Лекция 6 Неудобства и опасности от медиумизма. Медиумизма при децата.

Лектор: Лусия Вентура.
Дата: 2022 г., 7 ноември. Спиритистки Център Леон Денис

АУДИО ЛЕКЦИЯ МОЖЕ ДА СЛУШАТЕ ТУК

Здравейте с последната лекция от поредицата на Спиритистки Център Леон Денис за полагане на базови основни знания по темата Медиумизъм. След тази лекция и след края на книгата на Каирбар Шутел ще продължим да допълваме познанията си от книгата на бразилския автор и спиритист изследовател – Ричард Симонети „Медиумната способност – всичко, което трябва да знаете“. Тя ще допълни досегашната ни работа използвайки друг подход – на задаване на въпроси и отговори.

Цитати от Книгата на медиумите, които лекторката разглежда в своята лекция – глава 18, точки 221 и 222.

НЕУДОБСТВА И ОПАСНОСТИ ОТ МЕДИУМИЗМА

– Влияние на упражняването на медиумизма върху здравето

– Влияние на упражняването на медиумизма върху мозъка

– Влияние на упражняването на медиумизма върху децата.

221

1a Медиумната способност индикация ли е за някакво патологично състояние, или просто е необичайно, анормално?

„Понякога е необичайно, но не е патологично; има медиуми с отлично здраве; тези, които са болни, са такива по други причини.“

2a Може ли упражняването на медиумната способност да причини умора?

„Много продължителното упражняване на която и да е способност води до умора. Същото важи и за медиумизма, особено този вид, който се отнася до физическите ефекти. Той задължително води до разход на флуид, което води до умора, която се оправя с почивка.”

3a Упражняването на медиумизма само по себе си може ли да има недостатъци от здравна гледна точка, без да говорим за злоупотреба?

„Има случаи, в които е разумно, дори необходимо, да се въздържате или да го използвате по-умерено; това зависи от физическото състояние на медиума.
Медиумът обикновено усеща, когато е уморен, и тогава трябва да се въздържа.

4a Има ли хора, за които това упражняване на медиумизма създава повече неудобства от на другите?

„Както казах преди, това зависи от физическото и моралното състояние на медиума. Има хора, които трябва да избягват всяка причина за превъзбуда, и практиката на медиумизма е една от тях.

5a Може ли медиумизмът да причини лудост?

„Не повече от всяко друго нещо, когато няма предразположение поради слабост на мозъка. Медиумизмът не би причинил лудост, ако лудостта вече не съществува в зародиш, но ако тя съществува, което е лесно да се разпознае от моралното състояние на човека, здравият разум диктува, че трябва да бъдем много внимателни, защото всяка причина за смущение може да бъде вредна.“

6a Има ли неудобства при развиването на медиумизма при децата?

„Със сигурност. Потвърждавам, че е много опасно, защото тези организми, крехки и деликатни, биха били твърде много разтърсени и тяхното младо въображение би станало свръх превъзбудено. Разумните родители също би трябвало да ги държат далеч от тези идеи, или най-малкото да им разкажат единствено за моралните последици.“

7а И все пак има деца, които по природа са медиуми, било то на физическите ефекти, или за писане и видения. В такъв случай същото неудобство ли съществува?

„Не, когато способността е спонтанна в детето, когато е в неговата природа и когато неговата конституция (телесна) се поддава на това. Не е едно и също нещо обаче, когато способността е провокирана и превъзбудена. Имайте предвид, че дете, което вижда видения, не е много впечатлено; това му изглежда нещо естествено, на което то обръща слабо внимание и скоро забравя. По-късно фактът идва в паметта му и лесно се обяснява, ако то познава Спиритизма.

8a На каква възраст медиумизма може да се практикува без неудобства?

