Урок 21 – Духовен смут. Състояние на душата след смъртта

ДУХОВЕН СМУТ

Множественост на съществуванията

РЕИНКАРНАЦИЯ

163. Душата осъзнава ли себе си веднага след напускане на тялото?
     „Терминът веднага не е съвсем правилен тук. Душата прекарва време в едно състояние на смут и обърканост.“
164. Този смут, който настъпва след разделянето на душата и тялото, с еднаква степен и продължителност ли е за всички духове?
     „Не; зависи от извисяването на всеки от тях. Този, който вече е пречистен, разпознава себе си почти веднага, тъй като се е освободил от материята, преди животът на тялото да спре, докато фокусирания в плътското човек, този, чиято съвест все още не е чиста, запазва впечатлението за материята много по-дълго.“
165. Познанието на Спиритизма оказва ли влияние върху продължителността, повече или по-малко на този духовен смут?
     „Дори много голямо влияние, поради това, че Духът вече е разбрал ситуацията си предварително. Но прилагането на доброто и чистата съвест са нещата, които имат най-голямо влияние.“

Коментар на Кардек: При смъртта в началото всичко е объркващо. Душата се нуждае от известно време, за да осъзнае себе си. Тя е сякаш зашеметена, в състояние на човек, който се е събудил от един дълбок сън и се стреми да разбере в какво положение се намира. Яснотата на идеите и споменът за миналото се връщат към душата с изчезване влиянието на материята, която току-що е изоставила, и когато тази мъгла, така да се каже, която затъмнява мислите ѝ, се разсее.
Този смут, който следва смъртта, е с много различна продължителност. Той може да отнеме няколко часа, както и много месеци и дори много години. Най-кратка е продължителността за тези, които още докато живеят на Земята, се идентифицират с бъдещото състояние, което ги очаква, защото те веднага разбират положението, в което са се озовали.
Този духовен смут има някои специални аспекти в зависимост от характера на човека и главно според вида смърт. В случаи на насилствена смърт, чрез самоубийство, изтезания, злополука, инсулт, нараняване и др., Духът е изненадан, изумен и не вярва, че е мъртъв. Упорито поддържа идеята, че не е така. Той обаче вижда собственото си тяло, разпознава, че това тяло е негово, но не разбира, че той е отделен от него. Той се приближава към хора, към които е привързан, разговаря с тях и не разбира защо те не го чуват. Тази илюзия продължава до пълното отделяне на периспирита. Едва тогава Духът разпознава себе си като такъв и разбира, че той вече не принадлежи към категорията на живите хора. Това явление се обяснява лесно.
Изненадан ненадейно от смъртта, Духът е зашеметен от внезапната промяна, настъпила в него; той все още смята смъртта за синоним на разруха, на унищожение. И, понеже той мисли, вижда, чува, той има чувството, че не е мъртъв. Илюзията допълнително се увеличава от факта, че той вижда себе си с тяло, сходно по форма с предходното, но чиято ефирна природа все още не е имала време да изучи. Той смята, че тялото му е твърдо и плътно, както първото и когато привлече вниманието си към този аспект, той се изумява, че не може да го пипне.

Това явление е аналогично на онова, което се случва с някои неопитни сомнамбули, които не вярват, че спят. Те приемат, че сънят е синоним на спиране на способностите. И тъй като мислят свободно и виждат, те естествено решават, че не спят. Определени духове разкриват тази особеност, въпреки че смъртта им не е настъпила неочаквано. Въпреки това, този феномен винаги е по-широко разпространен сред онези, които, макар че са болни, не са мислили за умиране.
След това се наблюдава уникалния спектакъл на един Дух, който присъства на собственото си погребение, сякаш то е на един непознат, и говори за него като за нещо, което не го засяга, до момента, в който той разбере истината.
Духовния смут, което следва смъртта, не е нищо болезнено за добрия човек, който остава спокоен, като по всичко прилича на онзи, които съпътства фазите на едно мирно събуждане. За човека, чиято съвест все още не е чиста, объркването е изпълнено с безпокойство и мъка, които се увеличават, колкото повече проумява своето положение.
В случаи на колективна смърт се наблюдава, че не винаги всички, които загиват по едно и също време, се виждат отново там. Преследвани от объркването, което следва смъртта, всеки един тръгва по своя път или го е грижа само за тези, които го интересуват.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Духовния смут след смъртта е засегнат в много спиритистки книги, главно в поредицата „Рай и Ад“ на Кардек и в поредицата „Наш Дом“ на Шико Шавиер и Андре Луис.

За да разберем по-добре този процес, ние ще ви представим няколко примера, на първо място за такива духове, които не са добре подготвени за завръщането си в духовния живот.

