ФИЗИЧЕСКИ И МОРАЛНИ ПРИЛИКИ

  1. Родителите често предават физическа прилика на децата си. Предават ли също така и някакво морално сходство на характера?
    „Не, защото душите или духовете са напълно различни един от друг. Тялото произлиза от тяло, но Духът не идва от Дух. Сред потомците на расите има само кръвно родство.“

Тук можем да цитираме като пример изобретателят Никола Тесла, който се ражда сред едно съвсем обикновено и скромно семейство с баща свещеник, но въпреки това Духът му носи един необикновен интелект. Любопитен е факта, че татко му е искал той да последва неговия пример и да учи за свещеник, но след продължително боледуване от холера и няколко пъти на косъм от смъртта бащата дава обещание пред Бог, че ще го запише да учи в най-доброто инженерно училище. Този случай илюстрира темата, която засегнахме в предишния урок 28 за инкарнация на високо развити духове с определена мисия.

207 а) Откъде произхождат моралните сходства между родители и деца?
„Това са симпатизиращи Духове, които взаимно са били привлечени един от друг по аналогия на наклонностите.“

В този случай често това е духовното семейство, което се въплъщава заедно или поне са Духове, които имат много общо в предпочитанията.
От известните личности можем да цитираме Моцарт и неговото семейство, много свързани с музиката и които сякаш живеят в една хармония, въпреки всички трудности и навици през 18 век.

  1. Никакво влияние ли не могат да окажат Духовете на родителите върху детето след раждането му?
    „Напротив: те могат да окажат голямо влияние. Както вече казахме, Духовете трябва да допринасят за напредъка си един друг. Ето защо духът на родителите имат мисията да развива духа на децата си чрез възпитанието. Това представлява една задача за тях. Биха се провинили, ако не успеят в изпълнението ѝ.“

Това е един много важен въпрос, който родителите не могат да пренебрегнат. Повече от добрите думи са необходими едни добри примери.

За да имаме един по-добър свят се изисква да има по-добри родители, които са в състояние да представят на своите деца добрите примери и поведение, които те са усвоили.

Така че от ранните дни родителите трябва да развият навика да четат на деца си поучителни морални приказки и да ги научат на правилния начин на поведение.

Нека сега видим 2 красиви и прости реални ситуации, които ни дават добър материал за размишление:

1) Чаках светофара да светне зелено, за да пресека улицата с моя приятел японец. Беше един неделен следобед в малко градче извън Токио и никъде не се забелязваше нито едно превозно средство.
Затова се обърнах към моя приятел и казах: „Знам, че светофарът показва червено, но защо не преминем?“
Той ме погледна, поклати глава и каза: „Не. Ще изчакаме да светне сигнала за преминаване”.
Аз се почувствах малко объркан и продължих: „Няма коли. Защо трябва да чакаме? “ Той се усмихна и после каза: „Ами ако едно дете ни гледа?“

2) Един баща заведе двете си деца в един увеселителен парк, като едното беше на 6 години, а другото на 8 години. Входът беше безплатен за деца под 7 години.
При пристигането си на касата бащата плати за едно от децата и продължи напред.
Служителят продаващ билетите каза на бащата:

– Не трябваше да плащате, защото аз дори не бих разбрал, че едно от момчетата е над 7 години.
А бащата му отговори:

– Ако не бях платил, аз щях да дам лош пример за нечестност на децата си.

Някои книги, които могат да бъдат използвани за предаване на добри морални истории и уроци в нашето семейство

Исус у дома

Златна книга на Разказвачите на истории, 46 истории за малки и големи

Животът ни Учи.

Ще цитираме 2 интересни примера, които се отразяват на света като цяло:

Проучвания, проведени в САЩ, установиха, че след пускането през 2018 г на филма Черната пантера, „хората започнаха да взимат черни котенца от приютите. В някои приюти не останаха никакви. Преди това хората бяха по-малко заинтересовани от животни с този цвят поради различни суеверия“.

И няма да е необходимо да чакаме много дълго, за да забележим последствията от добрите уроци.

Така е и с филма Бамби, за еленче, което губи майка си, убита от ловци.
След дебюта на анимацията през 1942 г. много ловци, предимно мъже, се отказват от тази унищожителна практика. Според проучвания, благодарение на еленчето Бамби, броят на ловците в САЩ се намалява с 50%.
Този феномен стана известен като „ефектът на Бамби“: когато човек открие красотата на животните и приликата им с децата. В резултат на това има едно строго отхвърляне на принципите преследване и залавяне предавани по-рано от баща на син. Така Бамби стана най-известният символ на борбата за правата на животните.

