Лектор: Пауло Нагае.
Дата: 2 април 2018 г. в Спиритистки център Леон Денис, Рио де Жанейро
МОЖЕ ДА ЧУЕТЕ ЛЕКЦИЯТА В АУДИО ВАРИАНТ ТУК
Лекцията разработва Глава 17 точка 220 от Книга на Медиумите.
Ето цитатите, които лектора ползва:1a Могат ли медиумите да загубят своята способност?
„Това се случва често, независимо от разновидността на тази способност; но почти винаги това е едно моментно прекъсване, което спира заедно с причината, която го е произвела.”2a Причината за загубата на медиумизма на изчерпването на флуида ли се дължи?
„С каквато и способност да е надарен медиумът, той не може нищо без симпатизиращото съдействие на Духовете. Когато медиума не получава нищо повече, това не е способността, която му липсва; а Духовете са, които не желаят или не могат да си послужат с него.3a – Каква причина може да провокира медиума да бъде изоставен от Духовете?
„Употребата, която прави от своята способност е най-силната причина за Духовете. Можем да го изоставим, когато той си служи с нея за несериозни неща, или заради амбициозни цели; когато отказва да предава нашето слово или си сътрудничи за производството на феномени за инкарнираните, които го викат или които имат необходимост да видят за да се убедят. Този дар от Бога не е даден на медиума за негово собствено удоволствие, и още по-малко да служи на неговата амбиция, а с оглед на неговото усъвършенстване и да може да разкрива истината на хората. Ако Духът види, че медиумът вече не отговаря на неговите очаквания и на предупрежденията, които му отправя, той се оттегля, за да потърси едно по-достойно протеже.4a Духът, който се оттегля, не може ли да бъде заместен, и в този случай, би ли се разбрало, че способността е спряла?
„Не липсват Духове, които над всичко друго искат да общуват и са готови да заменят тези, които се оттеглят, но когато е един Добър Дух, който напуска медиума, той може и да не го остави съвсем, а само временно и да го лиши за известно време от цялата комуникация, за да послужи като урок (на медиума) и да му докаже, че неговата способност не зависи от самия него и затова не трябва да се ласкае. Тази импотентност също така е за да даде на медиума доказателство, че той пише под едно чуждо влияние, иначе не щеше да има прекъсване.
„Освен това прекъсването на способността не винаги е едно наказание; понякога то свидетелства за грижата на Духа за медиума, към когото има привързаност. Той иска да му даде материалната почивка, която преценява, че е необходима, и в този случай не позволява на други Духове да го заменят. (…)12а За каква цел Провидението е надарило определени лица с медиумизъм по един специален начин?
„Това е една мисия, която им е поверена и в която са щастливи. Те са посредници между Духовете и хората.”13a Въпреки това, съществуват медиуми, които използват своята способност злонамерено.
„Те са несъвършени медиуми; те не знаят стойността на благото, което им е предоставено.?14a Ако това е една мисия и след като не е привилегия само на добрите хора, как така тази способност се дава на хора, които не заслужават уважение и които злоупотребяват с нея?
„Медиумизмът им е даден, защото те се нуждаят от него за своето собствено подобрение, така че да бъдат подготвени да получат добри уроци. Ако не се възползват от тези уроци, те ще понесат последствията. Не проповядваше ли Исус преференциално на грешниците, казвайки че е необходимо да даде на тях това, което нямат?“
Нека Исус ни благослови в тази учебна вечер!
Медиум. Първата характеристика, която имаме от Духовете за това кой е медиум: ние всички сме медиуми, е информацията, която имаме в „Книга на Духовете“. Оправданието на това твърдение се дава от факта, че всички сме способни да възприемаме Духовете и да се влияем от тях. Така че, най-общо казано, всички сме медиуми.
