Духовен автор Ирмао Х

психографирано от медиума Шико Шавиер, книга „Cartas e Crônicas“.

„Скъпи приятелю, не можеш да си представиш какво е да бъдеш погребан на 2 ноември (Денят на мъртвите в Бразилия).
Това е истинска трагедия за неопитен дух като мен.

Погребението на старото ми тяло, разядено от болестта, се случи призори, когато украсените гробища приличаха на една празнична къща.
Аз стоях до ковчега, сякаш пазех тленните си останки, разсъждавайки върху това колко е нищожен човешкия живот …
Съзерцавайки отдалеч съпругата си и децата си, които тихо плачеха в една наета кола, аз размишлявах върху онази стара поговорка на Соломон: „суета на суетите, всичко е суета“.

На входа на гробището заедно с неспокойната тълпа на живите в плътта, дойде една огромна тълпа от дезинканирани духове, които ме заобиколиха с любопитство, сарказъм или състрадание.
Някои ми отправяха недискретни въпроси, а други съжаляваха съдбата ми.
С голяма трудност аз последвах ковчега, който отнасяше обездвижения ми скелет, и напразно се опитвах да се приближа до съпругата си.
Едва чух молитвата, която някои приятели отправиха от мое име, защото изведнъж вълната от починали ме обсади.

Опитах се да се върна край гроба, но беше безполезно.
Въплътените посетители доведоха, обвързани със себе си огромна тълпа страдащи и възмутени души.
Много от тези духове крещяха близо до гробовете, разказвайки за скритите престъпления, които ги бяха хвърлили в тъмната канавка на смъртта; други разнасяха обвинителни документи в ръцете си, вайкайки се от безумието на роднините или срещу корупцията на съдебните съдилища, които бяха променили разпорежданията и желанията в последната воля на мъртвите.

Родителите обвиняваха децата си.
Деца протестираха срещу родителите си.
Много души, особено онези, чиито тленни останки се намираха в скъпи гробници, проникваха в личното пространство на гробниците и оттам издаваха ужасяващи стенания и ридания, безполезно опитвайки се да вдигнат собствените си кости, за да възвестяват пред роднините истини, които човешките уши мразят да чуват.

Много дезинкарнирани хора говореха за пари и финансови депозити, изгубени в банки, неизползвани земи, забравени къщи, ценни произведения на изкуството, които се бяха изплъзнали от ръцете им.
Обезумели жени викаха за отмъщение срещу жестоки мъже.
Мъже със свиреп вид крещяха срещу жестоки жени.

Може би, защото все още носех със себе си миризмата на физическото тяло, много души вярваха, че аз все още съм жив на Земята и съм в състояние да им помогна да решат проблемите си.
Забелязах, че медици, свещеници и съдии са най-оспорваните и критикувани хора тук, поради даровете и обещанията (за по добър задгробен живот), помощта и завещанията, в които те не винаги отговарят на очакванията на починалите.

Много пъти бях чувал от приятели спиритисти, че има много духове на починали, обсебващи живите, но, припомняйки току-що чутите биографии и разкази, аз истински вярвам в обратното: има много повече живи хора обсебващи мъртвите.
Толкова много духове се събраха около мен, че аз повече не можех да виждам семейството си.
Едва когато мъжете и жените се оттеглиха, почти всички безразлични към страданията на духовете, измъчените и нещастни души се измъкнаха от гробището.
Тогава останах сам и разбрах, че смущението в дома на мъртвите беше една проста последица от безпокойството в дома на живите.
Когато тишината завладя околната среда, гробището изглеждаше като едно светло и приветливо гнездо, в което сега забелязах едни приятелски ръце, в отговор на молитвите ми, докато градът около мен изглеждаше като обширен некропол, населен с мавзолеи и кръстове, в които въплътени и дезинкарнирани духове живееха мъчителната драма на моралната смърт, в ужасни компромиси с тъмнината.

Докато Човечеството не е готово да уважава вечния живот, е много неприятно да бъдеш погребан в деня на мъртвите.
Молете Исус за това да можете да умрете в облачен и дъждовен ден, защото колкото по-малка тълпа на погребението ви, толкова по-добре за вашия покой. „

Духовен автор Ирмао Х,
книга „Cartas e Crônicas“
Психографирана от Шико Шавиер


Като коментар към този текст – запомнете че вашите любими създания, които вече са в духовна форма най-вероятно са разпределени в подходящите им духовни колонии. Няма никаква логика да ги придърпвате обратно към мястото, където лежат костите им, които за тях не означават нищо. Още повече, както примера показа, психосферата на гробищата особено по време на празници, погребения и въобще дни на по-голям поток хора е много тежка. Спомнете си, че дома ви е много по-приятно и подходящо място да ги почетете с цветя, молитви и скъпи незабравими спомени от общия ви живот.

На гробищата остават само небалансираните и силно привързани към материята наши събратя и сестри, които след един кратък или по-дълъг период в крайна сметка ще разберат, че няма нужда да стоят там и ще приемат помощта предлагана им от духовните им водачи за да се насочат към духовните лечебници и колонии според нивото им на развитие.


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *