
ВЪЗПОМЕНАНИЯ НА УМРЕЛИТЕ. ПОГРЕБЕНИЯ
- Духовете разчувстват ли се, когато онези, които са обичали на Земята, си спомнят за тях?
„Много повече, отколкото можете да си представите. Ако духовете са щастливи, този факт увеличава тяхното щастие. Ако са нещастни, то им донася облекчение. „
Като кратък коментар към това ще добавим, че в някои спиритистки книги научаваме как нашите молитви могат да бъдат видени от нашите любими, които са в духовни колонии като изображения на един екран.
- За Духовете по-тържествен ли е денят за помен на умрелите (Задушница) в сравнение с останалите дни? Радват ли се да отидат да се срещнат с онези, които ще се молят на гробищата над техните гробове?
„Духовете в този ден отговарят на призива на тези, които на Земята насочват мислите си към тях, както правят и във всеки друг ден. „
321 а) Но за починалите това специален ден ли е на събиране на мястото, където са погребани телесните им останки?
„На този ден в голям брой те се събират на гробищата, защото тогава също е по-голям броя на хората, които ги призовават с мисъл по тези места. Всеки Дух обаче отива там само заради своите приятели, а не заради тълпата на безразличните.“
321 б) В каква форма се появяват там и как бихме ги видели ние, ако те можеха да станат видими?
„Под формата, която са имали, когато са били инкарнирани.“
Ще дадем пример по този обширен въпрос в психографирания текст на медиума Шико Шавиер „Писмо от един умрял човек“ малко по-нататък в днешния урок.
- А забравените, чиито гробове никой няма да посети, появяват ли се също там и усещат ли някакво съжаление, виждайки, че никой приятел не си спомня за тях?
„Какво значение има за тях Земята? Те се свързват с нея само поради връзките на сърцето. И след като няма никой, който да изпитва обич към тях, нищо друго не обвързва Духа с тази планета. Той има цялата Вселена за себе си.“
Защо един добър Дух, който вече е развит, би се интересувал дали непознати хора посещават или не гроба му на Земята? Ако някой го е грижи дали хората да се молят над телесните му останки, това говори, че такъв Дух не е ни най-малко морално развит или е твърде горд, за да придава толкова голямо значение на подобно нещо.
Освен това тези, които са правили добрини, имат благословии и от хора, които са получили подкрепата им. И дори никой да не мисли за тях, то в духовните колонии те ще намерят щастието, което заслужават.
- Посещението на един човек на гроба създава ли по-голямо удовлетворение у Дух, чиито телесни останки са там, отколкото молитвата, която същия човек прави за него в своя дом?
„Онзи, който посещава един гроб, само показва под такава форма, че мисли за отсъстващия Дух. Посещението е едно външно представяне на един съкровен факт. Вече казахме, че молитвата е това, което освещава акта на възпоменание. Няма никакво значение от мястото, стига тя да е направена със сърце.“
Каква значение има посещението на тленните останки на някого, след като истинското същество, Духът, вече не се намира там? Не е ли това единствено материализиране, показване по материален начин на привързаността и чувствата?
Ние съхраняваме и развиваме примитивни ритуали, които нямат никаква логика в съвремието ни и това само доказва колко далеч сме от реалното разбиране за това какво представлява духовният свят.
Помислете логично – бихте ли изпитали вие на тяхно място удоволствие от това да бъдете извадени от средата на духовната колония, в която се намирате и да се окажете призовани на място студено и неприветливо каквото е гробището? Със сигурност, не. Именно за това е много по-подходящо да поканите любимите починали у дома като създадете една атмосфера приятна, изпълнена с цветя и скъпи спомени, където да отбележите своите чувства и да кажете своите молитви за да им е леко и светло по пътя на техния прогрес от тук насетне като души.
Дори когато нашите любими духове са слабо развити, те правят всичко възможно, за да утешат тези, които мислят за тях с истинска любов. Те ни изпращат своите знаци по невероятни за нас начини, чрез сънища, интуиция, внушение, дори манипулиране на материалния свят – телефони, осветление, предмети и др., така че да покажат оцеляването на духа след смъртта за да намерим и ние покой да продължим напред с живота си.
Нека прочетем свидетелството на един човек-материалист, който установява тази реалност като директно се сблъсква с нея:
„Никога не съм вярвал в свръхестественото, но когато баща ми почина, се случи нещо много странно. Спомням си, че след погребението аз лежах на дивана и плаках дълго време. Вкъщи, в този момент, нямаше никой друг освен мен. Прозорците бяха затворени. Когато вече нямах сълзи, които да изплача, почувствах, че някой ме гали по главата. Това беше като повей вятър. Междувременно се учудих как не ме беше страх. В този момент почувствах такъв покой, че заспах спокойно.“
- Духовете на хората, на които са издигнати статуи или паметници присъстват ли на церемонията по откриването им и изпитват ли някакво удоволствие от нея?