Въпреки това, тук в „Книга на Медиумите“ има една по-конкретна дефиниция: „Тази квалификация (медиум) се прилага единствено към онези, при които медиумната способност е ясно характеризирана и се превежда чрез очевидни ефекти с една определена интензивност, която зависи от повече или по-малко чувствителен организъм.“
Така наблюдаваме, че има нещо различно в организма на тези Духове, които се прераждат като медиуми.
Организмът на медиума е подготвен още от духовното тяло (периспирита), а не от физическото тяло. По този начин тази характеристика „всички ние сме медиуми“ е в съответствие със способността да възприемаме и получаваме влияние от Духовете. Тогава медиумизмът всъщност се отнася до изразяването на тази информация, уловена от Духовете, по ясен и безспорен начин.
Продължаваме да четем: „Трябва да се отбележи, освен това, че тази способност не се разкрива във всички по един и същи начин. Медиумите обикновено имат една специална склонност към този или онзи ред от явления, което прави те да формират толкова разновидности, колкото са видовете прояви.“
Това е една препратка към типа медиумизъм. Медиум на физическите ефект, медиум на интелигентните ефекти. В рамките на медиумизма на интелигентните ефекти имаме психографията, психофония, интуитивния медиумизъм…
Дори вътре във всяка специалност съществуват разлики.
Не съществуват идентични медиуми. Няма идентични медиумни способности, нито идентични медиумни феномени.
Това е лесно за разбиране. Ние сме уникални индивидуалности както инкарнираните в тяло, така и дезинкарнираните духове. Не е възможно да се получи един идентичен резултат, когато има два интелекта, които участват в едно явление.
Ако съществува едно огромно разнообразие от Духове, които желаят да общуват, и едно огромно разнообразие от медиуми, които да получат тази комуникация, математическата комбинация по двойки ще произведе един огромен брой възможности за взаимодействия между Духове и медиуми, за да се произведе един феномен.
Алтиво обичайно казваше нещо много сериозно:
„Всеки, който мисли, че медиумизмът целият е в книгите, се лъже.“
Защо? Защото няма начин всичко да се картографира. И така, ние изучаваме медиумизма по принцип, с широки концепции, но знаейки, че всеки случай е различен случай, и един медиумен феномен се различава от друг.
Един медиум ще каже: „Чувствам това и това“, но друг медиум ще каже: „Аз вече не се чувствам по този начин“.
Няма правилно и грешно. Те са различни личности с различни характеристики.
Тези нюанси ще се появят както във физическия феномен, така и в интелектуалния феномен.
Това обаче не означава, че не съществува една обща посока. Да, съществува и тази обща посока е свързана с морала: това е моралното влияние на медиума върху медиумния феномен. Ако следваме тази насока, няма да се излъжем.
Медиумните устройства могат да се различават, но моралният аспект създава една точка на пресичане.
Нека сега навлезем по-дълбоко в тази идея, за да я изясним.
В елемента, който изучаваме днес, Кардек задава на Духовете поредица от въпроси, за да предостави на медиумите по-широк поглед върху това какво е медиумизма.
Един от въпросите беше следният:
– За каква цел Провидението е надарило определени лица с медиумизъм по един специален начин?
Отговор от Духовете:
„Това е една мисия, която им е поверена и в която са щастливи. Те са посредници между Духовете и хората.”
Тук вече започва сериозността на процеса. На първо място, трябва да се внимава с думата „мисия“, защото може да се разбере все едно медиумът е мисионер, докато всъщност той е само един работник, повече или по-малко способен да изпълни една задача. Най-голямата причина за падението на медиумите са гордостта и суетата. Нека не забравяме това.
Относно отговора на Духовете: Всички медиуми ли се чувстват щастливи или повечето от тях се оплакват от медиумизма?
Тук, в СЕЛД, често посрещаме хора, които казват, че не искат медиумизма, молейки той да бъде премахнат от тях и т.н.
Един Спиритистки център помага за развитието медиумизма, но не може да го премахне. Това е една способност, която вече е дошла с индивида.
