Урок 96 – Морално съвършенство. Добродетели и пороци.

ГЛАВА XII Морално Съвършенство
ДОБРОДЕТЕЛИ И ПОРОЦИ

893. Коя е най-достойната от всички добродетели?
     „Всяка добродетел има собствено достойнство, защото всички показват напредък по пътя на доброто. Винаги има добродетел, когато има доброволна съпротива срещу увличането по злите наклонности, но възвишеността на добродетелта се състои в жертването на личния интерес за доброто на ближния, без скрита мисъл. Най-голяма заслуга има тази, която се основава на най-безкористна благотворителност.“
894. Има хора, които правят добро спонтанно, без да трябва да преодоляват каквито и да е противоположни чувства. Те ще имат ли също толкова заслуга, колкото и онези, които трябва да се борят срещу собствената си природа, и която успяват да победят?
     „Не трябва да се борят само онези, в които вече има постигнат напредък. Те в миналото са се борили и са триумфирали. За това добрите чувства не им струват никакво усилие и техните действията им изглеждат простички. Доброто се е превърнало в един навик за тях. Затова трябва да ги уважаваме, както се почитат стари воини, завоювали високите си постове.
     „Тъй като все още сте далеч от съвършенството, такива примери ви удивяват с контраста на това, което виждате наоколо, и колкото по-редки са, толкова повече им се възхищавате. Знайте обаче, че в световете, по-напреднали от вашия, това което на Земята е изключение, при тях е правило. Във всяка точка на тези светове, усещането за добро е спонтанно, защото в тях обитават само добри Духове. Там едно-единствено зло намерение би било чудовищно изключение. Ето защо в тях хората са щастливи. Същото ще се даде на Земята, когато Човечеството се преобрази, когато разбере и практикува милосърдие в неговия истински смисъл.“
895. Като оставим настрана дефектите и пороците, за които никой не може да се обърка, кой е най-характерният признак за несъвършенството?
     „Личния интерес. Често моралните качества са като позлатата на един меден предмет, който не устоява на пробния камък. Може един човек да притежава истински качества, които карат света да го счита за добър човек. Но тези качества, въпреки че сигнализират за един напредък, не винаги издържат на определени тестове и понякога е достатъчно да прережете въжето на личния интерес, за да може да се разкрие какво лежи в основата. Истинската безкористност все още е нещо толкова рядко срещано на Земята, че когато се прояви, всички ѝ се възхищават, сякаш е един феномен.
     „Привързаността към материалните неща е прословут знак за малоценност, защото колкото повече човек се вкопчва в благата на този свят, толкова по-малко разбира съдбата си. Чрез незаинтересованост, напротив, той демонстрира, че гледа бъдещето от една по-висша точка.“
896. Има непривързани към материалното хора, но без проницателност, които разхищават имуществото си без реална употреба, защото не знаят как да го впрегнат в разумна работа. Тези хора имат ли някаква заслуга?
     „Имат заслуга за липсата на привързаност, но нямат никаква за доброто, което са могли да направят, а не са сторили. Непривързаността е добродетел, но необмисленото разточителство винаги е най-малкото една липса на преценка.
     Богатството, както не е дадено на някои да го заключват във сейф, така не е дадено на други да бъде пръскано на вятъра. То представлява един депозит, за който и едните и другите ще трябва да дават сметка, защото ще трябва да отговарят за всичкото добро, което можеха да направят и не сториха, за всички сълзи, които можеха да спрат с парите, които дадоха на тези, които нямаха нужда от тях.“

Ако животът ни е дал възможност да изградим едно наследство, което може да генерира ползи за други хора, особено за създаването на работни места, това е защото съставлява част от нашия план на прераждането. Откъсването от земните блага е похвално, но съществуват бедни хора, които са привързани към материалните блага, и богати хора, които не са привързани. Да знаем как да управляваме богатството без съмнение е един дар, но да отбягваме задачата, която Божиите закони ни възлагат в полза на нашите братя, е едно погрешно решение.

Виждаме двете противоположности – амбиция и леност – в тази много известна история.

Отклонения от маршрута

автор Ричард Симонети

На почивка в един крайбрежен град турист наблюдаваше местен рибар, който всеки ден отиваше на плажа, хващаше две риби и си тръгваше. Туристът се приближи и попита:

— Защо не ловите още малко риба?

— За какво? — отговори рибарят. — За да продадете част от рибата.

— За какво? — Със спечелените пари ще си купите риболовни принадлежности.

— За какво?