„Няма точна възраст, зависи от физическото развитие и още повече от моралното развитие. Има 12-годишни, които биха били по-малко засегнати от определени възрастни. Говоря за медиумизма като цяло, но този, който се отнася до физическите ефекти, е по-уморителен за организма. Писането има още един недостатък, който е свързан с неопитността на детето, ако поиска да се упражнява само и превърне това в една играчка.“

222

Практиката на Спиритизма, както ще видим по-късно, изисква много такт, за да развалите триковете на подигравателните Духове. Ако възрастни хора стават техни жертви, децата и юношите са още по-изложени поради тяхната неопитност. Известно е, че обръщането навътре/ духовната концентрация е състояние без което не може да имате отношения със сериозни Духове. Известно е, че призоваванията направени лекомислено и на шега са една истинска профанация, която отваря един лесен достъп на подигравателните или злонамерени Духове; тъй като човек не може да очаква от едно дете необходимата за подобно действие сериозност, страшно е, ако то направи игра от това, ако бъде оставено само на себе си.
Дори при най-благоприятни условия, желателно е едно дете, надарено с медиумна способност, да не я упражнява освен само под наблюдението на опитни хора, които ще го научат например за почитта и уважението, което дължим към душите на онези, които са живели до скоро.
Освен това се вижда, че въпросът за възрастта е подчинен толкова на обстоятелствата, колкото и на темперамента, както и на характера.

Въпреки това, от предишните отговори става ясно, че развитието на тази способност при децата не трябва да се насилва, когато тя не е спонтанна и че при всички случаи е необходимо да се използва с цялата предпазливост; че не е необходимо нито да се възбужда, нито да се окуражава сред по-слаби хора. Необходимо е да отдалечите, с всички възможни средства, тези, които са дали и най-малки симптоми на ексцентричност в идеите или отслабване на умствените способности, защото в тях очевидно има предразположение към лудост, която всяка свръхвъзбуждаща причина може да развие.

Спиритистките идеи нямат едно по-голямо влияние в това отношение, но лудостта, започвайки да се изявява, ще придобие характера на доминираща загриженост, точно както би придобила един религиозен характер, ако лицето се е отдало в крайност на практиките на отдаденост и ако посочи Спиритизма като отговорен. Какво е най-добре да направи всеки индивид, който показва склонност към фикс идеи, това е да насочи своите грижи и притеснения другаде, за да осигури почивка на отслабени органи.
В тази връзка обръщаме внимание на параграф XII от Глава „Въведение“, от Книга на Духовете на Алан Кардек.

И сега преминаваме към лекцията, която ни предоставя Лусия Вентура от Спиритистки Център Леон Денис.

За онези от вас, които са любопитни за лекторите, които представихме в това обучение от Януари до сега – те са хора с най-разнообразни сериозни професии. Лусия например е учител по образование и работи в началното образование на децата.

….
Нека Исус подкрепи нашето време за учение!

Днес ще изучим цялата глава от Книга на Медиумите, която се занимава с неудобствата и опасностите при медиумизма.

Какво е неудобство? „Това, което не подхожда на съществото“. Какво представлява опасността? Нещо, което заплашва съществото.

Така, изправен пред различни въпроси, които се пораждаха по това време, Кардек реши да попита Духовете дали има някакво неудобство, някаква опасност в медиумната практика, и над всичко останало за самия медиум.

Още в първия въпрос Кардек иска да узнае дали медиумизмът е едно анормално, необичайно състояние или една болест.

Отговорът на Духовете е ясен: медиумизмът не е болест. Ако човек има едно заболяване, причината е друга. Ще имаме болестите, корена на които е от друга инкарнация и болести, като следствие на настоящия живот. Причините са различни, но каквито и да са, не е от медиумизма.

Продължавайки с отговора, Духовете казват, че медиумизмът понякога може да бъде едно аномално състояние: в човека може да има нещо различно.

Учените обичат да го наричат „транс“.

Така че, в зависимост от медиума, той може да представи известна промяна в начина си на говорене и действие. Но каквато и да е тази промяна, тя не е болест.

Но как може един човек, който е почувствал болка на това или онова място, след като е бил информиран, че е медиум, да започне да учи в спиритисткия център и изведнъж да се излекува? Човекът не беше ли болен по причина на медиумизма?

Ние чуваме тези доклади главно във връзка с медиуми, които работят в задачите по духовно подпомагане.

Отговорът е не. Не е заради медиумизма.

Това, което се случва, е, че медиумизмът има една специфична характеристика в този човек, която го прави способен да възприеме какво чувства Духът, когато се приближи, но болестта не принадлежи на медиума. Това е един временен дискомфорт.

Веднага след като Духът бъде лекуван, медиумът също ще бъде освободен от този дискомфорт.

Така че много пъти, когато някои медиуми не знаят, че притежават медиумизъм или все още не работят като медиуми под закрилата на една сериозна институция, те са склонни да регистрират усещанията на страдащите духове, които се приближават към тях.