И тогава започва объркването: мисия ли е? Изпитание ли е? Изкупление ли е? Говори се за изкупление, сякаш медиумизмът е синоним на страдание, а не е така. Напротив: това е една възможност за решаване на проблеми, за отстраняване на дисбаланси.
Тогава да видим каква трябва да бъде позицията на един медиум и защо той трябва да се чувства щастлив от възможността, която представлява медиумизма.
Продължаваме с анализа на отговора на Духовете:
„Медиумите са посредници между Духовете и хората.”
Посредникът е еквивалент на някой, който отнася едно известие. Ние, медиумите, сме като пощальони: доставяме писмата.
Някои пощальони, когато донесат една книга, се държат така, сякаш те самите са авторите. Ние не сме авторите на книгите, ние сме просто куриерите. Това е един от големите капани на медиумизма, за които Кардек ни предупреждава през цялото време: гордост и суета.
Но няма ли стойност пощальонът? Разбира се, че има! Без пощальона книгата нямаше да стигне до местоназначението си, но проблемът е ценността, която много медиуми приписват на самите себе си.
Нека не забравяме, че думата „медиум“ означава „посредник“.
Самата дефиниция на думата вече би трябвало да е достатъчна, за да ограничи лошите ни наклонности.
По-нататък в отговора Духът ни казва, че има медиуми, които се оплакват, че притежават медиумизъм.
Това се случва предимно, ако характеристиката на медиумизма е свързана с физически ефекти, главно защото начинаещият медиум няма контрол над явленията. За него това е един физически дискомфорт.
Така че е разбираемо в един начален момент той да иска да се отърве от този дискомфорт.
Ето защо тук в Спиритистки Център Леон Денис винаги чуваме за необходимостта от обучение. Това е, което наричаме „медиумно обучение“. Това е, което правим тук: учим, посещаваме курсове и се научаваме да се справяме с медиумизма. След като се научим как да се справяме и започнем да практикуваме медиумизма, ние контролираме феномена. Физическите неудобства намаляват с нарастването на нашето разбиране.
Въпреки че сме посредници, нашата воля играе водеща роля във феномена.
Следователно медиумът трябва да разбере своята истинска роля.
Има ли медиуми, които да не харесва медиумизма? Да, те са несъвършени медиуми, които не признават стойността на дадената им благодат.
Като пример препоръчваме разказа „Ангажиментът“ от книгата на Ирмао Х и Шико Шавиер „Библиотека на Живота“ (Estante da Vida).
Духовете ни казват: „Ние не искаме роби, ние искаме партньори.“
С много малко изключения, който е медиум, той е имал едно грижливо планиране в духовното ниво и то е било със съгласието на самия медиум. Като пример за това препоръчваме книгата на Андре Луис и Шико Шавиер „Пратениците“, глави 4та до 12та.
Там, в духовния свят, Духа, който ще се реинкарнира е запознат с притежанието на медиумизма като ресурс, сякаш получава една гумичка, която ще му позволи да изтрие грешките.
Независимо от типа медиумизъм, който имаме, той ще бъде планиран за да служи на доброто.
Забравата на миналото е една благословия за всички нас, но по принцип не е пълна при медиуми, които имат по-добра интуиция за извършените отклонения.
Ще говоря за самия себе си, който работя в разпространението на Спиритизма. Щях да бъда нещастен, ако се смятах, че съм в състояние да искам да уча целия свят и че съм господарят на знанието. Би било една крачка към падането.
Моята визия трябва да бъде следната: „Имам една възможност да имплантирам добри идеи в умовете, за чието дисхармонизиране помогнах в миналото.“
По този начин работата в областта на медиумизма, която съм извършвал досега и тази, която тепърва ще извършвам, ще ме накара да срещна сред публиката, която ме слуша, сподвижници, които съм подтикнал да се отклонят от религиозната концепция в минали животи.
И така, ние, които работим в разпространението на Спиритизма, много пъти се питаме защо сме отвеждани да изнасяме лекции в далечни Спиритистки центрове.
