Дух автор: Хиларио Силва.
Книга: „Almas em desfile“
Психографирана от Шико Шавиер.
– Питанга, днес ще ви уволня, – каза господин Абраншес на служителя. – Въпреки, че оценявам вашата честност, не мога да ви задържа.
– Сър, защо?, попита бедният човек.
– Вече имате девет години стаж. Фабриката не иска да има служители с повече от 10 години стаж, така че законът да не ни задължи да ги стабилизираме. ( – в онези времена бразилските закони осигурявали защита на работниците при над 10 годишна служба на същото работно място)
– Сър, но това е вторият път, когато това ми се случва в живота. Аз съм вдовец и въпреки това подкрепям шестима внуци, сираци от баща и майка. Аз се отказвам от всякакви трудови права. Трябва да работя. Живея в малка къща под наем, нямам дрехи, нямам ресурси, но заплатата ми подкрепя момчетата ми. Това е животът ми …
Шефът забеляза, че служителят плаче и усети съжаление.
– Развеселете се, Питанга!
Но Жоао Питанга, чистачът, остави метлата си и започна да ридае. Шефът, притеснен, заведе служителя в кабинета си.
– Защо, защо! Какво е това? Плачете? Вие сте един мъж…
-Ах! Сър, аз съм почти на шестдесет години! Никой вече няма да ме наеме … И тогава …
– И тогава какво?
Питанга изтръгна парче плат от джоба си, което трябва да е било една носна кърпа в друг момент, избърса потта и сълзите си и каза:
– Сър, преди двадесет и осем години аз бях работник в банка и пренасях 12 300 долара във влак. По време на слизане, поради липса на внимание, аз взех подобен куфар, мислейки, че той е мой, но когато го отворих, установих грешката. Вътре имаше само една счетоводна книга и няколко учебника. Фирмата, която очакваше парите съобщи на банката.
Арестуван в Районната Полиция, никой не взе думите ми за истина. Ако не беше един приятел, който пое отговорност за мен, аз дълго щях да остана в затвора. Исках да се самоубия, но се случи че опознах Спиритизма и разбрах, че страданието е лекарство за духовно пречистване. За да изплатим дълга, съпругата ми и аз създадохме една пералня. Ние работихме десет години, почти гладувайки. И когато платихме и последната вноска от дълга, жена ми почина от туберкулоза. Имахме син, наш добър помощник, който загина под колелата на камион, когато доставяше дрехи. Когато овдовях, имах една дъщеря … Отидох на работа във фабрика за макарони…
Заплатата ми беше ниска, но за компенсация виждах дъщеря си Дорина щастлива. Преди да навърша десет години в служба, бях освободен. Започнах работа тук като чистач. Дъщеря ми се омъжи, но съпругът ѝ, който беше работник в мебелна фабрика, загуби единия си крак при влакова катастрофа. От тогава той е нервен и разстроен … След много страдания той почина преди четири години. Дорина обаче не издържа и отиде при съпруга си след дълга туберкулоза. Те оставиха шест деца … Шест деца чакат на старческите ми ръце… Какво ще правя?
Господин Абраншес го успокояваше. Той щеше направи всичко, за да му помогне. Жоао трябваше да идва всяка седмица, за да проверява дали е получил служба във фабриката. И седмица по седмица Питанга пристигаше и питаше:
– Г-н. Абраншес, мога ли вече да се върна?
– Още не, Питанга. Но щом кризата с платовете свърши, аз ще се погрижа за вашия случай.
И Жоао се прибираше, още по-тъжен. За да има достатъчно за храна, той започна да събира и да предава стари вестници. Няколко семейства спиритисти започнаха да му сътрудничат. Заплашен от изгонване и заобиколен от събирачи на дългове, Жоао седеше на слънце, за да стопли ребрата си, уморени от бронхит. Той беше на вратата, когато пристигна едно колело. Едно момче пощальон предаде една телеграма. Спешен въпрос. Приятел, когото не познаваше, мило го канеше на гости. Той живееше в далечен квартал, беше болен и искаше да го види. Питанга изчака четири дни, докато намери пари за трамвая. И предприе пътуването, без големи притеснения. Той беше медиум даващ енергийни пасове в Спиритисткия център. Беше свикнал да получава молби от пациенти, за да ги облекчи.
