Този материал не е за хора със слаби нерви, но истината за последиците от акта на самоубийство, разказана от потърпевшите, е единствената възможна сериозна превенция на лавината от самоубийства, която унищожава нашия свят и хвърля за дълги периоди безброй същества в сенките на мрака и страданието.
Книга „Библиотека на Живота“ ( Estante da vida), автор Ирмао X, чрез медиума Шико Шавиер
Глава 2 Свидетелски показания
Тук започва, приятелю, бързото интервю, което поискахте от стария дезинкарниран журналист, с една обикновена самоубийца. Вие знаете, както и аз, че няма абсолютно еднакви случаи. Всеки от нас е един свят сам по себе си. За наше уточнение, обаче, трябва да кажем, че става дума за млада дама, която точно преди четиринадесет години напусна физическото си тяло по собствена умисъл, поглъщайки отрова за мравки.
Още няколко бележки, тъй като не можем да превърнем болезнената тема в теленовела: тя се отрови в Рио, на тридесет и две години, напускайки съпруг и малък син у дома; не беше някой човек с изключителна култура, от гледна точка на интелекта, но на Земята тя се характеризираше с благородни морални качества, срамежливо момиче, честно, трудолюбиво, с редовно образование и изключително отдадена на задълженията на съпруга и майка.
Нека обаче да преминем към единадесетте въпроса зададени към нея и да видим отговорите, които ни даде, и които преписвам изцяло:
– Сестро, имахте ли някаква религиозна вяра, която да ви даде убеждение в живота след смъртта?
– Следвах религиозната вяра, както се случва с много хора, които придружават другите по пътя на вярванията им, в същата ситуация подобно на човек, който следи капризите на модата. За да бъда честна, не предполагах, че може да намеря живот тук, както го виждам, толкова изпълнен с проблеми или, може би, по-изпълнен с проблеми от съществуването ми в света.
– Когато настъпи смъртта на тялото, в безсъзнание или в съзнание бяхте?
– Не можех да мръдна дори един пръст, но поради причини, които все още не мога да обясня, аз останах напълно осъзната и за дълго време.
– Какви са първите ви впечатления, когато се оказахте дезинкарнирана?
– Наред с ужасните страдания ме обзе и едно неописуемо угризение. Слушайки оплакванията на мъжа ми и на детето ми, също виках напразно, умолявайки за помощ. Когато катафалката грабна неподвижното ми тяло от мен, аз се опитах да остана в къщата, но не можех. Струваше ми се, че лежа вързана за собствения си труп чрез възлите на едно дебело въже. Почувствах себе си в един феномен на отражение, който не знам как да дефинирам, всички удари по тялото в движещото се превозно средство отекваха в мен; хвърлена бях с него в едно отделение на моргата, плачейки до полуда. След няколко часа забелязах, че някой ме занесе на масата за преглед. Внезапно се видях гола и потръпнах от срам. Но срамът се сля с ужаса, който изпитах, като видях тези двама млади мъже да отварят корема ми без да се церемонят, въпреки почтителното мълчание, с което извършваха ужасната задача. Не знаех от какво ме заболя повече, защото неописуема болка премина през формата ми, в моето ново състояние на съществуване, когато ударите на режещия инструмент разкъсаха плътта ми. Но мъченичеството не спря в този момент, защото аз, която часове преди това бях в комфорта на домашното си легло, трябваше да изтърпя студени душове по оголените вътрешности, сякаш бях едно животно, от онези, които бях виждала да умират във фермата на баща ми, когато бях момиче… Затова виках още повече за помощ, но никой не ме чуваше, нито ме виждаше…
– Прибягвахте ли до молитва в страданието?
– Да, но се молех, по начина на отчаяните луди, без никаква представа за Бог… Бях в откровен делириум от мъка, измъчвана от физически и душевни болки… Освен това, за да спася тялото, което аз самата бях унищожила, молитвата беше ресурс, към който се насочих твърде късно.
– Срещнахте ли дезинкарнирани приятели или роднини в първите си часове на духовния план?
