Недоволство от живота. САМОУБИЙСТВО

  1. Откъде идва недоволството от живота, което без правдоподобни причини, завладява определени лица?
    „Това е ефектът на безделието, на липсата на вяра, а също и на пресищането.
    „Този, който използва способностите си за полезна цел и в съответствие с естествените си дадености, няма никаква досада в работата си и животът му тече по-бързо. Той понася неговите превратности с толкова повече търпение и примирение, колкото повече действа прицелвайки се към по-солидното и по-неразрушимо щастие, което го очаква.”

Не сме ли виждали родители да възпитават децата си да трупат пари за сметка на естествените професионални способности? Не сме ли виждали интелектуалци да твърдят, че след смъртта има само едно нищо? Не сме ли виждали религиозни представители на различните вероизповедания, които трансформират обмена със Създателя в търговия? Резултатът от това виждаме в статистиката. Според сайта worldometers от януари до края на април 2022 г. са регистрирани 345 000 самоубийства. Без морално възпитание няма да променим тази картина.

  1. Човек има ли право да се разпорежда със собствения си живот?
    „Не; само Бог има това право. Доброволното самоубийство е равносилно на нарушение на този закон.
    а) Самоубийството не е ли винаги доброволно?
    „Лудият, който се самоубива, не знае какво прави.“
  2. Какво трябва да мислим за самоубийството, което има за причина недоволството от живота?
    „Неразумни! Защо не работеха? Съществуването не би било толкова тежко за тях.”

Работете за себе си и за другите. Факт е, че докосването до нуждите на другите засилва в нас желанието за сътрудничество, но също така и осъзнаването, че нашето изпитание е леко в сравнение с изпитанията на останалите наши събратя.

  1. А самоубийството, чиято цел е бягството на този, който го извършва, от нещастията и разочарованията на този свят?
    „Бедни Духове, които нямат смелостта да издържат нещастията на съществуването! Бог помага на тези, които страдат, но имат кураж и морална сила, а не на тези, на които им липсва моралната сила и смелост.
    Премеждията на живота са изпитания или изкупления. Щастливи са тези, които ги понасят без да се оплакват, защото ще бъдат възнаградени! Горко, обаче, на такива, които се надяват на спасение от това, което в своето неверие наричат случайност или късмет! Шансът или късметът, ще използвам техния език, всъщност може да ги облагодетелстват за един момент, но само за да ги накарат да почувстват по-късно, и под една по-жестока форма, празнотата на тези думи.“

а) Тези, които са довели нещастника до този акт на отчаяние ще понесат ли последствията от такова действие?
„Ах, горко им! Те ще отговорят като за убийство.“

  1. Може ли да се счита за самоубиец онзи, който в обятията на най-крайна бедност, се остави да умре от глад?
    „Той е един самоубиец, но тези, които са станали причина или които можеше да го предотвратят, са по-виновни от него, когото го очаква снизхождение. Не мислете обаче, че ще бъде напълно опростен, ако му е липсвала твърдост и постоянство и ако не е използвал цялата си интелигентност, за да се измъкне от блатото. Горко му преди всичко, ако неговото отчаяние се е родило от гордост. Имам предвид: ако е като онези човеци, в които гордостта анулира ресурсите на интелигентността, които биха се срамували, ако дължат съществуването си на работата на собствените си ръце и които предпочитат да гладуват, но да не се откажат от това, което наричат своя социална позиция! Не съществува ли хиляди пъти по-голямо величие и достойнство в борбата срещу несгодите, в това да се изправите пред критиката на един безполезен и егоистичен свят, който има доброжелателство само към тези, на които нищо не им липсва, и който ви обръща гръб, когато ви е нужен? Да жертвате живота си съобразявайки се с този свят е глупост, защото той не го оценява по никакъв начин.”
  2. Самоубийството на този, който се стреми да избяга от срама на едно лошо действие също ли е толкова осъдително, колкото и онова, което има като причина отчаянието?
    „Самоубийството не заличава грешката. Напротив, вместо една, ще направи две. Когато е имал смелостта да практикува злото, човек трябва да има куража да понесе и последствията. Бог, който отсъжда, в зависимост от причината, може да смекчи строгостта на своята справедливост.“
  3. Може ли да бъде извинено самоубийството, когато има за цел да предотврати срамът да падне върху децата или върху семейството?
    „Който действа така не прави добре. Но както и извършителя мисли, Бог го взема предвид, тъй като е едно изкупление, което налага на самия себе си. Намерението смекчава грешката му; но поради това грешката не спира да съществува. Освен това елиминирайте от вашето общество злоупотребите и предразсъдъците и ще спрете да имате повече такива самоубийства.”

Коментар на Кардек: Този, който сам отнема живота си, за да избяга от срама от едно злодеяние, доказва, че той цени хорското уважение повече отколкото на Бог, тъй като се връща към духовния живот, натоварен със своите беззакония, лишавайки се от средствата да ги поправи по време на телесния живот. Бог като цяло е по-малко неумолим отколкото са хората. Той прощава на тези, които искрено се покаят и се грижат да се поправят. Самоубийството не коригира нищо.

