Тъй като тази част на Въведение е дълга за четене припомняме, че можете да я чуете в аудио вариант на урока. Ето и темите:
00:00:01 VII Мнението на науката
00:09:03 VIII Какво изисква едно сериозно изследване на Спиритизма
00:12:46 IX Задълбочени наблюдения
00:17:15 X Някои от възраженията – езика, който използват Духовете
00:21:33 XI Още възражения – Духовете на известни персони
00:23:28 XII Проверка на идентичността на общуващия Дух
00:30:15 XIII Разлики в отговорите според знанието и морала на Духовете
00:34:34 XIV Изразяване на Духовете – идеята е всичко, формата е без значение
00:37:08 XV Страха от непознатото. Опасенията от „полудяване“
00:42:11 XVI Теориите за будния сомнамбулизъм на медиума и за извличане на информация от околната среда без наличие на общуващи духове
00:51:35 XVII Как могат да бъдат придобити познанията, които включва учението на Спиритизма
VII Мнението на науката
За много хора противопоставянето на научните институции представлява, ако не едно доказателство, то поне силна презумпция (предположение, приемане за даденост) срещу каквото и да било. Ние не сме от тези, които се надигат срещу учените, защото не искаме да даваме повод на хората да казват, че се караме. Напротив, ние ги уважаваме много и бихме се чувствали почетени, ако се намираме сред тях. Техните мнения обаче не могат да представляват една неотменима присъда при всички обстоятелства. Докато науката не излезе от материалното наблюдение на фактите, когато става дума за тяхното оценяване и обяснение, полето е отворено за хипотези.
Всеки създава своя собствена малка система, готова да я поддържа с плам, за да я накара да надделее. Не виждаме ли всеки ден най-противоречащи си мнения да бъдат алтернативно застъпвани и отхвърляни, понякога отблъсквани като абсурдни грешки, само за да се появят веднага след това обявени като безспорни истини? Фактите, това е истинският критерий на нашата преценка, аргументът без опровержение. При липсата на факти, съмнението е оправдано в мислещия човек.
По отношение на популярните неща мнението на учените с пълно право е достоверно, защото те знаят повече и по-добре от обикновените хора. Но по отношение на новите принципи, на непознатите неща, това мнение почти никога не е повече от хипотеза, защото те са обект на предразсъдъци не по-малко от другите. Дори бих казал, че ученият е по-предубеден от всеки друг, защото естествената му склонност го кара да подчини всичко на гледната точка, в която е задълбочил знанията си: математикът не вижда доказателство освен в една алгебрична демонстрация, химикът отнася всичко до действието на елементите и т.н. Този, който е станал специалист, свързва всички свои идеи със специалността, която е възприел. Извадете го оттам и почти винаги ще го видите да бърка, защото иска да подложи всичко на един и същ тигел: следствие от човешката слабост. Така че тогава най-охотно и уверено ще се консултирам с един химик по един въпрос на анализа, с един физик относно електрическата сила, с един механик относно една движеща сила. Те обаче, без това да засяга уважението, на което тяхното специално познание им дава право, ще ми позволят аз да не вземам под по-голямо внимание техните отрицателни мнения относно Спиритизма, отколкото е мнението на един архитект по един въпрос от музиката.
Обикновените науки се основават на свойствата на материята, които могат свободно да се изпитват и манипулират; спиритистките феномени почиват върху действието на интелекти, надарени със собствена воля и които ни доказват във всеки един момент, че не са подчинени на нашите капризи. Следователно наблюденията не могат да се провеждат под същата форма; изискват се специални условия и друга отправна точка. Да искаме да ги подложим на общоприетите процеси на изследване означава да установим аналогии, които не съществуват. Науката следователно като наука е некомпетентна да се произнесе по въпроса за Спиритизма: тя не трябва да се занимава с него и каквато и да е нейната преценка, благоприятна или не, не може да има никаква тежест. Спиритизмът е резултат от една лична убеденост, която учените, като личности, могат да придобият, абстрахирайки се от качеството на учени. Претенцията да се предостави въпросът на Науката, би била равносилна на желанието събрание на физици или на астрономи да решава дали съществува душата или не. Всъщност Спиритизмът е изцяло свързан със съществуването на душата и нейното състояние след смъртта. Вижте, крайно нелогично е да си въобразяваме, че един човек трябва да е велик психолог, защото е виден математик или известен доктор анатом. Разрязвайки човешкото тяло, анатомът търси душата и понеже не я намира под скалпела си, както намира нерв, или понеже не я вижда да се изпарява като газ, заключава, че тя не съществува, поставяйки една изключително материална гледна точка. Следва ли от това, че той има право срещу универсалното мнение? Не.
Следователно виждате, че Спиритизмът не е в обхвата на Науката. Когато Спиритистките вярвания станат популярни, когато бъдат приети от човешките маси (и, съдейки по скоростта, с която се разпространяват, това време не е далеч), с тях ще се случи това, което се е случило с всички нови идеи, които са срещнали опозиция: учените ще се подчинят на свидетелството. Те ще пристигнат там, поединично, по силата на нещата. Докато дойде този момент ще бъде ненавременно да ги отклоняваме от специализираните им работи, за да ги принуждаваме да се занимават с една странна тема, която не е нито в техните прерогативи, нито в програмата им. Междувременно онези, които без предварително и задълбочено проучване на материята се произнасят отрицателно и се подиграват на онези, които не поддържат концепцията им, забравят, че същото се случи с повечето велики открития, които правят чест на Човечеството. Те се излагат на опасността да видят своите имена как удължават списъка на знаменитите проповедници на нови идеи и вписвайки се редом с членовете на научната асамблея, която през 1752 г. приветства с кънтящ смях изложението на Франклин за гръмоотводите, смятайки, че е недостойно да се появява между съобщенията, адресирани до тях; и на онези другите, които накараха Франция да загуби предимствата на инициативата от парния флот, обявявайки системата на Фултън за една неосъществима мечта. И все пак това бяха въпроси от обсега на тези корпорации. Но, тези асамблеи, които начисляваха в себе си каймака на световните учени, ако имаха само подигравки и сарказъм за идеи, които не възприемаха, идеи, които няколко години по-късно революционизираха науката, обичаите и индустрията, как можем да очакваме, че един въпрос, чужд на обичайната им работа, днес ще получи от съвременниците им по-добро приемане? Тези грешки на някои прочути мъже, макар и достойни за съжаление в паметта им, по никакъв начин не биха могли да ги лишат от званията и от нашето уважение, което в други отношения са спечелили; но, необходимо ли е да имаш една официална диплома, за да имаш здрав разум? Дали извън академичните катедри има само глупаци и малоумници?
