СПОМЕН ЗА ТЕЛЕСНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ
- Спомня ли си Духът своето телесно съществуване?
„Спомня си и тъй като е живял много пъти на Земята, помни какъв е бил като човек и мога да ви уверя, че често се смее от жалост към самия себе си. „
Коментар на Кардек: Точно както един човек, който е навършил пълнолетие и който се смее на младежките си лудории или на детинщините си в периода на детството.
- Споменът за телесно съществуване представя ли се напълно пред Духа веднага след смъртта?
„Не; той идва при него малко по малко, както един образ, който се появява постепенно от мъгла, докато той фиксира своето внимание към него.“
Подобен преглед на живота не е същия, както по време на травматични събития с опасност за живота или непосредствено преди самата смърт, когато човек вижда целия си живот като на филм пред очите си.
Това, което се случва в онези моменти, се дължи на едно органично устройство в мозъка, което се включва автоматично.
Водачите обаче имат предвид следното – че Духовете трябва да преразгледат живота си, както ние имаме необходимостта да прегледаме изпълнените си задачи, за да видим какво трябва да се подобри. Тези, които са извършили ужасни престъпления или самоубийство, виждат най-трудните моменти като в един филм, който върви безкрайно, докато не започнат да получават вътрешен баланс чрез искрено съжаление и молитва.
- Духът спомня ли си в детайли всички събития от живота си? Успява ли да ги обхване цялостно с един ретроспективен поглед?
„Той си спомня нещата в съответствие с последиците, произтичащи от тях, допринесли за състоянието, в което се намира като блуждаещ Дух. Следователно разбирате, че в живота му ще има много обстоятелства, на които няма да придава никаква важност и които дори няма да се опита да си спомни.“
Духовете често пишат в книги чрез медиуми, че рано или късно те съжаляват преди всичко за онези моменти, които са донесли вреда на другите. Собствената им съвест ги принуждава да мислят така.
Много духове, които отнасят съжаления до смъртното си легло, без да поискат прошка, имат подобни страдания.
По този начин опрощението, което се дава на умиращите, им носи облекчение!
И в допълнение към темата за съжалението и съвестта Духовен автор Хиларио Силва в книга: „Almas em desfile“ психографирана от Шико Шавиер ни дава следният добър пример – СЛУЧАЯТ НА ПИТАНГА – успешно платени кармични дългове
306 а) Но ако Духът иска, би ли могъл да си спомни детайли за своя живот?
„Може да си спомни и най-малките подробности и случки, отнасящи се до фактите, както и своите мисли. Това обаче не се случва, ако няма полезност. „
ЦЕЛТА НА ЗЕМНИЯ ЖИВОТ
306 б) Духът улавя ли целта на земния живот и отношението ѝ към бъдещия живот?
„Със сигурност той я вижда и разбира много по-добре, отколкото в неговия телесен живот. Той разбира необходимостта да пречисти себе за да достигне безкрайността и осъзнава, че във всяко съществуване се освобождава от някои нечистотии.“
Точно това усещане и разбиране като Духове ни кара да приемем необходимите изпитания, които да ни помогнат да платим дълговете си.
- Как става така, че Духът извлича от спомените си своя минал живот? Това чрез силата на въображението му става или като жива картина, която изниква пред погледа му?
„И по двата начина. Всички действия, които го интересуват да си спомни са като настоящи за него. Другите остават повече или по-малко смътни в съзнанието му, или изобщо забравени. Колкото по-дематериализиран е Духът, толкова по-малко значение ще отдава на материалните неща. Това е причината, поради която много пъти вие призовавате Дух, който току-що е напуснал Земята, и откривате, че той не си спомня имена на хората, които са му били близки, или много неща, които на вас ви се струват важни. Тъй като всичко това е имало малко значение за него, за това скоро бива забравено. Той си спомня съвършено добре единствено основните факти, които допринасят за неговото подобряване. „ - Духът спомня ли си всички съществувания, които предшестват това, което току-що е приключил?
„Цялото минало се разкрива пред очите му, както за пътешественика са участъците от пътя, който е изминал. Но как вече казахме, вие не помните абсолютно всички вашите действия. Спомняте си спрямо влиянието, които дадени действия са имали при създаването на сегашното ви положение. Що се отнася до първите съществувания, тези, които могат да се считат за детството на Духа, те се губят в неяснота и изчезват в нощта на забравата. „
Ние често виждаме подобно нещо в книгите на духовните автори Андре Луис и Ирмао X.
За бъдещите поколения се надяваме да бъде на разположение на български език една прекрасна книга, наречена „Laços Eternos“ – Вечни Връзки, психографирана от Зибия Гаспарето, която описва любовна история между мъж и жена, които са били благородници във Франция през 18 век. По-късно те се прераждат заедно като брат и сестра. След смърт в ранните си години сестрата отива в една духовна колония и вижда предишния си живот във Франция, с подкрепата на духовните си водачи, чрез едно устройство, което показва спомените ѝ на екран.
Същият процес е описан в книгата на Ивон Перейра „Спомени на един самоубиец“.
