Книга на Духовете
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ – НАДЕЖДИ И УТЕШЕНИЯ
ГЛАВА I – ЗЕМНИ НАКАЗАНИЯ И РАДОСТИ
Относително щастие и нещастие
- Може ли човекът да се радва на пълно щастие на Земята?
„Не, защото животът му е даден като изпитание или изкупление. От него обаче зависи омекотяването на неговите злини и да бъде толкова щастлив, колкото е възможно на Земята.” - Възприема се, че човек ще бъде щастлив на Земята, когато Човечеството бъде трансформирано. Но междувременно, докато това не се е случило, може ли той да постигне едно относително щастие?
„Човек почти винаги е производител на своето собствено нещастие. Практикувайки Божия закон той си спестява много злини и осигурява сам на себе си толкова голямо щастие, колкото грубото му съществуване допуска.“
Коментар на Кардек: Онзи, който добре осъзнава своята бъдеща съдба, не вижда в телесния живот нищо повече от една временна гара. За него това е една моментна спирка в посредствен хан. Той лесно намира утеха при някои мимолетни ядове в едно пътуване, което трябва да го отведе до толкова по-добра позиция, колкото по-добре се е погрижил за подготовката му.
Още в този живот ние сме наказани за нарушенията, които извършваме на законите, които управляват телесното съществуване, страдайки от злините последствия от същите тези нарушения и от нашите собствени ексцесии. Ако постепенно се върнем обратно към произхода на това, което наричаме наши земни нещастия, ще видим, че в по-голямата си част от случаите, те са следствие от едно първоначално отдалечаване от правия път. Отклонявайки се от този път, ние се впускаме в друг, лош път, и като последица и в резултат на това изпадаме в позор.
- Земното щастие е относително към положението на всеки един. Това, което е достатъчно за щастието на един, представлява нещастие за друг. Има ли обаче някаква мярка за щастие, обща за всички хора?
„По отношение на материалния живот това е притежанието на необходимото. По отношение на нравствения живот, мярката за щастие е чистата съвест и вярата в бъдещето.“ - Това, което е излишък за един, не представлява ли необходимост за други, и обратното, в съответствие с позицията?
„Да, според вашите материални идеи, вашите предразсъдъци, вашата амбиция и вашите нелепи екстравагантности, на които бъдещето ще раздаде справедливост, когато разберете истината. Няма съмнение, че този, който преди е имал петдесет хиляди лири доход, оказвайки се с намален доход само от десет хиляди, се счита за много нещастен, защото не може вече да стигне същата сума, да запази това, което нарича своя позиция, да има коне, лакеи, да задоволява всичките си страсти, и т.н. Той вярва, че му липсва необходимото. Но честно мислите ли че е достоен за съжаление, когато редом до него има много, умиращи от глад и студ, без един подслон къде да положат глава? Разумният човек, за да бъде щастлив, винаги поглежда надолу, а не нагоре, освен за да издигне душата си до безкрайността.” (715)
От книгата „Блажени простите”, на духовния автор Валериум, в чрез психографията на медиума Валдо Виейра извличаме текста, озаглавен „Последният от смъртните”:
Последният от смъртните
Един тъжен човек живееше в малка стаичка на високата част на една стара порутена къща.
Една съборетина без собственик.
Голи стени без никого.
Той беше толкова беден, че можеше да яде само няколко картофа на ден.
Чувстваше се окаян.
Той предполагаше, че е последния от смъртните. Въпреки това той беше твърд във вярата и се молеше, почти с гордост, всяка вечер.
– Боже на Доброто, от страдащите на Земята аз съм най-големият страдалец! Господи на Доброто, благодаря ти, че все още ме храниш с няколко картофа на ден!
Изминаха две години, когато започна да се чувства по-огорчен и по-нещастен, той реши да замине към други земи. Той, който винаги излизаше в посока на задния двор в търсене на корените, които го изхранваха, този път излезе през отсрещната страна с намерението да си тръгне.
Докато слизаше по последния склон, чу гласове. Някой изпъшка и той се обърна да погледне. Едва тогава можа да се увери, че долу, върху легло от слама и кал, живееше един сакат човек в рани, който оцеляваше почти изключително от картофените кори, които той изхвърляше навън…
Дух автор Валериум – от книгата: „Блажени простите“ ( „Bem aventurados os simples“), психографирана от медиума Валдо Виейра.