Благоволете да хвърлите поглед към последователите на Спиритистката Доктрина и да кажете дали се натъквате само на невежи хора и дали огромният легион от достойни хора, които са я прегърнали, позволява тя да бъде хвърлена в списъка на суеверията на лековерните. Характерът и знанието на тези хора придават тежест на това предложение: след като те потвърждават, необходимо е да се признае, че има нещо. Повтаряме още веднъж, че ако фактите, за които споменахме, бяха сведени до механичното движение на телата, въпросът за физическата причина за това явление би попаднал в областта на Науката; но след като става дума за една проява, която се произвежда при изключване на законите на Човечеството, тя избягва от компетентността на материалната Наука, тъй като не може да бъде обяснена с цифри, нито с една механична сила. Когато възникне един нов факт, който не е свързан с никоя известна наука, ученият човек, за да го изучава, трябва да се абстрахира от своята наука и да си каже сам на себе си, че това, което му се предлага, представлява едно ново изследване, което е невъзможно да се осъществи с предубедени идеи. Човекът, който смята преценката си за безпогрешна, е много близо до грешката. По същия начин онези, чиито идеи са най-лъжовни, се опират на собствената си преценка и затова отхвърлят всичко, което им изглежда невъзможно. Онези, които по-рано отхвърлиха възхитителните открития, които Човечеството почита, всички отправяха своите призиви към този съдия, за да ги отблъсне. Това, което се нарича разум, често не е нищо друго освен прикрита гордост и всеки, който се смята за непогрешим, се представя като равен на Бога.
Затова се обръщаме към мислещите, които се съмняват в това, което не са видели, но които, съдейки за бъдещето по миналото, не вярват, че човекът все още е достигнал своя апогей, нито че Природата му е дала възможност да прочете последната страница от нейната книга.
VIII Какво изисква едно сериозно изследване на Спиритизма
Нека добавим, че изучаването на една доктрина, като Спиритистката доктрина, която внезапно ни хвърля в един ред на нещата, толкова нов, колкото и велик, може да бъде осъществено с полезност само от сериозни, упорити хора, свободни от предразсъдъци и оживени от твърда и искрена воля за постигане на един резултат. Ние не знаем как да дадем тези квалификации на онези, които съдят априори, лекомислено, без да са видели всичко; които не влагат в учението си необходимите приемственост, редовност и размишление. Още по-малко бихме знаели как да ги дадем на някои хора, които, за да не принизят репутацията си като хора на духа, се насилват да намерят една сатирична страна в най-истинските неща, или се смятат за пародия от хора, чиито знания, характер и убеждения им дава правото мнението им да бъде взето под внимание от всеки, който счита себе си за добре образован.
Затова нека се въздържат тези, които смятат, че фактите не са достойни за тяхното внимание. Никой не мисли да насили вярата ви; следователно съгласете се да уважавате вярата на другите. Това, което характеризира едно сериозно изследване, е приемствеността, която му се придава. Чудно ли е, че често не се получава никакъв разумен отговор на сериозни по себе си въпроси, когато се задават на случаен принцип и рязко посред един потоп от други ексцентрични въпроси? Освен това често се случва, поради това, че един въпрос е сложен за да се изясни той изисква решаването на други предварителни или допълващи такива.
Всеки, който иска да стане експерт в дадена наука, трябва да я изучава методично, като започне от началото и следва веригата и развитието на идеите. Каква полза ще има някой, който на случаен принцип задава въпроси на един учен по отношение на една наука, чиито първи думи той пренебрегва? Би ли могъл самият учен, колкото и много добра воля да има, да му даде задоволителен отговор? Изолираният отговор, който дава, задължително ще бъде непълен и почти винаги, точно поради тази причина, неразбираем, или ще изглежда абсурден и противоречив.
Същото се случва и в нашите отношения с Духовете. Всеки, който иска да се учи от тях, трябва да направи един курс с тях; но точно както се прави сред нас, той ще трябва да избере своите учители и да работи усърдно. Казахме, че Висшите Духове се появяват само на сериозни сесии, особено такива, в които цари съвършено общение на мисли и чувства за доброто. Лекомислието и празните въпроси ги прогонват, както сред хората отдалечават благоразумните личности; тогава полето е свободно за тълпата на лъжливите и фриволни Духове, винаги търсещи благоприятни поводи да ни се подиграват и да се забавляват за наша сметка. Какво ще стане с един сериозен въпрос в събирания от такъв ранг? Ще бъде отговорен; но от кого?
Става така, че сякаш на една банда несериозни, които се забавляват, задавате тези въпроси: Какво е душата? Какво е смъртта? и други толкова развлекателни, както тези. Ако искате сериозни отговори, ще трябва да се държите с цялата сериозност в най-широкия смисъл на думата и ще изпълните всички изисквани условия. Само по този начин ще получите велики неща. Освен това над всичко бъдете трудолюбиви и постоянни в обучението си, без което Висшите Духове ще ви изоставят, както прави един учител с небрежните ученици.
IX Задълбочени наблюдения
Движението на обектите е един безспорен факт. Въпросът е да се узнае дали в това движение има едно интелигентно проявление или не и в случай, че е така, какъв е произходът на това проявление. Не говорим за интелигентното движение на определени обекти, нито за вербалните комуникации, нито за тези, при които медиумът пише директно. Този тип прояви, очевидни за онези, които са видели и изучавали темата по-задълбочено, на пръв поглед не изглеждат достатъчно независими от волята за да затвърдят убедеността на един начинаещ наблюдател. Затова ще се занимаваме само с писането получено с помощта на всеки предмет, оборудван с молив, като кошница, планшет и др.
