VI Основни моменти от доктрината на Спиритизма

Както отбелязахме по-горе, самите същества, които общуват, обозначават себе си с името Духове или Гении, обявявайки, поне някои от тях, че принадлежат на хора, живели на Земята. Те съставят духовния свят, както ние изграждаме телесния свят по време на земния живот. Нека обобщим с няколко думи основните моменти от доктрината, която те ни предадоха, за да можем по-лесно да отговорим на някои възражения.

„Бог е вечен, неизменен, нематериален, уникален, всемогъщ, суверенно справедлив и добър.

„Той създаде Вселената, която обхваща всички същества, живи и неживи, материални и нематериални.“

„Материалните същества съставляват видимия или телесния свят, а нематериалните същества – невидимия или духовния свят, тоест светът на Духовете.“

„Духовният свят е нормалният свят, примитивен, вечен, предшестващ и оцеляващ над всичко.“

„Телесният свят е вторичен; той може да престане да съществува или никога да не е съществувал, без това да промени същността на духовния свят.“

„Духовете временно се обличат с една нетрайна материална обвивка, чието унищожаване чрез смъртта възстановява свободата им.“

„Измежду различните видове телесни същества Бог избра човешкия вид за инкарнацията на Духове, достигнали определена степен на развитие, давайки им морално и интелектуално превъзходство над останалите.“

„Душата е един инкарниран Дух, а тялото е само нейната обвивка.“

„У човека има три неща: 1-во – тялото или материалното същество, аналогично на животните, което се оживява от същия жизнен принцип; 2-ро – душата или нематериалното същество, Духът, инкарниран в тялото; 3-то – връзката, която свързва душата с тялото, междинен принцип между материята и Духа.“

„По този начин човекът има две природи: чрез тялото той участва в природата на животните, чиито инстинкти споделя; чрез душата участва в природата на Духовете.“

„Връзката или периспиритът, който прикрепя Духа към тялото, е един вид полуматериална обвивка. Смъртта е разрушаване на най-грубата черупка. Духът запазва второто, което представлява едно ефирно тяло, невидимо за нас в нормално състояние, но което може случайно да стане видимо и дори осезаемо, както се случва при феномена на привиденията.“

„Следователно Духът не е едно абстрактно, неопределено същество, което може да бъде осмислено само чрез мисълта. Той е истинско, очертано същество, което в определени случаи става забележимо чрез зрение, чрез слух и чрез допир.“

„Духовете принадлежат към различни рангове и не са равни, нито по сила, нито по интелект, нито по знание, нито по морал. Тези от първи ранг са Висшите Духове, които се отличават от другите по своето съвършенство, по своите познания, своята близост до Бог, по чистота на своите чувства и по своята любов към доброто: те са ангелите или чистите Духове. Тези от другите рангове се намират все по-далеч от това съвършенство, като тези от по-ниските категории се показват в по-голямата си част опетнени от нашите страсти: омраза, завист, ревност, гордост и т.н. Наслаждават се на злото. Сред по-нисшите има и такива, които не са нито много добри, нито много лоши, по-скоро смущават, безпокоят и са интриганти, отколкото покварени. Злобата и непоследователността сякаш е това, което преобладава в тях. Те са безразсъдните или непостоянните духове.“

„Духовете не заемат постоянно една и съща категория. Всеки се подобрява, като преминава през различните степени на духовната йерархия. Това подобрение става чрез инкарнацията, която се налага на едни като изкупление, на други като мисия. Материалният живот е едно изпитание, което те трябва да издържат многократно, докато достигнат абсолютно морално съвършенство.“

„Напускайки тялото, душата се връща в света на Духовете, от където е излязла, за да претърпи ново материално съществуване след повече или по-малко дълъг отрязък от време, през който тя остава в състояние на скитащ се (блуждаещ) Дух. Тъй като Духът трябва да премине през много инкарнации, следва, че всички ние сме имали много съществувания и че ще имаме още други, повече или по-малко усъвършенствани, било то на Земята, или в други светове.“ „Инкарнацията на Духовете винаги се извършва в човешкия вид; би било грешка да се вярва, че душата или духът могат да се въплъщават в тялото на едно животно.“

„Различните телесни съществувания на Духа са винаги прогресивни и никога регресивни; но скоростта на неговия напредък зависи от усилията, които полага, за да достигне съвършенството.“

„Качествата на душата са тези на Духа, който е инкарниран в нас; по този начин добрият човек е инкарнация на един добър Дух, извратеният човек – на един нечист Дух.“

„Душата е притежавала своята индивидуалност преди да се въплъти и я запазва след като се отдели от тялото.“

„При завръщането си в света на Духовете тя среща всички, които е познавала на Земята, и всичките ѝ предишни съществувания са обрисуват в паметта ѝ, със спомена за всички добрини и всички злини, които е направила.“

„Инкарнирания Дух се намира под влиянието на материята; човекът, който преодолява това влияние, чрез издигането и пречистването на своята душа се доближава до добрите Духове, в чиято компания ще бъде един ден. Този, който се оставя да бъде доминиран от зли страсти и поставя всичките си радости в задоволяването на грубите апетити, се доближава до нечистите Духове, давайки превес на своята животинска природа.“

