ГЛАВА VIII
ЗЕМНИ ИЗКУПЛЕНИЯ
Шимел Слизгол
Той беше беден израилтянин от Вилнюс , починал през Май 1865 г. За тридесет години той просеше с една малка кошничка в ръце. По всички краища на града, неговият вик се знаеше: „Спомнете си бедните, вдовиците и сираците!“
През този период Слизгол беше натрупал 90 000 рубли, но не пазеше нито стотинка за себе си. Облекчаваше болните, за които той сам се грижеше, плащаше за образованието на бедните деца, раздаваше храна на нуждаещите се. През нощта приготвяше енфие, което продаваше за да поддържа собствените си нужди.
Това, което му оставаше, принадлежеше на бедните. Шимел беше сам на света. В деня на неговото погребение голяма част от жителите на града последваха ковчега му, а магазините бяха затворени.
Спиритистко Общество на Париж, 15 юни 1865 г.
Призоваване на Духа.
– Много съм щастлив, най-накрая достигнах изобилието, което най-много исках
и за което платих скъпо. Аз съм тук, сред вас, от самото начало на това събиране. Благодаря ви, че сте загрижени за Духа на бедния просяк, който с радост ще се опита да отговори на вашите въпроси.
Въпрос – Едно писмо от Вилнюс ни уведоми за забележителните особености на вашето съществуване. Поради симпатията, което ни вдъхновява, имаме желание да говорим с вас. Благодарим ви за отговора на нашето повикване и след като искате да ни отговорите, ще се радваме да научим, за наше поучение, каква е вашата ситуация като Дух и какви са причините
които мотивират типа живот през последното ви съществуване?
Отговор – Първо, трябва да кажа, че познавам духовната си ситуация; позволете ми, следователно, да дам мнение относно мислите, които имате за мен. Моля да ме поправите, ако греша.
Сметнахте ли за странно, че публичната проява беше толкова голяма в почит на един незначителен човек, който съумя чрез благотворителността да привлече такава симпатия. Не казвам това за вас, скъпи учителю, нито за вас, скъпи медиум, нито по отношение на всички вас, истински и искрени спиритисти, но говоря за хората, безразлични към вярата. Няма нищо
изненадващо. Силата на моралния натиск, който практикуването на доброто упражнява
над Човечеството е такава, че колкото и материалистична да е една личност, винаги чувства възхищение. Хората поздравяват Доброто, дори да имат склонност към злото.
Сега стигам до вашите въпроси, които не са продиктувани от любопитство, а са формулирани единствено в полза на общото поучение. И така вече имам свободата да ви кажа, възможно най-скоро, какви причини мотивираха и определиха последното ми съществуване.
Преди много векове живях с титлата крал или поне на суверен принц. В кръга на моята власт, сравнително малка спрямо сегашните Щати, аз бях абсолютният господар на съдбата на моите подчинени. Действах като един тиранин, като един палач. С буен и жесток характер, алчен и чувствен, представете си каква беше съдбата на тези бедни същества, които живееха под моите закони. Злоупотребявах с властта си, за да потискам слабите, да поставят всички видове бизнес, работи, страсти и болки, в служба на собствените ми страсти. И така аз изисквах един
десятък от приходите от просия. Никой не можеше да проси преди аз да получа моята голяма част от продукта, който човешката милост депозираше в кошницата на мизерията. Нещо повече: за да не намалее броят на просяците сред моите поданици, аз забраних на нещастните да дават на своите приятели, роднини и близки хора, малката част, която им остава в излишък.
Накратко, бях възможно най-безмилостен към страданието и мизерията.
Най-после изгубих това, което вие наричате живот, насред мъки и ужасни страдания. Моята смърт беше един ужасен пример за тези, които като мен, но в по-малък мащаб, споделяха моя
начин на виждане на нещата. Бях в състояние на блуждаещ Дух за три века и половина и в края на това време разбрах, че целта на инкарнацията е доста различна от това, което разбирах, с моите груби и примитивни сетива. С много молитви, смирение и разкаяние, получих разрешение да поема като материална задача подкрепата на същите страдания, които бях причинил и дори повече. Получих това разрешение и Бог ми даде правото по моя воля да
увелича своите морални и физически страдания. Благодарение на помощта на добрите
Духове, които ми помогнаха, аз устоях в решението си да практикувам Доброто, и им благодаря, защото ми попречиха да се проваля в задачата, която бях избрал.
Най-после завърших едно съществуване, което чрез своето себеотрицание
и милосърдие, спаси онова, което в другото бе жестоко и несправедливо.
Родих се при бедни родители, останах сирак в ранна възраст и се научих да бъда самостоятелен в една възраст, в която все още бях смятан за недееспособен. Живях сам, без любов, без близки и още от началото на живота си търпях жестокостите, които бях сторил на другите. Казват, че всички пари, които съм събрал, са били използвани за облекчение на моите събратя. Вярно е и мога да добавя, без да акцентирам и без гордост, че често пъти, чрез големи лишения успях да увелича сумата, което ми позволяваше да правя обществена благотворителност.
Дезинкарнирах се спокойно, уверен в наградата, която бях спечелил чрез поправката на грешките, които сторих в своето последно съществуване и съм възнаграден много повече, отколкото тайничко очаквах. Днес съм щастлив, много щастлив, че мога да кажа, че всеки един, който се величае ще бъде понижен, а онзи, който се смирява, ще бъде извисен.
