ИЗМАМИ. НЕБЛАГОДАРНОСТ. УНИЩОЖЕНИ ЧУВСТВА
- За добросърдечния човек, разочарованията, произтичащи от неблагодарността и крехкостта на приятелските връзки не са ли също един източник на горчивина?
„Да, така е; но трябва да съжалявате неблагодарните и неверните; те ще бъдат много по-нещастни от вас. Неблагодарността е дъщеря на егоизма, а егоистът по-късно ще се натъкне на безчувствени сърца, каквото е било неговото собствено. Спомнете си всички онези, които са сторили добро много повече от вас, които са много по-достойни от вас и на които е било отплатено с неблагодарност. Спомнете си, че самият Исус, докато беше в света, беше хулен и презиран, третиран като мошеник и измамник, и не се учудвайте, че и на вас се случва същото. Нека доброто, което сте сторили бъде вашата отплата на Земята, а не слушайте какво казват тези, които са получили облаги от вас. Неблагодарността е едно изпитание за вашето постоянство в прилагането на доброто; то ще бъде взето предвид от вас и тези, които са били неблагодарни към вас, ще бъдат толкова повече наказани, колкото по-голяма е била неблагодарността им.“
- Няма ли разочарованията, произтичащи от неблагодарността, да бъдат причина да вкоравим сърцето и да го затворим към чувствителността?
„Това би било грешка защото добросърдечния човек, както казах, винаги е щастлив от доброто, което прави. Той знае, че ако това добро бъде забравено в този живот, ще се запомни в отвъдния, и че неблагодарният ще се срамува и ще има угризения за своята неблагодарност.“
а) Но това не пречи на сърцето му да се нарани. Тогава от тук не може ли да се роди идеята, че човек би бил повече щастлив, ако беше по-малко чувствителен?
„Може, ако предпочитате щастието на егоистите. Тъжно е това щастие! Знайте обаче, че неблагодарните приятели, които ви изоставят, не са достойни за вашето приятелство и че сте се излъгали по отношение на тях. Следователно няма причина да съжалявате, че сте ги загубили. По-късно ще намерите други, които ще успяват да ви разбират по-добре. Съжалявайте онези, които използват срещу вас действия, които не сте заслужили, защото много тъжна ще им се покаже обратната страна на медала. От тези неща не се разстройвайте: това ще бъде средството да се поставите над тях.“
Коментар на Кардек: Природата е дала на човека нуждата да обича и да бъде обичан. Една от най-големите радости, дадени му на Земята е да намира сърца, които да симпатизират на неговото. По този начин тя му дава да вкуси първите плодове на щастието, което го очаква в света на Съвършените Духове, където всичко е любов и благост. От това удоволствие егоистът е изключен.
Йоана, съпругата на Чуза – за трудните бракове, приложение на думите на Исус – пример от Глава 15 на книга „Блага Вест“ (Boa Nova), чрез медиума Шико Шавиер
Коментар – Тази глава от книгата на Шико Шавиер „Блага Вест“ е отговор на толкова много въпроси – Как да живеем във връзка, в брак, в семейства, когато чувстваме неразбирателство, когато има ежедневни изпитания и предизвикателни ситуации, различия във вярвания и ценности. Йоана е като всички нас в началото, преминава през същите вътрешни съмнения и въпроси, на които получава мъдрия отговор на Исус – той ѝ дава формулата, с която да издържи на тежката си задача.
Тя неслучайно е в това семейство, както ние не случайно се събираме за определени периоди с нашите съпрузи, партньори, роднини, деца. Ако в тези времена успеем да погледнем отвъд различията и трудностите на ближния си като на един син, като на дете, което ни е дадено за определен период и с учебна цел, за взаимна помощ, то ще съумеем да преминем през това предизвикателство по правилния начин, с любов и милост в сърцето, без да се сърдим или обиждаме на тези наши събратя – души, които срещаме за малко по общите пътища към вътрешната реформа и подобрение.
Колкото и неплодотворно да ни се струва, висшата вибрация на любовта и обичта е точно онзи инструмент, който може да отвърне една душа от пътя на злото, ако не приживе, то със сигурност след време, когато е в тъмните зони на духовния свят, в страдания и угризения, когато осъзнае лека полека, че единствения светъл лъч в живота ѝ е идвал именно от вас, на които те са отвръщали с неблагодарност, зло, присмех, дори омраза.
И дори приживе човек да е арогантен и да не желае да оцени нещо или да признае заслуги, то в Регионите на Мрака, когато паметта му връща кадри малко по малко за онова, което е имал и е загубил на земята, за получените благословии, които е презирал от липса на зрялост и невежество, то като дух вече това така силно може да го разтърси и преобърне, преживявайки срама, болката, пустотата в сърцето, отвращението от собствените постъпки, до такава степен, че да пожелае да върне получената обич, да пожелае да се поправи, да се прероди отново и да дава обич, грижа, подкрепа, докато изчисти петната и дълговете от духа си.
ВРЪЗКИ НА АНТИПАТИЯ
- След като Духове, чувстващи симпатия, са водени да се събират, как така сред инкарнираните Духове често има обич само от едната страна и най-искрената любов се приема с безразличие и дори с отблъскване? Освен това как може най-пламенната обич на две същества да се промени в неприязън и дори в омраза?
„Не разбирате ли в този случай, че това е едно наказание, макар и временно? После, колко много са онези, които вярват, че обичат безнадеждно, само защото съдят по външния вид и които, задължени да живеят с обичания човек, не се забавят да признаят, че са преживели единствено физическо привличане и омайване! Не е достатъчно един човек да бъде влюбен в друг, който му харесва и в когото предполага, че има красиви качества. Само когато живее наистина с него, ще може да го оцени. От друга страна при колко много съюзи, които в началото изглежда неизбежно, че никога да няма да има симпатия, накрая и двамата, след като са се опознали и проучили един друг по-добре, взаимно си гласуват трайна и нежна любов, защото се основава на уважение! Важно е да не забравяте, че Духът е този, който обича, а не тялото, така че, след като се разсее материалната илюзия, Духът вижда реалността.
„Има два вида привързаност: на тялото и на душата, като често се случва едното да се приема за другото. Когато е чиста и мила, привързаността на душата е трайна; ефимерна е привързаността на тялото. От тук идва, че много пъти онези, които преди са мислели, че се обичат с вечна любов, започват да се мразят, след като илюзията изчезне.”
- Липсата на симпатия между същества, предназначени да живеят заедно, не представлява ли също източник на огорчение, толкова по-мъчително, когато отравя цялото съществуване?
„Действително, много мъчително. Това обаче е едно от онези нещастия, за които по-често човеците са основната причина. На първо място, това е грешка на вашите закони. Мислите ли евентуално, че Бог би ви принудил да останете с онзи, когото не харесвате? На второ място, в тези съюзи вие обикновено търсите повече удовлетворение на гордостта и амбицията, отколкото блаженството на една взаимна привързаност. Тогава вие търпите последствията от своите злоупотреби.“
а) Но в този случай не съществува ли почти винаги една невинна жертва?
„Съществува и за нея това е едно сурово изкупление. Но отговорността за нейното нещастие ще падне върху тези, които ѝ го причиняват. Ако светлината на истината вече е проникнала в душата ѝ, тя ще черпи утеха от своята вяра в бъдещето. Освен това, тъй като предразсъдъците отслабват, причините за тези вътрешни неволи също ще изчезнат.”
Домашни конфликти – съвети от Ричард Симонети, Шико Шавиер, Еммануел и Андре Луис, книга „Една причина да живееш“ („Uma Razão Para Viver“)
0 Коментара