Не е за разходката. В тези различни спиритистки центрове ще намерим хора, за чиито дисбаланс сме допринесли в миналото.
Очевидно заключение е, че колкото повече работа вършите, на толкова повече хора е необходимо да сътрудничите в корекцията и поправката.
Когато виждаме в това една възможност за работа и повторно хармонизиране, колкото повече работа се появява на пътя ни, толкова по-ясна става идеята, че сме имали много грешки в миналото.
Когато срещна някой спътник, който казва с гордост и суета, че е президент на Спиритистка къща, аз му отговарям с тон на добро настроение, но също така използвайки възможността да предам един урок:
– Много добре! Кой е ви e карал да имате лошо поведение в миналото? За сега аз съм само лектор.
Колкото по-голям е товара, толкова по-голяма е отговорността, ангажимента от миналото.
Медиумът трябва да мисли така.
Не е необичайно медиумът, който е тук и прилага магнетизиращи енергийни пасове в залата, да се срещне с някогашни врагове. Ето защо забравата на миналото е добро нещо. Същото важи и при лечебните пасове и дейностите по духовно подпомагане.
Следователно, за да разберем размера на отговорността, е необходимо да разберем нашата роля в задачата.
Всичко, за което говорихме досега, е за да разберем причината за загубата на медиумизма, което е целта на нашите изследвания тази вечер.
Продължавайки с четенето на точка 220 от Книга на Медиумите, Кардек пита:
– Ако (медиумизмът) е една мисия и след като не е привилегия само на добрите хора, как тази способност се дава на хора, които не заслужават никакво уважение и които злоупотребяват с нея?
Преди да прочетем отговора, ако някой иска да разбере какво има предвид Кардек под названието „добри хора“, просто прочете съответния параграф в Евангелието (глава 17, точка 3). Следователно ще видим, че ние няма да се вместим в тази концепция. Така че, ако някой медиум смята себе си на високо положение, просто нека прочете тази точка в Евангелието – Глава 17, точка 3, за да преразгледа концепциите си. От друга страна, Кардек говори за хората, които не използват медиумизма за добро. Това е другата крайност.
Нека сега прочетем отговора:
„Медиумизмът им е даден, защото те се нуждаят от него за своето собствено подобрение, така че да бъдат подготвени да получат добри уроци. Ако не се възползват от тези уроци, те ще понесат последствията. Не проповядваше ли Исус преференциално на грешниците, казвайки че е необходимо да даде на тях това, което нямат?“
Вижте какъв логичен отговор. Докато говоря сега тук, кое ухо е най-близо? Няма друго по-близко от моето собствено.
Когато учим за да изнесем една лекция, ние сме първите, които имат полза.
Когато аз работя, прилагайки лечебни енергийни пасове, тези полезни енергии от духовния план първо преминават през собственото ми тяло, преди да достигнат до лицето, на което се помага. Това е една благословия.
Така че, когато един медиум прилага пасове, той е първият, който получава тези полезни енергии.
Продължавайки с точка 220, Кардек пита:
– Как може един човек да се усъвършенства чрез учението на Духовете, когато не притежава, нито сам, нито чрез други медиуми, средствата да получава тези уроци директно?
Този въпрос се отнася до темата, която изучаваме днес: загуба и временно прекъсване на медиумизма. И така, Кардек пита въз основа на прекъсването на медиумизма в медиум.
Да видим отговора:
„Няма ли той книгите, както християнинът има Евангелието? За да практикува морала на Исус, на християнинът не му е необходимо да е чул думите, когато са излезли от устата на Исус.“
Това отново е една покана за учение.
Защо медиумизмът е прекъснат?
На първо място, това може да се случи с който и да е тип медиум, колкото на физическите ефекти, толкова и на интелектуалните, във всяка от техните характеристики.
Каква би била тогава причината за загубата на медиумизъм?