Обичайно е тези другари да се консултират с лекари от различни специалности, които назначават изследвания, предписват лекарства, но усещането, дискомфортът не отшумяват.

И няма и да се разреши по този начин, защото болестта не е на медиума.

Но защо някои медиуми отчитат страданието на духовете? Какъв е смисълът от това?

Това е за да могат медиумите по-добре да помагат на нуждаещи се духове по време на медиумните задачи. Има една полезна цел. Не можем да се ограничаваме и вкопчваме само в дискомфорта.

Продължавайки с главата, която изучаваме днес, с всеки нов въпрос Кардек представя нови аспекти, които биха могли да бъдат свързани с тези неудобства или опасности от медиумизма. Когато се задълбочим в четенето, разбираме, че няма нищо свръхестествено в тези аспекти.

Във втория въпрос Кардек иска да узнае дали медиумизмът причинява умора. Духовете отговориха, че така както всяка дейност, която се извършва дълго време, медиумизмът наистина може да причини умора. Това е естествено.

Ако ние тук започнем едно почистване на дома си от сутринта, което ще отнеме часове след часове, няма ли да се почувстваме уморени в края на деня?

Така е и във всяка професия, където някои дни са по-уморителни от други.

Медиумните задачи в спиритистките центрове са организирани внимателно, за да не се претоварват техните медиуми. Тук в залата, например, виждаме как медиумите са разделени, с цел да помогнат на един редуциран брой хора по време на пасовете. Така е и във всички други дейности: братското подпомагане, духовната помощ на медиумните събирания, терапиите на здравето и т.н. Нито духовното ръководство, нито материалното ръководство искат да видят медиумите уморени, затова съществува организация.

Не всички религиозни деноминации, които са възприели магнетизиращите енергийни пасове, вземат тази предпазна мярка. Имам една приятелка, която посещава една спиритуална институция (не е спиритистка), където в съботите имат служба с пасове от 16:00 до 22:00 часа. Представете си как се чувстват медиумите в края на срещите! Изразходването на флуид е огромно.

Добрата новина е, че ние правим тази подмяна на флуиди чрез почивка и едно балансирано хранене.

Тук в Спиритистки център Леон Денис всички медиуми са инструктирани да не се хранят твърде тежко, след като си тръгнат от едно медиумно събиране. Препоръката е да отидем в домовете си и да се нахраним балансирано.

Продължавайки, Кардек задава още един въпрос: от гледна точка на хигиената, може ли медиумизмът да носи неудобство, може ли да представлява някаква опасност?

Този въпрос ме заинтригува. Ние, които преживявахме този период на пандемия, в който бяхме инструктирани да носим маски и да хигиенизираме ръцете си с алкохол тук вътре в СЕЛД, в съответствие с определенията на здравните организации, аз се запитах дали може да има някакво неудобство или опасност за медиума.

Въпросът е по-широк. Какво искаше да знае Кардек? Той имаше предвид сериозни здравословни проблеми. И така, ако медиумът има едно сериозно заболяване, може ли медиумизмът да причини неудобства или опасност за него?

Духовете отговарят, че дори и така зависи от всеки един от нас.

Да предположим, че аз съм медиум с едно крехко здраве, при което всяко сътресение ме засяга. Тогава е по-добре аз да се въздържам от медиумната практика.

Бележка от нашия учител, психофоничен медиум в СЕЛД, който познаваме от подготовката на Онлайн Курса по Книга на Духовете: „В моята медиумна практика в СЕЛД в продължение на 16 години, понякога съм наблюдавал препоръката на Менторите на къщата за окончателно отстраняване от задачите на колеги медиуми поради здравословни проблеми, обикновено влошени от напреднала възраст. Наскоро един другар на възраст около 65 години вече спря да участва в срещите по духовно подпомагане след прекаран инфаркт.“

Връщаме се към лекцията на Лусия:
Така че съществува автономията на медиума да оцени себе си. Ако аз съм болна, задавам си въпроса дали тялото ми ще реагира добре на медиумната работа?

Трябва да се научим да правим тази оценка.

Когато се съмняваме, представяме проблема си на директора по работните задачи.

Братското съжителство с други медиуми в Център Леон Денис ни предоставя различни примери за ситуации, в които медиуми, които са болни, са били ориентирани и насочени от директорите на работните задачи.

Веднъж дойдох много уморена тук на публичната лекция в сряда вечерта, деня на изцелителните пасове. Бях наистина изтощена. Бях имала един много труден ден в училище. Много объркване, много превъзбуда.

