Този пример показва състоянието на един простичък дух, който няма никаква идея от духовност приживе и е вкопчен в една реалност, която сам си е създал след смъртта със силата на ума.
Тук обаче можем да видим и нещо много ценно – как духовните водачи използват ресурса на един инкарниран медиум докато спи нощно време и преживява осъзнати излизания на духа (опитност извън тялото – ОИТ), за да помогнат на този нещастен дух с течение на времето, докато не го извадят от упоритата му и мъчителна илюзия.
Медиума, който участва в оказването на тази помощ е Ивон до Амарал Перейра, а книгата, в която описва случая е „Спомени от медиумизма“ (Recordações da Mediunidade).
Глава Психически комплекси
(съкратена версия на оригинала)
Въведение: „Един роднина на Ивон, на име C. си купил нова къща и започнал да изпитва необичайно заболяване на храносмилателната система. Ивон забелязала, че това се дължи на отражение на болестта, която Духът, който е живял там, е чувствал и която болест го е отвела до неговата смърт. Под ръководството на нейния духовен водач Чарлз, и с подкрепата на друг работник на доброто, тя успява да помогне.“
(…) Моят роднина C. живееше в една наскоро придобита къща в град Рио де Жанейро, която беше ремонтирана от предишния собственик и поради това имаше приятен външен вид.
Тази къща обаче бе построена върху терен, където е съществувала една колиба, която е била съборена заради новата сграда.
Както обикновено след като влязох в резиденцията на C. започнах да се моля ежедневно, в часа за работа с психография. В тези и при други поводи и понякога дори неочаквано по време на домакинска работа, пред моето духовно зрение (или бих казала един психометричен поглед върху околната среда) проблесна една барака на мястото на къщата и вместо градината с нейните красиви дървета, и керамичните плочки и циментовия под, аз видях беден, порутен парцел, с лехи от изсъхнали зеленчуци и няколко пилета, както и изгнили инструменти разпръснати навсякъде…
По този повод през 1958 г. духовният ми водач Чарлз ми възложи една от най-трудните задачи, която ми беше давана да изпълня, главно защото това щеше да бъде действие извършено в състояние на медиумистичен транс в духовното ниво.
Ще се опитам да го опиша възможно най-добре.
Пренесена в състояние на полуосвободен дух, видях, че съвременната къща е изчезнала и на нейно място имаше само един терен с една барака, покрита със стари плочки, с малки прозорчета, без стъкло и зле направена врата от груби дъски и пръстен под. Забелязваха се няколко вече разрушени насаждения от зеле, бамя, патладжани и др., в допълнение към храсти от грах с бамбукови колчета.
Разбрах, че там е имало процъфтяваща зеленчукова ферма, но че след това е дошъл упадък
поради обстоятелства, които в момента не можех да разбера. Два-три бойни петела идваха и минаваха през терена, ришкайки с крака в търсене на храна и куткудякайки. Натрупан боклук в един ъгъл и подозрителни следи от огън в кръг сочеха бунището за тор на растенията, а също и че обитателят на колибата е бил отдаден на практикуването на магии.
Духът на един симпатичен млад чернокож мъж се грижеше много внимателно за граховите насаждения, като ги връзваше на колчета. Той носеше дрипава бяла риза, тъмни панталони
захабени от употреба и мръсни от земята, много стара шапка от филц и всичко предлагаше визия на изключителна бедност и упадък. Боси крака, подути.
Бях информирана от Чарлз, че тази същност се е казвала Педро, когато е бил инкарниран и е живял в колибата, и че сега, дезинкарниран, той продължаваше да стои на същото място, фокусирайки мислите си върху миналия сценарий. И точно поради тази причина бе изградил около себе си неговото „непосредствено обкръжение“, тоест собственото му умствено творение, за негово удоволствие или за негово нещастие, по силата на това, че го помнеше толкова силно. (…)
Всъщност пейзажът дори на мен самата ми създаваше илюзията за най-сигурна реалност, когато не беше нищо повече от едно умствено творение, вдъхновено от силните спомени на
миналото, върху космичния флуид. (…)
Чарлз добави:
„Поверявам ти този беден брат, за да го утешиш в неговите нещастия, като го учиш на принципите на отказ от земни блага, които все още оценява, за придобиване на духовни блага. Можеш да сториш това. Направи го и ще бъдеш подпомагана!”
