Свойства на Божественото
- Може ли човек да разбере същностната природа на Бога?
„Не; на него му липсват сетивата, необходими за разбирането му.“
Дали Човечеството вече е разгадало как работят всички неща? Не. Доста е трудно да разберем какво представлява Бог. Когато видим една скулптура или една машина, която прави невероятни неща, можем да анализираме това от няколко гледни точки, но да отговорим какъв точно е процесът на създаване, какво ли е минавало в ума на създателя е трудно и много субективно. Да се опиташ да разбереш какво е Бог е в крайна степен много трудно. Човешкия интелект далеч не притежава необходимата вещина за разбирането на Бог. И още нещо: не притежава необходимия морален напредък.
Така както едно дете не може да разбере светът на възрастните, поради незрялост на съзнанието, така и ние не бихме могли да разберем Божествената природа.
- Човек някога ще бъде ли в състояние да разбере тайната на Божественото?
„Когато умът му вече няма да бъде затъмнен от материята и когато, чрез своето съвършенство, той ще е приближил себе си до Бога, той ще Го види и ще Го проумее.“
Коментар на Кардек: Непълноценността на човешките способности прави невъзможно човека да разбере същностната природа на Бога. В ранното детство на човечеството човекът често обърква Създателя със създаденото и приписва на първото несъвършенствата, които са присъщи на второто. Но пропорционално на развитието на неговото морално чувство, мисълта му прониква по-дълбоко в сърцевината на нещата; тогава той има една правдива идея за Божественото, въпреки че тя винаги е непълна и повече в съответствие със здравия разум.
Простият факт, че Човечеството представя Бог като един човек със супер сили, със същевременно добри и лоши черти в себе си, доказва, че хората нямат ни най-малка представа за това какво е Бог.
Какво е Бог, е една конструкция, която ние разработваме в течение на нашите инкарнации.
Това, което е Бог, е различно в зависимост от това колко еволюирал е духът, който го възприема.
Примитивните хора не могат да разберат, че Бог не е гръмотевицата, на която се кланят.
Хората от Древността не могат да разберат, че Бог е Отеца, за когото Исус ни е учил.
Хората от Средновековието не могат да разберат, че не е нужно да се покланят на Бога чрез материални образи.
Всичко това е един необходим напредък, направен стъпка по стъпка.
Приличаме ли ние повече на древните хора или сме по-одухотворени по отношение на начина, по който разговаряме с Бога?
- Ако ние не можем да разберем същностната природа на Бога, можем ли да получим представа за някои от Неговите съвършенства?
„Да, за някои от тях. Човекът ги разбира по-добре пропорционално на своето издигане над материята; зърва ги с мисълта си.“
Със всяко следващо прераждане ние растем и развиваме нашето възприятие за Бог, отварят се нови хоризонти на мисълта и очите не виждат само мрак и заблуда и съзнанието ни успява да достигне по близо до Бог, тогава когато изоставим всички ниски морални страсти.
Когато изживеем онези моменти в природата, когато денят е просто перфектен, цветовете са невероятни, когато видим нощното небе, обсипано с безброй звезди, и се почувстваме като Едно с целия свят около нас – тези моменти ни дават бегъл поглед за Бога като Върховен Баща, който се грижи за своето Творение, и никой не е изоставен. Напомня ни за такава Любов, която ни приканва да правим добро и да се чувстваме в унисон с нашия Създател.
- Когато казваме, че Бог е вечен, безкраен, неизменен, нематериален, уникален, всемогъщ, върховно справедлив и добър, имаме ли пълна представа за Неговите качества?
„От ваша гледна точка, да, защото вярвате, че обхваща всичко. Но знайте, че има неща, които са над интелигентността на най-интелигентния човек, които вашият език, ограничен до вашите идеи и усещания, няма средствата да изрази. Всъщност разумът ви казва, че Бог трябва да притежава тези съвършенства в най-висша степен, защото ако дори само едно липсва или Той не притежава в най-върховна степен, той не би бил най-висш от всички, и следователно не би бил Бог. За да бъде над всички неща, Бог не трябва да подлежи на никакви превратности (резки промени) и всякакви несъвършенства, които въображението може да представи.“
Коментар на Кардек: Бог е вечен. Ако Той имаше едно начало, то щеше да означава че е произлязъл от небитието или Той самия е бил създаден от предшестващо го същество. Ето как стъпка по стъпка ние се връщаме към безкрайността и вечността.
Той е непроменящ се. Ако Той беше обект на промяна, законите, управляващи Вселената, нямаше да имат стабилност.
Той е нематериален. Това означава, че неговата природа се различава от всичко, което наричаме материя. В противен случай Бог не би бил неизменен, защото би бил подложен на трансформациите на материята.
Той е уникален. Ако имаше много богове, нямаше да съществува нито единство на виждането, нито единство на силата в подреждането на Вселената. Той е всемогъщ, защото е единствен. Ако Той не притежаваше суверенната сила, би съществувало нещо по-могъщо или толкова могъщо колкото него, което означава, че тогава не Той ще е създал всички неща, и онези, които не е сътворил Той щеше да са дело на един друг Бог.
Бог е суверено справедлив и добър. Провиденческата мъдрост на божествените закони се разкрива толкова ясно и в най-малките неща, колкото и в най-големите и тази мъдрост прави невъзможно да се съмняваме нито в Божията справедливост, нито в Неговата доброта.
Човек обича да поставя определения за всичко, по този начин се успокоява, че го разбира. Но до колко ние като хора можем да поставим точни определения за нещо отвъд нашия обхват е друг въпрос и още повече до колко те ще са абсолютни. Тези качества които ние поставяме на Бог, са само и единствено полезни за самите нас.
Бог трябва да притежава всички качества, които го отличават от човешките несъвършенства, но на едно върховно ниво. Никой не е толкова добър, справедлив, милостив, интелигентен и т.н., колкото самият Бог.
Пантеизъм
- Бог едно различаващо се от Вселената същество ли е, или според мнението на някои Той е резултат от всички сили и интелекта на Вселената?
„Ако последното беше истина, Бог нямаше да бъде Бог, защото Той би бил следствието, а не причината; Той не може да бъде едновременно и причина, и следствие.“
„Бог съществува. Не можете да се съмнявате в неговото съществуване и това е една съществена точка. Не се стремете да отидете отвъд Него; не се губете в лабиринт, който за вас е без изход. Това не би ви направило по-добри, но би ви направило малко по-горди, като ви накара да си повярвате, че знаете нещо, когато в действителност вие няма да знаете нищо. Оставете следователно настрана всички тези системи. Вие имате достатъчно неща, за които да мислите, които ви засягат много повече, като започнете от самите себе си. Изучете собствените си несъвършенства, за да може да се отървете от тях; това ще бъде много по-полезно за вас, отколкото напразният опит да проникнете в непроницаемото “.
Ако анализираме Историята на Религиите, ние можем ясно да забележим какво е било разбирането за Бог на Духовете от висок ранг (Буда, Заратустра, Сократ и др.), които са били изпратени в света, за да учат хората, в сравнение с онези, които са учили хората според своята низша гледна точка, да правят жертвоприношения с хора, жертвоприношения с животни или да дават пари в храма и др. неща, като обещавали в замяна да бъде спечелена войната, да получат здраве, любов, благоденствие и т.н. … Това е идеята за придаване материалност на Бог, сякаш Бог има нужда от материя.
Водачите от висш ранг винаги са ни учили, че ние трябва да се покланяме на Бог, като правим добро, като освобождаваме себе си от материята, като се борим с моралните си несъвършенства и т.н.
Трябва да си зададем въпроса: нашият начин, по който се отнасяме към Бог сега през 21-ви век, повече в унисон с водачите от висш ранг ли е или повече е в синхрон с посланиците от ниските нива на развитие?
Също така съществува разлика от духовните водачи, многократно приемани за богове поради липса на по-добра дума, които не са били самият Бог, а духове, изпратени от него да помагат на хората.
Ето и някои примери:
Иранския пророк Заратустра разговаря с един дух, който е изпратен да бъде негов водач. Това се вижда ясно в този откъс от книга Авеста – свещената книга на Зороастризма:
„Като юноша Заратустра обикалял по степите, питайки се: „Кой е създал слънцето и звездите на небето? Кой е създал водите и растенията? И кой кара Луната да расте и да изчезва? Кой е вложил в нас естествената доброта и справедливост?“
В книгата се разказва как един ден Заратустра медитирал на брега на река, когато му се появило странно същество. Било неописуемо – такава били красотата и блясъкът му. Заратустра го попитал кой е той, на което съществото отговорило:
,Аз съм Воху Мано, Добрият Дух. Дойдох за теб.“ И взел ръката му и го завел до едно много красиво място, където ги чакали седем други същества.