Духът, който работи с един определен медиум (може да е или да не бъде неговия духовен водач), решава да прекрати медиумизма на своя инструмент като възпитателна мярка, когато забележи, че той злоупотребява със своите медиумни способности.
Тази загуба може да бъде ограничена по времетраене или да се разпростре за цялата инкарнация.
За да стигнат нещата до тази крайна точка на прекъсване на медиумизма, медиумът е направил много глупости, наистина много глупости.
Това е като в един спорт, когато се случи едно нарушение: първо атлетът е предупреден, ако повтори, го изключват.
Медиумът ще получава сигнали. Първият знак го предупреждава за злоупотребата с медиумната способност. Ако сме посредници на Духовете, най-малкото, което се очаква от нас е да сме верни на това, което се предава посредством нас – т.е. информацията в посланията се отнася на първо място за наше поучение. Необходимо е също така тази работа да се превърне в едно продължение на мисълта на Духовете, тоест да се изучава, медитира и развива идеята, която ни е била предадена.
Пример, който може да доведе до загуба на медиумизъм, е медиумът да таксува за своите услуги.
Той не би бил в съответствал с това, което учат Духовете и това, което Исус ни учеше от времето, когато беше сред нас: „Давайте безплатно това, което сте получили безплатно.“
Няма значение дали медиумът няма какво да яде и няма къде да спи. Не е оправдание. Медиумизмът не е едно мое притежание. Аз съм посредник. Авторът, собственикът е общуващият Дух.
Медиумът може да твърди, че притежава много флуид. Много добре! Ние притежаваме животински флуид, но онези, които потенциират този флуид, като му придават специфични характеристики за това или онова лечение, например, са Духовете.
Така че не мога да вземам такса за това, защото не е мое.
А в психографията? Също не мога да таксувам. Аз не съм авторът.
В медиумизма на интелектуалните ефекти има някои утежняващи фактори. Някои медиуми пишат под влиянието на Духовете или интуитивно, или дори чрез психографиране и заявяват: „Аз не съм последовател на Спиритизма“ и с това фалшиво оправдание, тези медиуми таксуват за книгата.
Виждаме това да се случва доста често напоследък. Хора, които публично заявяват, че не са спиритисти, въпреки че знаят някои техни постулати, смятат че по този начин имат право да събират такси за книгите, които издават.
В случая с лечението все още виждаме в САЩ и Европа магнетизатори, които таксуват за услугите си, но те са хора, които като цяло са материалисти. Това обаче не означава, че няма един Дух, който да помага.
В „Книга на Медиумите“ Духовете информират Кардек, че магнетизаторът също е един вид медиум, въпреки че често не знае и дори отрича. И така те таксуват за една услуга, която вярват, че се извършва изключително от тях, без духовна намеса.
Тук, в Бразилия, навсякъде виждаме реклами на медиуми, които предлагат услугите си на една определена цена. Един медиум, който взема такси, е против ученията на Исус и против това, което препоръчва Книга на Медиумите.
Със сигурност повечето от тях притежават медиумизъм. От факта на вземането на пари човекът не е загубил медиумизма си, но има един въпрос, който трябва да бъде зададен: какъв по ранг Дух ще бъде до един медиум, който взема пари?
Там, приятели, важи поговорката: „Каквото търсиш, това ще намериш.
Един Духовен Благодетел не би бил на разположение на един медиум 24 часа в денонощието, нито би работил с някой, който таксува за услугите си. Един Дух, който работи при тези условия, може дори да каже истински факти, но по никой начин няма да бъде един надежден Дух. Тъй като няма един критерий, който само мъдростта и практиката на добро произвеждат, той би могъл да разкрие факти, които не трябва да се разкриват и които вместо да помогнат на консултирания, ще му донесат повече страдания.
Има неща, които Духовните Благодетели виждат, но за които не ни информират за наше собствено добро. Това не е лъжа, а филтриране на информация. Необходимо е да се мисли за благополучието на другия.
