- В какво се състоят мисиите, с които могат да бъдат натоварени блуждаещите Духове?
„Те са толкова разнообразни, че би било невъзможно да ги опиша. Има също и много, които не можете да разберете. Духовете изпълняват волята на Бог и на вас не ви е дадено да проникнете във всичките му проекти.“
Коментар на Кардек: Мисиите на Духовете винаги имат за цел доброто. Било като Духове, било като хора, те имат за задача да помагат за прогреса на Човечеството, на народите или на индивидите в рамките на един кръг от идеи, повече или по-малко обширни, повече или по-малко специални, и да следят за изпълнението на определени неща. Някои изпълняват по-ограничени мисии и по някакъв начин персонални или изцяло местни, като да помагат на болните, умиращите, страдащите, да бдят над онези, на които те са станали водачи и закрилници, да ги насочват, да им дават съвети или да ги вдъхновяват с добри мисли. Може да се каже, че има толкова много типове мисии, колкото различни са интересите, които трябва да бъдат защитени, както във физическия свят, така и в моралния. Духът напредва в съответствие с начина, по който изпълнява задачата си.
- Духовете винаги ли възприемат замисъла, който са ангажирани да изпълнят?
„Не. Много от тях са просто слепи инструменти. Други, обаче, много добре знаят към каква цел действат.“ - Само висшите Духове ли изпълняват мисии?
„Важността на мисиите съответства на способностите и извисяването на Духа. Куриерът, който занася една телеграма до своя адресант, също изпълнява една перфектна мисия, макар и различна от тази на един генерал.“ - Мисията на един Дух наложена ли му е или зависи от неговата воля?
„Той я иска и се смята за щастлив, ако я получи.“
а) Може ли една и съща мисия да бъде поискана от много Духове?
„Да, и често се появяват много кандидати, но не всички са приети.“ - В какво се състои мисията на инкарнираните Духове?
„Да инструктират хората, да им помагат да напредват, за да подобряват своите организации, чрез преки и материални средства. Мисиите обаче са в по-голяма или в по-малка степен общи и важни. Този, който обработва земята, изпълнява такава благородна мисия, както този, който управлява, или този, който поучава. Всичко в Природата е свързано. В същото време, когато Духът се пречиства чрез инкарнацията, по този начин той допринася за изпълнение на замисъла на Провидението. Всеки един на този свят има своята мисия, защото всички могат да имат някаква полезност.“ - Каква може да бъде на Земята мисията на създанията, които доброволно са безполезни?
„Наистина има хора, които живеят само за себе си и които не знаят как да бъдат полезни за каквото и да било. Те са едни бедни същества, достойни за състрадание, защото сурово ще изкупят доброволната си безполезност, като много пъти тяхното наказание, което животът им причинява за скуката и отвращението, стартира още на този свят. „
а) След като им е бил даден избор, защо предпочетоха едно съществуване, което не би им донесло никаква полза?
„Сред Духовете също има и мързеливи, които се оттеглят пред един трудов живот. Бог им позволява това. По-късно те ще разберат, за своя собствена сметка, неудобствата от безполезността, на която са се отдали, и ще бъдат първите, които ще поискат да им бъде позволено да възстановят изгубеното време. Може да се случи и да са избрали един полезен живот, но да са отстъпили пред изпълнението на работата, оставяйки се да бъдат водени от внушенията на Духовете, които ги подтикват да останат в мързела.“
- Общите професии изглеждат по-скоро като задължения, отколкото истински мисии. Мисията, според идеята, която е асоциирана с тази дума, има един по-малко специализиран характер, най-вече важността ѝ е по-малко персонална. От тази гледна точка, как можем да
разпознаем, че един човек наистина има една определена мисия на Земята?
„Посредством великите неща, които върши, чрез прогреса, към чиято реализация води себеподобните си.“ - Хората, които носят една важна мисия, били ли са предопределени за това преди да се родят и знаят ли за нея?