Начинът, по който пръстите на медиума почиват върху предметите, се противопоставя, както казахме по-рано, на най-съвършената ловкост от негова страна да се намеси, по какъвто и да е начин, в проследяването на буквите. Но да допуснем, че е възможно някой, надарен с прекрасно умение, да направи това и че този някой успява да измами окото на наблюдателя; как да обясним естеството на отговорите, когато се представят извън рамките на идеите и познанията на медиума? И трябва да се отбележи, че това не са едносрични отговори, а често множество страници, написани с възхитителна бързина, било то спонтанно или по дадена тема. Изпод пръстите на медиума, малко запознат с литературата, от време на време възниква поезия с безупречна възвишеност и чистота, под която най-добрите човешки поети не биха се осмелили да се подпишат.
Това, което прави тези факти още по-странни е, че те се срещат навсякъде и че медиумите се умножават до безкрайност. Те истински ли са или не? На този въпрос имаме само един отговор: вижте и наблюдавайте; няма да ви липсват възможности да го сторите; но преди всичко наблюдавайте многократно, за дълго време и според изискваните условия.
Как отговарят антагонистите на това доказателство? — Вие сте жертва на шарлатанство или пионка на една илюзия. Първо ще кажем, че думата шарлатанство не стои там, където няма печалба. Шарлатаните не вършат безплатно своята дейност. В най-добрия случай би било една мистификация. Но по какво странно съвпадение тези мистификатори се оказват в съглашение, от единия край на света до другия, да действат по един и същи начин, да произведат едни и същи ефекти и да дадат, по едни и същи теми и на различни езици, идентични отговори , ако не като форма, то поне като смисъл? Как да разбираме, че сериозни, почтени, образовани хора биха се предоставили на подобни трикове? И с каква цел? Как да намерим у децата търпението и уменията, необходими за такива резултати? Защото медиумите са пасивни инструменти*1; ако това не беше така, за тях би било от съществено значение да притежават умения и знания, които са несъвместими с детството и с определени социални позиции.
*1 пасивни инструменти – за такива се считат медиуми, които не смесват собствените си идеи с идеите на комуникиращия Дух.
Казват тогава, че ако няма измама, може да има илюзия и от двете страни. В добрата логика качеството на свидетелите е от известно значение. Сега, уместно ли е тук да се запитаме дали Спиритистката Доктрина, която вече наброява милиони адепти, ги вербува само сред невежите? Феномените, на които тя се основава, са толкова необикновени, че разбираме съществуването на съмнение.
Това, което обаче не можем да приемем, е претенцията на някои невярващи, че те имат монопол върху здравия разум и че, без се съобразяват с предимствата и да зачитат моралната стойност на противниците си, те арогантно обвиняват тези, които не следват мнението им за глупаци. В очите на всеки разумен човек мнението на онези, които са просветени, които са наблюдавали дълго време, изучавали и разсъждавали върху едно нещо, винаги ще представлява, ако не едно доказателство, то най-малкото едно предположение в негова полза, тъй като е успяло да задържат вниманието на уважавани хора, които нямат интерес да разпространяват грешки, нито да губят време за дреболии.
X Някои от възраженията – езика, който използват Духовете
Сред възраженията някои са най-подвеждащи, поне на вид, защото са взети от наблюдение и са направени от уважавани хора. Едно от тях се основава на езика на определени Духове, който не изглежда достоен за извисяването, приписвано на свръхестествените същества. Тези, които се позовават на обобщението на доктрината, представено по-горе, ще видят, че самите Духове ни учат, че между тях няма равенство в знанието, нито в моралните качества и че не трябва да се приема буквално всичко, което казват. Задължение на разумните хора е да отделят доброто от лошото. От този факт някои си правят извода, че само злонамерени същества общуват с нас, чието единствено занимание е да ни мистифицират. Но те несъмнено не познават съобщенията, които се получават на събирания, където се проявяват само висши Духове; иначе не биха си мислили така. Жалко е, че случайността им е послужила толкова зле, показвайки им само лошата страна от света на Духовете, защото ако не е случайността, макар да не ни е приятно трябва да допуснем, че една тенденция на симпатия и афинитет е привлякла към тях, вместо добри Духове, лошите Духове, лъжците или онези, чийто език е отвратително груб. От това човек би могъл най-много да заключи, че здравината на принципите на тези хора не е достатъчно силна, за да ги предпази от злото, и че намирайки известно удоволствие в задоволяване на любопитството им, лошите Духове се възползват от това, за да се приближат до тях, докато добрите се отдалечават. Да се съди въпросът за Духовете по тези факти би било толкова нелогично, колкото да се съди за характера на един народ по това, което се казва и прави на една среща на неуравновесени или хора с лоша репутация, с които не поддържат отношения нито предпазливите, нито разумните хора. Онези, които мислят така, се поставят в положението на чужденец, който, пристигайки в една голяма столица през най-мизерните ѝ предградия, съди за всичките ѝ жители по обичаите и езика на този мъничък квартал. В света на Духовете също съществува едно добро общество и едно лошо общество; нека тези, които се изказват по такъв начин, да благоволят да проучат какво се случва сред отбраните Духове и ще се убедят, че небесният град не съдържа само човешка измет.
Те питат: отбраните Духове слизат ли при нас?