„Мнозина присъстват на такива церемонии, когато могат; те обаче се трогват много повече от хората, които пазят спомени за тях, отколкото от отдадените почести.“
В днешно време вероятно няма да срещнем чак толкова скъпи гробници, каквито са древните пирамиди в Гиза или Индийския Тадж Махал, но много хора все още се възползват от момента на смъртта, за да извоюват една слава за себе си, да покажат едно екстравагантно поведение с последната си воля и дори да се позабавляват в своите епитафии – кратките слова на надгробната плоча. От своя страна развитите Духове се радват в този момент да предоставят едни красиви уроци в своите епитафии и последната си воля.
Нека да видим някои:
- Кардек използва възможността да обобщи пред света закона за прераждането: „Да се родиш, да умреш, да се преродиш отново, и непрекъснато да прогресираш, това е Законът.“
- Когато медиумът и един от основателите на спиритистки център СЕЛД Алтиво Пампиро почина, човекът, който отговаряше за четенето на Евангелието на погребението, избра една произволна страница и точката, която се падна, беше „Моралните хора“ (в българския превод този текст се намира в глава 17 точка 3).
- Джак Бени (1894-1974), американски актьор и комик, си поставя за цел в своята епитафия да изрази любовта, която изпитваше към жена си. В последното му желание е включено вдовицата да получава роза ежедневно, до последния ден от живота си.
- Хари Худини известният илюзионист (1874-1926), въпреки че не е оставил една епитафия, на края на живота си е казал „Ако има път назад, аз ще го намеря“. Той се интересуваше от въпроса за живота след смъртта и помогна да се разкрият много фалшиви медиуми. Той обеща на жена си, че след като умре ще се свърже с нея. За тази цел измисли едно тайно съобщение, което само тя знаеше и в завещанието си също така включи всяка годишнина от смъртта му да бъде придружена от един спиритистки сеанс.
- Сандра Уест (1939-1977), американка от хайлайфа на своето време, е погребана в любимото си синьо ферари в град Сан Антонио, според последната й воля. Близки хора, включително нейният лекар, твърдяха, че тя е имала едно психотично поведение и често халюцинации. Тя проявява обсесивен интерес от египетските погребения, където фараоните били погребвани с най-ценните им принадлежности.
- Спайк Милиган (1918-2002), британски комик, писател и драматург, известен с острото си чувство за хумор, поиска думите „Казах ви, че съм болен“ да бъдат гравирани на надгробната му плоча.
Както четем в една китайска епитафия: „Животът е като да ходиш на сън, смъртта е да се прибереш у дома“.
- От къде произхожда желанието на някои хора да бъдат погребани на едно място, а не на друго? Дали е защото биха предпочели, след като умрат, да се връщат на това място? И тази важност, която се отдава на такова материално нещо, знак за несъвършенството на Духа ли е?
„Това е специфична привързаност на Духа към определени места и е признак за морална непълноценност. Какво значение има за извисения Дух това или онова късче Земя? Нима не знае, че душата му ще се присъедини към близките му, дори костите им да са разделени? „
За това имаме интересен епизод, който илюстрира това категорично.
„Майката на дядо ми, моята пра баба, беше сложен и ексцентричен човек. Тя заедно със семейството си беше напуснала селото, където живееха в провинцията, поради много тежки условия на живот и дойдоха да живеят в по-голям град на 350 км разстояние в Рио.
Когато вече беше много стара, тя се разболя и усети, че смъртта наближава.
Тя помоли дядо ми да бъде погребана в нейния роден град.
Е, финансовата ситуация на семейството все още беше трудна. Дядо се опита да ѝ обясни по един учтив начин, но тя запази желанието си.
Дядо ми тогава ѝ каза:
„Майко, съжалявам, но ако искаш да бъдеш погребана в родния си град, се предполага че трябва да умреш там. Тъй като това няма да се случи, аз ще те погреба тук.“
Това не означава, че не можем да отговорим положително на някои искания.
Колко хора искат прахът им да бъде разпръснат в морето? Ако семейството може, защо да не го направи?
Такива желания обаче само показват колко далеч сме ние от разбирането веднъж и завинаги, че сме безсмъртни духове, а тялото е само едно средство, направено от плът.
За да разберем по-добре този въпрос и други подобни като кремация, донорство на органи и други препоръчваме книгата на Ричард Симонети „Кой се страхува от смъртта?“
Всички онези хора, които имат голяма мъка в сърцето че не могат да преместят тленните останки на свои любими близки починали в далечни страни, например поради емиграция или военна служба надалеч – на тях искаме да кажем – този факт не бива да ви тревожи, духа на вашия любим човек не би искал да превръщате живота си в ад от чувство за вина или непосилни финансови тежести с оглед такова транспортиране на големи разстояния. Независимо дали те са развити като дух към настоящия момент или в последствие ще достигнат едно по високо ниво на разбиране, те със сигурност, ако ви обичат, не биха желали вие да страдате заради тях допълнително.
