Урок 20 – Отделяне на душа и тяло

ОТДЕЛЯНЕ НА ДУША И ТЯЛО

154. Раздялата на душата и тялото болезнена ли е?
     „Не; тялото почти винаги страда повече през живота, отколкото при смъртта; душата не участва в това. Страданията, които понякога се преживяват в момента на смъртта, са радост за Духа, който вижда в това идване края на изгнанието му.“

Коментар на Кардек: При естествена смърт, която идва от изтощението на органите, в резултат на напреднала възраст, човекът оставя живота без да го забележи: той е като пламъкът на една лампа, която угасва поради липса на масло.

Отговорът на водача засяга феномена на прекъсване връзката между материалното тяло и Духа.
Това е все едно да изключите едно устройство, което работи с електричество.
Прекъсването на връзката не е болезнено. Това обаче не означава, че Духът не може да си мисли, че все още страда поради причината, която го е накарала да умре.
В книгата на Андре Луис („Obreiros da Vida Eterna“) „Работници на вечния Живот“ можем да прочетем някои примери за процеса на отделяне поради феномена на смъртта.
Духовните Водачи прекъсват флуидните връзки, които свързват материалното тяло към периспирита по подобен начин, както електрически кабел е изключен от контакта.

Древните гърци са отразили тази духовна истина създавайки митологичния образ на мойрите, трите богини на съдбата, които са отговорни за нишката на живота. Най-малката сестра преде нишката на живота, средната сестра я превежда през всички превратности в живота, а най-голямата сестра отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре.

155. Как работи раздялата на душата и тялото?
     „Връзките, които я задържат, се разхлабват, тя се освобождава.“
     а) Това разделяне мигновено ли става, чрез един рязък преход? Има ли една ясна разделителна черта между живота и смъртта?
     „Не; душата постепенно се отделя, тя не се освобождава от тялото изведнъж, както птица в клетка, на която внезапно са възстановили свободата. Тези две състояния се допират и смесват едно в друго, така че Духът постепенно разхлабва връзките, които го задържат. Тези връзки се разплитат, а не се разкъсват.“

Коментар на Кардек: По време на живота Духът се привързва към тялото чрез неговата полуматериална обвивка или периспирит. Смъртта е унищожение единствено на тялото, а не на тази полуматериална обвивка, която се отделя от тялото, когато в него спре органичния живот. Наблюденията показват, че в момента на смъртта отделянето на периспирита не става изведнъж и напълно; напротив, то се осъществява постепенно и с различна продължителност за различните индивиди. При някои това е доста бързо и може да се каже, че моментът на смъртта е също повече или по-малко момента на освобождението. При други, особено онези, чийто живот е бил изцяло материален и чувствен, отделянето е значително по-бавно, като трае понякога дни, седмици и дори месеци, което не означава, че тялото има жизненост, нито има възможност да се върне обратно към живота, а е просто едно сродство на тяло и Дух, сродство, което винаги е пропорционално на това доколко Духа се е оставял приживе материята да доминира над него.
Всъщност е разумно да си помислим, че колкото повече Духът се е отъждествявал с материята, толкова по-болезнено е да отдели себе си от нея; докато от друга страна интелектуалната и морална активност, възвишения начин на мислене, поставят началото на отделянето на духа още докато тялото е живо, така че когато настъпи смъртта, освобождаването става почти мигновено. Такъв е резултатът от проучвания, проведени върху всички индивиди, които са били наблюдавани при настъпването на смъртта. Тези наблюдения също така доказват, че запазващото се при определени индивиди сродството между душа и тяло, понякога е много болезнено, защото Духът може да изживее ужаса от разлагането. Този случай обаче е изключителен и е характерен за определени видове живот и определени видове смърт. Потвърждава се при някои самоубийства.