- Има злини, които не зависят от начина на действие на човек и засягат дори най-праведните. Няма ли някакво средство човек да ги избегне?
„Той трябва да се примири и да ги изтърпи, без да мърмори, ако иска да прогресира. Но винаги му е дадена възможност да извлича утеха от собствената си съвест, която му дава надеждата за по-добро бъдеще, ако направи каквото е необходимо, за да го получи.” - Защо Бог облагодетелства определени хора с даровете на богатството, които не изглежда да са ги заслужили?
„Това означава едно предимство в очите на онези, които виждат само настоящето. Но, разберете добре, обикновено богатството се оказва по-опасно изпитание от мизерията.“ (814 и следващите) - Създавайки нови потребности, цивилизацията не представлява ли един извор на нови страдания?
„Злините на този свят се дължат на изкуствените нужди, които създавате. В този живот много разочарования си спестява онзи, който знае как да сдържа своите желания и гледа без завист към това, което е над него. Този, който има най-малко нужди, той е най-богат.
„Мнозина завиждат на радостите на онези, които им се струват щастливите на света. Но знаят ли какво вероятно ги очаква? Ако всичките им удоволствия са лични, само за тях самите, те принадлежат към числото на егоистите: тогава ще ги застигне обратното. По-скоро трябва да ги оплаквате. Бог понякога допуска злото да просперира, но щастието му не е за завиждане, защото ще плати за него с горчиви сълзи. Когато един праведник е нещастен, това представлява едно изпитание, което ще бъде взето предвид, ако го понесе с кураж. Спомнете си тези думи на Исус: Блажени страдащите, защото те ще се утешат.“ - Няма съмнение, че излишъка не е задължително изискване за щастието, но същото не важи за жизнено необходимото. Не е ли истинско нещастието на тези, на които им липсва необходимото?
„Истински човек е нещастен, само когато страда от липсата на необходимото за живота и здравето на тялото. Все пак, може да стане така, че това лишение да е по негова вина. Тогава може единствено да се оплаква от самия себе си. Ако то е причинено от друг, отговорността ще падне върху този, който го е причинил.“ - Очевидно чрез специализация на природните наклонности Бог посочва нашето призвание в този свят. Много от нашите злини не идват ли от това, че не следваме това призвание?
„В действителност е така и много пъти родителите са тези, които поради гордост или сребролюбие отклоняват децата си от пътя, който Природата им е начертала, компрометирайки тяхното щастие, като резултат от това отклонение. Те ще отговарят за това.“
а) Тогава мислите ли, че е справедливо синът на един високопоставен в обществото човек, например да произвежда сабо, стига да има способността за това?
„Не трябва да изпадаме в абсурди, нито да преувеличаваме нещо: цивилизацията има своите изисквания. Защо му е на синът на един високопоставен човек да прави сабо, както казвате, ако може да прави нещо друго? Той винаги може да стане полезен до обхвата на способностите си, при условие, че не ги използва погрешно. Така, например, вместо лош адвокат, може би би могъл да бъде добър механик и т.н.”
Коментар на Кардек: В отдалечаването на хората от присъщата им интелектуална сфера се крие несъмнено една от най-честите причини за разочарование. Непригодността към избраната кариера представлява неизчерпаем източник на неуспехи. Тогава самолюбието се намесва във всичко това, пречейки на неуспешния човек да прибегне до една по-скромна професия и му показва самоубийството като средство за избягване на това, което му изглежда като унижение. Ако едно морално възпитание го беше поставило над глупавите предразсъдъци на гордостта, той никога не би се оставил да бъде хванат неподготвен.
- Има хора, лишени от всички ресурси, въпреки че изобилието цари около тях, които имат пред себе си единствено перспективата за смърт. Коя страна трябва да заемат? Трябва ли да се оставят да умрат от глад?
„Никой никога не трябва да има идеята да се остави да умре от глад. Човек винаги би намерил начин да се нахрани, ако гордостта не се постави между нуждата и работата. Често се казва: „Не съществува позорна работа; не е професията тази, което обезчестява човека.” Това обаче всеки казва за другите, а не и на себе си.” - Очевидно е, че ако не бяха социалните предразсъдъци, които човек оставя да го владеят, той винаги ще намери някаква работа, която би му осигурила средство на живот, дори да се измести от своето положение. Но сред тези, които нямат предразсъдъци или които ги поставят настрана, не съществуват ли хора, които се оказват в невъзможност да подсигурят своите нужди в резултат на заболявания или други причини, независими от тяхната воля?