Ще отговорим: Не оставайте в предградията; вижте, наблюдавайте и ще прецените; фактите там са за целия свят.“
Освен ако тези думи на Исус не се отнасят за тях: „Имат очи, а не виждат; имат уши, а не чуват.“
Като вариант на това мнение имаме мнението на онези, които в спиритистките комуникации и всички материални факти, които те пораждат, не виждат нищо повече от намесата на една дяволска сила, нов Протей, който ще приеме всякакви форми за да ни излъже по-добре. Ние не считаме, че то подлежи на сериозно изследване, за това няма да се бавим да го разглеждаме. В действителност то се опровергава от това, което току-що казахме. Само ще добавим, че ако беше така, бихме били принудени да се съгласим, че дяволът понякога е много разсъдлив и разумен, преди всичко много морален; и тогава значи също има добри дяволи. Наистина, как да повярваме, че Бог позволява само на Духа на злото да се манифестира, за да ни погуби, без да ни даде за баланс съвета на добрите Духове? Ако той не може да го стори, не е всемогъщ; ако може и не го прави, той опровергава своята доброта. И двете предположения биха били богохулни. Обърнете внимание, че признаването на комуникацията на злите Духове означава признаване на принципа на проявленията. Тогава, ако те биват дадени, не може да не е без Божието допущение. Как тогава може да се вярва, без да се изпада в сквернословие и светотатство, че той разрешава само злото, изключвайки доброто? Подобна доктрина противоречи на най-простите представи на здравия разум и Религията.
XI Още възражения – Духовете на известни персони
Странно е, добавят те, че само се говори за Духовете на известни персони и питат защо те са единствените, които се проявяват. Тук все още има една грешка, произтичаща, както много други, от повърхностното наблюдение. Сред Духовете, които идват спонтанно, за нас много по-голям е броят на непознатите хора от този на знаменитите, които се обозначават с произволни имена, и често с едно алегорично или характеризиращо име.
Що се отнася до тези, които са предизвикани, стига да не става дума за роднини или приятели, съвсем естествено е да се обръщаме към тези, които познаваме, вместо да призоваваме тези, които не са ни известни. Името на известни персони привлича повече внимание, поради което те се забелязват. Те също намират за странно, че Духовете на видни мъже отговарят с фамилиарност при нашия призив и понякога се занимават с неща незначителни в сравнение с онези, над които са разсъждавали през живота си. В това няма нищо изненадващо за тези, които знаят, че авторитетът или уважението, на което такива хора се радват в този свят, не им дава никакво надмощие в духовния свят. С това Духовете потвърждават тези думи на Евангелието: „Който величае себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще бъде издигнат“, като това изречение трябва да се разбира по отношение на категорията, в която всеки един от нас ще се намери, когато е сред Духовете. Ето как този, който е бил първенец на Земята, може там да стане един от последните. Следователно този, пред когото преклоняваме глави тук, може да дойде и да ни говори като най-скромния работник, тъй като със земния живот той е оставил цялото си величие, и най-могъщият монарх може там да се окаже далеч под последния от неговите войници.
XII Проверка на идентичността на общуващия Дух
Един факт, демонстриран чрез наблюдение и потвърден от самите Духове, е, че низшите Духове често узурпират добре известни и уважавани имена.
Така че кой може да потвърди дали тези, които казват, че са били например Сократ, Юлий Цезар, Карл Велики, Фенелон, Наполеон, Джордж Вашингтон и т.н., действително са оживявали тези персонажи? Това съмнение съществува дори сред някои пламенни привърженици на Спиритистката Доктрина, които признават намесата и проявлението на Духовете, но питат как може да се докаже тяхната идентичност. Такова доказателство всъщност е доста трудно да се представи. Въпреки че не може да стане по толкова достоверен начин, както с едно удостоверение от гражданския регистър, възможно е поне по презумпция, според определени показатели. Когато се манифестира Духът на някого, когото познаваме лично, на един роднина или един приятел, например, особено ако е починал наскоро, обикновено се случва неговият език да се разкрие в пълно съответствие с характера, който е имал в нашите очи, когато е бил жив. Това вече представлява индикация за идентичност и повече няма място за съмнение, тъй като Духът говори за конкретни неща, помни семейни събития, известни само на събеседника. Един син със сигурност няма да се обърка за езика на своя баща или майка, нито родителите ще се объркат по отношение на езика на едно дете. В този вид призовавания понякога се случват наистина трогателни интимни неща, с такова естество да убедят и най-недоверчивите. Най-упоритият скептик често е ужасен от неочакваните разкрития, направени пред него.
В подкрепа на идентичността идва и още едно много характерно обстоятелство. Казахме, че почеркът на медиума се променя, като цяло, когато призования Дух е друг и че почеркът винаги е един и същ, когато един и същи Дух се представя. Беше потвърдено безброй пъти, особено когато става въпрос за хора наскоро починали, че написаното има поразителна прилика с този човек в живота. Получени бяха подписи със съвършена точност. Все пак ние далеч не желаем да посочваме този факт като правило и още по-малко като постоянно правило. Споменаваме го само като достойно за отбелязване. Само Духове, които са достигнали определена степен на пречистване, се намират освободени от всяко телесно влияние. Когато все още не са напълно дематериализирани (това е изразът, който те използват), те запазват повечето от идеите, от наклонностите и дори маниите, които са имали на Земята, което също представлява едно средство за разпознаване, до което също се достига чрез една необятност от дребни факти, които само едно внимателно и систематично наблюдение може да разкрие.
Виждат се писатели да обсъждат собствените си произведения или доктрини, одобрявайки или осъждайки определени части от тях; други, които си спомнят пренебрегвани или почти неизвестни обстоятелства от техния живот или тяхната смърт, всякакви по вид особености, накратко, които са, ако не друго, морални доказателства за идентичност, единствените, които могат да бъдат използвани в случай на абстрактни неща. Сега, ако самоличността на един призован Дух може до известна степен да бъде установена в някои случаи, няма причина да не е така при други; и ако по отношение на хора, чиято смърт датира от много време, не са налични същите средства за проверка, винаги остава езика и характера, тъй като без съмнение Духът на добрия човек няма да говори като този на един покварен или развратен. Що се отнася до Духовете, които си присвояват уважавани имена, те скоро биват предадени от езика, който използват и от максимите, които формулират. Някой Дух, който се назовава Фенелон, например, и дори само случайно да накърни здравия разум и морала, би показал, поради този прост факт, измамата. Ако, от друга страна, мислите, които изразява, са винаги чисти, без противоречия и постоянно на висотата на характера на Фенелон, нямаме причина да се съмняваме в неговата идентичност. В противен случай би трябвало да предположим, че един Дух, който проповядва само доброто, е способен съзнателно да лъже и още повече без никаква полза.