По време на „Духовно подпомагане“ (задача, която приветства нуждаещите се духове, за да ги отвежда към Духовните колонии), изпълнявана от Спиритистките центрове, особено в Спиритистки център Леон Денис (Рио де Жанейро), ние виждаме всички онези ситуации, описани от Кардек в неговия коментар. Много хора умират и не забелязват, че са мъртви, независимо дали в автомобилна катастрофа, убийство, продължителна болест и т.н.
Получават се съобщения дори за духове, които все още лежат в ковчезите си, вече напълно отделени от материалното тяло, в очакване на Съдния Ден, когато един ангел би трябвало да засвири на своя рог, за да ги събуди. Някои са будни по време на своето погребение, а други не са. Повечето от тях не са непременно зли, но са много свързани с материалния живот и най-вече са неподготвени да умрат, т.е. без необходимите знания, без интерес към духовната тема. Колко хора познаваме, които са точно така? Много.

И тази липса на подготовка за смъртта е основната причина за дългата продължителност на смутното състояние, а не самата смърт. Но духовните водачи ще бъдат там, за да им помогнат.

В урок № 20 цитирахме един случай на масова смърт, описан в книгата на Андре Луис „Действие и Противодействие“ и видяхме какво беше състоянието на объркване на тези духове скоро след смъртта.

Ето още 2 интересни случая.

Първият е от книгата на медиума Ивон Перейра „Във Водовъртежа на греха“. Там има герой, наречен Луи дьо Нарбон, който е живял във Франция през 16 век. Много отдаден на католицизма, той участва в преследването на протестантите, което довежда до убийства, известни като „Клането през Вартоломеевата нощ“. Той прави това, което смятал за правилно. И изобщо не бил зъл човек.

Няколко години след това Луи преживява предателство и е хвърлен в тъмница, където умира след дълги седмици страдания. След смъртта си той бързо възстановява психическата си осъзнатост, но все пак не разбра какво се случва. Тогава Луи вижда едно мъртво тяло да лежи на няколко крачки от него, но не забелязва, че това е собственото му мъртво тяло. След това се почувствал заобиколен от безкраен мрак и започнал да вижда сцени от клането на вартоломеевата нощ като в сън. Това отнема само няколко часа, но на него му изглежда безкрайно. Тогава той се обръща към Бог: „О, Боже мой, какво мога да направя?“ и тогава веднага се появил един духовен водач, облечен като войник, осветява килията, отключва вратата и му каза: „Луи дьо Нарбон, ти си свободен!“ и едва тогава той успява да напусне тъмницата, но все още мислейки си, че е жив.

След няколко години лутане, той най-накрая разбира ситуацията си и моли за Божията подкрепа да му прости Бог. Той не знаеше, че е извършил ужасни неща. Откровено си мислел, че просто служи на Църквата, която обича. След това най-накрая му става ясно и е подпомогнат и бива отведен в една духовна колония.

Вторият пример – книгата Пратениците , на медиума Шико Шавиер, глава 48 – Страха от смъртта. В този разказ действието се случва в една много бедна и малка спиритистка къща в едно село в околностите на Рио де Жанейро. Разказа се води отново от доктор Андре Луис, който познавате от Наш Дом, но сега вече той е на земната повърхност и се учи заедно със своя ментор как ефективно да помага на духовете, които сега напускат физическото си тяло.

Искаме да изясним, че тези ужасни и тъжни ситуации могат да бъдат избегнати с „подготовка за смъртта“ чрез учение.

По отношение на тези, които са много материалистични или са извършили ужасни действия срещу Божиите закони, особено престъпления, убийства, предателства и т.н., и дори не съжаляват, процесът е по-сложен.
Отново в книгата на Андре Луис „Пратениците“, този път глава 22, „Тези, които спят“, ние можем да видим полезни примери на неразкайващи се престъпници, които изпитват смут, което може да им отнеме години.

Колкото повече напредваме в материалите на Спиритизма ще виждате повече детайли и нюанси в обясненията. Важно е да се върви постепенно по материала за да се подготви съзнанието ни за всяко следващо ниво на информация.

И така досега говорихме за неподготвените за смъртта хора.
А по въпроса за онези, които търсят духовния живот, които се опитват да бъдат справедливи, честни, да бъдат смирени и да вършат добри дела, независимо от вярата им? Това вече подготовка ли е? Да!

Тези хора заслужават подкрепата на водачите и присъствието на своите любими, които вече се намират в духовни колонии. Продължителността на тяхното духовно смущение ще бъде по-краткотрайно, защото те са положили усилия да живеят, без да забравят, че са безсмъртни духове в материално тяло, в очакване на момента да се върнат в реалния свят, откъдето са дошли.

Пример от книгата на Андре Луис „Работници на вечния живот„, глава 13, която разказва за дезинкарнацията на Димас

Затова нека не се страхуваме от смъртта. Никой не е изоставен от Бог, който е милостив. Независимо дали е материалист, престъпник, самоубиец и т.н., рано или късно, той ще забележи, че е подкрепен от Добрите Духове. Но нека се постараем да заслужим да бъдем посрещнати от любимите си хора, когато се завърнем в духовния живот. Замъкът на нашето духовно спокойствие е направен от малки тухли, наречени:

• доброта
• честност
• смирение
• справедливост

Това е „Законът за справедливостта, любовта и милосърдието“, който е обобщен в Евангелието според Спиритизма, глава 17, точка 3, „Добрият Човек“. И както се заявява във въпрос 165, Спиритизмът ни помага много да намалим продължителността на объркването след смъртта.