СТРАСТИ
- Зъл ли е по своята същност принципа, от който произхождат страстите, въпреки че се намира в природата?
„Не; страстта е в прекаляването по наша воля, тъй като принципът, който я поражда е заложен в човека за добро, така, че страстите могат да го отведат да постигне велики неща. Злоупотребата с тях е, което причинява вреда.“
Именно страстта към откриване на лечение и предотвратяване на много болести отвежда хора като френския химик и биолог Луи Пастьор и полско-американския изследовател Алберт Сабин да пожертват часове сън, за да постигнат целите си. Пастьор остава в историята с множество открития – принципа на пастьоризацията, първите ваксини срещу антракс и бяс, а Сабин е най-познат с разработката на орална ваксина за полиомиелит.
- Как може да се определи границата къде страстите спират да бъдат добри и се превръщат в лоши?
„Страстите са като един кон, който има полезност само когато е обязден и управляван, и който става опасен веднага щом той започне да управлява. Една страст става опасна в момента, в който вече не можете да я управлявате и която в резултат води до някаква вреда за вас самите или за някой друг.“
Коментар на Кардек: Страстите са лостове, които десетократно увеличават силата на човека и му помагат да осъществи плановете на Провидението. Но, ако вместо да ги ръководи, той им позволи да го направляват, човек изпада в крайности и самата сила, която, ако е овладяна от ръцете му, можеше да произведе добро, се обръща срещу него и го смазва.
Всички страсти имат своето начало в едно чувство или в една естествена нужда. Следователно принципът на страстите не е едно зло, тъй като се основава на едно от провиденческите условия на нашето съществуване. Самата страст е преувеличение на една нужда или на едно чувство. Тя е в прекаляването, а не в причината и това прекаляване се превръща в едно зло, когато води като последица до каквото и да е зло.
Всяка страст, която доближава човека до животинската природа, го отдалечава от духовната. Всяко чувство, което издига човека над животинската природа, обозначава господството на Духа над материята и го приближава до съвършенството.
Такъв е случаят например с един собственик на голяма компания, който унищожава околната среда, за да получи това, което иска – например огромни площи в Малайзия и Индонезия биват изсичани от естествената флора за региона за насаждение на маслената палма от която се добива палмово масло, евтин ресурс за хранителната индустрия на запад, и също толкова вреден за сърдечно съдовата система на човека.
Както и примера на младата манекенка, още невръстно дете, която си позволява да стигне до състояние на анорексия заради своята страст. Както и много други примери. В основата на всичко е лошо управляваната страст.
- Човек може ли винаги да надвие лошите си наклонности със своите усилия?
„Да, и често полагайки много незначителни усилия. Това, което му липсва, е волята. Ах! Колко малко сред вас полагат усилия!”
Тук обичайно бихме сложили имената на някои личности станали известни с големи постижения и преодолели привидно непреодолими препятствия за да постигнат своите цели и мечти. Но днес искам да дам за пример хора от нашето ежедневие, хора които срещам понякога в работата с регресиите – и които са точно като вас и мен. Някои се бяха справили с тежки алкохолни зависимости, други с пристрастяване към дрога, хазарт, и всякакви пороци. Много ме впечатлиха две дами, които бяха овладели и вече години бяха останали чисти от алкохола. Първата стъпка за тях беше присъединяването към група за взаимопомощ анонимни алкохолици. По наблюденията, които имах върху начина на мислене и разсъждение на тези жени стигам до заключението, че тези групи за взаимопомощ са изключителни ядра на духовно развитие и силна трансформация за участниците. Можете да ги потърсите като изпишете Анонимни алкохолици в България или прегледате този линк https://aa-bg.info/.
- Може ли човек да намери ефективна помощ в Духовете за да триумфира над страстите си?
„Ако помоли Бог и неговия Дух-закрилник искрено, добрите Духове със сигурност ще му се притекат на помощ, тъй като това е тяхната мисия. (459) - Не съществуват ли толкова живи и неустоими страсти, че волята да е безсилна да ги овладее?
„Има много хора, които казват: искам, но волята е само на устните им. Искат, но много доволни остават, че не става както те „искат“. Когато човек вярва, че не може да победи своите страсти, то е защото неговият Дух им се наслаждава вследствие на неговата малоценност. Онзи, който се стреми да ги потисне, разбира тяхната духовна природа. Преодоляването им е за него е една победа на Духа над материята.“ - Кое е най-ефективното средство за борба с господството на телесната природа?
„Практикуването на себеотрицание.“
Най-добрата рецепта за човек да се отърве от страстта, която доминира над него, ако волята му все още не е достатъчно силна за да се отърве от нея рязко, е да направи един процес на заместване. Да предположим, че човек консумира месо всеки ден, но се чувства претоварен от прекомерната консумация и иска да се ограничи. Той може да започне да яде по-малки порции и това да е през ден. Малко по малко ще започне да свиква. Пълното му премахване изведнъж може да фрустрира човека и да го кара да се чувства нещастен, което не е целта на никое лечение.
ЕГОИЗЪМ
- Сред пороците кой може да се счита за най-труден за изкореняване?
„Казвали сме го много пъти: егоизма. От там произлиза всичкото зло. Проучете всички пороци и ще видите, че в дъното на всичко има егоизъм. Колкото и да се борите с тях, няма да успеете да ги изкорените, докато не атакувате корена на злото, докато не унищожите причината му. Затова положете всички усилия за този резултат, защото там е истинския бич на обществото. Който иска да си отиде от този живот, приближавайки се към моралното съвършенство, трябва да се очисти сърцето си от всяко чувство на егоизъм, тъй като егоизма е несъвместим със справедливостта, любовта и милосърдието. Той неутрализира всички други качества.” - Тъй като егоизмът се основава на чувството за личен интерес, изглежда много трудно да се изкорени изцяло от човешкото сърце. Това ще бъде ли постигнато някога?
„Когато хората се образоват за духовните неща, те отдават по-малко значение на материалните неща. След това е необходимо да се реформират човешките институции (закони, социални позиции, професии, образованието в училищата, и т.н.), които го поддържат и стимулират. Това зависи от образованието.“ - Тъй като е присъщ на човешкия вид, егоизмът няма ли винаги да представлява пречка за царуването на абсолютното добро на Земята?
„Вярно е, че в егоизма вие имате своето най-голямо зло, той обаче е привързан към малоценността на духовете, инкарнирани на Земята, а не към самото Човечество. Така пречиствайки себе си чрез последователни въплъщения, Духовете се освобождават от егоизма, както и от другите си нечистотии. Да не би да не съществува нито един човек на Земята, който е свободен от егоизъм и който се занимава с милосърдие? Има много повече такива хора от колкото предполагате. Само дето не ги познавате, защото добродетелта бяга при ярката светлина на деня. Докато има един, защо да няма и десет, а след като има десет, защо да няма хиляда и така нататък?“ - Далеч от това да намалява, егоизмът расте с цивилизацията, която дори изглежда, че го стимулира и поддържа. Как може причината да унищожи следствието?
„Колкото по-голямо е злото, толкова по-ужасяващо става то. Необходимо е егоизма да причини много вреда, така че да стане разбираема нуждата от изкореняването му. Хората, когато се освободят от егоизма, който ги управлява, ще живеят като братя, без да си причиняват зло, помагайки си взаимно един на друг, подтиквани от чувството на взаимна солидарност. Тогава силният ще бъде опора, а не потисник на слабите и повече няма да се виждат хора на които липсва същественото, защото всички ще практикуват закона на справедливостта. Това е царуването на доброто, за което Духовете са отговорни да подготвят.” (784) - Какъв е начинът за унищожаване на егоизма?
„От всички човешки несъвършенства, егоизмът е най-труден за изкореняване, защото произтича от влиянието на материята, влияние, от което човекът, все още много близък до своя произход, не е успял да се освободи, и което се поддържа от различни източници: неговите закони, неговата социална организация, неговото образование.
„Егоизмът ще отслабне пропорционално на преобладаването на моралният живот над материалния живот и най-вече с това разбиране, което Спиритизма ви дава относно вашето бъдещо състояние, реално и непроменено от алегорични измислици. Правилно разбраният Спиритизъм, когато се отъждестви с поведението и вярванията, ще трансформира навиците, нравите, социалните взаимоотношения. Егоизмът се основава на важността на Аза. Но правилно разбрания Спиритизъм, повтарям, показва нещата от такава височина, че чувството за Аза изчезва, по някакъв начин, пред необятността.
Като унищожава тази важност или поне я намалява до правилните размери, той непременно се бори с егоизма.
