ГЛАВА X I
Закон за справедливостта, любовта и милосърдието
СПРАВЕДЛИВОСТ И ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВА
- Чувството за справедливост в природата ли е или е резултат от придобити идеи?
„По такъв начин е заложено в природата, че вие се бунтувате дори само от идеята за една несправедливост. Без съмнение моралният напредък развива това чувство, но не го дава.
Бог го е поставил в сърцето на човека. От там произлиза, че често в прости и необразовани хора, вие срещате по-точни представи за справедливост, отколкото у онези, които имат
голямо богатство от знания.” - Тъй като справедливостта е един закон на Природата, как се обяснява, че хората го разбират по толкова различни начини, едни да смятат за справедливо това, което за други изглежда несправедливо?
„Така е, защото това чувство е смесено със страсти, които го променят, както се случва с по-голяма част от другите естествени чувства, карайки хората да виждат нещата през една измамна призма.“ - Как може да се дефинира справедливостта?
„Справедливостта се състои в това всеки един да зачита правата на другите.“
а) Какво определя тези права?
„Две неща: човешкия закон и природния закон. С формулирането на закони, подходящи за техните обичаи и характер, хората са установили права, които са променливи с напредъка на просветлението. Вижте дали днес вашите закони, макар и несъвършени, утвърждават същите права като тези от Средновековието? Но тези остарели права, които сега ви се струват чудовищни, изглеждаха справедливи и естествени в онази епоха. Следователно невинаги правото, което хората установяват, е в съответствие със справедливостта. Нещо повече, това право урежда само някои социални отношения, но сигурно е, че в личния живот съществува огромно количество действия единствено под юрисдикцията на съда на съвестта.“
За да изясним този въпрос, извличаме откъс от книга „Блага Вест“ на духа Ирмао X и Шико Шавиер, следния диалог между Исус и Яков, веднага след урока, даден на Никодим за необходимостта от прераждане:
– В рамките на закона на Мойсей, как протича процесът на изкупление? – попита Учителят.
Яков се замисли за момент и отговори:
– Също така в закона е записано, че човек ще плати „око за око, зъб за зъб“.
– Тогава ти също, Яков, се държиш като Никодим, – отговори Исус със великодушна усмивка. – Както всички хора, между другото, ти си разсъждавал, но не си почувствал. Може би не си се замислял все още, че първата заповед на закона е една решимост на Любовта. Над „Не прелюбодействай“, „Не пожелавай…“ е „Обичай Бога над всички неща, с цялото си сърце и с цялото си разбиране.“ Как може някой да обича Отца, мразейки делото Му? Не съм изненадан обаче от липсата на духовно виждане, с което си изследвал текста на пророците. Всички същества направиха същото. Изследвайки откровенията от небето с егоизма, който им е присъщ, те организираха справедливостта като най-високия градеж на човешкия идеализъм. И все пак аз поставям Любовта по-горе от справедливостта на света и съм ви учил, че единствено Любовта покрива множество грехове. Ако се придържаме към Закона на Талиона, ние сме длъжни да признаем, че там, където има един убиец, по-късно ще има човек, който е необходимо да бъде убит; със Закона на Любовта обаче разбираме, че палачът и жертвата са двама братя, деца на един и същи Отец. Достатъчно е и двамата да усетят това, за да може божественото братство да прогони призраците на скандала и страданието.
876. Като оставим настрана правото, залегнало в човешкия закон, каква е основата на справедливостта според природния закон?
„Христос каза: Нека всеки желае за другите това, което би желал за себе си. В сърцето на човека Бог е отпечатал правилото на истинската справедливост, карайки всеки да иска правата му да бъдат зачитани. При несигурност как трябва да постъпи с ближния си при дадени обстоятелства, човек нека попита себе си как би искал да постъпят с него при същите обстоятелства. По-сигурен водач от собствената му съвест Бог не би могъл да му даде.“
Коментар на Кардек: Всъщност критерият за истинска справедливост е всеки да желае на другите това, което би искал за себе си, а не да иска за себе си това, което би пожелал на другите, което съвсем не е същото. Тъй като не е естествено да има такива, които
да пожелаят зло за себе си, при условие, че всеки взема персоналното си желание за модел, очевидно е, че никой никога няма да пожелае на ближния си друго освен добро. Във всички времена и под управлението на всички вярвания, човек винаги е полагал усилия да надделее неговото лично право. Възвишеността на християнската религия се крие в това, че тя е взела личните права за база за правата на ближния.
- От потребността на човека да живее в обществото пораждат ли се специални задължения?
„Разбира се и първото от всички задължения е да зачита правата на себеподобните. Този, който уважава тези права винаги ще действа със справедливост. Във вашия свят, тъй като повечето хора не практикуват закона на справедливостта, всеки един използва репресии. Това е причината за смущението и за объркването, в което живеят човешките общества. Социалния живот предоставя права и налага реципрочни задължения.“ - Тъй като човек може да се обърка по отношение на това докъде се разпростират неговите права, кое ще го накара да разпознае къде е границата на тези права?