На едно място, където медиумизмът е платен, Духът няма този филтър и казва каквото не трябва. Той дори не зачита свободната воля на консултирания, защото му налага решения. Добрите Духове, от друга страна, показват пътища, препоръчват учене и доверие в Бога. Изборът на пътища винаги е наш.
Когато един медиум започне да навлиза по този изкривен път, сериозните Духове започват да се отдалечават.
Това се случва с много спиритистки медиуми, чиито творби започват на едно добро ниво и изведнъж нивото започва да пада.
Когато анализираме причините, ще видим: неправомерна употреба, лични облаги, които не винаги са пари.
Например, тук в СЕЛД често ни канят да изнасяме лекции в други щати. Какви насоки ни даде Алтиво относно това? Доколкото е възможно, трябва да отидем със собствени ресурси. Можем ли да приемем подслон? Да. Това, което не може е, когато ме поканят, аз да направя списък с искания:
– Искам да пътувам в първа класа, да отседна в 5 звезден хотел с изглед към морето, да ми се осигури еди каква си храна…
Тогава аз бих се държал като една знаменитост, а не като един работник на Исус.
Така бих се радвал на материални облаги, използвайки разпространението на Спиритизма като извинение.
Трябва да сте много внимателни с това. Един медиум трябва да се облича обикновено, за да върши работата си правилно.
Колкото по-правилно се позиционира един медиум по тези морални въпроси, толкова по-достойни и добронамерени Духовни Приятели ще привлече.
Поговорката гласи: „Кажи ми с кого излизаш/ кои са приятелите ти/ и ще ти кажа кой си.“
Дълбоко в себе си медиумът знае защо Духът се е отдалечил.
Тогава означава ли това, че ако един медиум има някакво морално несъвършенство, той няма да има подкрепа от Приятелската Духовност? Не. Ако беше така, никой от нас тук нямаше да бъде медиум. Не е това. Всички имаме морални несъвършенства.
Медиумите не са същества, отделни от творението, както и президентите на спиритистки центрове или хората, с каквато и да е друга функция. Всички трябва да имат професия, която да им гарантира прехраната, защото за медиумизмът в служба на Исус не трябва да се заплаща.
Така че е необходимо материалният живот с нуждите, които материалната работа изисква, да се балансира с медиумната задача.
Трябва да се научим да виждаме медиумната дейност като една възможност за растеж и никога да не мислим, че правим една услуга на Духовете.
Тогава какво ще види в нас един сериозен Дух, който иска да работи с нас? Ще наблюдава, че имаме несъвършенства, да, но че се стремим да ги опитомим. Не е ли това определението на истинския спиритист, което е в Евангелието? „Истинският спиритист се разпознава по своята морална трансформация и по усилията, които полага, за да укроти злите си наклонности“.
Това ни води до следния извод: преди всичко трябва да признаем, че имаме несъвършенства. Ако смятаме, че нямаме дефекти, как можем да искаме да ги поправим? И колкото и невероятно да изглежда, има хора, които смятат себе си за високо издигнати Духове.
Ако някой тук е с тази мисъл, учете повече, защото сигурно има нещо погрешно разбрано. Ние се прераждаме на Земята именно поради причина на това. Ако бяхме висши духове, нямаше да се прераждаме на Земята.
Така че, ако Духовният Приятел, който иска да работи с нас, види нашите усилия да се подобрим, той ще работи с нас. От друга страна, ако този Дух види, че медиумът се е спрял, че не прави никакво усилие да се трансформира морално, Духът ще започне една серия от предупреждения, които ще кулминират в един момент, когато той ще прекъсне дейностите.
Това е прекъсване на медиумизма, когато Духът наблюдава едно постоянно лошо поведение в медиума.
Духът използва божествената милост, за да даде на медиума няколко шанса да се поправи, докато достигне до една точка, в която Духът казва: „Достатъчно!“
След това Духът се отдалечава, така че медиумът да не се компрометира още повече и да може да осъзнае, че поведението, което той демонстрира, е погрешно. Това също е божествената милост.
Дали един съвестен родител ще насърчава едно лошо поведение у детето си? Не.
Когато аз бях дете, ако едно дете се прибереше вкъщи с нещо, което не му принадлежеше, родителите задаваха поредица от въпроси, докато разберат откъде идва. От друга страна, ако детето донесе вкъщи нещо, което не му принадлежи и родителите не му кажат нищо, това е един мълчалив знак на одобрение и насърчение. Къде е корекцията на едно лошо поведение?
Лесно ли се възпитава? Не, но затова получаваме тези духове като деца.
По същия начин Духовният Водач на медиума има една образователна цел, но идва един момент, когато, за да образова, той трябва да действа по-стриктно.
Как се случва това прекъсване на медиумизма в организма на медиума?
Точно както Духът активира определени механизми в духовното тяло на медиума, за да могат да се случват феномените, Духът изключва тези механизми, прекъсвайки процеса.
Ще се възползвам от възможността и ще направя едно уместно с темата наблюдение. В случай на медиум на физическите ефекти, производството на флуид за възникване на явлението е по-голямо. Какво се случва, ако медиума произвежда много флуид и не го използва? Флуидът започва да прави задръствания/запушвания и от това възниква физически дискомфорт, болка тук, болка там.
Това е често срещан проблем при повечето начинаещи медиуми. След като дойдат в Спиритисткия център, те се подобряват. Защо? Защото, действайки като медиуми, те използват медиумния апарат за целта, за която е произведен.
По отношение на медиумите на интелектуалните ефекти, следното се случва много често: един психографиращ медиум е произвел няколко книги. След известно време производството спира. Какво става? Издателството, което повечето пъти не е спиритистко, започва да притиска медиума да издава още книги.
Но вижте, авторът не е медиума, а един Дух. Телефонът звъни оттам-тук.
Възможно е менторът на въпросния медиум да е приключил с произведенията, които е искал да създаде. Какво се случва тогава? Ако медиумът не е стабилен морално, той може да позволи да бъде повлиян от един друг Дух. И колко Духове има, които желаят да общуват? Но какво да кажем за качеството? А съдържанието? В това е смисълът.
Какво прави СЕЛД? Ние предлагаме курсове, изучавания, лекции и т.н., за да дадем на всички заинтересовани необходимите реквизити за да различат една сериозна психографирана книга от несериозната. Изборът ще бъде отговорност на читателя. Всеки от нас може да чете каквото му харесва, но ако съумеем да различаваме зърното от плявата, толкова по-добре за нас.
Връщайки се към темата за прекъсването на медиумизма, както видяхме, то има един образователен ефект.
В някои случаи Духът неочаквано се отдалечава от медиума. Какво мисли медиумът? „Боже мой, къде е Духът? Вече не усещам неговото присъствие.“
Това е тестване на постоянството и смирението на медиума.
Звучи просто, но повечето от нас трудно го приемат.
Като цяло тази загуба на медиумизъм е за да стане медиумът по-малко суетен и да разбере, че комуникацията идва от Духовете, че зависи от тях, а не само от мен-медиума, за да се случи феноменът. Това е едно екипно усилие, където преобладаващата роля е на Духа.
Нашите външни нагласи и поведение често прикриват гордостта и суетата, които живеят в нас.
Професор Жозе Жорже, който дълги години работеше тук в СЕЛД, изнасяйки лекции, разказа една история, която ме впечатли.
Той каза, че когато бил на 18 години, отишъл да направи една лекция. Накрая бил високо оценен. След това бил помолен да изнесе друга лекция няколко дни по-късно. Успехът на предишната лекция го накарал да се остави да бъде завладян от гордостта и суетата. И така, с тези чувства, той подготвил новата беседа и се отправил към мястото.
Когато дошло времето да говори пред общността, той не можал да каже нито дума. Идеите били изчезнали. Той ни каза, че не знае точно колко време е бил в тази ситуация, но че му се е сторила цяла вечност. Чувстваше се дълбоко засрамен. Разбира се, той си научи урока.