325 а) Събирането на тленните останки на всички членове на едно семейство да са погребани на едно място трябва ли да се счита за напразно?
„Не; това е един благочестив обичай и свидетелство за симпатията на тези, които го правят към техните любими хора. Макар и маловажно за Духовете, това събиране е полезно за хората: техните спомени стават по-концентрирани.“
- Душата, която се е върнала към живота на духовете, вълнува ли се от духовните почести, които се правят над тленните ѝ останки?
„Когато Духът вече е достигнал определена степен на съвършенство, той е лишен от всякаква земна суета и разбира безполезността на всички тези неща. Разберете обаче, че има Духове, които в първите моменти след своята материална смърт, изпитват голямо удоволствие от уважението, което им се отдава, или отегчение от липсата на внимание към телесната им обвивка. Те все още са запазили някои от предразсъдъците на този свят.“
Разбира се ние можем да отдаваме почит на любимите си хора, както и на хората, допринесли с някакви ползи за човечеството. Те го заслужават.
- Джийн Родънбери (1921-1991), създателят на сагата „Стар Трек“, беше първият човек в историята, погребан в космоса, по негово искане.
Защо да не му отдадем такава почит?
И все пак най-големия знак на почитание винаги ще бъде да изпълняваме заръките им и да правим добро в тяхно име.
Ще развием по-обширно тази идея накрая със статията на медиума Дивалдо Франко.
- Духът присъства ли на своето погребение?
„Той често го наблюдава, но понякога все още е разстроен и не разбира какво се случва.”
327 а) Процесията от много хора присъстващи на погребението ласкае ли Духа?
„Горе-долу, в зависимост от чувството, което ги води.“
Кардек пристъпва към този въпрос в книга „Рай и Ад“, предоставяйки много примери за това как са се чувствали някои Духове по време на погребението им.
Книгата на Андре Луис „Работници на вечния живот“ показва духовната среда на гробището.
За да дадем пример ще предоставим един много интересен текст на един човек, който е бил погребан в Деня на мъртвите (2 ноември за Бразилия), където той описва какво е преживял по време на погребението си. Писмо от един умрял човек, чрез медиума Шико Шавиер
- Духът на един току-що починал човек присъства ли на срещата на своите наследници за отваряне на завещанието?
„Доста често. За ваш урок и наказание на виновните, Бог позволява това да се случи. По този начин Духът оценява стойността на изказванията на любов и отдаденост, които са му отправяни по време на живота му. Всички чувства за него стават очевидни и той изпитва разочарование изяснявайки си алчността на тези, които се домогват до оставените от него вещи. Ще дойде време обаче, когато това разочарование ще го мотивира. “
Колко много обсесивни процеси започват в такъв момент? Колко битки, объркване и дори убийства се случват сред членовете на семейството заради завещания и наследства?
Няма по-добра книга, която да покаже как протича животът след смъртта на онези, които все още са твърде привързани към парите, от „Коледна Песен“ на Чарлз Дикенс.
Нека сега видим две завещания, които показват как богатството може да бъде използвано по един много продуктивен начин или не чак толкова.
- Бил Гейтс завещава на трите си деца миниатюрна част от своите 89 милиарда долара. Той планира да вложи по-голямата част от състоянието си за благотворителни каузи, чиято цел е да премахнат болестите, бедността и глада по целия свят. Бил вярва, че: „Не правя услуга на децата предоставяйки им огромни суми богатство. Това изкривява всичко, което те биха могли да направят, създавайки си своя собствен път. „
- Леона Хелмсли (1920-2007), когато умира, оставя около 12 милиона долара в наследство на кучето си – малтийска болонка. Тя не е първият човек, който завещава богатството си на домашен любимец, но богатството, което остави тя, беше най-голямото, което прави това кученце едно от най-богатите в историята.
329. Инстинктивната почит, която във всички времена и сред всички народи, човекът е отдавал и отдава на починалите, един ефект ли представлява от неговата интуиция за бъдещия живот?
„Това е естествената последица от тази интуиция. Ако това не беше така, нямаше да съществува нито една причина за това уважение. „
От първите цивилизации е ясно и документирано от историци от всички времена, че никога не е съществувала култура, която да не е отдавала почит на своите мъртви.
Как обаче един спиритист трябва да отдава почит на любимите си хора в Деня на Мъртвите в днешно време?
Нека на този въпрос отговори медиума Дивалдо Перейра Франко, чрез следната статия: ДЕНЯТ НА МЪРТВИТЕ – ПСИХОСФЕРАТА на ГРОБИЩАТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДИН ДУХ, и ПРЕПОРЪКАТА на медиума ДИВАЛДО ФРАНКО
Задушница – за Духовете на починалите, срещи в съня, примери за разплата с миналото
За да разберем по-добре този въпрос и други подобни като кремация, донорство на органи и други препоръчваме книгата на Ричард Симонети „Кой се страхува от смъртта?“
0 Коментара