„Това е границата на правата, които признава на ближния си по отношение на себе си, при идентични обстоятелства и реципрочно.”
а) Но ако всеки един си припише равни права с тези на ближните, кой ще остане подчинен на началници? Не е ли това анархия на всички власти?
„Естествените права са еднакви за всички хора, от най-скромното положение до най-извисеното. Бог не е направил някои хора от по-чиста кал в сравнение с използваната за създаването на другите и в неговите очи всички са еднакви. Тези права са вечни. Правата, които човекът е установил, загиват с техните институции. Освен това всеки усеща добре своята сила или слабост и винаги ще има известно уважение към онези, които го заслужават заради техните добродетели и мъдрост. Важно е да се подчертае това, за да могат онези, които смятат, че са по-добри, да знаят своите задължения, за да заслужат тези уважения. Подчинението няма да бъде компрометирано, когато властта се предостави на мъдростта.“
- Какъв би бил характерът на човека, който практикува справедливостта в цялата ѝ чистота?
„На истински праведен, по примера на Исус, защото той също ще прилага и любов към ближния и милосърдие, без които няма истинска справедливост.
Възползваме се от възможността на темата „справедливост“ за да си припомним чрез някои текстове, събрани от incrivel.club важността на вниманието при анализирането на хора и ситуации.
1) В нашата зала имаме един състудент, който гледа на всички от високо. Той не общува с никого и е като един вълк единак. Другите много го осъждат, но на него не му пука. Един ден, прибирайки се вкъщи от университета, го видях да седи на земята и да мърмори нещо. Той плачеше. Причината? Беше прегазена една бездомна котка. Спасихме котката, закарахме я в близката ветеринарна клиника, платихме всички разходи и моят състудент я осинови. В крайна сметка котката получи една къща, а аз един нов приятел. Две години по-късно ние все още сме приятели и аз не познавам по-хубав човек от него. Стигнах до заключението: не трябва да съдим хората по това как изглеждат или как се отнасят към другите. В противен случай можем да направим една огромна грешка.
2) Веднъж загубих чантата си с всичките си документи (паспорт, шофьорска книжка и т.н.). След като се прибрах вкъщи, помислих за времето, което ще ми отнеме, за да направя отново всички документи. Изведнъж някой почука на вратата ми. Беше един бездомник, който живее на улицата, който връщаше чантата ми. Той каза, че неговите приятели, също бездомници, са намерили моите вещи и тъй като в портфейла ми почти нямало пари, искали да изхвърлят чантата. Моят „ангел пазител“ дал на приятелите си няколкото банкноти, които бил събрал през деня в замяна на чантата и ми я върна. Аз му благодарих и дадох на човека всичките пари, които имах у дома. Алфредо – така се казва той – наистина е един човек с морални ценности.
Грешната преценка – ако все още се пази само в съзнанието на тези, които я формулират – не би донесла вреда на никого, освен за самите тях едно необходимо и неизбежно преформулиране на понятията. Но какво да кажем, когато лошата преценка се разпространява, подхранвана от отровна клевета?
Толкова сериозни са щетите, които злословието нанася на своите жертви – и преди всичко на самите клеветници – че Историята на народите е завещала непримирими присъди на онези, които са го извършвали.
И да не забравяме, че нямаше да съществуват клеветници, ако нямаше хора, които да им дават ухо, хора, които обикновено сами не се класифицират като „клюкари“, но които служат като гориво за тяхната експанзия.
Духовният автор Андре Луис в книгата „Зелена Светлина“ (Sinal Verde) ни казва:
„Нека имаме достатъчно смелост, за да заглушим всякакви негативни впечатления за другите“, а Еммануел ни учи да бъдем „финалната станция на злословието“.
Тук ще цитираме Малба Тахан в книгата му „Легенди на пустинята“, една мъдра, но тежка присъда на една клеветница:
Съдия Хусейн Ел-Габата, сигурен, че аудиенцията тази сутрин вече е приключила, затвори книгата на Закона, вдигна очилата, които тежаха над носа му, и стана с обичайното си спокойствие, приготвяйки се да напусне съда.
– Ваше Превъзходителство! – възкликна общественият обвинител, приближавайки се с уважение, – Старата клеветница, арестувана вчера, още не е съдена и очаква присъдата ви.
Едва тогава старият магистрат забеляза една забравена старица, застанала в дъното на стаята, която все още очакваше присъда. Той седна раздразнен и с едно махване на ръка нареди на последната обвиняема да се приближи до масата.
– Невинна съм, о почтен съдия! – възкликна ридаейки жената. – Не съм извършила никакво престъпление. Аз съм жертва на завистта на моите врагове!
– Ваше Превъзходителство – намеси се спокойно прокурорът – тази жена, както имах възможност да се уверя, е една ужасна клеветница. Рядко има ден, в който злобното ѝ въображение да не измисли ново безумие, с което да нарани и осакати честта и славата на един достоен човек. Точно вчера тя приписа една клевета срещу нашия добър приятел шейх Насил Ел-Хайнех, който в резултат на този факт се намира в сериозно влошено състояние на здравето. В полза на спокойствието тя трябва да претърпи сурово наказание, което да ѝ послужи като урок и да може да я накара завинаги да остави на мира добрите хора, карайки я да разбере престъплението, което извършва, че не е нещо нормално.
