Йоана, съпругата на Чуза
Глава 15 на книга „Блага Вест“ (Boa Nova), чрез медиума Шико Шавиер
Сред множеството, което неизменно придружава Исус в проповедите на езерото, винаги имаше една жена с рядка преданост и благороден характер, една от най-високо поставените в обществото на Капернаум. Това беше Йоана, съпругата на Чуза, интендант на Антипа, в град, където се съчетаваха жизненоважните интереси на търговци и рибари.
Йоана имаше истинска вяра; тя обаче не можеше да избяга от домашните огорчения, защото нейният спътник в борбата не приемаше светлината на Евангелието. Предвид вътрешните си проблеми, благородната дама потърси Месията при един случай, когато той почиваше в дома на Симон, и му представи дълга поредица от своите премеждия и страдания. Съпругът не толерираше доктрината на Учителя. Висшият служител на Ирод, в постоянен контакт с представителите на империята, поделяше религиозните си предпочитания, понякога с интересите на еврейската общност, понякога с римските богове, което му позволяваше да живее в спокойствие лесно и печелившо. Йоана призна пред Учителя своите страхове, своите борби и недоволство в домашната среда, разкривайки горчивината си пред религиозните различия, съществуващи между нея и партньора ѝ.
След като изслуша дългото ѝ изложение, Исус ѝ каза:
— Йоана, има само един Бог и това е Нашият Отец и съществува само един начин да бъдем в синхрон с неговата любов. Някои религиозни прояви в света често не са нищо повече от общи пороци във външните навици. Всички храмове на Земята са от камък; аз идвам, в името на Бог, да отворя храма на живата вяра в сърцата на хората. Между искрения ученик на Евангелието и хилядолетните грешки на света започва да се води безкръвната битка за духовно изкупление.
Благодари на Отца, че те е преценил за достойна за доброто дело от сега нататък.
Съпругът ти не разбира ли твоята чувствителна душа? Един ден ще те разбере.
Лекомислено и безразлично ли се държи? Обичай го, дори и така.
Нямаше да бъдеш обвързана с него, ако за това нямаше справедлива причина. Като му служиш с любяща всеотдайност, ти изпълняваш Божията воля. Разказваш ми за твоите страхове и съмнения. Поради Евангелието, ти трябва да го обичаш дори още повече.
Здравите нямат нужда от доктор. Освен това не можем да берем грозде от тръни, но можем да култивираме почвата, която е произвела отровни бодили, за да отгледаме в нея прекрасната лоза на любовта и на живота.
В мекия блясък на очите си Йоана показа вътрешното задоволство, което тези разяснения ѝ създадоха; но разкривайки цялото си душевно състояние, тя попита:
— Учителю, твоето слово облекчава измъчения ми дух; въпреки това чувствам изключителна трудност по отношение на взаимното разбиране в моята домашна среда. Не смяташ ли, че е редно да се боря, за да наложа твоите принципи? Правейки това, не реформирам ли своя съпруг за Небесата и за твоето Царство?
Христос се усмихна спокойно и отговори:
— Кой ще почувства по-голяма трудност да протегне братски ръце? Дали този, който е достигнал до безопасните брегове на знанието с Отца, или този, който все още се бори сред вълните на невежеството или запустението, непостоянството или леността на духа?
Колкото до налагането на идеи – продължи Исус, подчертавайки важността на думите си, – по каква причина Бог не налага своята истина и своята любов на земните тирани?
Защо не порази с един лъч бездушния завоевател, който разпространява мизерия и разрушение със зловещите сили на войната?
Небесната мъдрост не унищожава страстите: тя ги трансформира. Този, който е посял света с трупове, понякога се събужда за Бога само от една сълза.
Бащата не налага реформа на децата си: той ги просветлява в подходящия момент.
Йоана, службата на Евангелието е служба на сътрудничество с Небето във великите принципи на изкуплението.
Бъди вярна на Бога, обичайки своя спътник в света, сякаш той е твой син. Не губи време в дискусии на това, което е неразумно. Бог не се кара със своите създания и работи в мълчание през цялото Сътворение. Върви!…
Полагай усилия също в мълчание и когато бъдеш призована към просветление, говори благото или енергично слово на спасението, в зависимост от обстоятелствата!
Върни се у дома и обичай своя спътник като божествен материал, който Небесата са поставили в ръцете ти, за да резбоваш едно произведение на живота, мъдростта и любовта!..
Йоана, съпругата на Чуза, почувства едно леко облекчение в сърцето си. Изпращайки на Исус поглед на нежна благодарност, тя още чуваше последните му думи:
— Върви, дъще!… Бъди вярна!
От този ден, паметен за живота ѝ, съпругата на Чуза изпитваше в душата си постоянната светлина на едно примирение, винаги готова за работа в доброто и винаги активна за разбирането на Бог. Сякаш учението на Учителя сега беше незаличимо гравирано в нейната душа.
Тя смяташе, че преди да стане съпруга на Земята, тя вече беше дъщеря на онзи Отец, който от Небето познаваше нейната щедрост и саможертви. Нейният Дух забелязваше във всичките си трудове една свещена и скрита светлина.
Опита се да забрави всички по-низши характеристики на своя спътник, за да наблюдава само доброто в него, развивайки и в най-малките възможности колебливия зародиш на неговите вечни добродетели.
По-късно Небесата ѝ изпратиха един син, който дойде да удвои нейната работа; въпреки това, без да забравя препоръките за вярност, които Исус ѝ е дал, тя преобразуваше болките си в един химн на мълчалив триумф всеки ден.
Изминаха години и упоритите усилия умножиха нейните блага на вярата в трудоемкия поход на знанието и на живота. Политическите преследвания се стовариха върху съществуването на нейния спътник. Йоана обаче запази твърдост.
Измъчван от омразни идеи за отмъщение, от неразрешими дългове, от наранена суета, от болестите, които посяха с паразити тялото му, бившият интендант на Антипа се завърна в духовния план в една нощ на буреносни сенки.
Съпругата му обаче понесе най-горчивите трудности, вярна на своите божествени идеали, изградени върху искрено доверие. Притисната от най-тежките нужди, благородната дама от Капернаум потърси работа, за да издържа малкия си син, който Бог ѝ бе поверил.
Някои от приятелките ѝ я сгълчаха, смятайки работата, която е поела за недостойна. Йоана обаче се опита да ги просветли, твърдейки, че Исус също е работил, закалявайки ръцете си с трионите на една обикновена дърводелска работилница и че, подчинявайки се на една ситуация на зависимост в света, тя на първо място се е посветила на Христос, на когото беше станала предан роб.
Изпълнена с искрена радост, вдовицата на Чуза забрави комфорта на материалната аристокрация, посвети себе си на децата на други майки, зае се с най-низшите домакински задължения, така че малкият ѝ син да има хляб. По-късно, когато опита ѝ в света донесе първите бели коси и бръчки на челото ѝ, една римска галера я отнасяше в търбуха си в качеството на скромна слугиня.
През 68-ма година, когато гоненията срещу Християнството бяха интензивни, в едно от поредните представления на цирка ще открием една стара Господна ученичка, вързана за стълба на мъченичеството, редом до един млад мъж, който беше нейният син.
Пред възгласите на народа бяха наредени първите бичувания.
— Отречи се!… — извика един екзекутор на императорските заповеди с жесток и мрачен вид. Но старата ученичка на Господ съзерцаваше небето, без нито една дума на отричане или оплакване.
Тогава камшикът бе размахан над полуголото момче, което измежду сълзи възкликна:
— Отхвърли Исус, майко моя!… Не виждаш ли, че сме изгубени?! Отречи се!… Отречи се заради мен, който съм твой син!…
За първи път от очите на мъченицата потече изобилна река от сълзи. Молбите на сина бяха мечове на скръб, които прорязваха сърцето ѝ.
