Книга: “New Messages”
Дух: Умберто де Кампос (Irmão X), получено от медиума Франсиско Кандидо Шавиер, на 25 Юли 1939
(…) След няколко секунди нашето пътешествие завърши.
В атмосферата на Марс преживяхме необикновено чувство за лекота … В далечината видях фантастични градове, изобилие от безпрецедентна красота, чиито сгради някак ми напомниха за Айфеловата кула или за по-дръзките небостъргачи на Ню Йорк. Мощни машини, които сякаш бяха подкрепени от нови елементи, подобни на Хелия, се извисяваха почти до облаците, представяйки едно пълно усещане за стабилност и хармония пред силите, които действат в атмосферата.
Пред очите ми се нарисуваха панорами, които моят Дух си беше представял единствено за идеалните светове на гръцката митология, с техния нежен рай.
Главатарят на нашата караваната беше мълчалив. Учуден, аз го попитах: „Ако земляните преценяват влиянието на Марс като силно войнствено, как можем да съгласуваме определението на астролозите с гледките, на които сме свидетели?“
„По всяко време на Земята“, отговори духовният наставник, „можете ли да си припомните един човек или една идея, която да е издърпала човечеството от рутината му, без страдание и без война? За нашия свят Марс е един по-възрастен и по-опитен брат в живота. Неговото действие в магнитното поле на нашите космически енергии е предназначено да помогне на земните хора, така че те да могат да съблекат обвивката си на отделеност и егоизъм.“
Пред моите учудени очи видях широки булеварди, където сградите бяха принципно аналогични на тези на Земята.
И тогава имах възможност да съзерцавам жителите на нашата съседна планета, чиято физическа организация се различава донякъде от типичната рамка, в която ние извършваме нашите земни преживявания.
Също така забелязах, че хората на Марс не показват психологическите изражения на безпокойство, в които нашите братя от големите земни метрополи се потопят.
Около тях стои аура на дълбоко спокойствие.
Марсианците, обясни менторът, който ни придружаваше, са разрешили проблемите на околната среда и вече са преминали изпитанията на животинския свят в най-примитивните му фази. Те не познават ужасите на войната и всякакъв социален проблем би бил сред тях едно невероятно събитие. Те са се развили без горчивите и ужасни колективни изкупления, с които са измъчвани непокорните народи на Земята. Родните земи не получават лептата от кръвта или смъртта на децата си, а са икономически отделения и образователни служби, администрирани от справедливи и мъдри институции.
Беше време обаче да наблюдаваме града с неговото интересно разположение.(…)
Предвождани от приятеля, който ни водеше на такава изключителна екскурзия, стигнахме до голям площад, където се издигаше великолепен храм с внушителна величествена простота и където според нашите познания се събираха всички религиозни вероизповедания.
От едно от неговите възвишения видяхме нашето слънце, съвсем различно, разпиляващо цветовете на здрача над пейзажа.
Растителността на Марс, намираща се в гигантски паркове, беше претърпяла огромни промени в сравнение с тази на Земята. Тя имаше по-интересен и по-красив цвят, изразяващ червеникавия тон в общите му характеристики.
В атмосферата, в далечината, над нас се скитаха огромни и леко синкави облаци, като наставника на братската каравана ни каза, че това е плътна маса от водни пари, създадена от мощни машини на Марсианската наука, поради недостатъчност на течността в по-бедните региони и в най-отдалечените от широката канална система, което поставя големите полярни океани в непрекъсната комуникация помежду си, захранвайки се.
Такива действия, обясни нашият водач, са предназначени да предпазят живота на по-слабите сфери на планетарната природа; защото на Марс проблемът със съществената храна чрез атмосферни сили вече е решен и неговите щастливи жители не трябва да поглъщат трупните вътрешности на по-нисшите си братя, какъвто е случаят на Земята, препълнена с кланици.
Обаче, с отслабване на дневната светлина, големият храм на града се изпълни с хора. Аз забелязах, че нашето духовно присъствие не се възприемаше, за това ние можехме да изследваме тълпата при желание, дори в най-малките им движения.
Всички велики центрове на тази планета са затормозени от вредните влияния на Земята, единствената нещастна аура в най-близко съседство, и от много години насам те изпращаха съобщения до земното кълбо, чрез светлинни вълни, които се разбират погрешно като космическите лъчи, чието присъствие в света се записва от повечето радиоапарати.
Неотдавна Калифорнийският Технологичен Институт постави началото на един обширен период за експериментиране, за да установи произхода на тези послания, загадъчни за човека на Земята, забелязвани по-агресивно от стратосферните балони (…)
На хоризонта се появи голямо небесно тяло с червеникава светлина, докато двата Марсиански спътника светеха.
Всички погледи гледаха небето с нетърпение. Това небесно тяло беше Земята.
Комисия от учени започна, от трибуната на светилището, една обширна серия изследвания на нашия далечен свят. На публичния площад бяха поставени светлинни устройства, докато ние бяхме свидетели на изобразяването на почти перфектни карти на нашите континенти и морета. Забележителни теории по отношение духовната ситуация на земната планета бяха изложени, и аз можех напълно да разбера идеите на учените, които ги разкриха, чрез универсалния език на мисълта.
Земята ни изпрати своята яснота, в треперещи и тъжни отражения. Тогава ние видяхме, че Марсианците са поставили мощни телескопи в своя храм.
Докато най-добрите устройства в Америка имат диаметър от двеста инча, с възможност за увеличаване на образа на Марс дванадесет хиляди пъти, Марсианската астрономия може да съзерцава и изучава Земята, увеличавайки нейния образ повече от сто хиляди пъти, достигайки предела да изследва вибрациите на психичния ред в нейната атмосфера.
Нашата голяма изненада не спря до там, сред най-напредналите аспекти на еволюцията и културата.
Докато червената светлина на Земята докосваше нашето духовно виждане, видяхме, че цялото множества в храма беше притихнало, леко … Науката, обединена с Вярата, представи едно от най-красивите спектакли за нашия дух.
Тогава видяхме, че от мощния поток от тези умове на едно и също ниво на еволюция, мъдрост и чувства, над светилището се е образувал блестящ път, в чиито отражения един небесен пратеник е слязъл от Висините.
Приет с интензивните вибрации на божествено и тихо ликуване, фигурата, почти ангелска, започна да говори, след една трогателна молитва:
„Братя, все още е безполезен всеки опит да се общува със землянина, бунтовен и неразбиращ! Безсмислено е, че земните астрономи ви търсят с нетърпение в бездната на Безкрайността!
„Техните телескопи и машини са студени. Те нямат божествения плам на възвишената и чиста интуиция, с вибрациите на вярата, които биха ги пренесли от преходната наука към безсмъртната мъдрост. Изморени от липсата на разкаяние, която характеризира техните неспокойни и напрегнати дейности, земните хора се нуждаят от просветлението на любовта, за да се отдалечат от порочния кръг на разрушение, причинен от войната.
Братя и сестри, нека съзерцаваме Земята и молим Господа на Вселената да направи промените, които са по-малко болезнени за сърцата на техните общности! Нека се молим за нашите спътници, заблудени в животинските изражения на по-нисшия живот, така че светлината да бъде създадена в сърцата им и в съвестта им, давайки възможност за взаимни вибрации на съчувствие и комуникация между двата свята! … „
Тълпата слушаше словото, внимаваше и се движеше, и ние слушахме дълбокото увещание, сякаш бяхме призовани отдалеч от магическата хармония на лирата на Орфей, когато нашият духовен наставник ни събуди от екстаза, когато докосна леко моите рамене, призовавайки ни да се върнем. (…)
0 Коментара