книга Действие и Противодействие, чрез медиума Шико Шавиер, духовен автор Андре Луис
Глава 18 Колективни изкупления
Разговаряхме със Силас по редица въпроси, когато получихме обаждане от Друзо за среща с него в частния му кабинет. Директорът на Мансао (Духовна Колония, астрален град) започна направо. Един спешен призив от земята отправяше молба за помощ за жертвите на една самолетна катастрофа. Без да губи време за подробности, той ни каза, че заявката ще бъде повторена след няколко минути и че е по-добре да изчакаме, за да разгледаме въпроса с необходимата ефективност. Всъщност, той едва бе свършил да говори, когато чухме звуци, подобни на кода на Морзовата азбука, идващи от любопитна на вид машина. Друзо включи превключвател наблизо и видяхме малък проектор с мощен обектив, който започна да проектира живи изображения върху екран, умело поставен в една от стените на малко разстояние.
Сякаш гледахме новини, ние бяхме изненадани, когато видяхме земния пейзаж. В близост до върха на стръмна планина в джунглата имаше останки на голям самолет, в който бяха жертвите на инцидента. Може да се предположи, че пилотът сигурно е бил заслепен от тежката мъгла, идваща от океана и не е могъл да избегне сблъсъка в гранитните върхове, които безшумно и неумолимо стърчаха от планината като мрачни кули на силна крепост.
По средата на този смущаващ сценарий възрастен дезинкарниран мъж с благородно и достойно поведение отправяше един трогателен апел, молейки духовна колония Мансао да изпрати опитен екип, който да премахне шест от четиринадесетте духове, оставили телата си в болезнената трагедия. Докато Друзо и Силас обсъждаха мерки за предлагане на помощ, Иларио и аз бяхме изумени от непознатия екран. Сърцераздирателната сцена изглежда се развиваше точно там. Осем от дезинкарнираните лежаха в състояние на шок, привързани към осакатените си или непокътнати тела; четирима стенеха, впрегнати в хомота на физическите си останки, а други двама, все още приковани към труповете си, крещяха отчаяно в съзнание и в безсъзнание.
Въпреки това, безкористни и доблестни духове ги наглеждаха, със спокойствие и голямо внимание. Подобно на един водопад от светлина от Небето, помощ от Висините пристигаше загрижено в благословен поток от любов. Мрачната картина беше толкова истинска, че чувахме стенанието на онези, които се лека полека се събуждаха, молитвите на помощниците и разговорите на духовните сестри, оказващи първа помощ.
Ние бяхме силно разтревожени, когато картината от екрана изчезна, докато Силас започна да изпълнява поръчките на Друзо със забележителна ефективност. След няколко минути няколко работници от институцията тръгнаха на път към произшествието.
Чакахме Силас, когато той се върна в кабинета на Друзо, където той и директорът продължиха да обсъждат предстоящата задача. Иларио и аз попитахме дали можем да участваме в усилията по успокоение и утеха, но Друзо любезно ни обясни, че тази работа е високо специализирана и изисква обучени работници. Когато забелязахме, че любезният наставник може да отдели малко повече време за нас, ние се възползвахме от възможността да отправим въпроса за колективните изпитания. Иларио заговори пръв, питайки почтително за причината молбата за помощ да включва премахването на само шест от дезинкарнираните, когато те бяха общо четиринадесет.
Друзо отговори твърдо и спокойно:
– Помощ при самолетната катастрофа се предоставя без дискриминация; трябва обаче да помним, че въпреки че бедствието е едно и също за всички загинали, смъртта е различна за всеки един от тях. За настоящия момент само онези, чийто вътрешен живот гарантира незабавно освобождение, ще бъдат преместени от телата си. Що се отнася до останалите, чието настоящо положение не осигурява бърза раздяла с физическата броня, те ще останат привързани към останките си за едно по-дълго време.
– За колко време? – попита колегата ми, неспособен да задържи емоциите си.
– Всичко зависи от степента на „анимализация на флуидите, които придържат духовете към телата им“ *(степента на материалност, степен на свързаност на духа към Земята) , – отговори наставникът ни.