„Инкарнираните Духове обитават различните планети на Вселената.“

„Тези, които не са инкарнирани или блуждаещите Духове не заемат една определена и ограничена област; те са навсякъде в космоса и край нас, виждат ни и се сблъскват с нас постоянно. Това е едно цяло невидимо население, което се движи около нас.“

„Духовете упражняват непрестанно действие върху моралния свят и дори върху физическия свят. Те действат върху материята и върху мисълта и съставляват една от силите на Природата, ефективна причина за едно множество феномени, необясними до момента или зле обяснени, които не намират рационално обяснение освен в Спиритизма.“

„Връзките на Духовете с хората са постоянни. Добрите Духове ни привличат към доброто, те ни подкрепят в изпитанията на живота и ни помагат да ги понесем с кураж и смирение. Злите ни тласкат към злото: за тях е радост да ни видят как се поддаваме в падение и как заприличваме на тях.“

„Комуникациите на Духовете с хората са скрити или видими. Скритите се потвърждават от доброто или лошото влияние, което оказват върху нас, без наше знание. От нашата преценка зависи да различаваме добрите от лошите вдъхновения. Видимите комуникации се осъществяват посредством писане, чрез слово или други материални манифестирания, почти винаги чрез медиумите, които служат като техни инструменти.“

„Духовете се проявяват спонтанно или чрез призоваване.“

„Всички Духове могат да бъдат призовани: тези, които са оживявали неизвестни хора, както и тези на най-известните личности, независимо от епохата, в която са живели; Духовете на нашите роднини, приятели или врагове; и от тях чрез писмена или устна комуникация да получим съвети, информация за ситуацията, в която се намират в Отвъдното, какво мислят за нас, както и откровенията, които са им позволени да ни разкрият.“

„Духовете са привлечени поради симпатията вдъхновена у тях от моралната природа на медиума, който ги призовава. Висшите Духове изпитват удоволствие от сериозните срещи, в които преобладава любовта към доброто и искреното желание от страна на участниците да се образоват и усъвършенстват. Тяхното присъствие прогонва низшите Духове, които, обратното, намират свободен достъп и могат да работят с пълна свобода сред лекомислени човеци или сред хора, водени единствено от любопитство и навсякъде, където има лоши инстинкти. Далеч от получаването на добри съвети или полезна информация, човек трябва да очаква от тях само безполезност, лъжи, шеги с лош вкус или мистификации, тъй като те често приемат почитани имена, за да могат по-добре да ги подтикнат към грешка.“

„Разграничаването на добрите от лошите Духове е изключително лесно. Висшите духове постоянно използват език достоен и благороден, пропит с най-висш морал, лишен от всяка низша страст; от съветите им прозира най-чиста мъдрост и те винаги целят нашето подобрение и доброто на Човечеството. Езикът на низшите Духове, напротив, е непоследователен, често тривиален и дори груб. Ако понякога казват нещо добро и вярно, много по-често казват лъжи и абсурди от злоба или невежество. Те се присмиват на лековерието на хората и се забавляват за сметка на онези, които ги разпитват, ласкаейки суетата им, подхранвайки желанията им с лъжливи надежди. Накратко, сериозните комуникации, в най-широкия смисъл на думата, се дават само в сериозни центрове, където цари вътрешно общение на мислите, имайки цел доброто.“

„Моралът на висшите Духове се обобщава, подобно на морала на Христос, в тази евангелска максима: Правим на другите това, което бихме искали другите да правят на нас, тоест да вършим добро, а не зло. В този принцип човек намира едно универсално правило за поведение, дори и за най-малките си действия.“

„Те ни учат, че егоизмът, гордостта, чувствеността са страсти, които ни доближават до животинската природа, обвързвайки ни с материята; че човекът, който още в този свят се откъсва от материята, пренебрегвайки светските фриволности и обичайки ближния си, се доближава до духовната природа; че всеки един трябва да бъде полезен според способностите и средствата, които Бог е поставил в ръцете му, за да го изпита; че Силният и Властимащият дължи подкрепа и защита на Слабия, тъй като нарушава Божия Закон този, който злоупотребява със силата и властта, за да потиска ближния си.“

„И накрая, висшите Духове ни учат, че в света на Духовете, тъй като нищо не може да бъде скрито, лицемерът ще бъде разобличен и всичките му низости ще бъдат показани; че неизбежното присъствие и по всяко време на тези, спрямо които сме сторили зло, представлява едно от наказанията, които ни очакват; че на състоянието на малоценност и превъзходство на Духовете съответстват болки и радости, непознати на Земята.“

„Но те също така учат, че няма непоправими грешки, които изкуплението не може да заличи. Човек намира начин да постигне това в различните съществувания, които му позволяват да напредва, според неговите желания и усилия по пътя на прогреса към съвършенството, което е неговата крайна дестинация.“

Това е обобщението на Спиритистката Доктрина, в резултат от ученията дадени от Висшите Духове. Нека сега да видим възраженията, които се повдигат срещу нея.


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *