
Онлайн Курс Принципи на Спиритистката Доктрина обхваща разработки на уроци по Книга на Духовете на Алан Кардек, написана според ученията на Духове от висш ранг, предадени чрез различни медиуми, събрани и подредени в 1019 въпроси и отговори. Книга на Духовете е издавана в България през 1994 г и в момента може да се намери онлайн. В българския превод от ’94г. липсват много от коментарите на автора Алан Кардек, както и някои от въпросите задавани към Духовете, за това ви препоръчваме да ползвате нашите преводи тук. Текстовете, които ще публикуваме са новия превод на Книга на Духовете и частични допълнителни материали.
Пояснение: След всеки въпрос е отговорът на общуващите духове, чиито буквални думи са дадени текстово в цялата книга в кавички. Забележките и разработките, добавени от автора Алан Кардек са пояснени като Коментар на Кардек за да не могат да бъдат объркани с отговорите на самите духове. Нашият принос към тълкуването на уроците и примерите за пояснение, когато имаме такива, следват след отговора на духовете.
Въпросите, които четем и коментираме днес:
КНИГА ПЪРВА – ПРИЧИНИ
ГЛАВА I
БОГ
Бог и безкрайност
- Какво е Бог?
„Бог е Висш Разум – първопричина за всички неща.“
Какво е Бог? Ние не знаем Ние просто знаем, че не е това, което сме ние, нито е това, което ние познаваме. Според книгите на Спиритизма Исус не е Бог, но е Губернатора на планетата Земя, който управлява над нас в името на Бог. Исус е обявен за единственото познато същество, което може да ни каже какво е Бог, но тъй като ние не сме готови да разберем, той не може да ни каже.
Колко от капацитета на своя мозък използваме ние човеците? По този въпрос консенсус няма, но 100 % е нашето земно ограничение. Какъв ли е капацитета на Исус? Ние не знаем.
За това за сега Бог е нашия Любящ Баща, за който Исус ни учи и Върховния Интелект на Вселената, който е създал всичко, което позволява нашето съществуване, плюс самите нас. Върховен в този коментар има смисъл, че няма нищо над него и нищо, което дори може да е на същото ниво.
- Какво трябва да се разбира под думата безкрайност?
„Това, което няма нито начало, нито край; непознаваемото: всичко, което е незнайно, е безкрайно.“ - Може ли да се каже, че Бог е безкрайност?
„Това е едно непълно определение. Бедната човешката реч е некомпетентна да определи онова, което надхвърля човешкия разум.“
Коментар на Кардек: Бог е безкраен в своите съвършенства, но „безкрайността“ е абстракция. Да се каже, че Бог е безкрайност, означава да заместим свойството на дадено нещо за самото нещо и да дефинираме нещо непознато чрез позоваване на друго нещо, което е също толкова непознато.
Бог има безкрайни свойства, което означава, че той има превъзходно ниво, в което и да е качество. Но не означава, че Бог е самото Безкрайно, защото безкрайното е нещо абстрактно, нереално, а Бог е реален.
Коментар на Кардек: Бог е безкраен в своите съвършенства, но „безкрайността“ е абстракция. Да се каже, че Бог е безкрайност, означава да заместите свойството на дадено нещо за самото нещо и да дефинирате нещо непознато чрез позоваване на друго нещо, което е също толкова непознато.
Доказателства за съществуването на Бог
- Какво доказателство имаме за съществуването на Бог?
„Аксиомата, която прилагате във всичките си научни изследвания:„ Не съществува една последица без да съществува една причина“. Потърсете причината за всяко нещо, което не е дело на човека, и разумът ще даде отговора на вашия въпрос.“
Коментар на Кардек: За да се уверим в съществуването на Бог ние трябва само да погледнем в произведенията на Сътворението. Вселената съществува, следователно има причина. Да се съмнявате в съществуването на Бог означава да се съмнявате, че всяка последица има своя причина и да предполагате, че от нищо може да бъде създадено нещо.
Ние хората сме създатели – строим домове, автомобили, правим дрехи, отглеждаме растения и приготвяме храна. Толкова много неща се появяват на този свят, защото ние инициираме процеса на създаване. Ние сме причината за тези следствия, които употребяваме в живота си толкова много.