Сократ на свой ред говори за духовете, които също ни заобикалят.
В спиритистките книги ние виждаме някои интересни доклади за духовете, приемащи определени форми, за да помагат по-добре на хората:
– В книгата „О Chanceler de ferro“ на духовния автор Джон Уилмът Рочестър виждаме Дух, който се представя като египетския бог Хор, за да помогне и да донесе утеха на жената, която се моли за него.
– Еммануел (духовен автор и водач на медиума Шико Шавиер) казва веднъж в една от книгите си, че по време на Маратонската битката между гърци и персийци, Тезей (легендарния владетел на древна Атина) се показал, за да даде сили на войниците и да ги развесели.
– Медиумът Дивалдо Франко говори за бог Хуракан в Гватемала.
Така че тези „богове“ всъщност не са били самия Бог.
След идването на Исус можем лесно да видим как се е променил този възглед. Въпреки съществуването на древните богове новите пратеници виждали „ангели“, което е по-добре от думата богове:
– Мохамед вижда архангел Гаврил, който идва да му помогне.
– Когато днес виждаме „светците“ в Християнството, ние откриваме същата идея за „боговете“ на древните хора. Ние се молим на тях, правим скулптури или картини с техния образ, като им се покланяме.
Грешно ли е? Това не го обсъждаме. Истинската вяра винаги заслужава дълбокото ни уважение. Въпреки, че тези светци са създадени от хората, ние знаем, че много от тях изобщо не са били светци. Бог чува молитвите на онези, които се молят със смирение и вяра. Ако сме привързани към изображения това показва, че не сме толкова различни от онези, които в миналото почитат богове, направени от камък. Все още сме детски души. След време ще направим както ни е учил Исус: „Бог е Дух и в дух трябва да го почитате“. (Йоан 4:24).
Олтарът на Бог е нашето собствено сърце.
15. Какво трябва да се мисли за мнението, според което всички природни тела, всички същества, всички светове във Вселената съставляват част от Божественото и в своята цялост представляват самата Божественост; с други думи какво да мислим за Пантеистичната теория?
„Човекът, неспособен да направи себе си Бог, иска да стане поне една част от Бог.“
Ние не сме материя. Излишно е да мислим за Бог, като се фокусираме от гледна точка на материята. Ние сме безсмъртни духове. Само като безсмъртни духове, морално и интелектуално израснали, ние можем да бъдем в състояние правилно да мислим за Бог.
- Онези, които изповядват това учение, твърдят, че намират в него демонстрацията на някои от Божиите свойства: тъй като световете са безкрайни, следователно Бог е безкраен; тъй като никъде няма празнота или небитие, тогава Бог е навсякъде; След като Бог е навсякъде и всичко е неразделна част от Бога, Той дава основание на всички явления в Природата да бъдат разумни. Какво може да се противопостави на този аргумент?
„Разумът. Размишлявайте със зрялост и няма да ви е трудно да разпознаете неговата абсурдност. “
Коментар на Кардек: Тази доктрина прави Бог едно материално същество, което, макар и надарено с върховен интелект, в голяма степен би било това, което представляваме ние в малка степен. Но тъй като материята се променя непрекъснато, то Бог, ако тази теория беше истинна, нямаше да има никаква стабилност; той би бил обект на всички превратности, дори на всички нужди на човечеството; Щеше да му липсва едно от основните качества на Божествеността: неизменност. Свойствата на материята не могат да бъдат приписвани на Бог, без той да бъде понижен преди нашето разбиране и няма тънкости на софистиката, които да решат проблема с неговата вътрешна природа. Ние не знаем всичко каквото Бог представлява, но ние знаем Той какъв трябва да бъде, а системата, с която си имаме работа, е в противоречие с най-съществените му свойства. Тя бърка Създателя със създанието, точно както ние би трябвало да смятаме, че гениалната машина е неразделна част от механика, който я е изобретил. Божият интелект се разкрива в Неговите творби като интелекта на художника в неговата картина; но Божиите дела не са самия Бог, тъй както картината не е художника, който я е замислил и изпълнил.
0 Коментара