  1. Какво да мислим за онзи, който се самоубива с надеждата да достигне по-бързо до един по-добър живот?
    „Още една лудост! Нека върши добро и с по-голяма сигурност ще стигне там, защото като се самоубие, той забавя влизането си в един по-добър свят и ще трябва да моли да му бъде позволено да се върне, за да завърши живота, който прекрати под влияние на една лъжовна идея. Една грешка, каквато и да е тя, никога за никого не отваря светилището на избраните.”

В спиритистката литература откриваме тъжния епизод за една дъщеря, единствено дете на семейството, която се грижеше с усърдие за болната си и възрастна майка. Като човек с добри чувства и религиозно отдадена, макар и наивна, тя живееше заобиколена от хора, които я уверяваха, че със сигурност ще отиде в Рая заради безупречното си поведение. Така обвита от подобни мисли, за да ускори пътуването си до мечтания рай, тя се самоуби. За нейно съжаление обаче, предвид нейните заслуги, тя нямаше да бъде привлечена към чистилищните райони, а щеше да остане край майка си, придружавайки я в страданията, причинени от изоставянето, което собствената ѝ дъщеря беше причинила.

  1. Не е ли достойно жертването на живота понякога, когато този, който го прави, има за цел да спаси чуждия живот или да бъде полезен на себеподобните си?
    „Това е възвишено, в съответствие с намерението, и в такъв случай саможертвата на живота не представлява самоубийство. Но Бог се противопоставя на всяка безполезна жертва и не може да гледа с доволство на такава, която е замърсена от гордост. Само липсата на личен интерес прави жертвата достойна и нерядко тези, които я правят, крият една мисъл, която намалява нейната стойност в очите на Бога.”

Коментар на Кардек: Всяка саможертва, която човек прави за сметка на своето собствено щастието е един независим акт на заслуга в очите на Бог, защото е резултат от практикуване на закона за благотворителността. Тъй като животът е земното благо, което човек цени най-много, онзи, който се отказва от него за доброто на своите ближни не върши престъпление: той прави саможертва. Но преди да го направи, трябва да помисли дали неговия живот няма да бъде по-полезен от неговата смърт.

  1. Извършва ли самоубийство човек, който загива жертва на страсти, за които е знаел, че ще ускорят края му, но на които вече не може да се устоява, защото навикът му се е променил в реални физически нужди?
    „Това е едно морално самоубийство. Не осъзнавате ли, че в такъв случай, човек е двойно виновен? Тогава в него има липса на смелост и варварство, добавени към забравата на Бога.”

а) Този, който загива жертва на страсти, ще бъде ли по-виновен или не от този, който отнема своя живот от отчаяние?
„Той е по-виновен, защото има време да разсъждава върху своето самоубийство. В онзи, който го прави мигновено, често има някакво безумие, има нещо лудо. Другият ще бъде наказан много повече, защото наказанията винаги са пропорционални на осъзнатостта, която виновникът има за грешките, които извършва.“

  1. Когато човек види пред себе си един неизбежен и ужасен край, той ще бъде ли виновен, ако съкрати с няколко мига своите страдания, ускорявайки доброволно своята смърт?
    „Този, който не чака до края, който Бог му е определил за съществуването, винаги има вина. И кой може бъде сигурен, независимо от привидностите, че този край е дошъл; че една неочаквана помощ няма да дойде в последния момент?“
    а) Разбираемо е, че при обикновени обстоятелства самоубийството е осъдително; но тук разглеждаме случай, когато смъртта е неизбежна и когато животът се съкращава само с няколко мига.
    „Това винаги е една липса на смирение и подчинение на волята на Създателя.“

б) Какви са последиците от подобно действие в този случай?
„Едно изкупление, както винаги, пропорционално на тежестта на вината според обстоятелствата.“

  1. Осъдителен ли би бил един акт на безразсъдство, който компрометира живота без нужда?
    „Не съществува вина, когато няма умисъл или пълно осъзнаване, че се върши зло.“
  2. Могат ли да бъдат считани за самоубийци и да страдат от последиците от едно самоубийство жени, които в определени страни се изгарят доброволно върху телата на съпрузите си?
    „Те се подчиняват на един предразсъдък и често е повече насила, отколкото по своя воля. Те смятат, че изпълняват едно задължение, а това не е характерно за самоубийството. Те намират извинение в моралното увреждане, което ги характеризира в по-голямата си част, и в невежеството, в което се намират. Тези варварски и глупави практики изчезват с появата на цивилизацията.“
  3. Тези, които не могат да се примирят със загубата на любими хора, и се самоубиват с надеждата да се присъединят към тях, постигат ли целта си?
    „Резултатът, който постигат, е много различен от това, което очакват. Вместо да се съберат отново с онези, които са били обект на любовта им, те се отдалечават от тях за дълго време, защото не е възможно Бог да възнагради един акт на малодушие и на оскърбление, което вършат като се съмняват в неговото решение. Те ще платят за този момент на лудост с страдания, по-големи от тези, които мислеха да съкратят, и няма да получат удовлетворението, което очакваха като компенсация.“ (934 и следващите)
  4. Какви са като цяло последствията от самоубийството, по отношение на състоянието на Духа?
    „Последствията от самоубийството са много разнообразни. Не съществуват конкретни наказания и във всички случаи те винаги съответстват на причините, които са го провокирали. Има обаче една последица, от която самоубиеца не може да избяга; това е разочарованието. Но на всички участта не е еднаква; зависи от обстоятелствата. Някои изкупват вината веднага, други в ново съществуване, което ще бъде по-лошо от онова, чийто курс са прекъснали.“

