ИЗКУПЛЕНИЕ И ПОКАЯНИЕ
- Покаянието в телесното състояние ли се случва или в духовното?
„В духовното състояние; но може да възникне също и в телесното състояние, когато добре разберете разликата между доброто и злото.” - Какво следствие произлиза от покаянието в духовно състояние?
„Разкаяният пожелава една нова инкарнация за да се пречисти. Духът разбира несъвършенствата, които го лишават от щастие и затова се стреми към едно ново съществуване, в което може да изкупи грешките си. (332-975) - Какво последствие произвежда покаянието в телесното състояние?
„То кара Духа да напредва още в настоящия живот, ако има време да поправи своите грешки. Когато съвестта му го упреква и му показва едно несъвършенство, човек винаги може да се подобрява.“
Много хора чувстват тежест заради грешки допуснати от незрялост и неопитност в живота, както в отношенията си с близки хора, така и в изборите, които са правили поради подхлъзване по изкушения и низши тенденции.
Понякога самите ние чуваме – „вече е твърде късно, няма как да поправя миналото, майка ми почина, или татко ми почина.“
Или „ Синът ми порасна и няма да ми прости, че изоставих майка му… “ или „лъгал съм, мамил съм, как да се престоря, че никога не е било и да тръгна по друг път…“
Но дори да сме загубили този близък човек, към когото осъзнаваме с времето, че не сме постъпвали най-правилно, дори и да не можем вече да се извиним директно на онези, на които някога сме нанесли вреда, ние всички можем да помогнем на своята съвест да започне процеса на изкупление и поправка. Единствено добрите дела, благотворителността, прошката, снизхождението и развитието на нов морал и добродетели могат да стартират качествено процеса по изкупление и поправка на миналото. И онова, което не сме сторили правилно в миналото, грижата, която не сме дали, разбирането и подкрепата, днес ние можем да дадем към други нуждаещи се хора, възрастни, деца и болни. Нека работим здраво, защото и най-малкото добро, което сторим ще бъде взето предвид, когато един ден се изправим да дадем отчет пред духовните закони.
Няма нужда да чакаме и да се оставяме угризенията и вината да разкъсват ума ни и да ни водят по-сериозни психични болести. Едно престъпление, особено когато е останало ненаказано от земните закони се гравира по такъв начин в психиката, че духа се разболява и често изисква няколко прераждания със сериозни психични заболявания, като шизофрения и други, докато баланса успее отново да се установи и да започне поправката на злодеянията от миналото.) Каква полза от вайкането, оплакването на пропуснатите шансове, като в днешния ден ние допускаме същата грешка на бездействието и пасивността (което често е прикрит егоизъм) – само действието в доброто може да поправи едно престъпно бездействие на миналото.
Дори и вече да ги няма на тази земя онези, за които скърбим и към които бихме желали да компенсираме, всяко едно добро дело сторено в тяхно име е стъпка към утвърждаване на нашата промяна и подсилване на молитвите ни да ни простят.
Когато вече сме усетили светлината на своята съвест, която огрява грешките ни и изобличава заблудите ние нямаме повече извинение да бездействаме. Сега вече знаем, чувстваме, осъзнаваме. Не трябва губим време и да се угнетяваме, че преди време сме допуснали дадени грешки, (това е процеса на онези които са перфекционисти, и свръхвзискателни с едни нереалистични очаквания към самите себе си). Да не отлагаме своя поправителен процес като се заловим още днес за дела в доброто. От невежество и неопитност душите често бъркат, но когато достигнат определено познание тогава тяхната пасивност и липса на полезно действие е по-престъпна, тежестта в съвестта се увеличава. Покаянието и промяната за добро още в настоящия живот често предпазва сгрешилия дух от тежките последици, които вината може да му доведе в тази и в следващите му инкарнации.
Покаянието в телесно състояние докато човек е още в тази инкарнация е едно голямо предимство, което може да се превърне във важна стъпка за неговия прогрес и да облекчи поправката на допуснатите в миналото грешки. Често обаче душите виждат пълната истина за допуснатите грешки чак когато се озоват извън плътта. Следващата история е за един човек разбрал своята грешка след като попада в духовния свят и пътя на неговата поправка. Той за съжаление не е изпитал разкаяние приживе и не е могъл да стартира още в онзи свой живот промяната си към добро.
Духовен автор – Хиларио Силва, книга Души на парад ( „Almas em desfile), психографирана от Шико Шавиер – Осъдения Служител – тежестта на кражбата в духовния свят и нейната поправка в следващо прераждане
- Не съществуват ли хора, които имат само инстинкт за злото и са недостъпни за покаяние?
„Вече ви казах, че всеки Дух трябва да напредва непрестанно. Този, който в този живот има само инстинкт за зло, в друг живот ще има към добро и именно за това се преражда множество пъти, защото е необходимо всички да напредват и да достигат целта. Разликата е само, че на някои им отнема повече време отколкото на други, защото така искат. Този, който има само
инстинкт за доброто, вече се е пречистил, тъй като може би е имал към злото в предишно съществуване. (804) - Нечестивият човек, който не е признал грешките си приживе, винаги ли ги разпознава след смъртта?
„Той винаги ги разпознава и тогава страда повече, защото чувства в себе си всичкото зло, което е направил или за което е станал съзнателно причина. Покаянието обаче не винаги е незабавно. Има духове, които настояват да останат на грешния път, въпреки страданията, през които преминават. Макар че, рано или късно те ще разпознаят грешния път, по който са поели и покаянието ще дойде. Добрите Духове работят за да ги просветлят, и вие също можете да работите за това. - Има ли духове, които, без да бъдат зли, остават безразлични към участта си?
„Има духове, които не се занимават с нищо полезно. Стоят си в очакване. Но в този случай те страдат пропорционално. Тъй като трябва да има прогрес във всичко, прогресът в тях се проявява чрез болката.“
а) Тези Духове не желаят ли да съкратят своите страдания?
„Те го желаят без съмнение, но им липсва достатъчно енергия, за да опитат това, което може да ги облекчи. Колко хора има сред вас, които предпочитат да умрат от мизерия вместо да
работят?“
- След като Духовете виждат злото, което произтича от техните несъвършенства, как може да се обясни, че съществуват такива, които влошават своето положение и удължават състоянието на малоценност, в което се намират, вършейки зло като Духове, отклоняващи хората от пътя на доброто?
„Така действат тези със забавено покаяние. Може също да се случи, че и след като се е покаял,
Духът да се остави да бъде повлечен от други Духове, още по-изостанали, обратно към пътя на злото.” (971) - Духовете с осезаема малоценност дали са достъпни за добрите чувства и чувствителни ли са към молитвите, които се правят в тяхно име. Как може да се обясни, че други Духове,
които би трябвало да предполагаме за по-просветени, разкриват едно безразличие и един
цинизъм, над които нищо не може да победи?
„Молитвата има ефект само върху Духа, който се разкайва. По отношение на тези, които водени от гордост, се бунтуват срещу Бога и упорстват в своите капризи, стигайки до там, че
да ги преувеличават, както правят някои нещастни Духове, молитвата не може и не би могла да направи нищо, освен в деня, когато в тях се появи един проблясък на покаяние.”
(664)
Коментар на Кардек: Човек не трябва да изпуска от поглед факта, че Духът не се променя
внезапно, след смъртта на тялото. Ако е живял един осъдителен живот, това е защото е бил несъвършен. И смъртта не го превръща веднага в съвършен. Следователно той може да упорства в своите грешки, в своите лъжовни мнения, в своите предразсъдъци, докато не бъде просветлен чрез учение, чрез размисъл и чрез страдание.
- Изкуплението в телесното състояние ли се извършва или в духовното?
