
СТРАХ ОТ СМЪРТТА
941. За много хора страхът от смъртта е една причина за ступор и смущение. Откъде идва този страх, след като имат бъдещето пред себе си?
„Те нямат основание за такъв страх. Но какво искате, когато още от деца се опитват да ги убедят, че съществува ад и рай, и че е по-сигурно, че ще отидат в ада, след като също така им е казано, че това, което е в тяхната Природа, е смъртен грях за душата! И се случва така, че станали възрастни, тези хора, ако имат малко разум, не могат да допуснат такова нещо, и така се превръщат в атеисти, или материалисти. По този начин те са накарани да вярват, че освен настоящия живот няма нищо друго. Колкото до тези, които упорстват в своите детски вярвания, те се страхуват от онзи вечен огън, който ще ги изгори, без да ги погълне.
„У праведния смъртта не вдъхва никакъв страх, защото с вярата той има сигурност за бъдещето. Надеждата го кара да разчита на един по-добър живот; а милосърдието, на чийто закон той се подчинява, му дава сигурността, че в света, в който трябва да отиде, не ще срещне нито едно същество, от чийто поглед да се страхува.” (730)
Плътският човек, привързан повече към телесния живот, отколкото към духовния, има на Земята своите материални наказания и материални удоволствия. Неговото щастие се състои в мимолетното задоволяване на всички негови желания. Неговата душа, постоянно притеснена и обезпокоена от превратностите на живота, остава в една вечна тревога и мъчение. Смъртта го плаши, защото той се съмнява в бъдещето и защото трябва да остави в света всичките си привързаности и надежди.
Моралният човек, който се е поставил над фиктивните нужди, създадени от страстите, още в този свят изпитва радости, които материалният човек не познава. Умереността на неговите желания придава на Духа спокойствие и ведрост. Щастлив от доброто, което прави, за него няма разочарования и неуспехите преминават покрай душата му, без да оставят никакъв болезнен отпечатък.
942. Няма ли да се намерят хора, които да сметнат за малко банални тези съвети как да бъдеш щастлив на Земята; няма ли да видят в тях това, което наричат баналности, наивни истини; и накрая няма ли да кажат, че все пак тайната на това да бъдеш постоянно щастлив е в знанието всеки един да понася своето нещастие?
„Има такива, които казват това, и то голям брой. Но мнозина са като някои болни, на които докторът предписва диета; биха искали да се излекуват без лекарства и да продължават да изпадат в прекалявания.“
Примерите към днешния урок започваме с историята на един човек на смъртното легло. Това е история предадена през погледа на духовните работници, присъстващи в последните мигове на човека във физическо тяло, които се стремят да му помогнат. Много важен пример за всички нас да разберем кое възпрепятства лекотата на процеса и кое би било от полза.
От книгата на медиум Зибия Гаспарето „Светът, в който живея“ („O mundo em que eu vivo“) чрез духа на журналиста Силвейра Сампайо: Дезинкарниращия се човек – духовна помощ на смъртното легло
Следващия пример е за един много практичен, рационален човек, който вярва единствено и само на материята, и който получава един подарък от своя починал брат по време на сън. Историята е на духовния автор Хиларио Силва от книгата „Животът пише“ („A Vida Escreve“), чрез медиум Франсиско Кандидо Шавиер – ДЮЗАТА ЗА ГАЗ
Пример и от автора и лектор Ричард Симонети обединил своите изследвания по темата в книгата „Кой се страхува от смъртта?“ – Книгата може да изтеглите от тук
Глава 1 Лъч светлина
„Късно през нощта един мъж вървеше по протежението на един запустял път. Нощта беше
черна, никаква лунна светлина не замъгляваше звездите.
Той беше притеснен. В тази зона имаше много кражби. Забеляза, че някой го следи.
– Здравейте, кой е там? – попита уплашен.
Не получи никакъв отговор. Той се беше забързал, но неговия преследвач го имитираше. Той
побягна… Така направи и непознатия. В паниката си, докато тичаше колкото бързо му позволяват краката, с лудо биещо сърце и изгарящи дробове, той мина покрай един лъч светлина. Погледна назад и като на магия страхът изчезна. Неговият преследвач беше едно старо магаре, което беше свикнало да преследва скитниците.“
Тази история е подобна на това, което се случва по отношение на смъртта.
Безсмъртието е нещо интуитивно за човешкото същество. И все пак много хора се страхуват от
смъртта, защото въобще не са наясно за процеса, през който ще трябва да преминат и какво ще ги очаква в духовния свят.
Религиите, които би трябвало да подготвят вярващите за живота отвъд гроба, да ги запознаят
с оцеляването на душата, да повдигнат воала, който разделя двата свята, постигат много малко в това отношение. Те се ограничават до сферата на фантазията.
Спиритистката Доктрина е „лъчът светлина“, който разпръсква своята светлина върху тайнствените пътеки на връщането, прогонвайки нерационалните страхове и тревожния смут. През призмата на Спиритизма ние можем да гледаме на смъртта със спокойствие, докато се подготвяме да я срещнем. Това е изключително важно, наистина фундаментално, тъй като смъртта е единствената сигурност на човешкото съществуване, ние всички ще умрем един ден!
Нашата планета Земя е една работилница за онези, които са ангажирани в просветляващи
дейности; една болница за онези, които имат нужда да изгладят разногласията произлизащи от
стари пристрастявания; един мъчителен затвор за онези, които изплащат престъпления извършени в един предишен живот; едно училище за онези, които вече са разбрали, че живота не е просто един биологичен инцидент, нито човешкото съществуване е просто едно пътуване за почивка.
Земята не е нашия дом. Нашият дом е Духовния свят, където ние можем да живеем с цялото си сърце, без ограниченията наложени от плътта.
За това е лесно да разберем, че трябва да се подготвим като преодолеем страхове и съмнения,
безпокойство и грешки, така че когато дойде нашето време ние да можем да сме готови за
едно балансирано и мирно завръщане.
Първата стъпка към едно такова постижение е да отлъчим тази мрачна и болезнена, изпълнена със страх, свръхестествена характеристика от смъртта… Има вековно старо обуславяне за това.
Има хора, които просто отказват да възприемат идеята за смъртта на член от семейството или
дори за своята собствена. Те захвърлят темата в много далечното бъдеще. За това, когато дойде време за раздяла, те са напълно неподготвени.
„Де ти е, смърте, жилото?“ пита Апостол Павел, в Първо Послание към Коринтяни (15:55)
демонстрирайки пред нас, че вярата преодолява всички страхове и мъки причинени от големия
преход. По същия начин Спиритизма ни предлага необходимите ресурси да се срещнем със смъртта с подобна сила, вдъхновена от вярата. Вяра, която не се основава на бягство от емоциите, но една логично обоснована, съзнателна вяра. Това е трайната вяра на онези, които я осъзнават и знаят какво ги очаква, и работят усърдно с цел да имат най-доброто възможно завръщане.
0 Коментара