„В някои случаи е така. Почти винаги обаче те не я знаят. Приближавайки се все по-ниско към Земята, те имат идея за една неясна цел. След раждането и в зависимост от обстоятелствата техните мисии стават видими за тях. Бог ги насочва към пътя, по който те трябва да изпълнят неговия замисъл.“ - Когато човек прави нещо полезно, той винаги ли го прави поради мисията, която преди това му е била възложена, и за която е бил предопределен, или може да се случи така, че да получи една непредвидена мисия?
„Не всичко, което човек прави, е резултат от мисия, която е била предопределена. Често пъти той е инструмент, който един Дух ползва за да накара да се осъществи нещо, което той намира за полезно. Например един Дух разбира, че би било полезно да се напише една книга, която той самият би написал, ако беше инкарниран. След това той търси най-способния писател, който да го разбере и да осъществи мисълта му. Излъчва му идеята за книгата и го насочва в изпълнението. Всъщност, този писател не е дошъл на Земята с мисията да публикува такова произведение. Същото важи и за различни художествени произведения и много
открития. Трябва да добавим, че по време на телесния сън инкарнирания Дух комуникира директно с блуждаещия Дух, като двамата се разбират по отношение на изпълнението.“ - Може ли Духът по своя вина да се провали в своята мисия?
„Да, ако не е един Висш Дух.“
а) Какви последици ще му доведе неговия провал?
„Ще трябва да възобнови задачата; това е неговото наказание. Също така ще понесе последиците от злото, което е причинил.“
- Ако Духът получава мисията си от Бог, как трябва да разбираме това, че Бог поверява една важна мисия и от всеобщ интерес на един Дух, способен да се провали?
„Не знае ли Бог дали неговия генерал ще получи победата или ще бъде победен? Бог знае, не се съмнявайте и плановете му, когато са важни, не се опират на хора, които могат да ги изоставят по средата на работата. За вас цялата трудност се намира в знанието, което Бог има за бъдещето, но което на вас не ви е предоставено.“ - Дух, който се инкарнира за да изпълни определена мисия, има ли подобни опасения на онзи, който го прави за изпитание?
„Не, защото донася придобития вече опит.“ - Със сигурност хора, които служат като един фар на човешката раса, които я огряват със светлината на гения, изпълняват една мисия. Сред тях обаче има и някои, които се заблуждават, които заедно с големи истини разпространяват и големи грешки. Как трябва да се разглежда мисията от тези хора?
„Те са заблудени от самите себе си. Те са под нивото на задачата, която са поели на плещите си. Въпреки това, трябва да се вземат предвид обстоятелствата. Гениалните хора трябва да говорят според времето, в което живеят и поради това едно учение, което изглежда погрешно или детинско в една напреднала епоха, може би е било подходящо за века, в който е било разпространено.“ - Може ли родителството да се счита за мисия?
„Това безспорно е възможно да бъде една истинска мисия. В същото време това е едно голямо задължение, което включва неговата отговорност към бъдещето повече отколкото човек допуска. Бог поставя детето под грижата на родителите с цел те да го водят по пътя на доброто, като улеснява задачата давайки му една слабо и деликатно тяло, което благоприятства усвояването на всички впечатления. Има обаче много хора, които са по-загрижени да изправят дърветата в градината си и да ги накарат да дават добри плодове в изобилие, отколкото да оформят характера на детето си. Ако то се поддаде и пропадне по тяхна вина, те ще изтърпят неудовлетворението, породено от това падение, и ще споделят страданията на детето си в бъдещия живот, за това, че не са направили това, което им е било по силите то да напредне по пътя на доброто.“ (След този въпрос препоръчваме да чуете или прочетете отново урок 29.) - Отговорни ли са родителите за заблуждението на едно дете, който поема по пътя на злото, въпреки грижите, които са му дали?
„Не; защото, колкото по-лоши наклонностите има детето, толкова по-тежка е задачата и толкова по-голяма е заслугата на родителите, ако успеят да го отклонят от лошия път.“
а) Ако едно дете стане добър човек, въпреки небрежността или лошите примери на родителите му, те получават ли някаква полза от това?
