Земни симпатии и антипатии
- Могат ли две същества, които са се познавали и обичали, да се срещнат отново в едно друго телесно съществуване и да се разпознаят?
„Те не могат да се разпознаят един друг; но могат да се почувстват привлечени един към друг. Често тази е причината за личните връзки основаващи се на искрена обич. Единият от двамата се приближава по привидно случайни обстоятелства, но които всъщност са резултат от привличането между два Духа, които се търсят взаимно сред множеството.“
Всъщност разпознаването не се случва по самата физика, не е тялото това което си спомняме, особено че то се изменя спрямо чертите на семействата, в които се раждаме, но енергията на човека която се излъчва от самата му душа, от очите, от гласа и думите, дори от имейлите и съобщенията… без да е нужно да си виждал снимка, и дори да видиш физиката не я разпознаваш. И все пак тази дълбока симпатия съществува
386 а) Не би ли било по-приятно за тях да се разпознаят?
„Не винаги; споменът за минали съществувания би имал по-големи неудобства, отколкото си представяте. След смъртта те ще се разпознаят един друг и ще си спомнят времето прекарано заедно.“ (392.)
Забравянето на миналото има за цел да даде на Духа един нов шанс да поправи грешките и да отмени антипатиите. Ако си спомняме онези, които са ни причинили зло или които са ни навредили, би било много трудно да живеем в хармония. Бихте ли могли да живеете в хармония с човека, който ви е ограбил и убил в един предишен живот? Или с жената, която ви е изневерила? И обратно. И още примери можем да се досетим… Нека благодарим на Божията мъдрост за благословията на забравата.
Когато все пак спомени идват по някой от възможните начини – било чрез сънищата, било чрез регресия, или просто чрез будно осъзнаване, усещане на това общо минало – то те се дават за да се ориентираме и често ни предупреждават да сме бдителни, да не допускаме стари грешки. Нашите собствени духовни водачи знаят доколко от тези спомени може да се дадат като дълбоко усещане и предчувствие за да ни насочат сега успешно по пътя на изкупление, поправка, реализация на планираната преди инкарнацията работа между нас и другата душа.
- Симпатията винаги ли има за свой принцип едно предшестващо познанство?
„Не. Два Духа, които се свързват добре, естествено се търсят един друг, без предварително да са се познавали като човеци.“
Този въпрос е важен, защото не всяка обич е резултат от съвместен живот в други инкарнации. В един предишен урок споменахме какво значение има сходството за Духовете за да почувстват взаимна симпатия. Както често обичаме да казваме на Земята – чувствам че сме от една кръвна група – т.е. мислим сходно и се разбираме с лекота.
Повече по темата може да чуете в Урок 39 ВРЪЗКИ НА СИМПАТИЯ И АНТИПАТИЯ СРЕД ДУХОВЕТЕ, ВЕЧНИ ПОЛОВИНИ
- Срещите, които понякога се дават на някои хора и които обикновено се приписват на случайността, наистина ли са последица на определена връзка на симпатия?
„Между мислещите същества има връзка, която вие все още не познавате. Магнетизмът е водещ в тази наука, която по-нататък ще разберете по-добре.“
Примери:
Една позната от Русия по никакъв начин не успяваше да си намери партньор. Винаги се обличаше много добре, използваше най-добрите парфюми, правеше си естетически процедури. Но късмета изглежда не беше на нейна страна. След това момичето се отказа от чакането и се впусна в ново приключение: доброволчество в Африка (не помня точно в коя държава). Един ден тя носеше училищни пособия в друг град, когато колата ѝ катастрофира. Беше нощ и тя беше отчаяна, почти плачеше. Тогава се появи един мъж и попита на английски какво се е случило. След като обясни, тя случайно изпусна гаечния ключ на крака му и той изпусна един израз на руски. Така те разбраха, че и двамата са руснаци и дори са от един и същи град! И до днес продължават да са женени.
Израснах в един малък град. Имах група приятели и когато приключихме учебната година, решихме да отидем до големия град не много далеч. Момичетата искаха да посетят местна дама, която беше някакъв екстрасенс, да си уговорят среща с нея. Ние момчетата много им се подигравахме за това, но решихме да тръгнем с тях.
Дамата ми каза: „Съдбата и щастието ви ще бъдат свързани с едно красиво светло цвете“. Никога не повярвах, така че скоро забравих.
Почти 10 години по-късно шофирах и спрях на един светофар. Включих радиото и чух: „… вашето щастие е точно пред вас, просто трябва да се вгледате по-внимателно“. Погледнах нагоре и видях млада жена да пресича улицата с бяла орхидея в ръце. Не знам какво ми мина през главата, но паркирах и хукнах да я срещна. Загубих я в тълпата, препънах се и случайно се сблъсках с друго младо момиче, което вървеше пред мен. Тя падна и изкълчи глезена си и, разбира се, аз я заведох в болницата. Тя е моя съпруга от много години и най-голямата любов в живота ми. Тя има много светла коса и красиво име: Маргарита.