– Някои ще останат няколко часа; други за няколко дни, може би … Кой знае? Безжизненото тяло не означава винаги, че душата е освободена. Типа живот, който подхранваме във физическата сфера, определя истинските условия на нашата смърт. Колкото повече се подмятаме в теченията на по-низшите илюзии, толкова повече време ще ни е необходимо да изразходим всички жизнени енергии, които ни свързват с тежката, примитивна материя, която съставлява нашия физиологичен инструментариум, докато се носим в низшите ментални творения, към които сме свикнали, намирайки в тях горивото за обширни злини в мрака на телесната сфера. Колкото повече се отдаваме на дисциплините на духа, които препоръчват равновесие и сублимация* (пречистване), толкова по-лесно ще бъде да оставим плътта в резултат на всякакви извънредни ситуации, които не можем да избегнем поради дългове, договорени пред Закона. По този начин „физическата смърт“ не е синоним на „освобождението на духа“.
– Въпреки това – обмислях аз, – това не означава, че на другите жертви няма да им се помогне, докато временно са затворени в останките си…
– Разбира се, че не, – добави любезният ни приятел. – Никой не остава без помощ; Безкрайната любов на Бог обхваща цялата вселена. Онези, които останат назад, оплетени в долните нива на физическото преживяване, бавно ще осъзнаят помощта, която са способни да получат.
– Но, – каза Иларио, – няма ли да останат на милостта на покварени дезинкарнирани, ако не могат да бъдат спасени веднага?
С показателно изражение на лицето, Друзо каза:
– Да, ако са глухи за доброто, възможно е те да се поддадат на внушенията на злото, така че чрез мъките на злото да се върнат към доброто. Трябва обаче да помним, че изкушението винаги е сянка, която измъчва живота ни отвътре навън. Общуването на нашите души с адските сили е пряко свързано с ада, който ние приютяваме в нас.
Обяснението не можеше да бъде по-ясно. Може би затова Иларио, донякъде объркан от това пряко изясняване, но нетърпелив колкото и аз да не пропусне възможността да обсъди темата още малко, изтъкна смирено:
– Благородни учителю, разбира се, ние нямаме право да поставяме под въпрос никое решение, което произтича от вашия авторитет; въпреки това, аз много бих искал да се потопя по-дълбоко в причините, поради които ние не можем да участваме в работата по оказване на помощ в колективните изкупления. Не можеше ли да помогнем на работниците на института при спасителните им експедиции за жертвите на различни произшествия, за да можем да проучим какво ги е причинило? Със сигурност отговорностите на Мансао трябва да включват помощ от този тип всеки ден …
– Е, почти всеки ден – Друзо го поправи бързо.
И взирайки се в Иларио по странен начин, той продължи:
– Трябва да осъзнаете, че събирате поучителен материал, който включва събуждането на нашите инкарнирани братя и сестри, почти всички от които преминават важен етап от борбата си да изплащат дълговете си към Божественото Правосъдието. Ако бяхте анализирали подобен род експедиции, неизбежно щеше да бъдете принудени да разгледате подробно ситуации и проблеми, които биха могли да създадат разрушителни образи в съзнанието на много от онези, на които възнамерявате да помогнете.
Полуусмихнат, разкривайки смирението, което украсяваше неговия възхитителен дух, той добави:
– Аз не мисля, че ние бихме могли да коментираме едно голямо бедствие в човешката сфера, без да предадем вируса на страха, който е чест носител на обезкуражаване и смърт.
Спокойните и евангелски думи на нашия инструктор коригираха нашите неконструктивни импулси. Без съмнение, Земята е пълна с души точно като нас, приковани към техните трудни ангажименти, но все пак не без да са ангажирани с постоянство да работят за възстановяване на баланса си. Не би било справедливо да ги измъчваме с мисли за страх и страдание, когато, като постоянно прилагаме сърдечното добро, можем час по час да премахваме облаците от вероятни страдания от нашия хоризонт.
Забелязвайки безпогрешното ни отношение на разбиране и подчинение, ръководителят на институцията направи кратка пауза и продължи:
– Да предположим, че вие трябваше да анализирате това, което предизвика изпитанието на днешните жертви на злополука … Вие бихте открили морални престъпници, които в други животи блъснаха беззащитни братя или сестри от върха на високи кули, така че телата им да се разбият в земята; другари духове, които в миналото извършиха гнусни престъпления в морето, като удавиха ценни животи; или самоубийци, които скочиха от високи сгради или високи върхове в най-висше проявление на непокорство пред закона и които в този момент не можеха да намерят никакво друго средство, освен този ужасен акт, който да промени положението им.