„Бог е справедлив.“
- От какво естество би била мисията на завоевателя, който цели единствено да задоволи своята амбиция и който, за да постигне тази цел, не трепва пред никое от бедствията, които разпространява?
„В повечето случаи той не е нищо повече от един инструмент, който служи на Бог, за да изпълни своя замисъл, като тези бедствия се явяват едно средство, което той използва, за да накара един народ да напредне по-бързо.“
а) Човекът, който е станал инструмент на бедствията, няма никакъв дял в добрия резултат, до който тези мимолетни бедствия могат да доведат, защото той се е стремял към една лична цел. Въпреки това, той печели ли нещо от това добро?
„Всеки е възнаграден според своите собствени дела, според доброто, което се е опитал да направи, и според правдивостта на своите намерения.“
Коментар на Кардек: Инкарнираните Духове имат професии, присъщи на техните телесни съществувания. В състояние на блуждаене или дематериализация, тези занимания са адекватни спрямо степента на техния напредък.
Някои обикалят световете, учат се и се подготвят за една нова инкарнация.
Други, по-напреднали, се занимават с прогреса, насочват събития и предлагат идеи, които го благоприятстват. Те помагат на гениалните хора, които сътрудничат за напредък на Човечеството.
Други се инкарнират с една определена мисия за прогрес. Други вземат под своите грижи индивиди, семейства, обединения от хора, градове и народи, и от тях се формират Ангелите-защитници, Духовете-пазители и семейните Духове.
И накрая има такива, които управляват феномените на Природата, на която се явяват преки агенти.
Обикновените Духове се намесват в нашите работи и развлечения.
Нечистите или несъвършените очакват в страдание и мъка момента, в който Бог ще благоволи да им осигури средства за напредък. Ако правят зло, това е от негодувание, че все още не могат да се насладят на доброто.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
По-детайлни описания за заниманията и мисиите на Духовете виждаме в книгата „Пратениците„ и в останалата част от поредицата на медиума Шико Шавиер – Наш Дом – животът в духовния свят.
Можем да споменем и една друга важна мисия, тази да бъдеш покровител на един град. В книгата „Бразилия, сърцето на света, родината на Евангелието“ от духовния автор Ирмао X, в пасажа, в който той говори за основаването на град Рио де Жанейро през 1565 г., Исмаил, духовният управител на Бразилия, измолил от Духът на Свети Себастиан да вземе бъдещия град под своя защита. По време на решителната битка между португалците и французите, които нахлули в региона, случила се през януари същата година, точно в деня на св Себастиан, празнуван от католиците, португалците успяват да победят и решават името на града, който щеше бъде основан около крепостта да бъде в чест на светеца – São Sebastião do Rio de Janeiro. В буквален превод св себастиан при река януари.
Ирмао Х разказва случая на един държавен служител, който отказвал да работи, причинявайки страдания в офиса и вгорчавайки живота на хората, които се нуждаели от неговите услуги; той бил толкова мързелив и безполезен, че сериозно повредил своя периспирит след цял един живот в безполезност. След смъртта неговия дух навлезе в духовния свят парализиран и така се прероди след няколко години в нисши региони.
Бог, в своята безкрайна мъдрост, знае, че когато един Дух се провали в дадена задача, същият този Дух ще извлече от това падение силата, необходима за изпълнението на задачата в друго време, този път без провал.
Това е като дете или юноша, което има един много мил и мъдър баща, когото той уважава и обича, но което дете не е преминало напред в училище. След това, когато помисли за любовта към баща си, той полага усилия в училище и успява.
Духовните приятели чрез психографирани книги ни информират, че доста от духовете се подготвят в продължение на много години в духовния свят за определени задачи.
Само искаме да подчертаем какво голямо значение има родителите да предоставят добри примери за своите деца и за всички, които живеят с тях – Синята рокля – силата на примера във възпитанието на малки и големи
0 Коментара