Той беше изненадан, когато пристигна на посочения адрес, защото, казвайки кой е, той бе представен веднага. Воден от икономка, той премина през две стаи и голям, богато обзаведен коридор и влезе в стая, в която лежеше болен мъж. Пациентът беше на прага на смъртта.
С усилие пациентът стисна ръката на Питанга и заговори развълнувано:
– Жоао Питанга, познавам ви от почти тридесет години, без вие да ме познавате. И със сигурност щях да напусна света, без да ви стисна ръката; но вече четири месеца тормозен от рак, опознах Спиритизма и съвестта ми се събуди … Помолих Бог да не ме оставя да си тръгна без да ви видя, да поискам прошка …
Пред изумения Питанга, човекът направи дълга почивка и продължи:
– Преди двадесет и осем години пътувах до вас, прибирайки се от университета, където бях завършил за счетоводител. При слизане от влака взех куфарчето ви като свое и само вкъщи разбрах грешката. Държах в ръцете си 12 300 долара, за които вие толкова страдахте … Аз знаех, че сте в полицията, обвинен погрешно, но си мълчах. Бях амбициозен. Имах планове. Създадох магазин с парите и магазина просперира. След десет години бях богат човек и можех да харча … Пренебрегнах името ви, проблема ви и потърсих лесна печалба. Станах милионер. Обаче уви! Богатството обгърна домът ми в мрак. С две деца съпругата ми забрави домакинските си задължения и се отдаде на един авантюрист, унижавайки ме колкото може повече. От любов към децата не си тръгнах.
Жена ми обаче се самоуби, когато се оказа изоставена от мъжа, който ме нарани толкова дълбоко. Синът ми, отровен от изобилието на пари, започна да прави луди неща и загина при автомобилна катастрофа, в която беше карал пиян. Дъщеря ми се омъжи, но зет ми не искаше да работи, пристрасти се към марихуана и свърши с психично разстройство в един санаториум. Овдовяла, дъщеря ми не издържа на самотата и, все още под въздействието от майчиния пример, също се самоуби, оставяйки ми двама внука … Момчетата обаче имат психични проблеми и аз бях принуден да ги оставя за неопределено време в специализирано училище…
Питанга, с трогнато сърце, плачеше.
– Както виждате, вие страдахте много, но аз платих една ужасна цена за страданията, които ви причиних … Преди да разбера къде се намирате, аз се запознах с истините на Спиритизма и разпределих много от парите сред благотворителни организации…
И посочвайки един сейф, той каза:
– За това ви моля да отворите сейфа и да вземете 110 700 долара, които са вътре. Те са ваши … Не ви давам останалото от това, което имам, защото двата внука се нуждаят от пенсия … Приемете, Питанга! Приемете и ми простете! И повярвайте ми, няма да тръгна без чувство за вина на голямото пътешествие … Вашата прошка обаче ще бъде нова сила за мен в Духовния Свят…
В молбата имаше толкова много увереност и благост, че Жоао Питанга отвори сейфа и взе парите. Тогава те разговаряха, споделяха лични неща, като стари приятели. Те се помолиха заедно. Питанга приложи енергийни пасове към него. Пациентът живя още шест дена във физическо тяло и Жоао го посещава ежедневно, като се грижи за него до последния му час.
В деня след погребението Питанга се върна във фабриката, потърси г-н Абраншес и му каза какво се е случило, като поиска съвет.
– Сега, Жоао, вие сте добре – каза шефът, усмихвайки се.
– Не сър. Притеснявам се. Не искам моите внуци да знаят, че имам тези пари. Помогнете ми да ги използвам.
– Вие можете да изплатите дълговете си и да купите финансови акции на фабриката. Ще има добър доход.
– Но…
– Но какво?
– Исках да помолите собственика на фабриката да ми даде работа, дори ако трябва да бъда уволнен отново, след девет години…
Г-н Абраншес се усмихна и обеща да му сътрудничи. Четири дни по-късно, когато Питанга се завърна, той намери документа за неговото повторно наемане. И без да чака до следващия ден, той поиска метлата и започна да мете…
Духовен автор: Хиларио Силва.
Книга: „Almas em desfile“
Психографирана от Шико Шавиер.
0 Коментара