— Отречи се!… Отречи се!…
Йоана чуваше тези викове, спомняйки си цялото си съществуване. Радостният и празничен дом, времената на щастие, домашните скърби, майчинските емоции, провалите на съпруга, неговото отчаяние и неговата смърт, вдовството, разорението и най-тежките нужди… Тогава, изправена пред отчаяните призиви на сина, тя си припомни, че Мария също беше майка и, виждайки своя Исус разпнат на дървото на позора, тя знаеше как да се подчини на божия замисъл.
Пред всички други спомени, като върховна радост на живота ѝ, на нея ѝ се струваше, че все още чува Учителя в къщата на Петър да ѝ казва:
— Върви, дъще! Бъди вярна!
Тогава, обладана от свръхчовешка сила, вдовицата на Чуза погледна първата окървавена жертва и приковавайки дълбок и неописуем поглед в младия мъж, в неговата болка и в неговата нежност, възкликна твърдо:
— Замълчи, сине мой! Исус беше чист и не презря саможертвата. Нека знаем как да страдаме в времената на болка, защото над всички преходни радости на света е необходимо да бъдем верни на Бога!
В това време, с бурните аплодисменти на хората, палачите подпалиха около нея дърва, напоени със запалима смола. След няколко мига пламъците погълнаха остарялото ѝ тяло. Йоана, съпругата на Чуза, гледаше спокойно масата хора, които не разбираха нейната саможертва. Стоновете на болката замряха приглушени в потиснатите ѝ гърди. Палачите на мъченицата обградиха кладата с обиди:
— Твоят Христос само да умреш ли можа да те научи? – попита един от палачите.
Старата ученичка, концентрирайки способността си за съпротива, все още имаше сили да промърмори:
— Не само да умра, но и да ви обичам!…
В този момент тя усети как утешителна ръка на Учителя нежно докосва раменете ѝ и чу нежния му и незабравим глас:
— Йоана, имай кураж!… Тук съм!…
Тази глава от книгата на Шико Шавиер Блага Вест е отговор на толкова много въпроси – Как да живеем във връзка, в брак, в семейства, когато чувстваме неразбирателство, когато има ежедневни изпитания и предизвикателни ситуации, различия във вярвания и ценности. Йоана е като всички нас в началото, преминава през същите вътрешни съмнения и въпроси, на които получава мъдрия отговор на Исус – той ѝ дава формулата, с която да издържи на тежката си задача.
Тя неслучайно е в това семейство, както ние не случайно се събираме за определени периоди с нашите съпрузи, партньори, роднини, деца. Ако в тези времена успеем да погледнем отвъд различията и трудностите на ближния си като на един син, като на дете, което ни е дадено за определен период и с учебна цел, за взаимна помощ, то ще съумеем да преминем през това предизвикателство по правилния начин, с любов и милост в сърцето, без да се сърдим или обиждаме на тези наши събратя – души, които срещаме за малко по общите пътища към вътрешната реформа и подобрение.
Колкото и неплодотворно да ни се струва, висшата вибрация на любовта и обичта е точно онзи инструмент, който може да отвърне една душа от пътя на злото, ако не приживе, то със сигурност след време, когато е в тъмните зони на духовния свят, в страдания и угризения, когато осъзнае лека полека, че единствения светъл лъч в живота ѝ е идвал именно от вас, на които те са отвръщали с неблагодарност, зло, присмех, дори омраза.
И дори приживе човек да е арогантен и да не желае да оцени нещо или да признае заслуги, то в Регионите на Мрака, когато паметта му връща кадри малко по малко за онова, което е имал и е загубил на земята, за получените благословии, които е презирал от липса на зрялост и невежество, то като дух вече това така силно може да го разтърси и преобърне, преживявайки срама, болката, пустотата в сърцето, отвращението от собствените постъпки, до такава степен, че да пожелае да върне получената обич, да пожелае да се поправи, да се прероди отново и да дава обич, грижа, подкрепа, докато изчисти петната и дълговете от духа си.
0 Коментара