Вече от няколко десетилетия ние наблюдаваме в повечето произведения един морален срив на художествената продукция, независимо дали е в книгите, киното, музиката и т.н. …, и родителите трябва да се борят срещу такова зло влияние, като начертаят правилни морални ориентири в ума на своите деца.

През 60-те години на миналия век един актьор, наречен Адам Уест (1928-2017), стана известен, като изигра Батман, не като днешния мрачен образ, а като един забавен герой.

Героят му беше честен, уравновесен, мъдър, с добро сърце и учтив. Той никога не е убивал враговете си, никога не ги е обиждал, никога не е губил самообладание пред тях и винаги с идеята, че ние трябва да се борим срещу извършеното зло, но не и срещу човека, който го извършва, защото всички престъпници са болни хора, които се нуждаят от лечение, за да излекуват моралните си заболявания.

В интервю от 2014 г. той каза, че едно от най-прекрасните наследства от неговия Батман е да чуе как хората казват, че понастоящем те са адвокати, учители, пожарникари, полицаи и т.н., защото като деца са искали да бъдат герои, какъвто е неговият Батман образ.

И ние повече от всякога имаме нужда от герой за нашите деца, но не и тези „герои“ от списанията.
Този герой е Исус, който има в най-високи степени всички качества, от които се нуждае истинският герой.

В наши дни самите ние все повече и повече започваме да се запознаваме с неговия образ и действителното наследство от уроци и препоръки които ни е оставил – за да можем да преплуваме успешно водите на този бушуващ океан какъвто се превърна света.
Нека не лишаваме децата си от надеждата и добрия пример на Исус, от поучителните му слова които добре разтълкувани са нашето оръжие в ежедневните битки по отстояване на нашия път на еволюция и прогрес.
Защото има изпитания, които стигат до нас, които никоя наука, нито философия не могат да решат.

  1. Защо при добри и добродетелни родители се раждат деца с порочен характер? От друга страна, защо добрите качества на родителите не винаги привличат по симпатия добър дух, който да се роди като тяхно дете?
    „Не е рядкост един лош Дух да поиска да му бъдат дадени добри родители, с надеждата, че съветите им ще го изведат на добър път и често Бог му дава това, което иска.“
  2. Могат ли родителите чрез своите мисли и молитви да привлекат по-добър Дух към формиращото се тяло, вместо един по-низш?
    „Не, но те могат да подобрят духа на детето, което се е родило при тях и им е поверено. Това е тяхно задължение. Лошите деца са едно изпитание за родителите.“
  3. Откъде произлиза сходството на характера, което често съществува между двама братя или сестри, особено близнаци?
    „Това са симпатизиращи си, приятелски духове, които се сближават поради подобие на чувствата и се чувстват щастливи, че са заедно.“
  4. Съществуват ли два духа при деца, чиито тела са родени свързани, като някои органи са общи?
    „Да, но приликата между тях е такава, че вие ги усещате в много случаи като един.“
  5. Тъй като в близнаците Духовете се въплъщават от симпатия, откъде идва антипатията, която понякога се забелязва сред тях?
    „Няма правило, че духовете на близнаците са симпатизиращи. Случва се и злите духове да се учат как да се борят заедно на сцената на живота.“
  6. Какво трябва да мислим за тези истории на деца, които се борят в утробата на майката?
    „Това е алегория! За да обозначи колко закоравяла е омразата, която взаимно признават, те го изобразяват за да се усети още преди раждането им. Като цяло не вземайте под голямо внимание поетични образи.“

По този въпрос Хиларио Силва в книгата си „A vida escreve“ разказва интересен епизод за едно бременно момиче, което не искаше да приеме един Дух, свързан с нея от миналото и по време на аборт, докато е под анестезия, те се борят един с друг. Тя умира накрая и продължава да се бори с него, докато водачите не намират начин да ги накарат да се върнат в материалния живот, в такава инкарнация, която и двата Духа не са имали възможности да планират. Техните периспирити бяха толкова смесени и те таяха толкова много омраза един към друг, че в крайна сметка се родиха като сиамски близнаци.

  1. От какво се поражда отличителния характер, който се забелязва при всеки народ?
    „Духовете също са групирани в семейства, формирани по аналогия на техните повече или по-малко пречистени наклонности, според извисеността, до която са достигнали. Следователно, един народ представлява едно голямо семейство, образувано от събирането на симпатизиращи Духове. От тенденцията на членовете на тези семейства да се събират заедно произхожда приликата, която съществува между отделните индивиди и съставлява отличителния характер на всеки народ. Мислите ли, че добрите и хуманни Духове търсят да се инкарнират в един груб и суров народ? Не. Духовете симпатизират на колективите, както симпатизират на отделните личности. В множеството, където се намират, те са сред онези, с които имат унисон.“

Лесно можем да видим това, като се запитаме: „ако искам да се инкарнирам като музикант в симфоничен оркестър, кои държави бих избрал? Ако имам нужда от държава с висок стандарт на живот, с добри болници, училища, справедливи закони, коя от страна бих избрал? А ако искам да стана Спиритист? Или Ако искам да имам достъп до професия в технологична област, коя държава би ми предоставила повече възможности? Ако имам нужда от държава с по-строги закони, които да коригират лошото ми поведение, да се дисциплинирам, коя бих избрал? и т.н., и т.н.

Важно е да изясним това…

В колектива, в който живеят Духовете, те са сред тези, които са подобни на тях по отношение на начина на мислене, справедливостта, предпочитанията и т.н. Както човек, който обича футбола, ще предпочете да остане сред тези, които обичат футбола. Водачите тук имат предвид духа, който може да избира, който може да планира инкарнация.
Съществува също и въпроса с дълга натрупан от предишни съществувания, както и за изпитания и компенсации, които трябва сега да преминем. Тъй като много хора поради изпитания трябва да се родят на места, към които нямат никаква симпатия. Но да се настрои някои – да влезе в унисон, можете да означава да се настрои и с миналите си грешни дела и да се привлече към ужасни обстоятелства поради тях, въпреки че идва от аристократично семейство в миналото.

  1. В новите си съществувания Духът ще запази ли следи от моралния характер на своите предишни съществувания?
    „Това може да се случи. Но като се подобрява, той се изменя. Може да се случи и социалното му положение да бъде различно. Ако от господар той стане роб, вкусовете му ще бъдат съвсем различни и трудно бихте го познали. След като Духът винаги е един и същ в различните прераждания, може да съществуват определени аналогии в проявленията му, макар и модифицирани от навиците, характерни за позицията, която заема, докато едно забележително подобрение не промени изцяло характера му, тъй като от горд и лош Дух той може да станете смирен и добър, ако се разкае. “
  2. Пренася ли Духът следи от физически характер от предишни негови съществувания към последващи съществувания?
    „Новото тяло, което той взема, няма нищо общо с онова, което по-рано е било унищожено. Духът обаче се отразява в тялото. Несъмнено това е само материя, но въпреки това, то се моделира от възможностите на Духа, който отпечатва на него определени белези, особено на лицето, за това вярно е да се каже, че очите са огледалото на душата, чертите на лицето на индивида отразява душата му по определен начин. Поради това, когато в един много грозен човек обитава добър, проницателен, хуманен Дух, то има нещо, което се харесва, докато има красиви лица, които не ви оказват никакво впечатление, и които дори стигат до там, че да внушават отвращение. Може да предположите, че само добре оформени тела обвиват най-съвършените Духове, но истината е, че всеки ден вие се сблъсквате с добри хора, с една деформирана и обезобразена външност. Без да има очебийно сходство, подобието на вкусовете и наклонностите може да породи това, което се нарича „семейна атмосфера. “

Коментар на Кардек: Никаква съществена връзка не поддържа тялото, което душата приема в еднa инкарнация с тялото от предишното прераждане, тъй като то може да има един много по-различен произход от този и е нелепо да се преструваме, че в поредица от съществувания има сходство, което е изцяло случайно. Качествата на Духа обаче често променят органите, които му служат за проявленията и се отпечатват по специален начин на физическото му лице и дори на всичките му маниери. Ето как под обвивка на едно тяло с най-смирен външен вид човек може да намери едно изражение на величие и достойнство, докато под една мъжествена на вид обвивка често се вижда низост и безчестие. Не е рядкост, когато наблюдаваме определени хора, които издигайки се от най-ниското положение, без усилие поемат навиците и маниерите на висшето общество. Изглежда те отново се озовават в своята си среда. Други за разлика от тях, въпреки произхода и образованието си, винаги изглеждат неуместно в такава среда. Как може да се обясни този факт, ако не като едно отражение на това, което Духът е бил преди?


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *