ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ. КРАЖБА
- Кое е първото от всички естествени права на човека?
„Правото на живот. Ето защо никой не трябва да прави нищо срещу живота на ближния си, нито да прави каквото си иска, ако то би могло да компрометира телесното му съществуване.“ - Правото на живот дава ли на човека правото да трупа блага, които да му позволят да си почива, когато вече не може да работи?
„Дава, но той трябва да го прави в семейството, като пчелата, чрез един честен труд, а не като егоист. Съществуват дори животни, които дават пример за предвидливост.“ - Човек има ли право да защитава благата, които е успял да събере чрез работата си?
„Не каза ли Бог: „Не кради?“ И Исус не каза ли: „Дай Цезаровото на Цезаря“?
Това, което човек събере чрез честен труд, съставлява неговата законна собственост, която той има право да защитава, защото собствеността, произтичаща от труда, е едно естествено право, толкова свещено, колкото правото да работиш и живееш. - Естествено ли е желанието да притежаваш,?
„Да, но когато човек иска да притежава само за себе си и за своето лично удовлетворение, в това има егоизъм.“
Не сме ли виждали много богати хора, особено политици и управници, безразборно да трупат имения, яхти, самолети и т.н.? За тях животът се е превърнал в едно състезание за определяне кой ще натрупа най-много окови, с които ще се затвори към материята в деня, когато смъртта го събуди за реалността на живота на духа.
„Жозе Раул Тейшейра, известният бразилски лектор спиритист, ни разказва, че един ден той отива на една конференция в един важен град в Бразилия. По обяд се насочват към един ресторант със своите домакини и докато чакат на светофара да светне зелено, за да пресекат един широк булевард, той вижда една дрипава жена в кофата за боклук, която търси храна.
Сцената му прави дълбоко впечатление, до такава степен, че той загубва желание да обядва.
Докато се опитва да дойде на себе си, той си мисли за това човешко същество, което няма нищо, а той там седи в един ресторант с приятелите си…
Тогава чрез духовно виждане при него се явява един Приятелски Дух, който го придружава в неговата доктринална задача. Той успокоява Раул, като му казва, че дори и да даде на тази дама храна, тя ще откаже.
И Духът с кратки щрихи разказва историята на тази жена, която в сегашния живот беше прераждане на един известен бразилски политик от миналото, все още високо почитана и днес, и която, наранила хиляди хора, се беше инкарнирала в едно окаяно състояние, поради механизма на комплекса за вина, който тя бе изградила, след смъртта на плътското тяло, в духовния свят (където не можем да скрием нищо, нито от себе си, нито от другите), връщайки се в едно окаяно състояние, за да се научи да цени това, което толкова презираше в предишния си живот: финансовите затруднения на ближния.
Интересното е, че името на този известен политик е изписано на това място, то дава името на алеята и тази жена, чрез един несъзнателен механизъм на фиксиране, прекарва по-голямата част от времето си там, където някога са ѝ отдавали голяма почит.
Това не беше едно божествено наказание, а един резултат от Закона за причината и следствието, където всеки един ще пожъне според действията, мислите и чувствата си.“
Шико Шавиер казва:
„Трябва да се молим за политиците, за администраторите на обществения живот. Изкушението на властта е твърде голямо. Не бих искал да бъда на мястото на никой от тях. Пропуска на тези, които могат, но не помагат на народа, е сравним с едно престъпление, което е извършено срещу цялата общност. Виждал съм много духове на такива, които са били общественици на Земята в тъжно положение в Духовния живот…“
а) Все пак желанието да притежаваш не е ли правдиво, тъй като онзи, който има от какво да живее, не тежи на никого?
„Има хора, които са ненаситни, които трупат блага без полза за никого или само за да задоволяват своите страсти. Мислите ли, че Бог гледа на това с добри очи? Този, който
напротив, събира притежания чрез работата си, с цел да помогне на своите събратя, той практикува закона на любовта и милосърдието и Бог благославя работата му.“
- Какъв е характера на законната собственост?
„Законна собственост е само това, което е придобито без вреда на другите.” (808)
Колко малко днес ще се съгласят с тази предпоставка!
Коментар на Кардек: Като ни забранява да правим на другите това, което не бихме искали те да сторят на нас, законът за любовта и справедливостта като последица от това ни забранява придобиването на стоки по всеки начин, който би бил противен на този закон.
- Ще бъде ли неограничено правото на собственост?
„Несъмнено всичко, което е законно придобито, представлява една собственост. Но както казахме, законодателството на хората, тъй като е несъвършено, утвърждава много конвенционални права, които законът на справедливостта порицава. По тази причина с напредването на прогреса и с по-доброто разбиране на справедливостта те реформират своите закони. Това, което в един век им се струва съвършено, през следващия век изглежда варварско.” (795)
Заинтересуван от изследване на усещанията, които изпитват духовете, много привързани към парите, Кардек в книгата „Рай и Ад“ интервюира един от тях пред Парижкото Спиритистко Общество. Ето и целия диалог – Франсоа Рике – пример за дух привързан към богатството си.
Завършваме този час с красивата история на неизвестен автор, наречена „Откраднатият часовник“. В нея един учител ни учи да коригираме, без да се смущаваме.
„Един млад мъж в парка се приближи до старец, седнал на една пейка.
– Помните ли ме? – попита той старецът.
– Не…
– Бях ваш ученик.
– О! И сега какъв сте? В каква област работите?
– Аз станах един учител като вас.
– И добър учител ли сте?
– Да, бих казал. Но аз станах учител, защото вие ме вдъхновихте да стана такъв.
– И кога точно аз ви вдъхнових?
– Младежът се усмихна и се приведе към стареца.
– Един ден моят съученик дойде в клас със един нов и скъп часовник. Той се похвали пред всички. Аз му завидях и поисках този часовник! В часовете по физическо възпитание излъгах, че искам да отида до тоалетната. Влязох в съблекалнята, откраднах часовника от джоба на съученика ми и го сложих в джоба на панталона си. Веднага след часа той съобщи, че часовникът му е откраднат.
Вие застанахте пред класа и казахте: „Часовникът на този ученик е откраднат. Който и да е сторил това, да го върне обратно.“ Аз не исках да го връщам и си замълчах.
Вие, професоре, затворихте вратата. Казахте на всички да се изправим и обявихте, че лично ще проверите джобовете ни. Но вие ни помолихте да си затворим очите и да не ги отваряме, докато не бъдат проверени всички джобове. Така и направихме. Вие започнахте и скоро намерихте часовника в джоба ми. Взехте го, но продължихте да проверявате другите ученици.
Когато приключихте, казахте: „Отворете очи. Намерих часовника.“ Вие не казахте нито на мен нито на някой друг, че аз съм крадецът. Вие не ме дръпнахте настрана, нито ми се скарахте нито ме заплашихте. Вие дори не споменахте инцидента.
В този ден, Учителю, вие спасихте моята чест. Това беше най-срамният и унизителен ден в живота ми. Но тъй като честта ми беше непокътната, аз не се превърнах в един крадец, в един мошеник или лош човек. Вашето мълчание беше моят житейски урок. Благодарение на вас разбрах какъв трябва да бъде един истински учител. Помните ли този инцидент, Учителю?
– Спомням си случката и откраднатия часовник … но не си спомням за вас. Докато ровех из джобовете, аз също бях затворил очи …“
0 Коментара