Колко хиляди въплътени братя и сестри има сега, чиито дългове пред Божествения Трибунал са от такъв вид? Като съвест с дългове, ние знаем, че можем да подобряваме кредита си всеки ден. Колко земни пътешественици, чиито пътни карти включват ужасни изненади, са надлежно наблюдавани, така че една внезапната смърт да не застраши тялото им поради похвалните им действия! … Колко пламенни, застъпнически молитви печелят временни мораториуми за хора, които са близо до гроба?…
Колко саможертвени отговорности, които душите приемат великодушно, всъщност им спечелват ценни предимства във Великия Живот, където се предприемат мерки за смекчаване на строгостта на изпитанията, които трябва да издържат?! Ние много добре знаем, че ако една звукова вълна срещне друга по такъв начин, че „върховете“ на едната се припокриват с „долините“ на другата, няма вибрация и резултатът е тишина. По същия начин, генерирайки нови каузи с доброто, което правим днес, ние можем да се намесим в причините за злото, които задвижихме вчера, като по този начин ги неутрализираме и възстановим равновесието си. Ето защо мисля, че е по-добре да насърчим работата за доброто с всички налични ресурси. Милосърдие и полезно учене, вяра и добра воля, оптимизъм и работа, изкуство и конструктивна медитация са обновяващите теми, чиято заслуга не трябва да неглижираме при реабилитацията на нашите идеи и съответно на нашите съдби.
Друзо направи по-дълга пауза и нетърпелив за да науча повече, аз го попитах дали самият той някога е участвал в процес на колективно изкупление, в който въпросните духове нямаха друго средство, освен насилствено обезличаване като заключение на дните им във физическото тяло. Той отговори бързо:
– Спомням си няколко важни случая като този, но ще ви разкажа само за един, защото ни предстои неотложна работа.
След няколко секунди призоваване на паметта му, той започна доброжелателно:
– Преди тридесет години аз се наслаждавах на компанията на двама безкористни благодетели, на които дължа много в този Заслон на светлината (има предвид Духовна Колония Мансао). Асканио и Лукас, двама уважавани Асистенти в сфери, по-висши от тази, бяха част от екипа на доблестни и обичани ментори. Когато за първи път ги срещнах, те вече бяха прекарали много години в помощ на своенравни, страдащи братя и сестри. Просветени и мили, те бяха неуморни колеги в най-добрите ни начинания. Въпреки това, след десетилетия борба в битките за освещаващо братство, те копнееха да бъдат приети във висшите сфери, за да могат да развият своите идеали за святост и красота, но не показаха необходимите условия за полета. Тъй като бяха напълно погълнати от ентусиазма да преподават пътя на доброто към другите, те дори не бяха помислили да се задълбават в собственото си минало. Просто така се случва, че доста често, докато сме увлечени от великолепието на върха, ние не винаги сме склонни да изследваме себе си в мъглите на долината…
Съответно те започнаха пламенно да желаят да се издигнат, но се почувстваха малко разочаровани от липсата на подкрепа от духовните власти, които не успяваха да признаят заслугата, от която Асистентите се нуждаеха.
Тъй като тази безизходица не можеше да бъде преодоляна, един от тях поиска решение от Общия Надзор, на който всички сме подчинени. Петицията премина през обикновените канали, докато в определен момент и двамата бяха привикани за изслушване. Проблема със заслугите беше любезно анализиран от властите от Висшите Нива, които регресираха (върнаха назад чрез регресия) спомените им до много отдалечени времена. Няколко отделни записа бяха извлечени от мнемоничното* им поле (на паметта) по начин, подобен на радиоскопията в днешната земна медицинска област, и чрез тях на светло бяха извадени важни изводи…
Наистина Асканио и Лукас бяха спечелили обширен кредит за близо пет века полезна обучителна опитност, включително техните последни пет прераждания в плътта и престоя им в пунктовете за подпомагане на духовния свят, близки до земята. Въпреки това, когато изследването достигна дейността им през 15ти век, се появи нещо, което върна един болезнен спомен… Ранявайки ги дълбоко в духа им, магнитната процедура извлече от архивите на паметта им сцените на едно ужасно престъпление, извършено от двамата през 1429 г., скоро след освобождението на Орлеан, когато те са били членове на армията на Жана д’Арк…
Нетърпеливи да придобият почести и влияние пред братята си по оръжие, те не се поколебават да убият двама свои събратя войници. Докато са на територията на Гатинай, те ги изтласкват от върха на една крепост в мръсния ров, предвкусвайки вълнението от почестите, което по-късно щеше да им донесе ужасно угризение след гроба.
В този момент на обезпокоителното разследване, поради уважението, което вдъхновяваха, Асканио и Лукас бяха попитани от компетентните органи дали искат да продължат проучването. И двамата отказаха, предпочитайки да изплатят дълга си, преди да се задълбочат в хранилищата на безсъзнателното. Следователно, вместо да продължат да настояват за издигане на по-висши духовни нива, те поискаха да се върнат във физическата сфера, където наскоро бяха приключили да изплащат дълговете си.
– Как? – попита заинтригуван Иларио.
– Поради вътрешните морални ресурси, които бяха натрупали, те бяха в състояние да изберат своето изпитание и затова избраха кариерата в областта на авиацията, предлагайки живота си за нейното развитие. Преди два месеца те се върнаха в нашето ниво на служба, след като претърпяха същото смъртно падане, което бяха нанесли на другарите си още през XV век.
– Посетихте ли ги, докато се подготвяха за последното си превъплъщение?
– Да, срещах се няколко пъти преди заминаването им. Те бяха свързани с голяма общност от духовни приятели в отдел, специализиран за прераждане, където стотици духове с дългове, повече или по-малко подобни на техните, също се готвеха да се върнат във физическото царство, приемайки изкупителни задачи в колективни изкупления.
– Всички ли те бяха в състояние да изберат вида на изпитанието, в което ще балансират своите сметки? – попитах аз с естествен интерес.
– Не всички. – каза Друзо с увереност.
– Тези, които вече имаха много морални кредити – както беше случая при тези двама благодетели – имаха това право. Така видях много от тях да се подготвят за една насилствена смърт, за да подпомогнат напредъка на авиацията, инженерството, морския и наземния транспорт, медицинската наука и индустрията като цяло. Можех да видя обаче, че поради дълговете си и според императивите на собствената си съвест, повечето от тях нямаха такива привилегии. Те трябваше с готовност да приемат горчиви изпитания в детството, юношеството или старостта, включващи различни видове злополуки, вариращи от леко осакатяване до смърт, за да се изкупят тежки постъпки.
– Ами родителите? – попита тревожно Иларио.
– Какво е положението на родителите на онези, които трябва да бъдат принесени в жертва в името на прогреса или справедливостта за тяхното изкупление? Няма ли техните страдания да бъдат надлежно преценени от силите, които контролират живота ни?
– Със сигурност , – отговори инструкторът. – Духовете, нуждаещи се от такива изкупителни борби, са отведени към онези, които са били техни съучастници в престъплението, било то в близкото или далечното минало, или към родителите, които са провалили децата си в минали времена, така че в жесток копнеж и неизказана мъка, те могат да се научат на уважението, предаността, честта и любовта, които всички ние дължим на институцията на семейството на земята. Колективното страдание е лекарството, което коригира нашите взаимни грешки.
Последва една дълга пауза. Урокът ни принуди да разгледаме бързо нашия собствен вътрешен свят. Иларио, обаче, любопитен, както винаги, настоя с въпроса:
– Скъпи учителю, нека си представим, че след победата си Асканио и Лукас продължават да се стремят да се изкачат във висши сфери… Ще трябва ли отново да се консултират с миналото?
– Ако те не покажат необходимото специфично условие за издигане, те ще бъдат подложени още веднъж на процеса на разглеждане и подбор на всякакви нови изкупителни изпитания, които може да са необходими.
– Това означава ли, че никой не може да се възкачи на небето, без да изплати изцяло всичките си дългове на земята?
Друзо се усмихна и заключи:
– По-точно би било да се каже, че никой не може да се изкачи до пълнотата на небесата, без да е платил напълно всичко на земята, тъй като постепенното възнесение може да се случи, въпреки че то неизменно зависи от заслугите на вече постигнатите постижения. Принципите на относителността отговарят напълно на темата. Колкото повече небеса имаме вътре в душата си чрез пречистването на живота, толкова по-широко е навлизането на душата в небесата отвън, докато постигне окончателно общение с Бога, нашия Отец. Ние знаем, че за да се постигне това, от съществено значение е да се спазваме справедливостта, а Божествената Справедливост е безспорно свързана с нас, тъй като не можем да бъдем истински щастливи без абсолютното одобрение на съвестта ни.