Аз срещнах една приятелка и ѝ казах, че ще седна в салона, защото не бях в състояние да прилагам магнетизиращи пасове, исках да получа пасове.

Докато разговаряхме, един от спътниците, които работеше с пасове за духовна терапия, ме погледна внимателно и каза:

– Лусия, днес трябва да получиш пасове за духовна терапия.

Бележка от нашия учител: пасовете за духовна терапия са магнетизиращи пасове, прилагани към пациенти, които след консултация с Духовните Водачи на СЕЛД получават насоки да получат определен брой пасове, обикновено кратни на четири. Те са по-пълни и по-специфични от пасовете, прилагани в обществената зала. Преди са били наричани „лечебни пасове“.

Ето и историята на Лусия продължава:
Не бях склонна и си помислих: „Не искам да създавам работа на другарите от службата по духовна терапия. Ще отида в салона и също ще приема един редовен магнетизиращ пас от там.“

Точно в този момент Доня Неуза Тринидад (една от основателките на СЕЛД) мина покрай мен, огледа ме от горе до долу и каза:

– Елате в стаята за духовна терапия.

Тя ме настани на един стол и ми каза да чакам.

В тази задача се спазваше протокол: имаше един първи кръг от пасове, в които участвах, получавайки.

Като свърши този първи кръг от пасове, тя ми каза, че мога да си тръгна и да отида в салона. Така и направих.

Когато работата приключи, потърсих Доня Неуза и я помолих да ми обясни какво се беше случило.

Тя ми каза, че съм била много изтощена и че този начален период е бил за да се събера. Не беше удобно да оставам повече след първия кръг, защото в противен случай щях да даря флуид неволно.

Бях много благодарна на Доня Неуза за тази грижа към мен.

И това е, което Кардек ни показва: че има ситуации, в които е по-добре да се въздържаме от работа като медиум или поне да я модерираме.

Нека си представим някой много болен от грип, с кашлица и хрема. Дали ще прекъсне даването на пас, за да си издуха носа? Не, нали?

Има медиуми, които биха могли да работят медиумно през деветте месеца на бременността; други ще трябва да прекъснат дейностите още през първите месеци.

Така че, когато Кардек говори за хигиена, той засяга всички тези въпроси.

Следователно е необходимо ние, медиумите, да преценим физическото си състояние, за да сме в състояние да разграничим нещата. Необходимо е да се вземе предвид изразходването на флуиди, когато сме болни или изтощени поради нормалните ежедневни дейности. Когато се съмняваме нека се консултираме с другарите, отговорни за насочването на медиумните задачи.

Всичко, което беше изложено тук досега, предполага следващата тема, разгледана в точките, които изучаваме днес:

Трябва ли дете да практикува медиумизъм?

Тоест има ли неудобства и опасности за едно дете да работи с медиумизъм?

Отговорът е ясен: едно дете НЕ ТРЯБВА да участва в медиумни задачи по няколко причини.

Какво е нормалното състояние на едно дете, особено на по-малка възраст? Да играе, да бяга, да скача…

Децата учат нещата спонтанно, почти автоматично, без много проницателност. Медиумизмът изисква отговорност, съзерцание, молитва.

Всички задачи, които изпълняваме тук в СЕЛД, са предшествани от едно поучително четене и една молитва. Тези мерки ни помагат да се откъснем от ежедневните проблеми и да се свържем с Приятелската Духовност.

Децата не са готови за такива дисциплини. За тях е нормално. Те не могат да бъдат обвинявани. Въпреки това, с тази тяхна естествена превъзбуда, как можем да очакваме децата да следват целия протокол за извършване на една медиумна дейност?

Като учителка, на няколко пъти тийнейджъри идваха да ми казват, че са правили онази „игра с чаша“, която е била да призовават дух за чисто забавление, без някаква сериозна цел. Те искаха да се забавляват, без да разбират какво стои зад тази ситуация.

Оттук идва и важността да доведем нашите деца и тийнейджъри за евангелизация тук в СЕЛД. Думата евангелизация следва да се разбира като обучение във философията и морала на Христос.

Ако детето по природа има медиумизъм, важно е то да бъде правилно напътствано и просветлено, тоест да бъде възпитавано чрез духовната база и морал, които се съдържат в Евангелието.

Така децата и юношите ще се научат да виждат медиумния феномен според неговите морални последици.