Този спонтанен афинитет е напълно разбираем, тъй като Духовете вече са се познавали и преди. Това е наистина едно повторно събиране, планирано в духовния свят, обикновено подсилено от сънища и интуиции, предшестващи това събиране. Духовните водачи често се намесват за да подпомогнат срещите.
Има обаче и случайни връзки, които не са включени в плановете за прераждане.
Примера на автора Ричард Симонети , от книга „Encontros e Desencontros“ – ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПЛАНА НА ЖИВОТА
Ако си представим че живота ни на тази земя е една боксова арена, на която излизаме с план и програма каква работа трябва да свършим, то всеки наш опит за отклонение от този план можем да изглежда като боксьора, който е изтласкан във страничните въжета, но който после отново пак се връща в центъра на арената под действието на тяхната отблъскваща сила. Това са духовните закони, от които не можем за дълго да се отклоняваме, които имат известна гъвкавост до толкова, че дават един аванс от време, след което пак ни връщат да работим върху онова, за което сме дошли. Нашата работа е да се съсредоточим върху своята игра и да не се опитваме да избегнем задачите, които сме дошли да свършим.
- От къде произхожда инстинктивното отблъскване, което изпитват някои хора?
„Те са антипатични духове, които се предусещат и разпознават един друг, без да говорят.“ - Инстинктивната антипатия винаги ли е признак на зла природа?
„От това, че два Духа не си симпатизират, не следва, че са непременно зли; антипатията между тях може да произтича от различие в начина им на мислене. Но пропорционално с тяхното израстване, тези различия се стопяват и тяхната антипатия изчезва.“
Като коментар тук предлагаме да прегледате Реинкарнацията на Сегизмундо, подготовка и свързване с материалното тяло.
- Антипатията между два индивида поражда ли се първоначално у онзи, който е по-лош по Дух, или при онзи, който е по-добър?
„И при двамата без разлика, но причините и следствията за двамата са различни. Един лош Дух изпитва антипатия към всеки, който може да го осъди и разобличи. Когато види един такъв човек за първи път, той знае, че скоро ще бъде порицан. Неговото дистанциране от този човек се превръща в ненавист, в завист, и го вдъхновява с желанието да върши зло. Добрият Дух чувства отблъскване към злия, защото знае, че той няма да го разбере и че чувствата им са различни. Тогава, съзнателен за собственото си превъзходство, той не подхранва нито омраза, нито завист срещу другия. Ограничава се с това да го избягва и да го съжалява.“
Много често магнетизма и нуждата да се изкупи и поправи някой дълг от минал живот събира в една двойка (или каквото и да е партньорство, дори бизнес дела) двама човека, които са много различни. В началото се явява много за кратко една мигновена интуиция и антипатично чувство към този нов човек, който срещаме, само за да я заглушим с гласът на разума, който го защитава и казва – дай му шанс, защо осъждаш човека безпричинно и т.н. И това разбира се е съвсем правилно, защото ако ние не изпитваме това силно привличане в началото, то никоя стара карма не би се разрешила. Ако поначало усещахме цялостно какви стари отношения са ни свързвали с даден индивид в минали животи, ние никога не бихме се осмелили да работим по поправката на дадено минало между нас.
В начало отношенията тръгват привидно – но в момента когато единия партньор се усети заплашен че фалшивата му маска може да падне и другия е по-проницателен за истинското му лице, тогава започва една ненавист и омраза, дори злонамерени атаки и действия срещу другия.
Но по план на живота е предвидено миналото да се коригира, чувствата и антипатиите да се смекчат доколкото могат.
Онзи от двойката, у който е по-развита любовта ще съумява да проявява търпение и обич, ще дава шансове, ще извинява дори в очите си постъпките на партньора, опитвайки се с добро да му посочи верния път (чувствайки несъзнателно на дълбоко ниво в себе си колко важно е това за двете души, и че сега имат шанс да си помогнат в растежа и да поправят миналото).
Но когато партньора не може да приеме този добър път и не желае да култивира у себе си нови добри морални ценности, то съжителството или общите дела с другия, който го чете като отворена книга става ад. Да знаеш че вече не си номер едно в очите на другия, че той не те издига заслепено в култ, че не одобрява делата ти или че не харесва изкуствената маска, която носиш не е лесно за никой, който се е вкопчил в подобен тип поведение пред обществото.
От друга страна за партньора, който забелязва всички зли постъпки, който вижда в дълбочина проблемите и лошите тенденции с годините става все по-трудно да се прави, че не вижда нищо и да игнорира собствените си човешки нужди от блага дума, искреност, разбирателство. Смирението е голяма добродетел и в този случай помага много, но ако по-ниско развития партньор се почувства застрашен от тази доста по-висока вибрация от неговата собствена, то тогава идва ескалацията на напрежението в такъв вид двойка и след известни години те се разделят… било то чрез развод, или разваляне на общ бизнес, ако са били само партньори в работата… Ако са съумели, се е случила известна разплата – кой на когото е дължал нещо му е дал, доколкото собствения растеж му е позволил.
Нека проявяваме снизхождение и милосърдие. Да не ги осъждаме. Както се казва в един от отговорите на духовете – „пропорционално с израстването на Духовете различията помежду им се стопяват и тяхната антипатия изчезва.“
0 Коментара