— За да хванете повече риба, да имате повече пари.

— За какво? — Да оборудвате една лодка, да наемете служители.

— За какво?

— За да спечелите много пари!

— За какво? — Вижте, забогатявайки няма да имате материални грижи и ще можете да се посветите на това, което най-много обичате да правите!

— Ами, тогава нищо от това не е необходимо, защото най-голямото ми удоволствие е да ловя по две риби всеки ден…

897. Онзи, който върши добро, без да цели каквато и да е компенсация на Земята, но се надява това да бъде взето под внимание в следващия живот и че ще подобри положението му, заслужава ли порицание? Тази негова загриженост ще попречи ли на напредъка му?
„Доброто трябва да се прави милосърдно, тоест с безкористност.“

а) И все пак всички подхранват съвсем естественото желание да напредват, за да се спасят от болезненото състояние на този живот. Самите духове ни учат да правим добро с такава цел. Тогава би ли било грешно да мислим, че практикувайки доброто можем да очакваме нещо по-добро от това, което имаме на Земята?
„Не, разбира се; но този, който върши добро без предварителна умисъл, за единственото удоволствие да зарадва Бог и своя ближен, който страда, вече се намира в известно ниво на прогрес, което ще му позволи да постигне щастие много по-бързо от неговия събрат, който, повече логичен, прави доброто пресметливо, а не подтикван от естествения плам на сърцето си.” (894)

б) Тук не се ли установява една разлика между доброто, което можем да направим за ближния си, и грижата, която полагаме, за да коригираме своите недостатъци? Разбираме, че да правим добро с идеята да се вземе предвид в другия живот не носи голяма заслуга; но моралното ни подобрение, преодоляването на нашите страсти, корекцията на характера ни с цел да се доближим до добрите Духове и да прогресираме, също ли би било знак за малоценност?
„Не, не. Когато казваме – да правите добро, имаме предвид — да бъдете милосърдни. Онзи, който пресмята какво може да му донесе всяко негово добро дело, както за отвъдното, така и в земния живот, действа като егоист. Няма никакъв егоизъм обаче в това човек да иска да се подобри, за да се приближи до Бога, защото това е целта, към която всеки един трябва да се устреми.“

898. Тъй като телесният живот е само едно временно пребиваване в този свят и бъдещето трябва да съставлява наша основна грижа, ще бъде ли полезно, ако се стремим да придобиваме научно познание, което се отнася само към материалните неща и материалните нужди?
     „Без съмнение. На първо място, това ви прави способни да помагате на братята си; след това вашият Дух ще се издигне по-бързо, ако вече е напреднал в интелигентността. В интервалите между инкарнациите ще научите за час това, което на Земята би изисквало години на учене. Никое знание не е безполезно; всяко едно допринася за прогреса повече или по-малко, защото Духът, за да бъде съвършен, трябва да знае всичко, и тъй като прогресът трябва да се изпълни във всички сфери, всички придобити идеи помагат в развитието на Духа.”
899. Кой е по-виновен от двама богаташи, които използват богатството си изключително за лично удоволствие, ако единият е роден в разкош и никога не е узнал какво е нужда, а другият притежава своите блага благодарение на работата си?
     „По-виновен е този, който е познал страданията, защото знае какво е да страдаш. Той познава болката, но не се стреми да я облекчава, защото, както често се случва, вече не се сеща за нея.“
900. Онзи, който непрестанно трупа притежания, без да прави добро на когото и да било, ще има ли валидно извинение, казвайки, че действа така за да остави всичко на неговите наследници?
     „Това е един компромис на нечиста съвест.“
901. Нека си представим двама скъперници, единият лишава самия себе си от необходимото и умира от мизерия заради своето съкровище, докато вторият е скъперник само към другите, а за себе си е щедър; ако е нужна и най-малката саможертва за да окаже една услуга или да направи нещо полезно, той се отдръпва, но никога не е критичен твърде много какво харчи, за да задоволява вкусовете си или своите страсти. Помолете го за една услуга и винаги ще му е трудно да я свърши; и въпреки това, ако му хрумне една фантазия, той винаги ще готов да я задоволи. Кой е по-виновен и кой ще се окаже в по-лоша ситуация в света на Духовете?
     „Този, който се наслаждава, защото е повече егоист, отколкото сребролюбец. А другият вече е получил част от наказанието си.“
902. Осъдително ли е да желаем богатство, когато ни води желанието да правим добро с него?
     „Такова чувство е без съмнение похвално, когато е чисто. Но дали това желание винаги ще бъде достатъчно безкористно? Дали не крие някакъв личен мотив? Дали онзи, в когото се проявява такова желание, не мисли на първо място да стори добро на себе си?”
903. Носи ли вина онзи, който изучава недостатъците на другите?
     „Това е доста осъдително, ако го прави, за да ги критикува и огласява, защото означава липса на милосърдие. Ако го прави за да извлече от това предимство и да избягва тези недостатъци, такова изучаване може да има някаква полезност. Важно е обаче да не забравяме, че снизхождението към грешките на другите е една от добродетелите, съдържащи се в милосърдието. Преди да критикувате несъвършенствата на другите, вижте дали те не могат да кажат същото за вас. Затова се опитайте да придобиете качествата, противоположни на недостатъците, които критикувате у ближния си. Това е начина да го превъзхождате. Ако го упреквате, че е алчен, бъдете щедри; ако го смятате за горд, бъдете смирени и скромни; ако мислите, че е безчувствен, бъдете благи; ако смятате че действа с дребнавост и подлост, бъдете широкоскроени във всичките си действия. Накратко, направете така, че тези думи на Исус да не могат да се отнасят за вас: Вижда съчицата в окото на ближния си, а не вижда гредата в своето.”
904. Онзи, който сондира раните на обществото и ги излага публично има ли вина?
     „Зависи от чувството, което го е подтикнало. Ако писателят има за цел само да предизвика скандал, той не прави нищо повече от това да осигури на самия себе си едно лично удоволствие, представяйки картини, които представляват по-скоро лош, отколкото добър пример. Духът се забавлява с това, но може да бъде наказан за този вид удоволствие, което намира в разкриването на злото.”