Учението беше много дълбоко. Нямахме повече въпроси и понеже Друзо имаше спешни дела да присъства на други места, ние се отправихме обратно към храма на Мансао, за да се молим и размишляваме.
В допълнение и като коментар към ценния урок предаден през духовния автор на тази книга добавяме и откъс от Евангелието според Спиритизма, Глава 5 т. 21
Загуба на любими хора. Преждевременна смърт
Когато смъртта покоси някой от вашето семейство, отнасяйки най-младите преди най-старите без разграничение, вие често казвате: “Бог не е справедлив, защото жертва онзи,
който е силен и има едно голямо, а оставя онези, които са изживели много години пълни с
разочарования: взема онези, които са полезни и оставя назад онези, които вече не са
способни да работят; разбива сърцето на майката, лишавайки я от невинното създание,
което е било цялата ѝ радост.“Човеци, точно по този въпрос вие трябва да се издигнете над общоприетото мислене за
живота с цел да разберете, че доброто често е там, където вие съзирате зло, и мъдростта на провидението, където вие мислите, че виждате фаталността на съдбата. Защо оценявате Божествената справедливост според своята собствена? Мислите ли, че Господа на Световете ви налага жестоки наказания от прост каприз? Нищо не се случва без да има една интелигентна цел и каквото и да се случва винаги има една причина за съществуването му.Ако разгледате внимателно всички болки, която ви връхлитат, вие винаги ще откриете в тях божествен промисъл, обновяващ смисъл, и вашите незначителни лични интереси ще станат второстепенна грижа и ще ги оставите на последно място.
Повярвайте ми, в случай на една инкарнация от 20 години, смъртта е за предпочитане пред
всяко от позорните прояви на упадък и безнравственост, които носят неописуемо
оскърбление на уважавани семейства, разбиват сърцето на майката и карат косите на
родителите да побелеят преди да им е дошло времето. Преждевременната смърт често е
голяма благословия, която се дава на онези, които си тръгват, и така ги запазва от
нещастията на живота или съблазните, които биха ги довели до загуба. Онези, които умират в разцвета на младостта си, не са една жертва на фаталността, а по-скоро Бог преценява, че е полезно за тях да не остават повече на Земята.Какво ужасно нещастие, казвате вие, когато един живот, толкова изпълнен с надежда, бива
прекратен толкова скоро! За какви надежди говорите вие? Земните ли, където, онзи който си е тръгнал, би могъл да блесне, да си проправи пътя и да има късмет? Това ограничено
виждане на нещата винаги ви пречи да се издигнете над материално. Знаете ли каква
можеше да е участта на този живот, който според вас беше толкова изпълнен с надежди? Кой може да каже, че той нямаше да е пропит с горчивина? За нищо ли не считате надеждите за бъдещия живот? Да не би да казвате, че предпочитате надеждите на това мимолетно съществуване тук, в което вървите мъчително на Земята? Мислите ли, че една висша позиция сред хората, си заслужава повече от такава сред блажените Духове?
Вместо да се оплаквате, радвайте се, когато на Бог му е угодно да прибере обратно едно от
неговите деца от тази долина на нещастията. Не би ли било егоистично да желаете те да бяха останали да страдат редом до вас? Ах! Това е скръбта, която усещат онези, на които не им достига вяра, които виждат в смъртта едно вечно разделение! Но вие, Спиритисти знаете, че душата живее по-добре, когато е освободена от нейната материална форма. Майки, знайте, че вашите любими деца са близо до вас, да, много близо. Тяхното флуидно тяло ви обгръща, техните мисли ви наблюдават и вашите спомени за тях ги опияняват с щастие; но също и вашата безпричинна болка им причинява страдание, защото тя разкрива една липса на вяра и е един бунт срещу Волята Божия.Вие, които разбирате духовния живот, чуйте туптенето на сърцето си, когато призовавате тези любими хора и ако помолите Бог да ги благослови, вие ще усетите в себе си мощна утеха, която пресушава сълзите; онези величествени стремежи, които показват бъдещето, обещано от нашия Върховен Господ.
Послание от духа на Сансон, бивш член на Парижкото Спиритистко Общество, (1863г.)
0 Коментара