволствие за
човека?
„Да, удоволствието на животното. Когато не можете да удовлетворите тези нужди преминавате през едно мъчение.” - Какво трябва да се разбира, когато се казва, че Чистите Духове са събрани в Божието Лоно и са заети с пеене на възхвали към него?
„Това е една алегория, която показва проницателността, която те притежават относно съвършенствата на Бог, защото Го виждат и разбират, но която, както много други, не трябва да се взема буквално. Всичко в Природата, от малката песъчинка, пее, тоест провъзгласява силата, мъдростта и добротата на Бог. Не вярвайте обаче, че блажените Духове стоят в съзерцание за цяла вечност. Това би било едно глупаво и монотонно блаженство, и като щастието на егоиста, тъй като тяхното съществуване би било една безкрайна безполезност. Те са освободени от премеждия на телесния живот: това вече е едно щастие. След това, както казахме, познават и знаят всички неща; използват ползотворно интелекта, който са придобили, като помагат за прогреса на други Духове. Това е тяхното занимание, което същевременно е една радост.“ - В какво се състоят страданията на низшите Духовете?
„Те са толкова разнообразни, колкото и причините, които ги определят и са пропорционални на степента на малоценност, както радостите са адекватни на превъзходството. Те могат да бъдат обобщени по следния начин: Те завиждат на това, което им липсва, за да бъдат щастливи и което не получават; виждат щастието и не могат да го постигнат; всичко, което им пречи да бъдат блажени за тях е един мотив за скръб, ревност, гняв, отчаяние;
угризения, неописуемо морално безпокойство. Те желаят всички удоволствия, но не могат да ги задоволят: това е, което ги измъчва.” - Влиянието, което Духовете упражняват един върху друг, винаги ли е добро?
„Винаги е добро, разбира се, от страна на добрите Духове. Покварените Духове се стремят да отклонят от пътя на доброто и покаянието тези, които им изглеждат податливи на внушение и които често са тези, които те самите за водили към злото през земния си живот.“
а) Тогава смъртта не ни освобождава от изкушението, така ли?
„Не, но действието на лошите Духове винаги е по-голямо над хората и по-малко над други Духове, защото те не са подвластни на материалните страсти, както е при хората.” (996)
- Как действат злите Духове за да изкушават други Духове, след като не могат да си играят със страстите?
„Страстите не съществуват материално, но съществуват в мисълта на изостаналите Духове. Злите подхранват тези мисли, водейки техните жертви към места, където им се предлага спектакълът на тези страсти и всичко, което може да ги развълнува.”
а) Но каква полза от тези страсти, ако вече нямат истински обект?
„Точно в това се крие тяхното мъчение: скъперникът вижда злато, което не му е позволено да притежава; похотливия вижда оргии, в които не може да участва; гордият вижда почести, които
предизвикват у него завист и на които не може да се наслади.”
- Кои са най-големите страдания, на които злите Духове биват подложени?
„Не е възможно да се опишат моралните мъчения, които представляват наказание за определени престъпления. Дори тези, които ги страдат ще се затруднят да ви дадат една представа за тях. Несъмнено обаче най-ужасното нещо е да мислят, че са осъдени завинаги без право на опрощение.”
Коментар на Кардек: За страданията и радостите на душата след смъртта човек формира една повече или по-малко възвишена идея, според състоянието на неговата интелигентност. Колкото повече той се развива, толкова повече тази идея се усъвършенства и пречиства от материята; той разбира нещата от една по-рационална гледна точка и спира да възприема образите на един символен език буквално. Учейки се, че душата е едно изцяло духовно същество, по-просветения разум ни казва, че точно поради тази причина тя не може да бъде достигната от впечатленията, които действат само върху материята. От това обаче не следва, че тя е освободена от страдания, нито че не получава наказанието за своите грешки. (237)
Резултата от спиритистките общувания е показване на бъдещото състояние на душата, вече не само на теория, но в реалността. Те ни поставят пред очите всички перипетии на живота отвъд гроба. В същото време обаче те ни ги показват като напълно логични последствия от земния живот и, макар и лишени от фантастичния апарат, създаден от въображението на хората, те са не по-малко болезнени за тези, които са злоупотребили със своите дадености. Безкрайно е разнообразието на тези последствия. Но, в общия случай може да се каже: всеки е наказан за това, което е съгрешил. Поради това някои са наказвани чрез непрестанното видение на злото, което са сторили; други, чрез скръб, чрез страх, чрез срам, чрез съмнение, чрез изолация, чрез мрак, чрез отделяне от съществата, които са им скъпи и т.н.
- Откъде идва учението за вечния огън?
„Образ, подобен на много други, взет като реалност.“
а) Но страхът от този огън няма ли да доведе до добър резултат?
„Вижте дали не служи като спирачка, дори сред онези, които го проповядват.
Ако преподавате неща, които разумът по-късно отхвърли, ще създадете едно впечатление, което нито ще бъде трайно, нито конструктивно.”
Коментар на Кардек: Безсилен да определи естеството на тези страдания на своя език, човекът не намери по-живо сравнение от това с огъня, тъй като за него огънят е един вид най-жестокото изтезание и е символ на най-насилственото действие. Ето защо вярата във вечния огън датира от най-далечната древност, като съвременните народи са я наследили от най-старите. Поради това също така човек казва на своя образен език: огънят на страстите; да изгориш от любов, от ревност и т.н.
Първия пример за днешния урок показва болезненото състояние на един дух след смъртта и кое в крайна сметка повлиява за неговото успокоение. Разказа е включен в книга „Рай и Ад“ на Алан Кардек, която както знаем от предни уроци предлага описания от дейността на Парижкото Спиритическо Общество през средата на 19 век – Духът на Новел – разказ за състоянието му след смъртта
За контраст на предишния пример ще споделим детайлния разказ на един щастлив Дух как той преминава през смъртта си и състоянието след това. Книгата отново е „Рай и Ад“ на Алан Кардек – Самуел Филипе – свидетелството на един щастлив Дух
Последният пример за днешния урок показва състоянието на един простичък дух, който няма никаква идея от духовност приживе и е вкопчен в една реалност, която сам си е създал след смъртта със силата на ума. Тук обаче можем да видим и нещо много ценно – как духовните водачи използват ресурса на един инкарниран медиум докато спи нощно време и преживява осъзнати излизания на духа (опитност извън тялото), за да помогнат чрез нея на този нещастен дух с течение на времето, докато не го извадят от упоритата му и мъчителна илюзия. Медиума, който участва в оказването на тази помощ е Ивон до Амарал Перейра, а книгата, в която описва случая е „Спомени от медиумизма“ Recordações da Mediunidade – Вкопчване в ментална илюзорна реалност след смъртта и помощ от един инкарниран медиум по време на сън и ОИТ
И още един материал в полза на разбирането на състоянието след смъртта – Колективни изкупления – Историята на два развити духа Асканио и Лукас и поправката на дълг опреди половин век
0 Коментара