„Изкуплението се извършва по време на телесно съществуване, посредством изпитанията, на които е подложен Духът и, в духовния живот, чрез моралните страдания, присъщи на състоянието на малоценност на Духа.” - Достатъчно ли е разкаянието по време на живота за да бъдат заличени
недостатъците на Духа и той да заслужи Божията милост?
„Покаянието работи за подобряването на Духа, но той трябва да изкупи своето минало.”
а) Ако в лицето на това един престъпник каже, че ако във всеки случай ще трябва да изкупи миналото си, няма никаква необходимост да се разкайва, какви последици ще има за него от това?
„Ако той стане по-упорит в злото, ще направи изкуплението си по-дълго и по-болезнено.”
- Можем ли още от този живот да изкупим нашите грешки?
„Да, като ги поправите. Но не вярвайте, че ги изкупвате посредством няколко детински лишения или чрез разпределяне за милостиня на това, което имате, след като сте умрели, когато нищо повече не ви трябва. Бог не цени едно безплодното покаяние, което винаги е лесно и струва на човек само „да си посипе главата с пепел“ . Загубата на най-малкия пръст дори, докато предоставяте една услуга, изтрива повече грешки, отколкото изтезание на плътта, търпяно с години, с изключително лични цели. (726)
„Само чрез доброто злото може да бъде поправено и поправката не носи никаква заслуга, ако не засегне човека нито в неговата гордост, нито в материалните му интереси.
„Каква е ползата да се оправдавате, че след смъртта възстановявате лошо придобитите блага, когато вече сте се възползвали напълно от тях и за вас са станали безполезни?
„Каква е ползата да се лишавате от няколко безсмислени удоволствия, от няколко излишъка, ако вредата, причинена на някой друг си остават все така цялостна?
„Каква е ползата в крайна сметка да се смирявате пред Бога, ако пред хората запазвате гордостта си? (720-721)
Следващия пример показва едно изкупление заради злодеяние в минало прераждане, което е силно смекчено поради дейностите в доброто и себеотрицанието на човека в делата по взаимопомощ към своите събратя в следваща инкарнация.
Хиларио Силва книга „A Vida Escreve“ чрез психографията на Шико Шавиер – Заслугата (машината за смилане на тръстика) – силата на доброто и любовта върху процеса на изкупление
- Няма ли да имаме никаква заслуга, ако подсигурим благата, които
притежаваме след нашата смърт да бъдат употребени по полезен начин?
„Никаква заслуга не е правилния термин. Това винаги е по-добре, отколкото нищо. Нещастието обаче е в това, че този, който дава едва след смъртта си, почти винаги е повече егоист, отколкото щедър. Той иска да добие плода от доброто, без да го практикува.
Двойна полза извлича този, който в живота си се лишава от едно нещо: заслугата на саможертвата и удоволствието да види щастливи тези, които дължат на него щастието си. Но има егоизъм, който ви казва – Каквото даваш отнема от твоите удоволствия; и, тъй като егоизмът говори по-високо от липсата на личен интерес и милосърдието, човекът пази това, което притежава, под претекст на личните си нужди и изискванията, които неговото положение налага! О! Съжалявайте този, който не познава удоволствието от даването; той наистина е лишен от едно от най-чистите и сладки удоволствия. Подлагайки го на изпитанието на богатството, толкова хлъзгаво и опасно за неговото бъдеще, Бог искаше да му даде като компенсация щастието произлизащо от щедростта, на което може да се наслади още на този свят. (814) - Какво трябва да направи този, който предчувствайки момента на смъртта разпознава своите грешки, когато вече няма време да ги поправи? В такъв случай достатъчно ли е да се покае?
„Покаянието ускорява възстановяването му, но не го оправдава. Той ще има пред себе си бъдещето да разреши грешките си, защото бъдещето никога няма да затвори вратите си пред него.
От спиритистката литература имаме прекрасни примери за процеса на изкупление. От книга Рай и Ад на Алан Кардек избрахме раздел Земни Изкупления – Историята на Шимел Слизгол – изкуплението и поправката на един тиранин.
0 Коментара