а) Как в такъв случай да съдим за чистотата на намеренията и искреността на писателя?
„Това не винаги е полезно. Ако той пише добри неща, наслаждавайте им се. Ако пише зли, това е един въпрос на съвест, който засяга изключително само него. Освен това, ако писателят има интерес да докаже своята искреност, той ще подкрепя това, което казва, чрез примера, който дава.”

905. Някои автори имат публикувани красиви произведения с висока нравственост, които подпомагат прогреса на Човечеството, но от които обаче те самите не са се възползвали. Като Духове вече ще бъде ли взето предвид доброто, което са сторили посредством своите трудове?
     „Моралът без действия е същото като семето без работа. Какво ви ползва семето, ако не го накарате да даде плодове, които да ви хранят? По-тежка е вината на тези хора, защото разполагат с интелигентност за да разберат. Като не практикуват максимите, които предлагат на другите, те се отказват от жътвата на плодовете им.“
906. Подлежи ли на укор човек за това, че има осъзнаване за доброто, което прави, и че сам го провъзгласява?
     „След като той може да е наясно със злото, което върши, също трябва да осъзнава и доброто, с цел да знае дали действа добре или зле. Претегляйки всичките свои дела на везните на Божия Закон и преди всичко на закона за справедливостта, любовта и милосърдието, тогава той ще може да каже сам на себе си дали действията му са добри или лоши, да ги одобри или да ги порицае. Не може, обаче, да го упрекнем, че е признал триумфа над нечестивите си наклонности и че се чувства удовлетворен от това, стига да не е надменен и суетен, защото тогава ще изпадне в друга грешка.” (919)

И сега накрая един пример илюстриращ много добре какво означава добродетел и безкористна помощ. Нека докато слушаме историята се замислим колко често в живота ние се отъждествяваме по-скоро с единия герой, отколкото с другия.

Йордан Йовков – Серафим

и като текст http://books2.my.contact.bg/iovkov/serafim.html

Единият – Серафим символ на придобити вече добродетели, който практикува милосърдието с лекота, без да се замисли, другият – Еньо, все още в борба със себе си и привързаността към материалното и личния интерес. Колко често в живота буквално пред очите ни се разгръщат подобни ситуации (като на бедната млада селянка, която идва да иска помощ за болния си съпруг) и ставаме не само свидетели, но и участници и съучастници в съдбините на своите земни другари. Такива моменти ни бележат дълбоко, независимо дали сме съумели да постъпим благородно и правилно, или сме се свили в себе си, вкопчени в личния си интерес и страхове. Такава следа в душата, ако не още в този живот, дава своя отзвук след време, когато духа ни порасне достатъчно за да изпита срам пред Небесния Отец, предвид всички благословии и получени блага, и да пожелае да обнови начина си на мислене и действие, и да върши добро до предела на силите си.