(…) такава беше поредицата от физически страдания, които бяха застигнали Педро, че сега неговият травмиран ум пренасяше в неговия периспирит характеристиките на състоянието на инкарнация, запазвайки поради това дори проявите на старата болест и страданията, преживени в миналото. Следователно обемът на закръгленото му тяло, или на неговия периспирит, не беше нищо повече от умствено ехо от отока, който бе атакувал плътското му тяло, идвайки от болезнено заболяване на бъбреците, което се бе изродило в ужасен рак, който бе навлязъл изцяло в червата му, причинявайки физическа смърт.
Всичко показваше, че Педро е живял бедно от плодовете на малката си градина и че по-късно, поради тежкото заболяване, състоянието му бе станало мизерно, и така бе умрял в
недостиг на ресурси.
Ставаше дума за едно бедно създание, невежо, но не точно лошо, но с трудност да убеди сам себе си относно ненормалното състояние, в което живееше, поради своята малка способност за разбиране на нещата.
И Чарлз настоя:
„Този приятел се нуждае просто от любов и милосърдие. Медиумите са хора предназначени за тези братски задачи.“ (…)
По време на един от трансовете на разгръщане (съзнателната Опитност Извън Тялото на медиума по време на нощния сън) отидох да го срещна.
— Добро утро, Педро! Как си? — възкликнах аз, поздравявайки това създание.
Трябва да се отбележи, че следващите сцени се разиграха по време на зазоряване, когато вече беше магнитният сън, или каквото и да е, беше дълбок, мозъкът вече беше отпочинал от
впечатленията от деня и следователно свободен от намеси/смущения.
– Добро утро, госпожа! Не се справям, госпожа! Ставам все по-зле…
– Да, аз също виждам, че не сте много добре… И работите така… Искате ли да ви помогна да вържете граха за колчетата? Вие сте малко слаб! Тази дейност е болезнена за един човек във вашето състояние… – отвърнах с цел да пленя доверието му.
Той прие предложението и аз започнах да му помагам с любимите растения.
(…) Всеки ден, в продължение на около два месеца, сцената се повтаряше: разговаряхме, докато аз му помагах със задачите.
(…) В един от тези случаи си спомням, че Педро през сълзи се оплакваше горчиво от един
човек, който много го е наранил, когото често наричаше с името „господин Романо“, и когото държеше отговорен за мизерията, в която се намираше.
Под вдъхновението на Чарлз тогава аз му говорих за милостта на Бог, който не изоставя страдащите, и за добротата на Исус, винаги готов да помогне на нуждаещите се. А чрез образователните истории, в които Исус се появяваше във великолепието на своя живот сред хората, така повдигах надеждата в сърцето му.
Педро беше като дете, с малък капацитет за разбиране на по-дълги инструкции, неспособен на проницателност в по-дълбоки идеи.
Аз му говорех за изцеленията, извършени от Исус на слепи, паралитици, прокажени, добавяйки, че този, който е правил такива изцеления в миналото, със сигурност също ще протегне закрилящата си ръка над него, за да му позволи изцелението, което толкова му беше необходимо, за неговите различни болести (…).
Веднъж той възкликна, доказвайки, че е усвоил учението:
— Ах, госпожо! Ако живеех по неговото време, не е ли вярно, че той щеше и мен да ме излекува от моята болест?
— Времето винаги е едно и също, Педро! Божественият Учител не ни е изоставил и аз съм
сигурна, че и вашата болест ще бъде излекувана!…
Един ден му обясних за феномена на смъртта, гарантирайки, че душата ни ще продължи да живее, за да напредва винаги към Бог и никога не се унищожава в адските региони. Той се засмя радостно и заяви:
— Дай Боже да е така, защото аз много се страхувам да отида в ада, когато умра!…
Интуицията, която получавах, ме съветваше да не го изненадам с шокиращата новината, че самият той вече не е един човек, а жител на Отвъдното, защото може би беше още рано, като се има предвид умствената изостаналост, в която стоеше, и множеството щети, произтичащи от това. Просветление той щеше да получи по-късно, по естествен начин, в момента, когато станеше възможно да гравитира към атмосферно ниво с по-малка плътност от това, в което в действителност живееше.
