ГЛАВА II Наказания и бъдещи наслади
НЕБИТИЕ. БЪДЕЩ ЖИВОТ
- Защо човекът инстинктивно изпитва отблъскване от идеята за небитието* (несъществуване, изчезване)?
„Защото небитие не съществува.“ - Откъде идва инстинктивното чувство у човека за бъдещия живот?
„Вече казахме: преди да се инкарнира, Духът знаеше всички тези неща и душата запазва смътен спомен за това, което знае и което е видяла в духовно състояние.” (393)
Коментар на Кардек: Във всички времена човек е бил загрижен за своето бъдеще отвъд гроба и това е много естествено. Каквато и важност той да придава на настоящия живот, не може да избегне да не си помисли колко кратък е този живот и преди всичко несигурен, тъй като във всеки един момент може да се прекъсне, без да му е позволена никаква сигурност в утрешния ден. Какво ще стане с него след неизбежния момент? Това е сериозен въпрос, тъй като не става дума само за няколко години, но за вечността. Този, който трябва да прекара дълго време в чужда страна, се тревожи за ситуацията, в която ще се озове там. Как тогава да не се тревожим за ситуацията, в която ще се окажем, напускайки този свят веднъж и завинаги?
В идеята за небитието има нещо, което е противно на разума. Човек, който в живота си е най-безгрижен, когато настъпи върховният момент се пита какво ще стане с него и, без да иска, чака.
Да вярваш в Бог, без да допускаш бъдещия живот, изразява едно противоречие. Усещането за едно по-добро съществуване се крие във вътрешната съвест на всички хора и не е възможно Бог да го е поставил там напразно.
Бъдещият живот предполага запазване на нашата индивидуалност след смъртта. Всъщност какво значение би имало за нас да надживеем тялото, ако моралната ни същност се изгуби в океана на безкрайността? Последиците за нас биха били същите, както ако трябваше да изчезнем в небитието.
ИНТУИЦИЯ ЗА БЪДЕЩИТЕ НАКАЗАНИЯ И НАГРАДИ
- Откъде произлиза поверието, което срещаме сред всички народи, за съществуването на бъдещи наказания и компенсации?
„Винаги е едно и също: от предчувствие за реалността, донесено у човека от инкарнирания в него Дух. Защото, знайте добре, не напразно ви говори един вътрешен глас. Вашата грешка е, че не му отдавате достатъчно внимание. Ще станете по-добри, ако по-често се замисляте за него.” - Какво е чувството, което доминира над повечето хора в момента на смъртта: съмнението, страха или надеждата?
„Съмнението, у закоравелите скептици; страхът, у виновните; надеждата, у добрите хора.“ - Как може да има скептици, след като душата носи у човека усещането за духовните неща?
„Те са много по-малко на брой, отколкото се смята. Мнозина се правят на силни по дух през живота си, просто от гордост. В момента на смъртта обаче престават да бъдат такива самохвалковци.”
Коментар на Кардек: Отговорността за нашите действия е следствие от реалността на бъдещия живот. Разумът и справедливостта ни казват, че в разпределението на щастието, към което всички хора се стремят, доброто и лошото не могат да се сбъркат. Не е възможно Бог да иска някои без работа да се наслаждават на благата, които други постигат единствено с усилия и постоянство.
Идеята, която Бог ни дава, посредством мъдростта на своите закони, относно неговата справедливост и неговата доброта, не ни позволява да вярваме, че в неговите очи праведният и злият са в една и съща категория, нито да се съмняваме, че някога ще получат, единият награда, а другият наказание, за доброто или лошото, което са направили. Ето защо вроденото чувство, което имаме за справедливост, ни дава интуицията за бъдещи наказания и награди.
БОЖИЯ НАМЕСА В НАКАЗАНИЯТА И КОМПЕНСАЦИИТЕ
963. Бог лично с всеки човек ли се занимава? Не е ли той твърде голям, а ние твърде малки, та всеки отделен индивид да има някакво значение в очите му?
„Бог е загрижен за всички същества, които е създал, колкото и малки да са те. Нищо не е лишено от стойност или твърде малко за Неговата доброта.”
964. Но необходимо ли ще е Бог да обръща внимание на всяко едно от нашите действия, за да ни възнагради или накаже? Тези действията в по-голямата си част не са ли незначителни за него?
„Бог има своите закони, които да управляват всички ваши действия. Ако ги нарушите, вината е ваша. Несъмнено когато един човек извърши някаква ексцесия, Бог не произнася срещу него една присъда, казвайки му например: Ти беше алчен, ще те накажа.
Той е начертал една граница; болестите и много често смъртта са следствие от ексцесиите. Ето го наказанието; то е резултат от нарушаването на закона. Така е във всичко.”
Коментар на Кардек: Всички наши действия са подчинени на Божиите закони. Няма такова действие, колкото и незначително да изглежда, което да не може да е нарушение на тези закони. Ако понасяме последствията от това нарушение трябва да се оплакваме единствено от себе си, като по този начин се превръщаме в автори на нашето щастие, или нашето бъдещо нещастие.
Тази истина става очевидна от следната басня: „Един баща дал на своя син образование и възпитание, т.е. средствата, с които да се ръководи в живота. Дал му една нива, за да може да я обработва и му казал: Ето правилата, които трябва да следваш, и всички необходими инструменти, за да направиш това поле плодородно и да осигуриш своето съществуване. Възпитах те така, че да разбереш тези правила. Ако ги следваш, твоето поле ще произведе много и ще ти осигури почивка в напреднала възраст. Ако го презираш, няма да произведе нищо и ще умреш от глад. Казвайки това, той го оставил да действа свободно.”
Не е ли вярно, че тази нива ще произвежда пропорционално на грижите, които са полагани за нейната култура, и че всяка небрежност ще доведе до загуба на реколтата? Следователно, в напреднала възраст, синът ще бъде щастлив или опозорен, в зависимост от това дали е следвал или не правилата, които баща му е разработил. Бог е още по-прозорлив, тъй като ни предупреждава във всеки момент дали се справяме добре или зле. Изпраща ни Духовете да ни вдъхновяват, но ние не ги слушаме. Има и още една разлика: Бог винаги дава възможност на човека, осигурявайки му нови съществувания, ресурси за поправяне на миналите му грешки, докато синът, за когото говорим, ако използва зле времето си, няма да му останат никакви средства.
От книга „Рай и Ад“ (Раздел Страдащи Духове) на Алан Кардек ви представяме призоваването и съобщенията, които предава един Дух, който е бил материалист в своя земен живот – Огюст Мишел – състоянието на един младеж отдаден на бохемски живот в първите месеци след смъртта
И сега следва един интересен пример, който разглежда съдбата на един скептик след смъртта, както и подкрепата на Бог и образователните механизми за развитие на чувствителността му в книгата „Светът в който живея“ („O mundo onde eu vivo“) от духовния автор Силвейра Сампайо, чрез психографията на медиума Зибия Гаспарето – Безразличният – разказът на един преуспял човек след смъртта
0 Коментара