– Днес знам, че много от тях се опитваха да ми помогнат, но безуспешно, защото моето състояние на самоубийца ме постави в положение на изобилие на физическата сила. Енергиите на изоставеното тяло, сякаш ми бяха върнати от него и аз се оказах толкова материализирана в моята духовна форма, колкото и в земната форма. Чувствах се напълно сама, безпомощна…
– Присъствахте ли на собственото си погребение?
– С огромен ужас, както приятелю, можете да си представите.
– Нямаше ли доброжелателни духове на гробището?
– Да, но не можах да ги видя. Бях психически заслепена от болка. Чувствах се под земята, винаги привързана към тялото, като някой, който се бори в една задушна стая, кална и тъмна…
– Какво стана след това?
– Досега не успявам да узная колко време бях в тъмницата на гроба, придружавайки час по час разлагането на моите останки… Имаше обаче един миг, когато магнитната връзка поддаде и се видях освободена. Стоях на крака над гроба. Чувствах се слаба, гладна, жадна, разкъсана… Още не бях овладяла собствените си разсъждения, когато се озовах заобиколен от една група мъже, за които по-късно разбрах, че са жестоки обсесори. Дадоха ми заповед за арест. Един от тях ме уведоми, че самоубийството е сериозно нарушение, че аз ще бъда съдена в съдилище и че нямам друг изход освен да ги придружи до Съда. Подчиних се и тогава бях затворена от тях в тъмна пещера, където можех да чуя плача на много други жертви. Тези злодеи ме държах в плен и злоупотребяваха с положението ми на жена, без никакъв помен за уважение или милост… Само след много време на молитва и разкаяние получих помощ от Духове-мисионери, които ме изведоха от затвора, след огромни трудности, за да ме настанят в един лечебен лагер.
– По каква причина решихте да се самоубиете?
– Ревност към съпруга ми, който беше започнал да има симпатии към друга жена.
– Смятате ли, че вашата постъпка ви е донесла някаква полза?
– Само усложнения. След шест години отсъствие, ранена от ужасна носталгия, получих разрешение да посетя резиденцията, която смятах за моя дом в Рио. Огромна изненада!… Мъчението ми е било безполезно. Съпругът ми, все още млад, имаше нужда от компания и беше избрал за втора съпруга съперницата, която ненавиждах… Той и синът ми бяха под грижите на жената, която пораждаше у мен омраза и бунт… Страдах много в моята сломена гордост. Отчаях се. Търпеливо подпомагана обаче от благотворителни инструктори, аз придобих нови принципи на разбиране и поведение… Сега се уча да превръщам неприязънта в любов. Започнах да правя това от преданост към сина ми, към когото копнеех да протегна ръце и можех само в дома, чрез нейните ръце, квалифицирани да ми предоставят такава услуга… Малко по малко забелязах нейните благородни качества на характера и сърцето и днес я обичам откровено като сестра по душа…
Както можете да видите, самоубийството засили вътрешната ми борба и веднага ми наложи трудни задължения.
– Какво очаквате в бъдеще?
-Жадувам за забрава и за мир. Работя с охота за своето собствено усъвършенстване и каквото и изпитание да ме очаква, в корекциите, които заслужавам, моля се на Божественото Състрадание да ми позволи да се преродя отново на Земята, като така разчитам да се върна към точката на еволюцията, където се застопорих, за да поправя ужасните последствия от грешката, която извърших.
Тук, скъпи мой, завършва любопитното свидетелско показание, в което се появих в позицията на ваш секретар. Честно казано, не знам защо искахте такова интервю толкова настоятелно. Ако е за да излекува нездравословна тревожност у скъп човек, склонен да се самоубие, възможно е да постигнете желаната цел. Кой знае? Любовта има силата да променя и поучава. Но ако вие допускате, че това послание може да послужи като инструмент за някаква трансформация в земното общество, върху основите на духовната истина, не съм много сигурен относно успеха на опита. Казвам това, защото ако бях там, в тялото си от плът, между печено пиле и горещо кафе, и ако някой ми донесе да прочета настоящото писание, без съмнение аз щях да реша, че става дума за бабини деветини.
0 Коментара