Това са неща, които чуваме и трябва да разберем, че така функционират нещата.
Всички имаме една известна доза гордост и суета. Това, от което се нуждаем, е да се научим да ги контролираме, за да не навредим на работата. Какво се случва, когато Благодетелите от Духовното Ниво осъзнаят, че нашата гордост и суета са започнали да надделяват над съвестта ни при изпълнение на работата? Те ще си тръгнат. И какво се случва тогава? Медиумът започва да смесва своите собствени идеи със спиритистките идеи. В този момент надделява персонализма, а не Спиритистката доктрина.
В психографираните книги можем да видим това много ясно, защото след няколко публикувани творби, когато вече сме се запознали с литературния стил на духовния автор, и изведнъж всичко започва да се разпада, ставайки очевидно, че вече не общува същия този Дух.
В този момент е обичайно Приятелската Духовност да прекъсне медиумизма като форма на защита, така че този медиум да не се компрометира допълнително. Тогава е по-добре, заради самия него, неговата медиумна способност да бъде прекратена.
Ако работим като медиум, имайки за насока тези думи на Исус „Всеки, който смирява себе си, ще бъде въздигнат“, трудно ще паднем.
Една от големите възможности, които медиумизмът ни предоставя, е ранният контакт с Духовния свят.
Да видим защо: по време на магнетизиращите пасове, например. Ние усещаме приближаването на един Дух, работещ чрез нас. И така имаме доказателство за оцеляването на душата и за нейната индивидуалност.
Ако работим в духовното подпомагане (наричано преди деобсебване), показват ни се случаи, които доказват последствията от нашите действия, практикувани в материалния свят, когато се върнем в духовния свят, точно както четем в книгата „Рай и Ад“, изпълнена с примери.
Но какво да кажем за човек, който няма изявен медиумизъм и посещава само публичните събрания? Всяка сряда и събота имаме тук психофоничното послание на духове работещи в СЕЛД.
Никой, който е присъствал на 3 или 4 публични срещи с отворен ум и без предразсъдъци, не може да отрече оцеляването на душата.
За съжаление, както в повечето случаи, ние оценяваме нещата едва когато ги загубим.
Често чувам от хора, които са живели с Алтиво (медиума Алтиво Памфиро биография) по-дълго време следното изречение:
„Можеше да се възползвам по-добре от присъствието му сред нас…“
Това е съжалението, че си бил до един Дух, носител на толкова много уроци, и че не си се възползвал от тях.
Инасио Битенкурт, един от духовете ментори на СЕЛД, понякога казваше на медиумистични срещи, да се възползваме от възможността, която имаме, докато Алтиво е сред нас. Защо? Защото би било трудно да се намери медиум с такъв флуиден афинитет за осъществяване на комуникация. (Такива комуникации с развити Духове са редки, именно защото няма много подходящи медиуми.)
През всичките тези години съвместен живот стана ясно, че всички ние, които живеехме с Алтиво, поехме много неща и да, оценихме ги, но след като той си отиде, го ценим много повече.
Така че всички ние, които имаме тази възможност да практикуваме медиумизма, трябва винаги да имаме предвид, че това е една възможност за растеж и че можем да я оценим, докато сме инкарнирани.
За това е необходимо да се изучава и разбира.
Когато се върнем в духовния свят и анализираме какво е било планирано и какво е изпълнено, нека не се срамуваме от себе си!
Нека също така не забравяме, че във всяка медиумна задача от съществено значение е да култивираме смирение. Тъй като гордостта все още е много по-голяма в нас от смирението, необходимо е да се борим с гордостта, опитвайки се да я намалим, за да може смирението да расте.
Нека полагаме искрени усилия да запазим баланса си, така че тези Духовни Приятели да могат да намерят начини да продължават да ни подкрепят.
Нека Исус ни благослови!
0 Коментара