ПОЗНАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО
- Може ли бъдещето да се разкрие на човека?
„По принцип бъдещето е скрито от вас и само в редки случаи и по изключение Бог позволява да бъде разкрито.” - С каква цел бъдещето се пази скрито от човека?
„Ако човек знаеше бъдещето, той би пренебрегнал настоящето и не би действал със свободата, с която го прави, защото ще го завладее идеята, че ако едно нещо трябва да се случи, то би било безполезно да се занимава с него, в противен случай би търсил да предотврати това да се случи. Бог не иска да става така, за да може всеки да се състезава за постигането на нещата, дори за тези, на които би искал да се противопостави. Ето как вие често подготвяте събитията, които ще се случат в хода на вашето съществуване.“ - Но ако бъдещето трябва да остане скрито, защо Бог позволява понякога то да се разкрие?
„Позволява го, когато предварително знание за бъдещето улеснява изпълнението на едно нещо, вместо да го възпрепятства, принуждавайки човека да действа различно от начина, по който би постъпил, ако разкритието не му беше дадено. Не рядко това също е един тест. Перспективата за дадено събитие може да провокира добри или не толкова добри мисли. Ако един човек узнае например, че ще получи едно наследство, на което не разчита, може да се окаже, че разкриването на този факт събужда у него чувството на алчност поради перспективата му за по-големи земни наслади. А копнежът му да притежава наследството по-бързо, може да стигне и до желаене на смъртта на онзи, от когото ще го наследи. Или пък
тази перспектива ще го вдъхнови с добри чувства и великодушни мисли. Ако предсказанието не се сбъдне, в това се съдържа друго изпитание, което се състои в начина, по който ще понесе
разочарованието. Но поради това няма да бъде лишен от заслуга или дискредитиране за добрите или лошите мисли, които вярата в случването на предсказаното събитие е родила в във вътрешността му.”
Бог го е грижи за всички нас и ако е в наша полза да се разкрие бъдещето, дори и за привидно незначителните неща, в повечето случаи това ще се случи по време на сън, тъй като всяко явление от този род е винаги духовно.
Основно има два вида откровения за бъдещето: тези, които са част от нашия план на прераждането, и тези, които са поради обстоятелствата.
Тези, които се съдържат в нашето планиране за реинкарнацията, са откровенията на бъдещето, които отвеждат хората да следват един определен път, като например: да напишат книга, да имат тази или онази професия, да живеят в тази или онази страна, да срещнат даден човек, с когото да се свържат емоционално според ангажиментите, поети в духовния свят и т.н.
Обстоятелствените откровения като цяло ни помагат да предотвратим ситуации, които биха донесли усложнения в живота ни или които са просто резултат от нашата небрежност. Например: възпрепятстването на някого да бъде на едно определено място, където ще се случи нещо катастрофално, получаването на вдъхновение за един изпит в университета, обаждане на един приятел в нужда и т.н.
Нека разгледаме някои примери:
1) Сънувах през 90-те, през зимата, че вървя по една улица с дъщеря си. Носех бяла рокля със сребърни аксесоари и широк колан, а дъщеря ми – красива китайска рокля с прекрасна бродерия. Слънцето грееше, беше горещо и дъщеря ми поиска сладолед. Отидохме до павилиона, избрахме сладолед и продължихме обиколката. Изведнъж слънцето се скри зад черни облаци, вятърът започна да духа силно, изглеждаше, че предстои буря, и беше трудно да се диша. Започна да вали и затова хукнахме да търсим подслон. Докато тичахме, се намокрихме, стигнахме до едно голямо дърво и се скрихме под него. В този момент забелязах, че върху роклята на дъщеря ми вместо дъждовни капки има кафяви петна. Погледнах красивата си рокля и видях, че гърдите ми са изцапани с червеникав цвят, като кръв. Сънят отмина и накрая го забравих.
След шест месеца обаче съпругът ми отиде в командировка в Полша и донесе подаръци за дъщеря ни – играчки и красива китайска рокля с бродерия. За мен донесе бяла рокля със сребърни детайли и широк колан. Решихме, че ще отидем в зоопарка на следващия уикенд с новите дрехи. Докато вървяхме по улицата, дъщеря ми се оплака от жегата и ме помоли да си купим сладолед. В този момент старата картина ми изплува като на филм!