„Шокът, който човек изпитва от егоизма на другите, е това, което често го прави егоист, защото чувства нуждата да се постави в отбрана. Забелязвайки, че другите мислят за самите себе си, а не за него, това го подтиква да се грижи за себе си повече отколкото за другите. Ако като основа за социалните институции, за правоотношения от народ към народ и от човек към човек служи принципа на милосърдието и братството, то всеки ще мисли по-малко за себе си, виждайки, че другите мислят за него. Всички ще живеят под морализиращото влияние на добрите примери и добрата лична среда и контакти.
Пред лицето на сегашното изливане на егоизъм наистина е необходима голяма добродетел, за да се отрече някой от собствената личност в полза на другите, които обикновено въобще не са му признателни.
Основно за онези, които притежават тази добродетел, небесното царство се отваря. За тях преди всичко е запазено щастието на избраните, защото истина ви казвам, в съдния ден, ще бъде хвърлен настрана и ще страда изоставяне, всеки у когото се види, че е мислил само за себе си.“ (785)
ФЕНЕЛОН
Коментар на Кардек: Несъмнено се полагат похвални усилия, за да се накара Човечеството да напредне. Добрите чувства се насърчават, стимулират и почитат повече отколкото във всяка друга епоха. Въпреки това, прояждащия червей на егоизма продължава да бъде социалната рана. Това е едно истинско зло, което се разпространява по целия свят, и на което всеки един е повече или по-малко жертва. За това е необходимо да се борим с него, както се борим с една епидемия. За това човек трябва да продължи, както правят лекарите: да отиде при източника на злото.
Търсете във всяка част от социалния организъм, в семействата на народите, от хижата до двореца, всички причини, всички влияния, които видно или скрито възбуждат, подхранват и развиват чувството за егоизъм. След като причините са известни, лекът сам ще се появи. Тогава ще остане само да ги унищожим, ако не изцяло от един път, то поне частично, и отровата малко по малко ще бъде елиминирана. Лечението може да е дълго, защото причините са много, но не е невъзможно. То обаче ще бъде получено само ако злото бъде атакувано в корена му, тоест чрез образование, но не с това образование, което прави хората обучени, а чрез образованието, което прави хората хора на Доброто. Образованието, правилно разбрано, представлява ключът към моралния прогрес. Когато опознаете изкуството да се справяте с характери, както знаете да управлява интелектуалните умения, ще бъде възможно да ги коригирате, по същия начин, по който се подрязват новите растения.
Сериозна грешка е да се смята, че за да го прилагате ползотворно, е достатъчно да познавате Науката. Онзи, който следва, както синът на богатия, така и този на бедния, от момента на раждането им, и наблюдава всички пагубни влияния, които действат върху тях, в резултат на слабостта, небрежността и невежеството на тези, които ги ръководят, като наблюдава също така колко често се провалят средствата за морализиране, за това няма да се изненада да открие толкова много странности и проблеми по света. Нека за морала се прави толкова, колкото и за интелекта и ще се види, че ако има непокорни натури, то броят на тези, които изискват само добра култура, за да дават добри плодове е много по-голям, отколкото се смята. (872)
Човекът иска да бъде щастлив и чувството, което дава произход на това желание е естествено. Затова той работи непрестанно за да подобри позицията си на Земята, като изследва причините за своите нещастия, за да ги излекува. Когато ясно разбере, че една от тези причини се крие в егоизма, който поражда гордост, амбиция, алчност, завист, омраза, ревност, които във всеки един момент го измъчват, които нарушават всички обществени отношения, провокират разногласия, унищожават доверието, които го принуждават постоянно да бъде в отбранителна позиция срещу ближния си, които накратко от приятеля правят враг, той също ще разбере, че този порок е несъвместим с неговото щастие и, може дори да добави – несъвместим със собствената му безопасност. И колкото повече е страдал като последица от този порок, толкова повече ще почувства нуждата да се бори с него така, както се бори с чума, вредители и всички други напасти. Неговия собствен интерес ще го подтикне към това. (784)
Егоизмът е източника на всички пороци, както милосърдието е на всички добродетели. Да унищожи едното и да развие другото, такава трябва бъде целта на всички усилия на човека, ако иска да подсигури своето щастие както в този свят, така и в бъдещето.
Завършваме урока с този илюстративен текст за егоизма. – Лабиринтът на егоистите
0 Коментара