Опитът ни учи, че Духове от една и съща категория, с еднакъв характер и притежаващи едни и същи чувства образуват групи и семейства. Сега броят на Духовете е неизчислим и далеч не ги познаваме всички; повечето от тях дори нямат имена за нас. Следователно нищо не пречи на един Дух от категорията на Фенелон да дойде на негово място, често дори като негов представител. Тогава се представя с неговото име, защото е идентичен с него и може да го замести, а също и защото ние имаме нужда от име, за да закрепим нашите идеи. Но какво значение има в края на краищата дали един Дух наистина е или не е на Фенелон? Щом като всичко, което казва, е добро и щом говори така, както самият Фенелон би направил, той е един добър Дух. Безразлично е името, с което той се представя, като често то не е нищо повече от едно средство, което използва, за да укрепим нашите идеи. Същото обаче не е допустимо в призоваванията на близки; но там, както казахме преди малко, самоличността може да бъде установена чрез доказателство, което по определен начин е очевидно. Несъмнено подмяната на Духовете може да даде място за известни недоразумения, причинявайки грешки и често мистификации. Това е една от трудностите на практическия Спиритизъм.
Никога обаче не сме казвали, че тази наука е лесна, нито че може да бъде научена все едно е детска игра, което, между другото, не е възможно за която и да е наука.
Никога няма да се уморим да повтаряме, че тя изисква усърдно и понякога много продължително изучаване. Тъй като не е правилно да се провокират фактите, трябва да се изчака те да се представят сами. Те често възникват в резултат на обстоятелства, които не сме си помисляли. За внимателния и търпелив наблюдател има изобилие от факти, поради което той открива хиляди характерни нюанси, които са истински лъчи светлина за него. Същото важи и за общите науки. Докато повърхностният човек вижда в едно цвете само една елегантна форма, мъдрият намира в него съкровища за размисъл.
XIII Разлики в отговорите според знанието и морала на Духовете
Наблюденията, които остават там, ни карат да кажем нещо за друга трудност, тази на разногласието, което се забелязва в езика на Духовете. Те се различават значително един от друг, от гледна точка на знанието и морала, за това е очевидно, че един въпрос може да бъде разрешен от тях в противоположни посоки, според категорията, която заемат, точно както би се случило сред хората, ако беше зададен хем на един образован човек, хем на един невежа, а после на един присмехулник с лош вкус. Съществения въпрос, както казахме, е да знаем към кого се обръщаме. Но, чудят се те, как може да се обясни, че онези, които са считани за Духове от по-висш порядък, не винаги са в съгласие?
Ще кажем, на първо място, че независимо от вече споменатата причина, има други способни да окажат известно влияние върху естеството на отговорите, независимо от почтеността на Духовете. Това е един ключов момент, до чието обяснение ще стигнем чрез изучаването. Ето защо казваме, че тези изследвания изискват продължително внимание, задълбочено наблюдение и най-вече, както изискват всички човешки науки, приемственост и постоянство. Необходими са години, за да се обучиш за един посредствен лекар и три четвърти от живота, за да достигнеш до ниво на един учен. Как може човек да претендира за няколко часа да придобие Науката за Безкрайното? Затова нека никой не се заблуждава: изучаването на Спиритизма е огромно; то засяга всички въпроси на метафизиката и социалния ред; това е един свят, който се отваря пред нас. Чудно ли е, че да осъществим това отнема време, много време? Противоречието също не винаги е толкова реално, колкото може да изглежда. Не виждаме ли всеки ден хора, които изповядват една и съща наука, да се различават в дефиницията, която дават на едно нещо, независимо дали използват различни термини или го разглеждат от различни гледни точки, въпреки че основната идея винаги е една и съща? Който може нека преброи дефинициите, които са дадени за граматиката! Ще добавим, че формата на отговора често зависи от формата на въпроса. Ето защо би било детинско да се посочва противоречие там, където често има само разлика в думите. Висшите Духове абсолютно не се интересуват от формата. За тях основата на мисълта е всичко. Да вземем например дефиницията за душа. Тъй като този термин няма едно неизменно значение, разбираемо е, че Духовете, както нас, се различават по определението, което му дават: един може да каже, че това е принципът на живота, друг да го нарече душевна искра, трети да потвърди, че тя е вътрешна, че е външна и т.н., като всички имат право, всеки един от своята гледна точка. Може дори да се сметне, че някои от тях изповядват материалистични доктрини, но това не е така. Същото нещо се случва и по отношение на Бог. Той ще бъде: началото на всички неща, създателят на Вселената, върховният разум, безкрайността, великият Дух и т.н., и т.н. В крайна сметка винаги ще бъде Бог. И накрая нека споменем класификацията на Духовете. Те образуват една непрекъсната серия от най-ниската до най-висшата степен. Следователно класификацията е произволна. Един ще групира Духовете в три класа, друг в пет, десет или двадесет, по желание, без никой да е в грешка. Всички човешки науки ни предлагат идентични примери. Всеки учен има своя система; системите се променят, но науката не се променя. Ако учите ботаника чрез класификацията на Линей, или тази на Жюсию, или тази на Турнефор, от това няма да знаете по-малко ботаника. Следователно, нека спрем да приписваме по-голямо значение на чисто конвенционалните неща, отколкото заслужават, за да се придържаме само към това, което е наистина важно, и често размишлението ще доведе до откриване в това, което ни е изглеждало като глупост, една прилика, която е убягнала от едно първоначално изследване.
XIV Изразяване на Духовете – идеята е всичко, формата е без значение
Бихме подминали отдалеч възражението, което някои скептици правят по отношение на правописните грешки, които някои Духове допускат, ако то не предлагаше място за едно съществено наблюдение. Техният правопис, трябва да се каже, не винаги е безупречен; но би значело голям недостиг на аргументи, ако това се превърне в обект на една сериозна критика, казвайки, че щом като знаят всичко, Духовете трябва да знаят също и правописа. Бихме могли да им противопоставим многобройните прегрешения от този род, извършени от повече от един учен на Земята, които обаче по никакъв начин не омаловажават тяхната заслуга. В действителност обаче има един по-сериозен въпрос. За Духовете, особено за висшите, идеята е всичко, формата е без значение.
