- В допълнение към общата симпатия, произтичаща от сходството, което съществува сред тях, Духовете изпитват ли взаимни специални привързаности?
„По същия начин, както хората, обаче връзката, която държи Духовете заедно е по-силна, когато им липсва материално тяло, защото тогава тази връзка не е изложена на превратностите на страстите.“ - Духовете изпитват ли омраза помежду си?
„Само сред нечистите духове съществува омраза и те са тези, които посяват у хората вражди и раздори.“ - Двама човека, които са били врагове на Земята, ще запазят ли негодувание един към друг в света на Духовете?
„Не; те ще разберат, че омразата, която са изпитвали взаимно е глупава, а мотивът – детински.
Само несъвършените Духове запазват един вид враждебност, докато не се пречистят. Ако те са станали враговете само поради един материален интерес, те повече няма да мислят за това, без значение колкото дематериализирани са. След като между тях няма антипатия и е престанала да съществува причината за техните несъгласия, то те се приближават един към друг с удоволствие.“
Коментар на Кардек: Точно така се случва и между двама съученика, които, достигайки възрастта на разума, разпознават детинщината в разногласията си и спират всяка ненавист.
- Споменът за злите действия, които двама човека са извършили един срещу друг, представлява ли пречка за възцаряване на симпатия между тях?
„Този спомен ги подтиква да се дистанцират един от друг.“ - Какво чувство изпитват след смъртта си онези, на които сме сторили зло в този свят?
„Ако те са добри, ще ви простят в съответствие с покаянието ви. Ако са лоши, възможно е те да изпитват негодувание от злото, което сте им причинили и да ви преследват, често дори в друго съществуване. Бог може да позволи това, за наказание.“
Ние виждаме един такъв пример в духовна колония Наш Дом, когато Андре Луис среща Силвейра, един човек, който на Земята дължи пари на бащата на Андре и в резултат на безмилостните решения на бащата с подкрепата на сина, цялото семейство на Силвейра понася голямо житейско изпитание. Но както ще видите в книгата или аудио варианта ѝ – Глава 35 НЕОЧАКВАНА СРЕЩА Духът на Силвейра искрено е простил и на Андре и на баща му.
- Индивидуалните привързаности на Духовете могат ли да се променят?
„Не, защото те не могат да се излъжат един в друг. Липсва им маската, зад която се крият лицемерите. Следователно, когато те са чисти, техните привързаности са неизменни. Тяхното върховно щастие идва от любовта, която ги обединява. „ - Взаимната привързаност, която две същества са чувствали на Земята завинаги ли продължава да съществува в света на Духовете?
„Без съмнение, тъй като произхожда от истинска симпатия. Ако обаче тя е породена главно от причини от физическо естество, то тя изчезва заедно с причината. Чувствата сред Духовете са по-солидни и трайни, отколкото на Земята, защото те не са подчинени на капризите на материалните интереси и себелюбието. „
Пример от книга „Пратениците“ от глава 17 Романтичната история на Алфредо. Исмалия и Алфредо са симпатизиращи си Духове, пример за една земна двойка, която среща изпитания на земята, на които едната от душите се поддава и забавя своето развитие. Как рефлектира това в техните отношения в Духовния свят – препоръчвам ви да си припомните от текста или аудио версията на книгата.
- Истина ли е, че душите, които трябва да се обединят, още при своя произход са предопределени за този съюз, и всеки един от нас има, в някаква част на Вселената, своята половинка, с която неизбежно един ден ще се събере?
„Не; не съществува особен и предопределен съюз на две души. Съюзът, който съществува, е съюз на всички Духове, но в различна степен, според категорията, която заемат, тоест според съвършенство, което са придобили. Колкото са по-усъвършенствани, толкова по-обединени са. От раздора се раждат всички злини у хората; хармонията води до пълно щастие. „
Естествено е за нашето духовно ниво ние да мислим, че съществуват души двойни пламъци или пламъци-близнаци, но логиката сочи, че колкото повече ние се развиваме, толкова повече нашата ограничена любов се разширява като концепция и става все по-голяма и по-обхватна. Т.е простира се до повече от една специална или определена душа.
- В какъв смисъл трябва да се разбира думите „другата ми половинка“, които някои духове използват за обозначаване на симпатизиращи си Духове?
„Изразът е неточен. Ако един Дух е половината на друг, и двамата бъдат разделени, и двамата щяха да бъдат непълни. „
По време на духовния ни прогрес, естествено е ние да срещнем един партньор, към когото имаме повече афинитет. Същото е, когато сме деца в училище и предпочитаме този или онзи съученик, когото наричаме „най-добрият ми приятел“, но в действителност това означава, че ние сме в първите етапи на духовния прогрес, защото едно животно се грижи единствено и само за своите потомци. Така че ние не сме много различни.
- Ако два Духа изпитват абсолютна симпатия помежду си и се обединят, ще бъдат ли обединени завинаги, или ще могат да се разделят и обединят с други Духове?
„Всички духове са взаимно обединени. Аз говоря за тези, които са достигнали съвършенството. В по-нисшите сфери, когато един Дух се издига нагоре, вече не чувства симпатия, както преди, с тези оставащи под него.“ - Когато два Духа чувстват пълна симпатия, те взаимно допълващи се ли са или симпатията между тях е резултат от перфектна идентичност на характера?
„Симпатията, която привлича един Дух към друг, произхожда от перфектното съглашение на техните наклонности и инстинкти. Ако единият трябваше да допълни другия, той щеше да загуби своята индивидуалност. „ - Еднаквостта, необходима за съществуването на съвършена симпатия, се състои само от аналогията на мислите и чувства, или също в еднородност на придобитите знания?
„Еднаквост в степените на извисяване.“ - Могат ли Духове, които в момента не чувстват симпатия, в бъдеще да си симпатизират?
„Всички ще станат такива. Един Дух, който днес е в една нисша сфера, чрез усъвършенстване ще се издигне до онова положение, в което се намира друг такъв Дух. И дори срещата на двамата ще се състои по-бързо, ако по-висшия остане стационарен поради това, че преминава зле през изпитанията, на които е подложен. „
303 а) Два Духа, които вече изпитват симпатия един към друг, могат ли да спрат да си симпатизират?
„Разбира се, ако единият от тях е мързелив.“
Коментар на Кардек: Теорията за вечните половинки съдържа един прост символ, представляващ обединението на два симпатизиращи си Духа. Това е един израз, използван дори в простонародния език, който не би трябвало да приемате буквално. Със сигурност Духовете, които са го използвали, не принадлежат към един висок ранг. Бидейки задължително ограничено полето на техните идеи, те изразяват своите мисли с термините, които биха използвали в телесния живот. Следователно човек не трябва да приема идеята, че два Духа са създадени един за друг и трябва неизбежно да се срещнат един ден във вечността след като са били разделени за едно по-кратко или по-дълго време.
В допълнение към коментара на Алан Кардек ви предлагаме аудио разказа – ИЗПИТАНИЯТА В ЕДНА ВРЪЗКА С ДУША БЛИЗНАК – историята на Ивон и Чарлз, по истинската история на медиума Ивон Перейра и духа Чарлз, който е нейн спътник в редица прераждания, нейн любим, и в някои от миналите ѝ животи нейн баща.
И последен пример в този урок, който вярвам вълнува доста от нас е историята на Спиритисткия автор Ричард Симонети, наречена: Принцът на Бял Кон
0 Коментара