СТРАДАНИЯ И НАСЛАДИ
- Как Духът приема тялото, от което се отделя?
„Като една безполезна дреха, която го е обгръщала, и от която е щастлив, че е освободен. „
а) Какво усещане му създава гледката на разлагащото се тяло?
„Духът почти винаги остава безразличен, тъй като е нещо, което по никакъв начин не го интересува. „
Водачите имат предвид Духовете на обикновено средно ниво, тъй като от спиритистката литература знаем, че много Духове от ниско ниво остават привързани към мъртвите си тела.
- След известно време Духът ще разпознае ли костите или други предмети, които са му принадлежали?
„Понякога да, в зависимост от по-нисшата или по-извисена гледна точка, от която вижда земните неща. „ - Почитанието, което оказват близките на материалните предмети, които са принадлежали на Духа, доставя ли му удоволствие и привлича неговото внимание към тях?
„Духът винаги е благодарен, че си спомнят за него, вещите, които са му принадлежали, напомнят за него на паметта на тези, които е оставил в света. Но това, което го привлича, е мисълта на тези хора, а не тези предмети. „ - Духовете запазват ли спомена за страданията, през които са преминали в последното си телесно съществуване?
„Това се случва често и този спомен ги кара да разберат по-добре стойността на щастието, на което могат наслаждават като Духове. „
УСПЕШНО ПЛАТЕНИ ДЪЛГОВЕ
В спиритистките книги често се описва радостта, която такива духове изпитват, след като се почувстват освободени от дълговете си.
В книгата „Vozes do grande além“, психографирана от Шико Шавиер, прочитаме един чудесен пример, описан от Духа Валерия, който по онова време беше благосклонен и често даваше подкрепа на неговата спиритистка къща.
Тя разказва, че по време на инквизицията в Испания е успяла да вкара в затвора брат си, който е знаел нейни тайни, които биха могли да ѝ съсипят живота.
След дълго време в килиите, тя успява да го подпали.
В следващата си инкарнация тя е бедна жена, която живее в провинцията и се разболява от проказа. Тя бива изоставена от съпруга и синовете си и живее в една къща сама и в бедност.
След няколко години самота състоянието ѝ се влошава и тя почти напълно губи подвижността си. Тогава както лежи в леглото си, тя чува някакви зли хора, които запалват къщата ѝ.
Валерия завършва разказа си по този начин:
„Пламъците приличаха на змии, които ме прегръщат до смърт.
Как да опиша мъките на последните мигове?
Знам само, че в продължение на няколко минути, които ми се сториха като векове, се виждах като жива факла, която умираше …
Но, макар тялото ми да се бе превърнало в пепел, аз станах от прахта, облечена в светещо и бяло облекло.
Викайки от радост, видях, че лицето ми се е възстановило, че ръцете ми са чисти,
че косата ми беше непокътната … И през пламъците, които ме освободиха, приятели с нежни очи ми подадоха любящи ръце в прегръдки от светлина.Коленичих щастливо и в сълзи от щастие благодарих на Бог за благословените рани и
огъня на изкуплението! „
- Човек, който е бил щастлив във този свят, съжалява ли за радостите, които е загубил, напускайки Земята?
„Само на нисшите духове могат да им липсват насладите, съответстващи на нечистата им природа, удоволствия, които им носят едно изкупление посредством страдание. За висшите Духове вечното щастие е хиляди пъти за предпочитане пред ефимерните удоволствия на Земята. „
Коментар на Кардек: Точно както се случва с един човек, който на зряла възраст не отдава никакво значение на онова, което толкова го е радвало в детство.
- Този, който е започнал едни големи начинания с полезна цел и който ги вижда прекъснати със смъртта си, съжалява ли в другия свят, че ги е оставил недовършени?
„Не, защото вижда, че е отредено други да ги завършат. Точно обратното, той се опитва да повлияе на други инкарнирани Духове, за да могат да ги продължат. Целта му на Земята е била доброто на Човечеството: той продължава да има същата цел и в света на духовете.“
За това бихме искали да цитираме събитие, случило се с Данте Алигиери (1265-1321), който е написал една от най-важните книги на всички времена Божествена Комедия, предшественик на книгите, които разкриват живота в духовния свят.
„Когато през 1321 г. Данте Алигиери умира, не било възможно да се намерят някои части от ръкописа на„ Божествената комедия“.
Няколко месеца синовете му Джакопо и Пиетро претърсвали в бащината къща за изчезналите части.
Тогава Джакопо сънувал, че вижда баща си облечен в бяло и свети с една синкава светлина. В съня си той пита дали липсващата част е завършена. Данте отговаря положително и посочва къде е съхранявал писанията си в един таен ъгъл на къщата.
С един семеен адвокат като свидетел, Джакопо и брат му отиват на мястото, посочено в съня. Зад завесата откриват един камък, който е по-хлабав и който, когато бива свален, разкрива една ниша с поставена вътре малка дървена кутия. Вътре в тази кутия се намирали няколко плесенясали хартии с почерка на Данте. И така, най-накрая Божествената Комедия беше завършена и цялостна. „
- А този, който е оставил след себе си произведения на изкуството или литература, запазва ли любовта, която е изпитвал към тях приживе?