Свободни от материята, езикът, който те използват помежду си, е бърз като мисълта, тъй като самите мисли общуват без посредник. Следователно те ще се чувстват много неудобно, когато са задължени, за да общуват с нас, да ползват дългите и сложни форми на човешкия език и да се борят с недостатъчността и несъвършенството на този език, за да изразят всички идеи. Това е, което те самите заявяват. Точно поради тази причина доста любопитни са средствата, с които често си служат за избягване на това неудобство. Същото би се случило с нас, ако трябва да се изразяваме на един език с по-дълги думи и фрази и с по-голяма бедност на изрази от този, който използваме. Това е смущението, което изпитва гениалния човек, за когото повод за нетърпение е мудността на писалката му, която винаги изостава много спрямо мислите му. Като се има предвид това, разбираемо е, че Духовете придават малко значение на чистотата на правописа, особено когато става дума за дълбоко и сериозно учение. Не е ли прекрасно, че се изразяват на всички езици безпристрастно и че всички ги разбират? От това обаче не следва, че те не са наясно с общоприетата коректност на езика. Спазват я, когато е необходимо. Така, например, диктуваната от тях поезия почти винаги би преборила критиката на най-педантичния пурист*2, въпреки невежеството на медиума.
*2 – Идва от пуризъм – борба за очистване на езика от излишни чужди думи.
XV Страха от непознатото. Опасенията от „полудяване“
Съществуват и хора, които виждат опасност навсякъде и във всичко, което не познават. Оттук и бързината, с която правят заключения неблагоприятни за Спиритизма, заявявайки, че някои хора, отдали се на тези изследвания, са загубили ума си. Как може разумните хора да виждат в това едно достойно възражение? Не важи ли същото за всички интелектуални грижи, които впечатляват един слаб ум? Кой ще може да каже колко луди и маниаци са произвели изучаването на математика, медицина, музика, философия и други? Следователно трябва ли да премахнем тези изследвания? Какво доказва това? Не деформират ли телесните работи ръцете и краката, които са инструментите на материалното действие; в работите на интелекта мозъкът, инструментът на мисълта, се изтощава. Но ако инструментът е неизправен, не следва, че същото нещо се е случило с Духа. Той остава непокътнат и когато се освободи от материята, той ще се радва, като всеки друг, на пълнотата на своите способности. В своята специалност като човек той е един мъченик на труда.
Всички големи тревоги на Духа могат да причинят лудост: науките, изкуствата и дори религията му осигуряват своя дял. Лудостта има за първоначална причина едно органично предразположение на мозъка, което го прави повече или по-малко достъпен за определени впечатления. Имайки предразположението към лудост, то придобива характера на главна грижа, която след това се променя във фикс идея, която може да бъде толкова в Духовете, за онзи, които се занимават с тях, колкото и фикс идея в Бог, в ангелите, в дявола, в богатството, във властта, в едно изкуство, в науката, майчинството, в една политическа или социална система. Вероятно религиозният луд щеше да се превърне в един луд спиритист, ако Спиритизмът беше негова главна грижа, точно както лудият спиритист би станал такъв под друга форма, в зависимост от обстоятелствата. Затова казвам, че Спиритизмът няма никаква привилегия в това отношение. Нещо повече: казвам, че, добре разбран, той е един предпазител срещу лудостта.
Сред най-честите причини за мозъчна превъзбуда трябва да се изброят разочарованията, нещастията и осуетените чувства, които в същото време са най-честите причини за самоубийство. Сега, истинският спиритист вижда нещата от този свят от една гледна точка толкова висока; те му се струват толкова малки, толкова дребни, редом до бъдещето, което го очаква; животът му изглежда толкова кратък, толкова мимолетен, че в неговите очи премеждията не са нищо друго освен неприятни инциденти по време на едно пътуване. Това, което у друг би предизвикало бурна емоция, на него му въздейства като нещо тривиално. Нещо повече, той знае, че трудностите на живота са полезни изпитания за неговия напредък, ако ги понася безропотно, защото ще бъде възнаграден пропорционално на куража, с който ги е понесъл. Неговите убеждения по този начин му дават едно смирение, което го предпазва от отчаяние и, следователно, от една постоянна причина за лудост и самоубийство.
От спектакъла, който общуването с Духовете му предоставя, той също така знае каква е съдбата на тези, които доброволно съкращават дните си и тази картина е много добър пример да го накара да се замисли, дотолкова, че вече доста значително нараства броят на тези, които бяха спрени пред тази зловеща пропаст. Този е един от резултатите от Спиритизма. Невярващите да се смеят колкото си искат. Пожелавам им утешенията, които Спиритизма щедро дава на всички, които са си направили труда да проникнат в мистериозните му дълбини.
Също така е необходимо да поставим страха сред причините за лудостта, тъй като този страх от дявола вече е разбалансирал повече от един мозък. Колко жертви вече имат онези, които разтърсват слабото въображение с тази картина, която се стремят всеки път да направят все по-страшна, чрез ужасни подробности? Дяволът, казват, само плаши малките деца, спира ги да се вразумят. Да, точно като торбалан и върколака. Но когато престанат да се страхуват, те са по-зле от преди. И в този голям резултат, не се вземат предвид броя на безбройните епилепсии, причинени от шока на деликатните мозъци. Много крехка би се оказала религията, ако при липсата на насаждане на страх силата ѝ можеше да бъде компрометирана. За щастие не е така. Тя разполага с други средства за въздействие върху душите. По-ефективни и по-сериозни са тези, които Спиритизмът ѝ дава, стига да знае как да ги използва. Той показва реалността на нещата и само с това неутрализира пагубните последици от един преувеличен страх.