Въпрос – Молим ви да ни кажете какво беше вашето изкупление в света на Духовете, колко дълго време продължи, след вашата дезинкарнация до момента, в който съдбата ви беше облекчена от ефекта на покаянието и добри решения, които взехте. Кажете ни също какво провокира тази промяна във вашите идеи, в духовното състояние.
Отговор – Карате ме да връщам в паметта си много болезнени спомени! Как страдах!… Искате да узнаете естеството на моето изкупление. Ето го в целия му ужас.
Един деспот, както казах, лишен от всякакви добри чувства, аз останах дълго време, наистина дълго време, хванат в капан от моя периспирит в моето разлагащо се тяло. Чувствах го до пълното му разлагане, погълнато от червеите, от което много страдах! Когато се освободих
от връзките, които ме привързаха към инструмента на моето мъчение, понесох друго дори
още по-жестоко. След физическото страдание дойде моралното страдание, което продължи много по-дълго от първото. Периодично и от една сила, по-голяма от моята, аз бях каран да преглеждам провиненията си. Видях физически и морално всички болки, които бях накарал хората да изстрадат. Ох, приятели мои, колко е ужасно да виждаш постоянно онези, на които си сторил зло! Вие имате един малък пример в ситуацията, когато се прави очна ставка между обвиняемия и жертвата.
Ето накратко това, което страдах в продължение на три века и половина, когато Бог, докоснат от моята болка и моето покаяние, подбуден от водачите, които ми помогнаха, ми позволи да поема по пътя на изкуплението, което вие знаете.
Въпрос – Някаква конкретна причина ли ви накара да изберете последното си съществуване в
израелската религия?
Отговор – Аз не избрах, но приех съветите на водачите си. Юдаизма добави още едно унижение към живота ми на изкупление, защото особено в някои страни мнозинството от инкарнираните презират израилтяните и особено евреите просяци.
Въпрос – В последното си съществуване, на каква възраст започнахте да прилагате на практика решенията, които взехте? Как ви хрумна тази мисъл? Докато упражнявахте милосърдие, с толкова много себеотрицание, имахте ли някаква интуиция за причината, която ви подтиква?
Отговор – Роден съм от бедни родители, но интелигентни и скъперници. Още млад аз загубих привързаността и обичта на майка си. След загубата ѝ почувствах една много по-силна тъга, когато баща ми, обзет от страст към печалбарството, ме изостави напълно. Братята ми, всичките по-големи от мен, сякаш не забелязваха моите страдания.
Друг евреин, движен повече от егоизъм, отколкото от милосърдие, ме взе и ме научи на работа. От приходите от моя труд, който множество пъти надвишаваше силите ми, той си удържа много повече отколкото всичко, което трябва да съм му струвал. По-късно аз се освободих от това робство и започнах да работя за самия себе си. Въпреки това навсякъде, независимо дали работех или почивах, споменът за обичта на майка ми ме преследваше, и когато започнах да остарявам, спомена за нея беше по-ярък в паметта ми и чувствах липсата на нейната грижа и любов.
Скоро останах сам. Смъртта за няколко месеца взе цялото ми семейство. След това започна да се проявява как ще прекарам остатъка от моето съществуване. Двама от братята ми бяха оставили деца сираци. Развълнуван от спомена за това, което бях изстрадал, аз исках да предпазя тези малки същества от едно детство, подобно на моето, но работата ми не стигаше за прехраната на всички. Започнах да прося милостиня, не за себе си, а за другите. Но Бог не можеше да ми остави утехата да се радвам на усилията си: бедните дечица ме оставиха завинаги. Аз знаех добре какво им липсваше: майка им.
Затова реших да моля благотворителност за нещастните вдовици, които нямаха
достатъчни за себе си и за децата си и си налагаха лишения, които ги отвеждаха до гроба, оставяйки бедни сираци, изоставени и осъдени на мъките, които самият аз вече бях претърпял.
Бях на 30 години, когато се озовах, изпълнен със сила и здраве, да прося за вдовица и сираче. Началото беше трудно и трябваше да слушам унизителни неща. Но когато хората разбраха, че аз наистина раздавам на бедните всичко, което получавам, когато ме виждаха да събирам това, което оставаше в излишък от работата ми, започнах да получавам един вид уважение, което ми хареса.
Живях 60 години и никога не спрях да изпълнявам задачата, която си поставих. Никога не съм получил каквато и да е проницателност от моята съвест, за да си представя един мотив предшестващ моето съществуване, който да ме кара да действам така, както действах. Просто един ден, преди да започна да прося, чух тези думи: „Не правете на другите това, което не бихте искали те да сторят на вас.”. Бях трогнат от морала на тези думи и много пъти се изненадвах, когато се допълваха от тези: „Но напротив, правете към тях това, което бихте искали те да правят към вас.“
Споменът за моята майка ми помагаше и продължих да вървя напред в една кариера, която съвестта ми казваше, че е добра.
Ще завърша тази моя дълга комуникация с благодарност към вас.
Все още не съм съвършен, но знам, че злото води само до зло и за това отново ще се посветя, както направих преди, на всичко добро, за да получа щастие.
0 Коментара