Спомних си съня до най-малките подробности! Разбрах, че с нея вървим по една и съща улица, облечени сме в същите дрехи, всичко едно и също! Взех дъщеря си на ръце и хукнах до най-близката алея, излизайки от тази среда. Зад гърба си чух крясъци и звук от изстрели. По-късно, когато се прибрахме, видяхме новината, в която се казваше, че на същото това място е имало стрелба между две престъпни банди с много ранени.
2) От „Книгата на медиумите“ Глава 7, Бикорпореалност и Трансфигурация, точка 117, Кардек ни казва следното:
- Тук имаме друг факт, още по-характерен и ни е любопитно да видим как ще бъде обяснен единствено чрез въображението. Става дума за един джентълмен от провинцията, който не искал никога да се ожени, независимо от настояванията на семейството му, което говорело в полза на едно момиче, живеещо в съседния град, което той никога не бил виждал.
Един ден той бил изумен, като открил в стаята си присъствието на една девица, облечена в бяло и с цветен венец на главата. Тя му казала, че е неговата годеница и му подала ръката си, която той взел в своята и видял пръстен на един от пръстите ѝ. След няколко секунди всичко изчезнало. Изненадан от това привидение, след като се уверил, че е съвсем буден, той разпитал дали е имало някой там през деня. Отговорили му, че никой не е идвал в къщата.
След една година, отстъпвайки пред подновените молби на роднините си, той решил да отиде и да види момичето, което му препоръчвали. Пристигането му в нейния град съвпаднало с деня на празника на Корпус Кристи. Всички се връщали от процесията и един от първите хора, които видял пред очите си, влизайки в къщата, в която отивал, било едно момиче, което без затруднение разпознал като същото, което видял по-рано. Тя била облечена като привидението, защото то също се било случило в деня на Корпус Кристи. Той загубил дар слово, а девойката извикала и припаднала. Идвайки на себе си, тя казала, че вече е виждала джентълмена на същия ден през миналата година. Двамата се оженили.
Това се случило през 1835 година, време, в което все още не се мислело за духовете, като добавим, че двата персонажа на този епизод били крайни позитивисти и притежавали възможно най-малко екзалтираното въображение, което съществува в света. Някой би казал, че съзнанието и на двамата е било заето с мисълта за евентуален брачен съюз и че тази ангажираност ги е довела до една халюцинация, но е важно да не забравяме, че бъдещият съпруг бил толкова незаинтересован, че чакал цяла година преди да посети избраницата си. Дори да приемем тази хипотеза, остава да бъде обяснено двойното привидение, съвпадението на облеклото с деня на Корпус Кристи и взаимното физическо разпознаване между хора, които никога не са се виждали – обстоятелства, които не могат да бъдат плод на въображението.
3) Около три месеца преди да ме приемат в болница сънувах, че лежа на една операционна маса и виждах жена хирург да се навежда над мен, което не е толкова често срещано. Ще бъде малко ако кажа, че бях изненадана, когато се озовах на същата тази операционна маса, със същата жена, която бях видяла в съня, наведена и ме гледаше. Казах това на лекарката, но тя не ме взе на сериозно. Оттогава започнах да вярвам повече в сънищата.
- Тъй като Бог знае всичко, той не е в неведение дали един човек ще се поддаде или не на определено изпитание. Следователно, каква е нуждата от това изпитание, след като то няма да добави нищо към това, което Бог вече знае за този човек?
„Това е равносилно на въпроса защо Бог не е създал човека съвършен и цялостен. (119); защо човек преминава през детство, преди достигане състояние на възрастен (379). Изпитанието няма за цел да даде на Бога разяснения за човека, защото Бог знае много добре неговите достойнства, а да даде на човека цялата отговорност за действията му, веднъж след като
има свободата да направи или да не направи нещо. Тъй като човек е надарен със способността да избира между добро и зло, ефекта от изпитанието е, че го вкарва в борба с изкушенията на злото и му предоставя всички заслуги, ако им се противопостави. Дори да знае предварително дали той ще се справи добре или не, Бог не може в своята справедливост, нито да го накаже, нито да го награди за едно действие, което все още не е извършено.” (258)
Коментар на Кардек: Така се случва сред хората. Колкото и способен да е един ученик, колкото и сигурен да е, че ще постигне добър успех, никой не му дава каквато и да е степен без тест, тоест без изпитание. По същия начин съдията осъжда един обвиняем, само ако се базира на едно извършено деяние, но не и на едно прогноза, че той може или би трябвало да извърши това действие.
Колкото повече се разсъждава върху последствията, които би имало за човек знанието за бъдещето, толкова по-добре се вижда колко мъдро е било Провидението да го скрие от него. Сигурността в едно щастливо събитие би го хвърлила в бездействие. Убедеността за едно злощастно събитие би го изпълнила с безнадеждност. И в двата случая силите ви ще бъдат
парализирани. Ето защо бъдещето се показва на човек единствено като една цел, която трябва да постигне със свои усилия, но без да узнава за превратностите, които трябва да премине, за да стигне до нея. Знанието за всички инциденти на пътуването биха му попречили на инициативата и използването на свободната му воля. Той би се оставил да се плъзга надолу по фаталния склон на събитията, без да упражнява своите способности. Когато щастливата развръзка на едно нещо е сигурна, никой повече не се интересува от него.
ТЕОРЕТИЧНО РЕЗЮМЕ НА МОТИВА ЗА ЧОВЕШКИТЕ ДЕЙСТВИЯ
- Въпросът за свободната воля може да се обобщи по следния начин:
Човекът не е неизбежно воден към злото; действията, които практикува не са били предварително определени; престъпленията, които извършва, не са резултат от една присъда на съдбата. За изпитание и изкупление той може да избере едно съществуване, в което да се окаже въвлечен в престъпление, било поради средата, в която се намира, или поради обстоятелства, които възникват, но той винаги ще бъде свободен да действа или да не действа. Така свободната воля съществува за него, когато е в състояние на Дух, правейки избора
на съществуването и изпитанията и, като инкарниран, в способността да се поддаде или да се съпротивлява на теченията*, на които всички доброволно се подлагаме.
Бележка – Става дума за теченията и тенденциите на средата и атмосферата, в която живеем, например модата да се пие алкохол, да се вземат наркотици в училищна възраст, да се бяга от час и т.н. Това е като река, която има силно течение и ние трябва да я прекосим без да се поддаваме да ни завлече силата на течението, за да придобием заслуги за духа си.
От образованието зависи да се бори с тези лоши тенденции. То ще го стори ефикасно, когато се базира на задълбочено изследване на моралната природа на човека. Познавайки законите, които управляват тази морална природа, то ще може да я промени, както интелекта се трансформира чрез обучение и физическото състояние от хигиената.
Отделен от материята и в състояние на блуждаене Духът пристъпва към избора на бъдещите си телесни съществувания, според степента на съвършенство, което е достигнал, и именно в това, както казахме, е неговата свободна воля. Инкарнацията не отменя тази свобода. Ако той се поддаде на влиянието на материята, той пада в изпитанията, които сам е избрал за себе си. За да има кой да му помогне да ги преодолее, на него му е разрешено да призове помощта на Бог и на добрите Духове. (337)
Без свободна воля човекът не би имал нито вина за извършеното зло, нито заслуга за стореното добро. И това е признато в света до такава степен, че порицанието или възхвалата се дават според намерението, тоест волята. Когато казваме воля, имаме предвид свобода на избора. Следователно, човек не може да търси оправдание за своите престъпления във физическото си тяло, без да абдикира от своя разум и състоянието си на човешко същество, приравнявайки се на звяра. Ако е така по отношение на злото, тогава не би могло да бъде другояче по отношение на доброто. Но когато човек прави добро, той проявява голяма грижа да отчете факта в своя полза, като заслуга, а не помисля да отдаде това на органите си, което доказва, че по инстинкт той не се отказва от най-красивата привилегия на своя вид: свободата на мислене, въпреки мнението на някои теоретици.
Фаталността, както обикновено се разбира, предполага предрешеност и неизбежност на всички житейски успехи, каквато и да е важността им. Ако реда на нещата беше такъв човек би бил като една машина без воля. За какво би му служил интелекта, ако трябваше силата на съдбата неизменно да доминира над всичките му действия? Подобна доктрина, ако е вярна, би съдържала унищожението на всякаква морална свобода; за човека вече не би имало отговорност, и следователно нито добро, нито зло, нито престъпления или добродетели. Не би било възможно Бог, суверенно справедлив, да наказва своите създания за грешки, чието извършване не е зависело от тях, нито да ги възнаграждава за добродетели, за които не са имали никаква заслуга.
Освен това такъв закон би бил отрицание на прогреса, тъй като човек, осланяйки се за всичко на късмета, не би опитал нищо за да подобри положението си, с оглед на това, че не би могъл нито да го усъвършенства, нито да го влоши.
И все пак фаталността не е празна дума. Тя съществува в позицията, която човекът заема на Земята и във функциите, които изпълнява там, в следствие на вида живот, който неговият Дух е избрал като изпитание, изкупление или мисия. Той търпи неизбежно всички превратности на това съществуване и всички добри или лоши тенденции, които са му присъщи. До там, обаче, фаталността свършва, тъй като зависи от неговата воля дали ще се поддаде или не на тези тенденции. Подробностите на събитията остават подчинени на обстоятелствата, които той сам създава чрез своите действия и на които обстоятелства Духовете могат да влияят чрез мислите, които имат. (459)
Следователно има фаталност в събитията, които се презентират, тъй като те са следствие от избора, който Духът е направил за своето съществуване като човек. Но краят на подобни събития не е фатално предопределен, тъй като е възможно човек да промени курса им чрез своето благоразумие; В действията на моралния живот никога няма фатална предопределеност.
Що се отнася до смъртта, човекът е абсолютно подчинен на неумолимия закон на неизбежността, защото не може да избяга от присъдата, която бележи края на съществуването, нито от вида смърт, която ще прекъсне нишката на неговия ход.
Съгласно общоприетото мнение, човек притежава в себе си всички свои инстинкти, които би трябвало да произлизат или от неговото физическо тяло, за което той не носи отговорност, или от собствената му природа, в който случай може да опита да извини себе си, като каже, че не е негова вината, че е създаден такъв, какъвто е. Безспорно Спиритистката Доктрина е много по-морална. Тя признава у човека свободната воля в цялата ѝ пълнота и му казва, че ако той върши зло, поддавайки се на чуждо и зло внушение, това по никакъв начин не намалява отговорността му, защото признава силата му да се съпротивлява и да устои, което очевидно ще му е много по-лесно, отколкото ако трябва да се бори със собствената си природа. Така, според Доктрината на Спиритизма, няма течение, на което да не можете да устоите: човек винаги може да си запуши ушите за скрития глас, който говори вътре в него, подбуждайки го към злото, както в материалния свят може да заглуши гласа на този, който му говори очевидно. Може да го стори чрез действието на своята воля, като поиска от Бог необходимата сила и за тази цел изиска помощ от добрите Духове. Точно това ни учи Исус чрез възвишената молитва Отче Наш, когато ни казва да изречем: „Не ни оставяй да паднем в изкушение, но избави ни от злото.”
Тази теория, която показва определящата причина на нашите действия, подчертава с доказателства всички уроци, които Духовете са дали. Не само е възвишена от морална гледна точка, но също така, ще добавим, тя издига човека в собствените му очи, показвайки го способен да се отърси от игото на един дух-обсесор, както е свободен да затвори къщата си за нарушители. Той престава да бъде проста машина, действаща под въздействието на един импулс независимо от своята воля, за да стане едно разумно същество, което чува, преценява и свободно избира единия от два съвета.
Нека добавим, че въпреки това човекът не е лишен от собствена инициатива. Той не спира да действа по собствен импулс, тъй като в крайна сметка той е просто един инкарниран Дух, който
запазва под телесната обвивка качествата и недостатъци, които е имал като Дух.
Следователно грешките, които извършваме, имат за първоизточник несъвършенствата на нашия собствен Дух, който все още не е завоювал моралното превъзходство, което един ден ще постигне, но въпреки това не спира да разполага със свободна воля.
Телесният живот му е даден, за да изкорени от себе си своите несъвършенства, чрез изпитанията, през които преминава. Несъвършенствата, които именно го правят по-слаб и по-достъпен за внушенията на други несъвършени Духове, които се възползват от тях, за да се опитат да го накарат да падне в борбата, с която се е заел. Ако излезе победител от тази битка, той се издига; ако се провали, той си остава това, което е бил, нито по-лош, нито по-добър. Това ще бъде едно изпитание, което ще трябва да започне отначало и в което може да прекара дълго време в състоянието, в което се намира. Колкото повече се пречиства, толкова повече той редуцира слабите си страни и толкова по-малко достъп предлага на онези, които се стремят да го привлекат към злото. Поради неговото извисяване моралната му сила расте, правейки така, че злите Духове да се отдалечат от него.
Всички духове, повече или по-малко добри, когато се инкарнират съставляват човешкия вид и тъй като нашия свят е един от по-малко напредналите, в него се наброява по-голямо число лоши Духове, отколкото добри. Тази е причината, поради която тук виждаме толкова много перверзии. Така че нека направим всички усилия след този престой да не се връщаме на тази планета и да заслужим да си починем в по-добър свят, в един от онези привилегировани светове, където ще си спомняме преминаването си от тук само като едно
временно изгнание
0 Коментара