От книга „Рай и Ад“ на Алан Кардек ви представяме призоваването и съобщенията, които предава един Дух, който е бил материалист в своя земен живот.
Огюст Мишел, Раздел Страдащи Духове
(Хавър, Март 1863г.)
Той беше един богат младеж, бохем, който много се наслаждаваше и изключително само на
материалния живот. Макар и интелигентен, небрежността към сериозните неща беше типична за неговия характер. Без лошотия, по-скоро доброжелателен, отколкото злонамерен, той беше харесван от спътниците му в удоволствията и търсен във висшето общество, заради качествата му на светски човек. Без да е сторил зло, той не беше правил и никакво добро. Дезинкарнира се на една разходка, в резултат на автомобилна катастрофа.
Призован няколко дни по-късно от един медиум, който косвено го познаваше, той даде следните последователни съобщения:
„8 март 1863 г. – Едва съм отделен от тялото си, така че много трудно мога да говоря. Ужасният удар, който уби тялото ми постави Духа ми в едно голямо объркване. Притеснен съм за това
какво ще се случи и тази несигурност е жестока. Ужасното страдание, през което премина тялото ми, е нищо в сравнение със смущението в, което се намирам. Молете се Бог да ми прости. Ах! Каква болка! Ах! Милост, Боже мой! Каква болка! Довиждане.“
„18 март – Аз вече дойдох, но единствено мога да говоря с вас с голяма трудност. Дори в този момент ми е трудно да общувам. Вие сте единственият медиум, от когото мога да поискам молитви, така че Божията доброта да ме извади от объркването, в което съм. Защо аз страдам все още, след като тялото ми вече не страда? Защо е тази ужасна болка, тази ужасна мъка постоянно? Молете се, ах! Молете се Бог да ми даде почивка… Ах! Каква жестока несигурност! Все още съм привързан към тялото си. Много трудно виждам къде може да съм. Тялото ми е там и защо аз съм там с него, постоянно? Елате и се молете над него, за да мога аз да се отделя от това жестоко потисничество. Аз се надявам, че Бог ще иска да ми прости. Виждам духовете, които са близо до вас и посредством тях аз мога да говоря с вас. Молете се за мен.“
„6 април – Аз съм, дойдох да ви помоля да се молите за мен. Беше необходимо да
отидете на мястото, където е тялото ми, да молите Всевишния да успокои моите страдания.
Аз страдам! Ах! Страдам! Отидете на това място, необходимо е. И се молете на Господ да ми прости. Виждам, че може да стана по-спокоен, но се връщам безспир на мястото, където беше положено това, което съм бил.“
Медиумът не си даваше сметка за настойчивостта, с която Духът го умоляваше да отиде да се помоли над гроба му и не го стори. По-късно обаче отиде там и получи съобщението по-долу:
„11 май – Очаквах ви. Чаках момента, когато ще дойдете на мястото, където Духът ми изглежда затворен в черупката си, за да умолявате милостивия Бог за Неговата доброта да успокои моите страдания. Можете да ми сторите добро с молитвите си, не отлагайте, умолявам ви. Виждам колко много животът ми е бил обратното на това, което трябваше да бъде. Виждам грешките, които съм допуснал. Бях едно безполезно същество в света, не дадох нито един
добър пример, моето богатство послужи само за задоволяване на страстите ми, вкусът ми към лукса и моята безполезност. Мислех единствено за удоволствията на тялото, но не и за душата си. Божията милост ще се спусне ли до мен, бедният Дух, който все още страда от земните грешки? Молете се Той ми прости и аз да се освободя от болката, която все още изпитвам.
Благодаря ви, че дойдохте да се помолите над мен.“
„8 юни – мога да говоря с вас и благодаря на Бог, че го позволи. Видях своите грешки и се надявам Бог да ми прости. Винаги продължавайте напред в живота си според вярването, което ви мотивира, защото то по-късно ще ви запази една почивка, която аз все още нямам. Благодаря за вашите молитви. До скоро.“
Настоятелността на Духа да се молят над гроба му е една забележителна особеност, но има своята причина за съществуване, ако се вземат предвид колко силни бяха връзките, които го придържаха към тялото му, и колко дълго и трудно беше отделянето, поради материалността на съществуването му.
Разбираемо е, че, приближавайки се до тялото, молитвата може да окаже един вид по-мощно магнитно действие, за да подпомогне разделянето. Общия навик да се молим до тялото на мъртвите не произлиза ли от една несъзнателна интуиция, която има своята съществена причина? Ефективността на молитвата в този случай би имала един резултат, едновременно морален и материален.
0 Коментара