XVI Теориите за будния сомнамбулизъм на медиума и за извличане на информация от околната среда без наличие на общуващи духове
Остава да разгледаме две възражения, единствените, които наистина заслужават това име, защото се основават на рационални теории. И двете признават реалността на всички материални и морални явления, но изключват намесата на Духовете. Според първата от тези теории всички проявления, приписвани на Духовете, не са нищо повече от магнитни ефекти. Медиумите биха се намирали в състояние, което може да се нарече буден сомнамбулизъм, феномен, за който могат да свидетелстват всички, които са изучавали магнетизма. В това състояние интелектуалните способности придобиват едно необичайно развитие; кръгът от интуитивни операции се простира отвъд границите на нашата обикновена концепция. Следователно медиумът би взел от самия себе си и в резултат на своята осъзнатост и прозорливост всичко, което казва, и всички идеи, които предава, дори по най-странни теми в сравнение с обичайното състояние. Ние няма да сме тези, които ще оспорват силата на сомнамбулизма, чиито чудеса сме наблюдавали, изучавайки всичките му фази повече от тридесет и пет години. Съгласни сме, че много спиритически прояви ефикасно могат да бъдат обяснени с това средство. Въпреки това, внимателното и продължително наблюдение показва голямо дублиране от факти, в които намесата на медиума, освен като пасивен инструмент, е материално невъзможна. На тези, които споделят това мнение, както и на останалите, ще кажем: „Гледайте и наблюдавайте, защото със сигурност още не сте видели всичко.“
След това ще им противопоставим две съображения, взети от тяхната собствена доктрина. Откъде идва Спиритистката теория? Дали това е една система замислена от няколко човека за да обяснят фактите? По никакъв начин. Кой тогава я откри? Точно същите тези медиуми, чиято прозорливост и осъзнатост превъзнасяте. Сега, ако тази осъзнатост е такава, каквато предполагате, защо те биха приписали на Духовете това, което са извлекли от себе си? Как биха дали точна, логична и толкова възвишена информация относно естеството на тези извънчовешки интелекти, която знаем?
Едно от двете е вярно: или са осъзнати, или не са. Ако са осъзнати и ако вярваме на истинността им, не бихме могли да кажем, че не казват истината, без да се изпадне в противоречие.
Второ, ако всички явления произлизат от медиума, те винаги биха били идентични в този определен индивид; никога няма да се види един и същи човек да използва един безсмислен език или да изразява алтернативно най-противоречивите неща. Тази липса на единство в проявленията, получени от един и същи медиум, доказва разнообразието на източниците. Тъй като не можем да ги намерим всичките в него, наложително е да ги търсим извън него.
Според друго мнение медиумът е единственият източник, който произвежда всички прояви; но вместо да ги извлича от себе си, както твърдят привържениците на сомнамбулистичната теория, той ги взема от околната среда. Тогава медиумът ще бъде като един вид огледало, отразяващо всички идеи, всички мисли и цялото знание на хората около него; не бих казал нищо, което не е известно поне на някои от тях. Не е легитимно да се отрича влиянието, което асистентите упражняват върху природата на проявленията и това дори съставлява един принцип на доктрината. Това влияние обаче се различава много от това, което те предполагат, че съществува. То е много далеч от това, което би направило медиума едно ехо от мислите на хората около него, тъй като хиляди факти показват обратното. Следователно в този начин на мислене има сериозна грешка, която още веднъж доказва опасността от преждевременни заключения. Тъй като им е невъзможно да отрекат реалността на един феномен, който обикновената наука не може да обясни и не желаейки да признаят наличието на Духове, тези, които смятат така, го обясняват по свой си начин. Тяхната теория би била перфектна, ако можеше да обхване всички факти, но не е така.
Когато им се покаже, до степен на доказателство, че определени комуникации на медиума са напълно чужди на мислите, на знанията, дори на мненията на всички присъстващи, че тези комуникации често са спонтанни и противоречат на всички предубедени идеи, ах! Те не се смущават от толкова малко нещо. Те отговарят, че излъчването излиза далеч отвъд непосредствения кръг, който ни заобикаля; медиумът е отражение на цялото Човечество, по такъв начин, че ако вдъхновенията не идват от тези, които са до него, той ще ги черпи навън, в града, в страната, по целия свят и дори в други сфери. Не ми се струва, че в подобна теория може да се намери по-просто и по-вероятно обяснение от това на Спиритизма, защото тя се базира на едно много по-свръхестествена причина. Идеята, че съществата, които населяват пространствата и които при контакт с нас ни съобщават своите мисли, не шокира разума повече отколкото предположението за това универсално излъчване, идващо от всички точки на Вселената, за да бъде концентрирано в мозъка на един индивид.
Още веднъж, и това е основен момент, върху който никога няма да спрем да настояваме и подчертаваме: сомнамбулистичната теория и това, което би могло да се нарече рефлективна теория, бяха измислени от някои хора; те са индивидуални мнения, създадени, за да обяснят един факт, докато Доктрината за Духовете не произлиза от човешка концепция. Тя беше продиктувана от самите интелекти, които се проявяваха, когато никой не мислеше за това, когато дори общото мнение я отхвърляше. Сега, ние питаме, къде са отишли медиумите да почерпят една доктрина, за която никой на Земята не е помислил?
Питаме още повече: по какво странно съвпадение хиляди медиуми, разпръснати из всички точки на земното кълбо и които никога не са се виждали, се съгласиха да кажат едно и също нещо? Ако първият медиум, появил се във Франция, е бил повлиян от мнения, които вече са приети в Америка, защо той ги е търсил на 2000 левги отвъд океана и сред един народ, толкова различен по обичаи и език, вместо да ги вземе от околностите си?
Но съществува и друго обстоятелство, което не е обмислено много. Първите прояви във Франция, както и в Америка, не се получиха чрез писане или думи, а чрез удари (почуквания) в съответствие с буквите от азбуката и образуване на думи и изречения. По този начин интелектите, автори на проявленията, се обявиха за Духове. И така, да речем, че може да се предположи намесата на мислите на медиумите в устни или писмени комуникации, същото не би било легитимно да се прави по отношение на ударите, чието значение не може да бъде известно предварително. Бихме могли да цитираме безброй факти, които демонстрират една очевидна индивидуалност и абсолютна независимост на волята в интелекта, който се манифестира. Затова на отстъпниците препоръчваме по-внимателно наблюдение и, ако искат да учат добре, без предразсъдъци и да не формулират заключения, преди да са видели всичко, те ще осъзнаят безсилието на своята теория да обясни всичко.
Ще се ограничим до поставянето на следните въпроси: Защо интелекта, който се проявява, какъвто и да е той, отказва да отговори на определени въпроси за напълно известни неща, като например за името или възрастта на събеседника, за това какво той държи в ръката си, какво е правил предния ден, какво възнамерява да прави на следващия ден и т.н.?
Ако медиумът беше огледалото на мислите на асистентите, нищо не би било по-лесно за него от това да отговори. На този аргумент опонентите отговарят, питайки на свой ред, защо Духовете, които трябва да знаят всичко, не могат да кажат толкова просто нещо, според аксиомата: Който може много, може и малко, и оттам заключават, че не са Духовете, тези, които отговарят. Ако един невежа или един шегобиец, се представи пред едно събрание на учени, например, и попита дали е ден в дванадесет часа по пладне, вярвате ли, че те ще си направят труда да му отговорят сериозно и би ли било логично от мълчанието им или от шегите, с които се обръщат към питащия, да се заключи, че членовете му са глупаци?
И точно защото Духовете са по-висши, те не отговарят на празни или нелепи въпроси за да станат за срам; затова си мълчат или заявяват, че се занимават само със сериозни неща. Накрая ще попитаме защо Духовете идват и си отиват много пъти, а след даден момент няма молби, нито умоляване, което да ги накара да се върнат? Ако медиумът работеше единствено чрез умствения импулс на присъстващите, ясно е, че при такива обстоятелства обединението на индивидуалната воля на всички би трябвало да стимулира неговото ясновидство. Но тъй като той не се поддава на желанието на събранието, подкрепено от неговата собствена воля, следователно медиумът се подчинява на едно влияние, което е чуждо на него и на околните, влияние, което чрез този прост факт свидетелства за неговата независимост и неговата индивидуалност.
XVII Как могат да бъдат придобити познанията, които включва учението на Спиритизма
Скептицизмът по отношение на Спиритистката Доктрина, когато не произтича от едно системно противопоставяне поради интереси, почти винаги произлиза от едно непълно познаване на фактите, което не пречи на някои хора да се произнесат по въпроса, сякаш го познават в дълбочина. Човек може да е много пунктуален, също много образован и да има липса на здрав разум. Сега, първият признак за липса на здрав разум е някой да вярва, че преценката му е безпогрешна. Има и много хора, за които спиритистките прояви не са нищо повече от обект на любопитство. Вярваме, че като прочетете тази книга, ще откриете в тези необикновени явления нещо повече от просто развлечение. Спиритистката наука се състои от две части: едната експериментална, отнасяща се до проявленията като цяло; и другата философска, свързана с интелигентните прояви. Онзи, който е наблюдавал само първата, е в положението на човек, който не познава физиката освен чрез развлекателни преживявания, без да е проникнал в сърцето на науката. Истинската Спиритистка Доктрина е в учението, което дадоха Духовете, и познанията, които включва това учение, са твърде дълбоки и обширни, за да бъдат придобити по някакъв друг начин, освен чрез едно настоятелно изучаване, направено в тишина и размишление. Защото само в това състояние човек може да наблюдава един безкраен брой факти и особености, които остават незабелязани от повърхностния наблюдател, и да си изгради мнение. Ако тази книга не доведе до друг резултат освен да покаже сериозната страна на въпроса и да провокира изследвания в този смисъл, ние бихме се радвали, че бяхме избрани да изпълним една работа, в която освен това не претендираме за лични заслуги, тъй като принципите, изразени в нея, не са наше творение. Заслугата, която представя този труд, изцяло се дължи на Духовете, които са го продиктували. Надяваме се, че той ще даде друг резултат, че ще насочва хората, които желаят да се просветят, показвайки им в тези изследвания една велика и възвишена цел: за индивидуалния и социален прогрес, и че ще им покаже пътя, който води до тази цел.
Завършваме правейки едно последно съображение. Някои астрономи, изследвайки космоса, в разпределението на небесните тела откриха празнини, които не бяха оправдани и в несъответствие със законите на цялото. Те подозираха, че тези празнини трябва да са запълнени от кълба, които са убягнали от тяхното наблюдение. От друга страна, те наблюдаваха определени ефекти, чиято причина не им беше известна, и казаха: Там трябва да има един свят, защото тази празнина не може да съществува и тези ефекти трябва да имат една причина. Съдейки тогава за причината по следствието, те успяха да изчислят нейните елементи и по-късно фактите дойдоха, за да потвърдят техните прогнози.
Нека приложим това разсъждение към друг ред идеи. Ако човек наблюдава поредицата от същества, открива, че те образуват една прекъсната верига, от суровата материя до най-интелигентния човек.
Но между човека и Бог, алфата и омегата на всички неща, каква огромна пропаст! Рационално ли е да се смята, че с човека пръстените на тази верига свършват и че той преминава без преход разстоянието, което го дели от безкрая? Разумът ни казва, че между човека и Бог непременно ще има други връзки, както казаха астрономите, че между познатите светове ще има други, непознати. Коя философия вече е запълнила тази празнина? Спиритизмът ни показва, че е изпълнена със същества от всякакъв клас от невидимия свят и, че тези същества не са нищо повече от Духовете на хората, в различните степени на развитие, които водят до съвършенство. Тогава всичко се свързва, всичко е преплетено, от алфата до омегата. Вие, които отричате съществуването на Духовете, запълнете празнотата, която те заемат. А вие, които им се смеете, осмелете се да се надсмеете над делата на Бога и неговото всемогъщество!
АЛАН КАРДЕК
0 Коментара