Коментар на Кардек: Наблюденията наистина показват, че последиците от самоубийството не са идентични. Има обаче някои общи за всички случаи на насилствена смърт и които са следствие от внезапното прекъсване на живота. Първо имаме, че връзката, която обединява Духа с тялото, има по-голяма издръжливост, здравина и продължителност във времето, тъй като почти винаги в момента, в който е прекъсната, тази връзка е била цялостна в своята сила, докато в случаите на естествена смърт, тя постепенно отслабва и често се разваля преди животът да е угаснал напълно. Последствията от това състояние на нещата са удължаване на духовното смущение, последвано от илюзията, която за повече или по-малко време Духът поддържа, че все още се числи към живите. (155 и 165)

Афинитетът, който остава между Духа и тялото, при някои самоубийци произвежда един вид отражение на състоянието на тялото в Духа, който по този начин, без да желае това, усеща последиците на разлагане, което води до едно чувство пълно с мъка и ужас, състояние, което също може да продължи толкова дълго, колкото е трябвало да продължи живота, който е бил прекъснат. Този ефект не е общ; но в никакъв случай самоубиеца не бива освободен от последствията за липсата му на смелост и рано или късно той изкупва по един или друг начин, вината, която си е навлякъл. По този начин някои духове, които са били много нещастни на Земята, разказваха, че са се самоубили в предишно съществуване и доброволно се подлагат на нови изпитания, за да се опитат да ги понесат с повече примирение. При някои се потвърждава някаква връзка с материята, от която те безполезно се опитват да се измъкнат, за да отлетят към по-добри светове, чийто достъп обаче им е забранен. Най-голямата част от тях страдат от горчивина и съжаление, че са направили едно безполезно нещо, което им е донесло само разочарования.
Религията, моралът, всички философии осъждат самоубийството като противно на законите на Природата. Всички те по принцип ни казват, че никой няма право доброволно да съкращава живота. Защо обаче да нямаме това право? Защо човека не е свободен да сложи край на своите страдания? За Спиритизма е запазена задачата да демонстрира, чрез примера на тези, които се поддадоха, че самоубийството не е една грешка, само защото представлява едно нарушение на морален закон, имащ малко тежест за определени хора, но също така е и един глупава акт, тъй като този, който го извършва, не печели нищо, по-скоро се случва точно обратното, както ни учат, но не теорията, а фактите, които той излага пред погледа ни.

Книгата „Спомени на един самоубиец“ (Memórias de um Suicida) от медиума Ивон Перейра е един голям източник на подробна информация за драмата, която съпътства спътниците, които изоставят живота през портите на самоубийството.

Пример за състоянието на Духа и през какво преминава, докато бъде подпомогнат ни дава и историята на духа Еустакио, която разглеждаме като мини курс, с анализ към аудио книгатаГлава 32 Самоубийството и последиците от него

В книгата на медиума Шико Шавиер „Между земята и небето“ в глава 20 имаме последствията от самоубийството – Глава 20 Конфликти на душата – лечение на душата след самоубийство, случаят на Жулио , което може да чуете и като аудио

Също така в книга „Рай и Ад“ на Алан Кардек имаме свидетелства за чувствата на самоубиеца след смъртта. Ще дадем пример: Самоубийството в „Самаритан“

От книгата „Библиотека на Живота“ ( Estante da vida), от Ирмао X, глава 2, „Свидетелски показания“, виждаме друг интересен пример: Духът на млада самоубийца разказва, чрез медиума Шико Шавиер и Ирмао Х

Така финализираме тази значима тема с две важни разсъждения:

1) Никой не е невинна жертва на Съдбата.

2) Никой план за реинкарнация не предвижда едно иго, по-голямо от това, което всеки може да носи. Всяко извънредно усложнение винаги е плод на нашия избор. Хората, които ни правят зло, са привлечени от нашата липса на бдителност или от нашия магнетизъм в резултат на грешките ни в миналото. Следователно е необходима смелост, за да приемем предизвикателствата, които нашата програма за прераждане ни предлага.

Както Райнхолд Нибур каза много добре:

„Дай ни, Господи, необходимото примирение да приемем нещата, които не можем да променим, смелостта да променим нещата, които можем, и мъдростта да различаваме едното от другото.”

И ако вие, приятелю, приятелко, сте загубили един любим човек през вратите на самоубийството, оставяме една връзка към видео от Дивалдо Франко:

Преждевременна смърт на деца, защо се случват самоубийства сред младите – медиума Дивалдо Франко


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *