МИЛОСЪРДИЕ И ЛЮБОВ КЪМ БЛИЖНИЯ
- Какво е истинското значение на думата милосърдие, както я разбираше Исус?
„Благосклонност към всички, снизхождение към несъвършенства на другите, прошка за обидите.”
Коментар на Кардек: Любовта и благотворителността са допълнение към закона на справедливостта, защото да обичаме ближния си означава да му сторим всичкото добро, което можем и което искаме да ни бъде направено на нас. Такова е значението на тези думи
на Исус: Обичайте се един друг като братя.Милосърдието, според Исус, не се ограничава до раздаването на милостиня, то обхваща всички взаимоотношения, в които се намираме със себеподобните си, независимо дали те са наши подчинени, равни на нас или наши началници. Тo ни предписва снизхождение, защото ние самите се нуждаем от снизхождение и ни забранява да унижаваме нещастните, противно на това, което обикновено се прави. Появява се един богат човек и на него му се оказва цялото внимание и уважение. Ако е беден, всички сякаш разбират, че не е нужно да се занимават с него. Въпреки това, колкото по-жалко е неговото положение, толкова повече трябва да внимаваме ние не добавяме към неговото нещастие чрез унижение. Наистина добрият човек се старае да издигне в собствените му очи този, който е в по-ниска позиция, намалявайки разстоянието, което ги разделя.
Точен пример получаваме от Глава 20 на Исус у Дома „Тайното милосърдие“
- Исус е казал също: Обичайте дори враговете си. Любовта към враговете няма ли да е в противоречие с естествените ни наклонности и враждата не идва ли от липса на симпатия между Духовете?
„Със сигурност никой не може да врече на враговете си една любов нежна и пламенна. Не това е, което има предвид Исус. Да обичаш враговете си означава да им простиш и да им отплатиш на злото с добро. Този, който действа така, се издига над враговете си, докато който търси да си отмъсти, стои под тях.” - Какво трябва да мислим за милостинята?
„Осъждайки себе си да проси милостиня, човек унижава себе си физически и морално: пада до нивото на животните. Едно общество, което се основава на Божия закон и справедливостта трябва да осигури живота на слабия, без това да бъде унижение за него. Трябва да осигури
съществуването на тези, които не могат да работят, без да оставя живота им на милостта на шанса и добрата воля на неколцина.”
а) Тогава порицавате ли милостинята?
„Не; това, което заслужава укор, не е милостинята, а начина, по който обикновено се дава. Човекът на Доброто, който разбира милосърдието според Исус, отива да срещне нещастника, без да очаква той да си протегне ръката.
„Истинската благотворителност е винаги мила и доброжелателна; тя е както в действието, така и в начина, по който се прави. Двойна стойност има една служба, предоставена деликатно. Ако
се прави с надменност може необходимостта да принуди онзи, който я получава, да я приеме, но сърцето му малко ще се трогне.
„Спомнете си също, че в очите на Бога показността заличава достойнството на благодеянието. Исус казва: „Нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната.” По този начин той ви научи да не отъждествявате благотворителността с гордостта.
„Трябва да се разграничава т.нар. милостиня, от благотворителността. Не винаги най-нуждаещият се е този, който проси. Страхът от едно унижение възпира истински бедния човек, които често страда, без да се оплаква. Този е, когото истински хуманния човек знае как да потърси, без показност.
„Обичайте се един друг, това е целият закон, божествения закон, чрез които Бог управлява световете. Любовта е закона на привличането за живите и организирани същества. Привличането е закона на любовта за неорганичната материя.
„Никога не забравяйте, че Духът, каквато и да е степента на неговия напредък, каквото и да е неговото положение като инкарниран или в Блуждаещо състояние, винаги е поставен до някой по-висш, който го ръководи и усъвършенства, и по-нисш, към който той трябва да изпълнява същите тези задължения.
Следователно, бъдете милосърдни, но не само чрез благотворителността, която правите, когато хладно давате дарението, което вземете от джоба си, на този, който се осмели да поиска, а така, че да посрещнете скритите нещастия.
Бъдете снизходителни към несъвършенствата на вашите събратя.
Вместо да осъждате на презрение невежеството и порока, поучавайте невежите и морализирайте порочните. Бъдете нежни и доброжелателни към всичко, което е по-ниско спрямо вас. Бъдете такива и с най-малките същества на творението и ще сте се подчинили на Божия Закон.“
Свети ВИСЕНТ ДЕ ПОЛ
- Няма ли хора, които са осъдени да просят по своя вина?
„Без съмнение; но ако едно добро морално възпитание ги беше научило да практикуват Божия Закон, те нямаше да изпаднат в крайностите, причинители на тяхното погубване. Преди всичко от това зависи подобряването на вашата планета.” (707)
МАЙЧИНА И СИНОВНА ОБИЧ
- Майчината обич една добродетел ли е, или едно инстинктивно чувство, общо за хората и животните?
„И едното и другото нещо. Природата даде на майката любовта към нейните деца в интерес на тяхното опазване. При животните, обаче, тази обич се ограничава до материалните нужди; спира тогава, когато грижите станат ненужни. У човека майчината любов продължава през целия живот и включва една отдаденост и себеотрицание, което са добродетели. Тя надживява дори смъртта и придружава детето отвъд гроба. Добре виждате, че има нещо различно в нея от това, което има в обичта на животното.” (205-385) - След като майчината обич е в Природата, как може да има майки, които мразят децата си и не рядко още от бебешка възраст?
„Понякога това е едно изпитание, което Духът на детето е избрал, или изкупление, ако се е случило да е бил лош родител, или зла майка или лош син в друго съществуване (392). Във всички случаи злата майка няма как да не е подтиквана от един зъл дух, който се опитва да създаде трудности за детето, за да може да се поддаде в изпитанието, което е пожелал. Но тези нарушения на законите на Природата няма да останат ненаказани и Духът на детето ще бъде компенсиран за препятствията, над които е триумфирал.“ - Когато родителите имат деца, които ги разстройват, на тях не им ли е простено, че не изпитват към тях нежността, която биха имали в противоположния случай?
„Не, защото това представлява един товар, който им е поверен, и тяхната мисия се състои в това да се стремят да насочват децата си към доброто (582-583). Нещо повече, тези
разочарования често са следствие от лошия нрав, който родителите са оставили децата да развият от люлката. Те жънат това, което са посели.”
Има много истории за майчината любов, събрани с течение на времето. Избрахме да завършим този урок с един текст, извлечен от книгата „A vida escreve“ на духа автор Хиларио Силва. – МАЙЧИНА ГОЛГОТА
0 Коментара