Ако ние видим една машина, която сама работи, ние няма да си помислим, че тя сама се е построила. Как можем да използваме същите аргументи за Земята и Вселената?
Много от нас живеят като мравки и пчели, които вземат материали от света, но не отделят време да помислят кой ги е създал.
- Какво трябва да се заключи от интуицията за съществуването на Бог, за която може да се каже, че е едно общо свойство на човешкия ум?
„Можем да заключим, че Бог съществува; защото откъде човешкият ум би могъл да извлече тази интуиция, ако нямаше никаква реална основа? Изводът, който можем да изведем от факта на тази интуиция, е следствие от аксиомата: „Няма следствие без причина.“
Днес ние имаме наука наречена статистика – тя акумулира и показва данни за множества от хора и събития. Ако ние погледнем статистически какво показват данните от интуитивното чувство на хората – заключението е че Бог съществува. Говорейки от гледна точка на статистиката трябва да съществува истинска основа за вътрешното чувство на всички тези хора.
И още една посока за размисъл – Ние можем да видим, че никога не е съществувала дори една единствена древна цивилизация на материалистични хора.
- Това съкровено чувство за съществуването на Бог възможно ли е да е плод на образованието и резултат от придобитите идеи?
„Ако беше така, как е възможно тогава вашите диваци да притежава това чувство на интуиция?
Коментар на Кардек: Ако интуицията за съществуването на едно Върховно Същество беше резултат единствено от образованието, то тя не би била универсална и би съществувала само както всички останали придобити знания, в умовете на онези, които са получили специалното образование. Интуицията тогава би се дължала на това образование.
Дори сред най-простите човешки същества има знаци на поклонение на едно върховно създание, което се грижи за тях. По-често съществуват множество богове, защото по време на нашето духовно детство ние погрешно сме приели духовните водачи, които ни помагат по-отблизо за самия Бог. Ето защо е създадена митологията.
- Може ли първопричината за образуването на нещата да се намери във вътрешните свойства на материята?
„Ако беше така, тогава каква би била причината за тези свойства? Винаги трябва да има една първопричина.“
Коментар на Кардек: Приписването на първоначалното образуване на нещата на вътрешните свойства на материята би означавало да се вземе следствието за причина, тъй като тези свойства сами по себе си са последица, която трябва да има една причина.
- Какво трябва да се мисли за твърдението, което приписва първичното сътворение на нещата на една непредвидена комбинация на материята, с други думи, на случайността?
„Друг абсурд! Кой притежател на здрав разум, може да разглежда случайността като едно разумно същество? И освен това, какво представлява шансът? Нищо.“
Коментар на Кардек: Хармонията, която регулира механизмите на Вселената, може да е резултат единствено от комбинации, възприети с оглед на предварително определени цели и по този начин, по своята същност, разкрива съществуването на една Интелигентна Сила. Приписването на първичното сътворение на нещата на случайността е една глупост, защото случайността не може да произведе резултатите на интелекта. Ако случайността може да бъде интелигентна, тя би престанала да е случайност.
- Какво доказателство имаме ние, че първопричината за всички неща е един Върховен Интелект, превъзхождащ всички останали интелекти?
„Имате поговорка, която гласи: „Майсторът се познава по работата си.“ Огледайте се и от качеството на работата си извадете заключение за майстора.“ Само горделивостта поражда неверие. Горделивият човек не признава нищо, което е по-горе от него. За това той се определя като един силен дух. Жалко създание, което дори само един Божий полъх може да повали.
Коментар на Кардек: Ние съдим за силата на един интелект по неговите произведения, и тъй като никое човешко същество не би могло да създаде това, което е произведено от природата, очевидно е, че първопричината трябва да бъде един интелект превъзхождащ човека.
Каквито и да са феномените, осъществени от човешкия разум, за него самият трябва да има една причина и колкото по-големи са постигнатите от него резултати, толкова по-големи трябва да са причините, на които той е последица. Именно този Върховен Интелект е първопричината за всички неща, независимо от името, с което човечеството може да го обозначи.
Да мислим за Бог ни принуждава да мислим за духовния живот. А това означава, че ние трябва да избягваме това или онова, защото вече нямам извинение да го правим. Невежеството е като наркотик, който ние искаме за да избегнем отговорността.
0 Коментара