Педро харесваше евангелските истории и обичаше да се смее от щастие, като чуваше за
Самарянинът, който минавал по пътя от Йерусалим за Йерихон и помагал на ранения от
разбойници човек, когато му разказах Притчата за Добрия Самарянин; и все още помня удовлетворението, с което той слушаше трогателната история за Блудния Син, опростен от баща си след толкова много изстрадани перипетии; за появата на Исус пред Мария от Магдала и апостолите след Голгота; историята за преобразуването на Савел и много други стъпки, които вдъхновението ми даде в помощ за една адаптация на неговия ум към нежните и възвишени неща, които биха могли да повишат вибрациите му.
Освен това забелязах, че пациентът се привързваше към мен и се доверяваше на думите ми, разчувстван и привлечен от нежното отношение, което му давах. Понякога той плачеше, оплаквайки се от ужасни болки и парене в бъбреците, черния дроб и стомаха, което му пречеше да се храни.
Докато един ден не го попитах:
– Искаш ли един лекар да те консултира?
– Аз искам да отида в една болница, да, но въпроса е да намеря някой, който да се грижи за моите пилета и моите растения!… Не мога да отида, защото на всичкото отгоре трябва да преработя малката си градина, за да припечеля нещо, не мога да продължавам в тази мизерия…
— Вижте, здравето ви е на първо място, защото никой болен не може да работи!… Аз ще се погрижа за всичко, за да можете вие да отидете… Нямате ли ми доверие? И както знаете, аз също обичам да отглеждам пилета и също харесвам грижите за растенията!…
Тази работа по убеждаването обаче не беше нито бърза, нито лесна. Отне близо два месеца. (…)
В края на този период, докато разговаряхме, се появи милата фигура на Жозе Евангелист, един духовен приятел с извисена морална сила, който се бе застъпил за Педро. Представяйки се така все едно още е човек, той заяви, че е купувач на недвижими имоти. Дойде към Педро, поздрави го внимателно, стискайки ръката му, и каза, че е бил информиран, че той, Педро, желае да продаде своя имот.
В определен момент от разговора, показвайки безпогрешна жизненост, Жозе възкликна,
изваждайки портфейла от джоба си и го задържи в ръка така, че събеседникът му да го види:
— Да, наистина искам да купя едно парче земя в близост и сред няколкото, които знам, че се продават, твоята най-много ми върши работа, поради близостта на ЖП гарата. Вие, приятелю, ще останете много доволен от сделката. Вие сте болен и така няма да можете да работите за да развивате своите култури, защото нямате нито здраве, нито ресурси и затова страдате безкрайни трудности. За това, продайте земята, аз ще я купя и ще платя в брой!… после ще се оправим с нотариалния акт… Вкарайте парите си в банката, отидете в болницата да се лекувате… и когато се възстановите, ще имате една разумна сума, за да купите друг имот, по-голям и по-добър от този!
Педро започна да се смее, възхитен от приятеля, когото Небето му изпрати. Той поиска
моето мнение дали да продаде или не имота, вече напълно свикнал с мен. Аз одобрих
предложението на Жозе, насърчавайки го да го приеме, тъй като това беше най-доброто, което можеше да направи, разбирайки милосърдното начинание на Жозе Евангелист за доброто на всички нас.
И накрая Педро прие предложението, повлиян от убедителността на купувача. Тогава видях как Жозе извади парите от портфейла си и ги предаде на Педро, който ги взе трескаво и ги пъхна в джоба на панталона си.
Видях Педро как се готви да замине за болницата, защото Жозе бе предложил да го придружи до там. Облече едно бедно изтъркано дънково яке, сложи мръсната си шапка на главата и
взе една малка, почти безполезна ръчна чанта, като повтаряше безмълвно, сякаш на себе си:
— Бог, нашият Господ е много добър! Исус Христос е нашият Учител и Защитник.
0 Коментара