„В едно общество, организирано според закона на Христос, никой не трябва да умира от глад.”
Коментар на Кардек: При една разумна и далновидна обществена организация на човек може да му липсва необходимото само по негова вина. Собствените му грешки, обаче, често са резултат от средата, в която се намира поставен. Когато практикува Божия Закон, човек ще има един социален ред основан на справедливост и солидарност, и с това самият той също ще бъде по-добре. (793)
- Защо в обществото страдащите класи са по-многобройни от щастливите?
„Никой не е съвършено щастлив и това, което мислите, че е щастие, често крие горчиви страдания. Страданието е навсякъде. Въпреки това, за да отговоря на вашата мисъл, ще кажа, че класите, които наричате страдащи, са по-многобройни, защото Земята е място на изкупления. Когато я превърнете в обиталище на доброто и на добри Духове, човека ще спре да бъде нещастен там и тя ще бъде неговият земен рай.” - Защо в света толкова често влиянието на злите надминава добрите?
„Поради тяхната слабост. Злите са хитри и дръзки, добрите са срамежливи. Когато го поискат, те ще надделеят над злите.“ - Тъй като почти винаги, човекът е причина за материалните си страдания, така ли е по отношение на неговите морални страдания?
„Дори повече, защото материалните страдания понякога не зависят от волята; но наранената гордост, разочарованите амбиции, безпокойство от скъперничество, завистта, ревността, всички страсти, с една дума, са мъчения на душата.
„Завистта и ревността! Щастливи са онези, които не познават тези два прояждащи червея! У този, който е атакуван от завистта и ревността, не съществува спокойствие, нито е възможна почивка. Пред него, като призраци, които не му дават мира и го преследват дори по време на сън, се издигат обектите на неговата алчност, на неговата омраза, на неговия яд. Завистливите и ревнивите живеят горейки в продължителна треска. Желателно ли е това положение и не разбира ли, че със своите страсти човек си създава доброволни мъчения, превръщайки за себе си Земята в истински ад?“
Коментар на Кардек: Много изрази живо оцветяват ефекта от определени страсти. Казва се: несравним горделивец, да умреш от завист, да се съсухриш от ревност или злоба, да не ядеш или не пиеш от ревност и т.н. Тази картина е изключително реална. Това се случва дори, когато нямате определен обект на ревност. Има хора, ревниви по природа към всичко, което се издига, към всичко, което излиза извън обичайния стандарт, макар и да нямат никакъв пряк интерес, но само защото те не могат да постигнат това. Всичко, което изглежда над хоризонта ги засенчва и, ако те бяха мнозинство в обществото, щяха да работят, за да намалят всичко до своето ниво. Това е ревност съчетана с посредственост.
Обикновено човек е нещастен само поради важността, която придава на нещата от този свят. Нещастието се формира от разбитите илюзии на суетата, амбицията и алчността. Ако се поставите извън тесния кръг на материалния живот, ако издигнете мислите си към Безкрайността, която е вашата съдба, превратностите на човечеството ще ви се сторят дребнави и незначителни, както и скърбите на детето, което страда за загубата на една играчка, която обобщава неговото върховно щастие.
Онзи, който вижда щастието само в задоволяването на гордостта и на вулгарните апетити е нещастен, тъй като не може да ги задоволи, докато този, който не иска нищо от излишното, е доволен от това, което други смятат за бедствие.
Ние говорим за цивилизования човек, доколкото дивакът, имайки по-ограничени нужди, няма същите причини за алчност и тревоги. Неговия начин на виждане на нещата е различен. Когато е цивилизован човек разсъждава относно своето нещастие и го анализира. Ето защо това го наранява. Но също така е способен да разсъждава и анализира средствата, които да му послужат за утеха. Тази утеха той намира в християнското чувство, което му дава надежда за едно по-добро бъдеще, и в Спиритизма, който му дава сигурността относно това бъдеще.
За да сравните как функционира едно общество на планета по-развита от Земята препоръчваме откъс от книгата “New Messages” автор Духа Умберто де Кампос (Ирмао Х), получена чрез медиума Франсиско Кандидо Шавиер на 25 Юли 1939 г. – Описание на планетата МАРС чрез Шико Шавиер
0 Коментара