Разсъдливият Хусейн Ел-Габата, чувайки думите на обвинителя, размисли за няколко мига с очи, насочени към Книгата на Аллах. Какво трябва да направя, за да извадя зародиша на омразния грях от сърцето на тази жена? Как да ѝ покажа тежестта на злото, което идва от клеветата?
Накрая магистратът взе лист хартия и бавно написа почтеното име на шейх Насил Ел-Хейнех. След това той подаде хартията на обвиняемата и каза:
– Тук е изписано името на последния човек, жертва на твоя отровен език. Накъсай тази хартия на парчета, толкова малки, че всяко едно да може да бъде скрито под едно царевично зърно.
Изненадана от тази странна заповед, жената обаче се подчини без колебание. Съдията и съдебните служители я наблюдаваха известно време как се занимава със задачата да накъсва хартията на изключително малки парченца.
– Сега ще отидеш – нареди съдията – до последната къща в града и по пътя ще пуснеш произволно да паднат тези листчета. Като сториш това ще се върнеш пред мен отново, за да мога да издам присъдата.
Няколко часа по-късно жената се яви пред стария магистрат, заявявайки, че е изпълнила дадената ѝ заповед.
Тогава съдията каза със строг тон:
– Върни се по същия път, вземи едно по едно всички листчета и се опитай с тях да оформиш разкъсаното име! Ако не успееш, ще получиш сто удара с камшик!
– Милост, господарю! — възкликна жената, обзета от живо отчаяние. – Заради Аллах! Би било невъзможно да намеря парчетата, които изхвърлих по улиците, площадите и пътищата, тъй като не внимавах да наблюдавам къде са паднали, когато ги пусках. И вятърът вече ги е отнесъл с пясъка; а други може да бъдат изгорени или изгубени завинаги!
– Недостойна жено! – възкликна развълнувано съдията – Сега молиш за милост, а не правиш нищо друго, освен да разкъсваш чрез клевета чуждата чест и да хвърляш парчетата ѝ заради вкуса към злословието! Шейх Насил имаше едно честно име, а ти с фалшиви обвинения успя да го унищожиш. Точно както е невъзможно да се възстанови, с хвърлените на случаен принцип парченца хартия, разбитото име, също не съществува човешка сила, която да успее да отмени осакатяващата работа на клеветата!
И като се обърна към пазачите и помощниците, той добави:
– Присъдата ми е дадена! Клеветницата не е достойна за прошка. Така определи Книгата на Аллах.
Накрая ви представяме красивия епизод от един справедлив процес от страна на най-справедливия сред човеците, стъпвали някога на тази планета.
Дух автор Амелия Родригез, чрез медиума Дивалдо Франко, книга „По Пътищата на Исус“ („Pelos caminhos de Jesus“) ни представя Прелюбодейката и Исус
Завършвайки нашия урок с историята за Прелюбодейката искаме да зададем един въпрос към всички:
Каква би била следващата инкарнация на такъв велик дух, който след своето падение беше достатъчно силен, за да започне отново живота си под благословията на Исус?
Тя стана силна и преодоля влеченията на тялото. А след това какво?
Еммануел ни разказва, че ученици и близки хора на Исус се превъплъщават отново няколко десетилетия след него, за да помогнат за въвеждането на християнството в Европа и всички те умират като мъченици.
Съществува теория, че Прелюбодейката се преражда като Сесилия няколко десетилетия по-късно, девицата мъченица, която се отказа от любимия си, за да служи на Исус. Тя не си позволи да падне отново, а напротив започна да подкрепя и помага на хората, които страдат от любов.
Римската мъченица Сесилия е живяла по време на управлението на Марк Аврелий (121 – 180).
Тя влиза в Християнството в ранна възраст, дъщеря на едно благородно римско семейство и допринася енергично за разпространението на учението на Христос.
Тя остава целомъдрена и затова е известна като „Девата мъченица“.
Неуморна в практикуването на Доброто, нейният Дух е записан в протежение на цялата История, помагайки на онези, които се поддават под тежестта на жестоки изпитания.
От книгата („С този знак ще победиш“) „In Hoc Signo Vinces“, психографирана от медиума Вера Крижановская и Духа на Джон Уилмът Рочестър, тук ще докладваме за случая на младата християнка Сотерис, която е живяла по времето на Диоклециан (245 – 312), която е изоставена от годеника си Октавий, и е утешена от духа на света Сесилия по време на една среща на християни в римските катакомби. Тя пристига на срещата придружена от приятелите си Марсел и Лусина и сестра си Беатрис, която е ясно виждащ медиум.
Света Сесилия римската дева мъченица – за надчовешката любов, лек за всяко любовно разочарование
0 Коментара