59. Хората са формирали много различни идеи за Сътворението, според светлината, която са притежавали. Подкрепен от Науката, разумът признава малката вероятност на някои от тези теории. Това, което Духовете представят, потвърждава отдавна възприетото мнение на едни от най-просветените представители на модерната наука.
Възражението, което може да му бъде повдигнато – че е в противоречие с текста на свещените книги. Но, едно сериозно изследване ще покаже, че това противоречие е повече привидно, отколкото истинско и че произтича от интерпретацията, дадена на онова, което често е имало само едно алегорично значение. Въпросът за личността на Адам, разглеждан като първият човек, единствен прародител на човешката раса, не е единственият, за който религиозните вярвания трябваше да се променят.
Хипотезата за движението на Земята около Слънцето по едно време изглеждаше толкова в противовес на свещеното слово, че нямаше вид преследване, за който тази теория да не е послужила като един претекст, и въпреки това Земята се върти по своята орбита, въпреки анатемата, и никой днес не може да го оспори, без да извърши насилие спрямо своя собствен разум. Библията също казва, че светът е създаден за шест дни и поставя времето на неговото създаване преди четири хиляди години, повече или по-малко, преди християнската ера.
Преди това Земята не е съществувала; появила се е от нищото: това е официално декларирано в свещения текст. Тук обаче науката, с положителни и неумолими стъпки доказва обратното. Историята на формирането на земното кълбо е написана със символи, които не могат да бъдат отречени в света на вкаменелостите, които доказват, че шестте дни на сътворението показват последователни периоди, всеки от по може би стотици хиляди години. Това не е просто една система, учение или изолирано мнение; това е факт, толкова сигурен, колкото факта за движението на Земята и факт, който Богословието не може да откаже да признае, което очевидно показва грешката, в която човек е склонен да изпадне, приемайки за буквална истина често фигуративния и образен език в Библията.
Следователно трябва ли да се заключи, че Библията е една грешка? Не; изводът, който трябва да се направи, е, че хората грешат в тълкуванието ѝ. Изкопавайки архивите, записани в структурата на самото земно кълбо, науката е открила в каква последователност живите същества се появяват на повърхността му, ред, който е в съответствие с това, което казва книга Битие от Библията, с единствената разлика е, че тази работа, вместо да бъде чудодейно изпълнена от Бог за няколко часа, тя е осъщественa, винаги по негова воля, но в съответствие със закона на Природните Сили за няколко милиона години.
Следователно по-малко могъщ ли е Бог? Загубил ли е част от величието на своето дело щом го няма престижа на мигновеното сътворение? Несъмнено, не. Много дребнави идеи има онзи ум, който не признава неговото всемогъщество във вечните закони, които Бог е установил за управление на световете.
Науката, съвсем не пренебрегвайки божественото дело, ни го показва в един по-велик аспект и повече в съответствие с представите, които имаме за силата и величието на Бога, по причина, че сътворението е извършено без омаловажаване на законите на Природата. В съответствие с Мойсеевите записи, науката поставя човека на последно място в реда на създаване на живите същества. Моисей обаче посочва като година на всеобщия потоп годината 4 654 от формирането на света, докато Геологията посочва, че големия катаклизъм е предшестващ на появата на човеците, като се има предвид, че до днес не са намерени никакви следи от тяхното присъствие в примитивни слоеве, нито следи от животни от същата категория, от физическа гледна точка. Все пак, нищо не доказва, че това е невъзможно. Много открития вече предизвикаха съмнения по този въпрос. Може да се случи така, че в един следващ момент да се намерят материални потвърждения за по-ранното съществуване на човешката раса и тогава ще се признае, че в това отношение, както и при много други, библейският текст съдържа една илюстрация и преносен смисъл.
Въпросът е дали геоложкия катаклизъм е същият като този, наблюдаван от Ной. Това не е така – доказва времето, необходимо за образуването на слоевете вкаменелости, което не позволява объркване и стига да бъдат открити следи от съществуването на човека преди голямата катастрофа, то ще бъде доказано или че Адам не е първият човек, или че творението му датира далеч назад в нощта на времето.
Срещу доказателствата няма възможност за спор; ще е необходимо да се приеме този факт, точно както бяха приети движението на Земята и шестте периода на Сътворението. Съществуването на човека преди геоложкия потоп, в действителност, все още е хипотетично.
Тук обаче има нещо по-малко. Ако приемем, че човекът за пръв път се е появил на Земята 4000 години преди Христа и че 1650 години по-късно, цялата човешка раса е била унищожена, с изключение на едно семейство, следва, че населението на Земята датира само от времето на Ной, тоест: 2350 години преди нашата ера. Но, когато евреите емигрираха в Египет, през осемнадесети век преди Христа, те намериха тази страна гъсто населена и с една вече доста напреднала цивилизация. Историята доказва, че по онова време Индия и други страни също процъфтяват, без дори да се отчита хронологията на определени народи, която се връща към много по-далечно време. В този случай трябва да предположим, че от двадесет и четвърти до осемнадесети век преди Христа, тоест в рамките на 600 години, не само потомството на един-единствен човек е могло да засели всички известни до тогава огромни страни, ако предположим, че останалите не са били населени, но също така, че в този кратък период от време човешкият вид би могъл да се издигне от абсолютното невежество на примитивното състояние до най-високата степен на интелектуално развитие, което е в противоречие на всички антропологични закони.
Разнообразието на расите също потвърждава това мнение. Климатът и обичаите със сигурност произвеждат промени във физическия характер; обаче е известно докъде може да стигне влиянието на тези причини.
Физиологичното изследване обаче показва, че има по-дълбоки устройствени различия между определени раси от тези, които климатът е в състояние да определи. Кръстосването на расите поражда междинни видове. То има тенденцията да изтрие екстремните характеристики, но не ги създава; то произвежда само вариации. Но, за да има кръстосване на расите, трябва да съществуват различни раси. Как обаче ще се обясни тяхното съществуване, приписвайки им общ произход и то толкова скорошен като време? Как можем ние да признаем, че за няколко века някои от потомците на Ной са се трансформирали до степен да формират етиопската раса например? Толкова недопустима е такава една метаморфоза, колкото и хипотезата за общ произход за вълка и агнето, за слона и листната въшка, за птицата и рибата. Още веднъж: нищо не може да надделее срещу доказателствата на фактите. Всичко, напротив, е обяснено с признаването на следното: че съществуването на човека предшества времето, което обикновено се твърди за негово начало; че родоначалниците му са разнообразни; че Адам, който е живял преди шест хиляди години, населява един район, все още необитаем; че потопът на Ной е била една локална катастрофа, взета погрешно за големия геоложки катаклизъм; и да обърнем внимание накрая на алегоричната форма на изразяване, характерна за ориенталския стил, която намираме в свещените книги на всички народи.
Това показва колко благоразумно е да не се хвърлят с лекота обвиненията, че едни учения са лъжливи, които рано или късно могат, както много други, да докажат грешката на тези, които се борят срещу тях. Религиозните идеи, далеч нищо не губят, а когато вървят редом с науката се усилват и потвърждават. Това е единственият начин да не проявим уязвимост към атаките на скептицизма.
0 Коментара