„Според неговото извисяване той ги оценява от една различна гледна точка и не рядко порицава нещата, които са предизвиквали най-голямото му възхищение.“ - В отвъдното Духът интересува ли се от работата, която се осъществява на Земята, от напредъка на Изкуствата и Науките?
„В зависимост от неговото извисяване или мисията, която може да трябва да изпълни. Често това, което на вас ви се струва великолепно, е много дребно за определени Духове, които ако го вземат под внимание то е, както един учен се интересува от труда на един ученик. Те обръщат внимание само на това, което доказва издигането на инкарнираните и техния прогрес.“
Имаме информация от някои спиритистки книги, че някои велики учени на 19-ти век по настоящем работят в различни проекти, за развиването на планетата Земя и по-специално разработват едно устройство, за да улеснят комуникацията между духовния и материалния свят.
- След смъртта Духовете запазват ли любовта към родината си?
„Принципът винаги е един и същ. За висшите Духове родината е Вселената. А по отношение на Земята, отечество за тях е мястото, където срещат най-голям брой симпатични хора. „
Шопен, например, според медиума Ивон Перейра, дълбоко обича своята любима Полша.
Коментар на Кардек: Условията на Духовете и начините, по които те виждат нещата, варират до безкрайност, в съответствие със степента на моралното и интелектуалното развитие, в което се намират. Обикновено, Духовете от висш ранг се приближават за кратко към Земята. Всичко, което се върши тук, е толкова нищожно в сравнение с величието на безкрайността, толкова детински са в техните очи нещата, за които най-важните хора се грижат, че нашия свят не представлява почти никакъв интерес за тях, освен ако тук не ги води целта да допринесат за прогреса на Човечеството. Духовете от среден ранг са тези, които най-често се спускат на тази планета, макар че те по начало разглеждат нещата от една по-висша гледна точка, отколкото когато са инкарнирани. Обикновените духове са тези, които са най-доволни тук и съставляват масата на невидимото население на планетата Земя. Те запазват почти същите идеи, същите вкусове и същите наклонности, който са имали, когато са били покрити в обвивката на тялото.
Те се намесват в нашите срещи, работата, развлеченията, в които участват повече или по-малко активно, според своя характер. Тъй като не могат да задоволят страстите си, те се наслаждават на компанията на онези, които им се предават и ги подстрекават към това. Сред тях обаче има много, които са сериозни, които виждат и наблюдават, за да се образоват и усъвършенстват.
- Идеите на Духовете променят ли се, когато са в блуждаещо състояние?
„Много; те претърпяват големи промени пропорционални с дематериализацията на Духа. Те понякога може за дълго време да останат пропити с идеите, които са имали на Земята; но малко по малко влиянието на материята намалява и те виждат нещата по-ясно. Тогава търсят начини да станат по-добри.“
В подкрепа на това, който от вас прочете поредицата от книги Наш Дом, може да намери много примери.
- След като Духът вече е живял в духовния живот преди своята инкарнация, как се обяснява неговото учудване от повторното му присъединяване към света на Духовете?
„Това се случва само в първия момент и представлява един ефект от объркването, което идва след пробуждането на Духа. По-късно той научава за своето състояние посредством спомените за миналото, които се връщат обратно и впечатлението от земния живот се изтрива. “ (№ 163 и сл.)
Трябва да си зададем същия въпрос, докато все още сме в тяло.
Как е възможно да забравим за духовния свят, след като сме преминавали от там стотици пъти?
Дали наистина го забравяме или често, като дойдем в тяло, така ни е по-удобно?
Във физическия свят има достатъчно описани случаи на информация за духовния свят получена по най-различни методи и преминала през различни хора.
Който си задава правилните въпроси винаги ще намери потвърждение.
Но не и онези, които имат личен интерес такова потвърждение да не се намери – ниско развитите души по начало се страхуват от възмездието, от концепцията за плащането на дълговете, последиците от делата, които рано или късно те застигат и трябва да изкупиш и поправиш. Поради тяхното невежество по отношение на истинското естество на Божието милосърдие и справедливост и страха от поемането на отговорност за собствените дела, те подсъзнателно игнорират и отхвърлят възможността за съществуване на духовен свят, заглушават всеки знак на интуицията, всеки сигнал подаден им от техните духовни водачи, а на информации които достигат при тях чрез външни източници те се присмиват и често ожесточено хулят наричайки себе си здраво-мислещи, разумни и интелигентни, а всички останали – безумци и наивници, които вярват в измишльотини.
Как ще се чувства такъв един дух след смъртта си… Изненадан, поразен, неприятно опроверган, горчиво съжаляващ за собствената си глупост и детинщини.
Колко по-различно можеше да изживее живота си, ако си беше позволил да приеме цялата заливаща го информация за духовния свят без предразсъдъци, ако беше преразгледал делата и отношенията си с ближните, така че да не се срамува когато един ден собствената му съвест му потърси сметката.
0 Коментара