(1938-2006)
Синът на Каролина Карисими Памфиро и Алтиво де Матос Памфиро се присъединява към Бразилския Презастрахователен Институт (IRB) на 16-годишна възраст, където започва да работи като пратеник. Той щеше да бъде само едно от многото момчета, които минаваха там всяка година и които скоро трябваше да напуснат работата поради задължителната военна служба, ако не бяха добротата, всеотдайността и чувството за отговорност, с които той изпълняваше и най-дребните задължения. По този начин поведението му скоро привлече вниманието на по-възрастните другари от неговия и други отдели, събирайки симпатията и уважението на всички. И именно поради тези причини в IRB беше направена петиция за искане от ръководството на компанията за повторно приемане на младежа, веднага след като той се уволни от военна служба. Искането беше прието и завръщайки се на 19-годишна възраст той отново беше в компанията на колегите от Института, където бе нает за постоянно и окончателно, след явяване на изпит, където остана до пенсиониране.
Тази проста история е само за да илюстрираме великодушния образ на един много обичан работник в Спиритисткото движение на Рио де Жанейро, който на 17 февруари 2006 г., в 19:30 ч., се върна към духовния план. Алтиво Карисими Памфиро е интерниран в болница в западната зона на Рио де Жанейро, където проведе последната си борба с рака, който, макар че го отслабваше физически, само го укрепваше духовно.
Роден на 24 март 1938 г. в град Рио де Жанейро, първите контакти на Алтиво със Спиритизма се случват на работното му място, където през 1954 г. той се запознава с Брунилде Мендеш и Вера Симоеш, която сега е дезинкарнирана. И двете обичаха да говорят за Спиритистката Доктрина по време на почивките, тема, която предизвика интереса на момчето, което малко след това вече четеше първите произведения на Учението. Усещайки ентусиазма на младия мъж, Брунилде го покани да участва на Домашното Евангелие, което тя провеждаше в своята къща. Там той успя да види как неговият медиумизъм процъфтява, същият този медиумизъм, който щеше да го превърне в една много търсена от страдащите личност, за утеха чрез една приятелска дума.
Работния му дух в полза на Доктрината се разкриваше пропорционално на неговата диверсифицирана медиумна дарба, която включваше способности като психография, психофония, ясновидство, ясно-чуване и лечение. И тъй като не отказваше задачи, той участваше с приятелките си Брунилде и Вера в инициативи, довели до основаването на „Лар де Тереза“, в Копакабана, в южната зона на Рио. След това той мобилизира енергията си за основаването на Спиритистки център Леон Денис (СЕЛД), който повече 40 години работи в Бенто Рибейро, бидейки една от най-известните и търсени институции в Северната Зона на Рио, за референция и препоръки в учението и практика на спиритистките принципи, включително в социалната сфера, обслужвайки стотици нуждаещи се хора всеки месец.
На СЕЛД той посвети почти цялото си време, действайки като медиум и изнасяйки уроци по „Книга на Духовете“ на Алан Кардек и творбите на Андре Луис. Той също се посвети със същия обет на Издания СЕЛД, насочени главно към публикуване на преводи на Кардек, Леон Денис и произведения на автори като Габриел Дилейни и Ернесто Бозано, в допълнение към това, че предлага възможност за новата реколта писатели, чиито творби се отличават с доктринално качество.
„Липсата на колегата ни в работата се чувства от всички нас в СЕЛД, които го обичаме и от онези, които са го познавали като работник и любящ приятел във всяко време. Независимо дали бяха щастливи или трудни дни, той винаги имаше думи на ентусиазъм и приятелство за всички.“– казва координаторът на печата и редакторка на институцията, Мария Реджина де Оливейра, която работи с Алтиво от 1983 г.
Ежедневието на Алтиво започва да се променя през 2004 г. поради рак на лимфата и химиотерапия, на които трябваше да се подложи. Възстановен, той се връща на работа, но година и половина по-късно се появи левкемия, която, когато беше открита, вече беше в много напреднал процес, което го доведе до дезинкарнация. Тялото на Алтиво Карисими Памфиро е погребано на 18 февруари в 16:00 ч. В гробището в Инхаума, където присъстваха хиляди хора, в едно движение, виждано само при погребенията на публични личности. Още едно доказателство за оценката към Алтиво – който в миналото можеше да разчита на мобилизирането на колеги, за да остане във фирмата си – и който бе спечелил същото със Спиритисткото движение, на което той винаги се бе проявявал като верен работник, както свидетелства неговата многогодишна приятелка Брунилде, от Лар де Тереза: „Той беше една референция за нас.“
В живота си Алтиво среща медиумите Пейшотиньо, Шико Шавиер и Дивалдо Франко.
Алтиво беше един задълбочен изследовател на духовните феномени и жаден читател на духовни книги.
За него медиумът Дивалдо Франко каза веднъж: „той е човекът, който знае най-много за медиумизма в Бразилия“.
Алтиво помогна за основаването на няколко спиритистки центъра в Бразилия, а също и в чужбина.
Никога не си позволи да създаде свое лично семейство за да отдаде целия си живот на огромното човешко семейство от инкарнирани и дезинкарнирани братя и сестри чрез своята благословена работа.
2 седмици след неговото дезинкарниране, се получи едно психографирано послание от един духа на човек, който на земята бе помогнал на Алтиво да основе Спиритистки Сентър Леон Денис. Той каза, че когато е влизал в духовния свят Алтиво е приветстван от самия кодификатор на Спиритизма Алан Кардек и един от най-големите му популяризатори в Европа Леон Денис.
Алтиво умря в ден Петък през нощта. Един медиум, който се намира в СЕЛД по това време, казва: „никой не знаеше, че е починал, само знаехме че е в болница. Изведнъж всички чухме нещо подобно на взрив и всички светлини на центъра се изключиха, въпреки че бяха външното осветление работеше. Тогава, когато си пристигнах вкъщи, разбрах новината, че той е починал.“
0 Коментара