Духът зад феномените заслужава уважение, независимо дали е страдащ дух или добър дух.

Едно дете или един тийнейджър не са способни да се справят с един несериозен дух или дух-насилник.

Ако на един възрастен медиум, който нямайки солидно медиумно образование, един дух успява да го манипулира до степен да го накара да се тръшка по пода, започвайки обсесивен процес… какво би направил с едно дете?

Преди няколко години една учителка, все още млада в професията, работеше с четиригодишни деца. В тази възраст няма процес на ограмотяване, а двигателна координация. Учителката забеляза, че има едно момиченце, което поне веднъж седмично сядаше далече от другите деца, вземаше лист и молив и продължително правеше буквата „А“.

Тогава учителката реши да попита момичето дали някой от семейството я учи как да прави буквата „А“.

Момичето отговори:

– Дядо, който седи тук до мен ме учи как да пиша тази буква. (и тя посочила мястото)

Много пъти детето няма да има възприемане, че става дума за един дезинкарниран човек.

Слава Богу, този дядо се опитваше да ѝ помогне, но какво, ако той не беше един дух, който иска да помогне? Ами ако духът караше детето да прави нещо, което не е добро?

Така че по отношение на децата никога не трябва да насърчаваме медиумната практика. Никога не трябва да оставяме без надзор едно дете, което започва да проявява тази способност да вижда и чува духове.

Какво да правим? Ако става въпрос за едно много мъничко дете, където тези явления са по-чести, е необходимо да привлечем вниманието на детето към други неща, точно както правим, когато то иска да пъхне пръста си в контакт или да пипне нещо горещо; когато детето вече е в състояние да разбере, говорим за моралния аспект на медиумизма.

Дивалдо Франко – по темата за медиумизма и децата – Деца виждат духове и въображаеми приятели, разговор с медиума Дивалдо Франко

Третият и последен аспект, разгледан в днешните материали, е лудостта. Много хора по времето на Кардек вярваха, че медиумизмът би могъл да доведе до лудост. Тогава Кардек пита Духовете: може ли медиумизмът да доведе до лудост?

Не. Медиумизмът може да допринесе за лудостта, само ако човекът вече има органична предразположеност. Със или без медиумизъм, собственият начин на действие на човека вече сочи към тази възможност: фикс идеи, необичайно поведение и т.н. (препоръчваме по тази тема да разгледате серията лекции Духовни причини за психичните заболявания, които са качени на нашия ютуб канал и в този сайт в раздел Видео)

Няма ли хора, които полудяват за пари и преследване на светски удоволствия?

Човекът, който има тези ментални промени, вече живее между два свята.

Представете си какво е да живееш непрекъснато между два свята!

Бог е върховна мъдрост. Той ни даде медиумизма като един ресурс за напредък, но ние не виждаме и не чуваме духовете през цялото време. Ако не беше така, ние трудно бихме разграничили реалността на материалния свят от реалността на духовния свят. Иначе бихме били на ръба на лудостта, защото това все още не е реалността в света, в който живеем.

Шизофрениците, например, трябва да насочат своите медиумни ресурси към някаква помощна задача, където с течение на времето да намерят баланса, който търсят.

Необходимо е да се помогне на тези хора с психични разстройства да отклонят мислите си от медиумизма, да избягват фикс идеите.

С някои хора, които започват да изучават медиумизма се случва следното: те започват да приписват всички събития на намесата на Духове, например: спънал се в един камък и казва, че са били духовете; появява се внезапна болест, това пак са духовете; като не успее да реши един проблем, то е по вина на духовете.

Това е една грешка, която трябва да изчистим. Все още е една фикс идея, която може да доведе до по-сериозни дисбаланси.

През каквато и ситуация да минава човек, винаги първо трябва да търсим една физическа причина.

Колко пъти един човек преминава през криза на тревожност или депресия и приписва причината на духовете?

Затова винаги е необходимо първо да се потърси една причина в организма на човека. Също така е необходимо да се обърне внимание на факта, че лицето показва фикс идеи, които могат да бъдат предвестник на шизофрения или Алцхаймер.

Така че нека обърнем внимание на тези опасности и неудобства на медиумизма. Ние, медиумите, трябва да препрочитаме тази глава от време на време.

Нека Исус ни благослови и нека ставаме все по-отговорни с този ценен ресурс, какъвто е медиумизма в нашия живот!