Книгата на Алън Кардек „Рай и Ад“ е изпълнена с примери на Духове на различни интелектуални и морални нива, които ни дават точна гледна точка за това какво е почувствал Духът по време на феномена на смъртта.
В ютуб канала ни в папка Спиритизъм може да намерите следните преводи по книгата Рай и Ад:

• Жулиен Mари прераждане за земно изкупление, Лекар и Вяра, Мисията на интелигентния човек на Земята https://youtu.be/bgKfXWLsEvw
• Клара Ривър – земни изкупления на Духа при ДЕЦАТА https://youtu.be/kdtHeBzSjAs
• Парижко Спиритическо общество 1861г. – Духът на Клара, страдащ дух https://youtu.be/pDyNqonyjAQ
• Духът на амбициозният учен – духовни причини за физическите страдания https://youtu.be/1v1568N9nGs
  Също така и:
• Дивалдо Франко за феномена на смъртта https://youtu.be/VpH2rc3-jOY
• Ричард Симонети – книга „Кой се Страхува от Смъртта?
  И на нашия уебсайт като статии:
• Преминаването през смъртта на Мадам Анна Белвил – един дух в средно положение
• Самоубийството на почтения човек – Г-н Фелисиен
• Клара – разказ за смъртта и посрещането ѝ в духовния свят

156. Може ли окончателното отделяне на душата от тялото да се случи преди пълното прекратяване на органичния живот?
     „По време на агонията на тялото душата често вече го е напуснала; не съществува друго освен органичен живот. Човекът вече не осъзнава себе си; но все още му е останала глътка органичен живот. Тялото е машината, която сърцето задвижва. Тази машина съществува, докато сърцето движи кръвта във вените, за което не се нуждае от душата.“
157. В момента на смъртта душата преживява ли понякога някакво видение или екстаз, които да ѝ дадат възможност да надникне в света, в който се готви да влезе отново?
     „Често пъти душата усеща, че връзките, които я свързват с тялото, са разхлабени. След това тя полага всички усилия, за да ги отвърже изцяло. Вече частично отделена от материята, тя вижда бъдещето пред себе си и се наслаждава, в очакване, на състоянието на Духа, в което се отви да влезе отново.“
158. Примерът с гъсеницата, която първо пълзи по земята, след това се озовава в какавидата в състояние на привидна смърт, за да се прероди от там в едно ново и брилянтно съществуване, може ли да ни даде една представа за земния живот, за гроба и накрая , за нашето ново съществуване?
     „Една много бледа идея. Това образно представяне е добро; но не трябва да се приема буквално, както често се случва при вас.“
159. Какво усещане изпитва душата, когато разпознае, че се намира в духовния свят?
     „Зависи от обстоятелствата. Ако сте правили зло, с умисъл и преднамерено да вредите, в първия момент ще усетите срам от делата си. С душата на праведните нещата протичат съвсем различно. Душата чувства сякаш е облекчена от голяма тежест, тъй като не се страхува, че нечии очи я преследват. „

Световната литература изобилства от примери за добри хора, умрели в мир и с прекрасни видения.

От друга страна, виждаме и описания на хора, които са били материалисти и са се чувствали в голямо смущение в момента на смъртта.

Отново в книгата на Кардек „Рай и Ад“ и книгите на Андре Луис виждаме няколко примера.

Тук ще припомним за духа на др Андре Луис, героя от книгата „Наш Дом“ на медиума Шико Шавиер, една реална съществувала личност, която посредством дарбата за психиграфиране на медиума предава своята история и съдбата на душата след смъртта за поучение на всички хора, да си направят правилните изводи и да не допускат неговите грешки. След като умира на операционната маса поради заболяване на тялото което сам си е причинил от прекалявания с алкохол и нискоморален живот, духа на лекаря се озовава в един тъмен регион на Ниските Зони Умбрал, част от духовния свят където се намират духовете на хора злоупотребили срещу Божиите закони, в неговия случай той е обявен за самоубиец защото е разрушил тялото си с крайния си начин на живот. Препоръчваме ви да изслушате аудио книгата Наш Дом, разделена на глави, общо 50, която ще ви даде по-пълна представа какво усеща душата, как се чувства и каква по вид помощ може да получи за да излезе от тези ниски зони на страдание в духовния свят. Линк за поредицата:

160. Духът веднага ли попада в компанията на тези, които е познавал на Земята и които са умрели преди него?

„Да, според чувствата, които той има към тях и те към него. Често тези ваши близки идват да ви посрещнат на входа за света на духовете и ви помагат да се отделите от връзките на материята. Той също така среща много от онези, които е познавал преди и по време на земния си живот е изгубил от поглед. Той вижда онези, които са в блуждаещо състояние, както вижда и инкарнираните хора, и отива да ги посети.

Примери за такива посрещания има много и всеки от нас може да си спомни такива истории, били те лични или чути от приятели, как на смъртното легло на техен любим човек той започва да вижда починали от фамилията, които сякаш го приветстват с усмивка и му излъчват спокойствие и увереност.

 В Спиритистката литература виждаме няколко примера, по-специално психографираните книги на бразилските медиуми Шико Шавиер и Дивалдо Перейра Франко.

И като един малък пример, че обикновените хора , без да е нужно да имат някакви дарби или способности, могат да получат такова щастие, ще цитираме Мери Елизабет Смит, леля Мими – лелята на Джон Ленън.

Тя умира на 6 декември 1991 г., на 85-годишна възраст в своя дом, докато е под грижите медицинската сестра Лин Варкой. През тази нощта присъстват и други асистенти, които се грижат за нея. В деня на смъртта си Мери Смит припада в банята, тогава сестрата Варкой ѝ помага да си легне, където Смит започва дишане Чейн-Стокс (често такъв тип дишане се явява преди смъртта). Според сестрата последните думи на леля Мими били: „Здравей, Джон“.

161. В случай на насилствена смърт или при инцидент, когато органите все още не са отслабени в резултат на възраст или болест, разделянето на душата и прекратяването на живота едновременно ли се случват?

„Обикновено това е така; но във всички случаи моментът на преминаване от едното към другото е много кратък. „

162. След обезглавяване, например, човек запазва ли съзнание за себе си за няколко мига?

„Не е рядкост да го задържи за няколко минути, докато органичният живот бъде напълно угаснал. Но също така, страха от смъртта почти винаги ви кара да загубите това съзнание преди финалния момент. „

Коментар на Кардек: Тук става въпрос за съзнанието, което жертвата може да има за себе си като човек, чрез посредничеството на телесните му органи, а не като Дух. Ако човекът не е загубил това съзнание преди екзекуцията, той може да го запази за няколко кратки момента. И все пак то задължително се губи със спирането на органичния живот на мозъка, което не означава, че периспиритът е изцяло отделен от тялото. Напротив: във всички случаи на насилствена смърт, когато смъртта не е резултат от постепенното изчезване на жизнените сили, връзките, които обвързват тялото с периспирита, са по-жизнени и следователно пълното отделяне е по-бавно.

В книгата на Андре Луис „Действие и Противодействие“ виждаме описание на масова смърт при самолетна катастрофа. От духовна гледна точка гледката не е лека, но има своето обяснение – към телата на загиналите хора се виждат да стоят свързани духовете им, повечето от объркано състояние до силен стрес и ужас. Да поясним, че това се случва само когато човек е живял силно материален живот, когато никога не е очаквал нищо от смъртта освен небитие, и съзнанието му не може да осъзнае и приеме веднага след настъпването на смъртта, че всъщност е жив в духовна форма. Но в това жертвите не са сами – в книгата се пояснява: „Въпреки всичко духовни приятели, самоотвержени и смели, бдяха над тях, спокойни и внимателни. Оформяйки една каскада от светлина, изливаща се от Небето, помощта от Висините дойде настойчиво и грижовно, в един блажен порой на любовта.

Трогателната картина беше толкова реална за нашето наблюдение, – продължава да разказва Андре Луис, –  че можехме да чуем стонове на онези души, които се събуждаха от безсъзнанието, молитвите на първите помощници реагирали на инцидента и разговорите на медицинските сестри, които бързаха да осигурят спешната помощ за дезинкарнираните духове… „

Относно процеса на обезглавяване мога да цитирам опита на близък приятел по време на регресия случила се под влиянието на духовния водач по време на сън. Той разказва:

„Чух шум, характерен за брадвата при движение, когато преминава през въздуха и тогава всичко стана тихо. Тъмнината покриваше средата около мен. Чувствах се жив, но не можех да мисля. Загубих съзнание и се събудих, като не бях способен да виждам за няколко минути, докато всичко бавно се върна към нормалното. „

Много от нашите сънища представляват минали животи и не случайно духовните ни водачи благоприятстват събуждането на тези спомени – целта винаги е нашето осъзнаване за определени уроци, слабости, страхове, силни страни, отношения с други хора и задачите, за които сме дошли сега на земята.

И сега в края на нашия урок е важно е да поясним, че настоящите въпроси се отнасят до момента на смъртта. Последващото състояние на смут на душите и положението им след смъртта ще бъдат обект на следващи въпроси.