СВОБОДА НА МИСЛЕНЕТО
- Има ли в човека нещо, което избягва всички ограничения и чрез което той се радва на абсолютна свобода?
„В мисълта човек се радва на неограничена свобода, защото няма как да ѝ сложите прегради. Можете да възпрепятствате изразяването ѝ, но не и да я унищожите.” - Човекът отговорен ли е за своето мислене?
„Отговорен е пред Бог. Само за Бог е възможно да познава мисълта, той я осъжда или оневинява според своята справедливост.”
Често за да отговорим на изискванията, наложени от обществото, се чувстваме задушени в своите копнежи.
Дали сме това, което искаме да бъдем или сме това, което другите искат да бъдем?
В баснята на Лафонтен „Старецът, момчето и магарето” откриваме един интересен материал за размисъл върху свободата на мислене и действие в противоречие с изискванията на обществото.
Старецът, момчето и магарето
Всичко започна в един малък град, в който едно момче живееше с дядо си. Една сутрин те решиха да заведат единственото животно, което притежават, на един пазар в другия край на града. Продажбата на магарето щеше да помогне за закупуване на семена за следващия сезон.
Двамата се нахраниха, пиха вода, облякоха се в чисти дрехи и изчеткаха магарето. След като всички домакински задължения бяха свършени, те застанаха от двете страни на животното и тръгнаха на път.
По сред града една група младежи, смеейки се, извикаха в посока на двамата:
„Какви глупаци! Имат едно магаре и не го ползват! Поне старецът може да го язди!”
Като чу младежите, старецът реши да язди животното.
Сега внукът дърпаше магарето за юздите.
Няколко мига по-късно група възмутени жени извикаха на двамата:
„Какво безсрамие! Този мъж е яхнал гърба на магарето, а бедното дете да ходи пеш!”
Като чу жените, дядото реши да си смени мястото със своя внук. Сега той беше този, който дърпаше юздите на животното.
Минути по-късно една група работници извикаха по посока на двамата:
„Какъв абсурд! По-младите вече не уважават по-възрастните! Това момче е оставило един старец да ходи пеш!”
Като чуха мъжете, двамата решиха да споделят мястото на гърба на магарето.
Когато почти пристигаха на пазара, няколко търговци коментираха:
„Вие нямате сърце! Жалко за горко животно! Теглото на двама ви в крайна сметка ще прекърши гърба на магарето!“
Като чуха търговците, двамата скочиха от гърба на магарето, спогледаха се и решиха да носят животното на собствените си рамене.
Щом влязоха на пазара, всички, които бяха там, започнаха да се смеят на тази необичайна гледка.
Някои извикаха:
„Какви идиоти! Имат магаре и вместо да го яздят, го носят на гърба си!“
Тогава дядото и внукът осъзнаха, че е лудост да се опитват да угодят на всички и от тогава нататък правеха това, което смятаха за правилно.
СВОБОДА НА СЪВЕСТТА
- Свободата на съвестта едно следствие ли е от свободата на мисленето?
„Съвестта е една интимна мисъл, която принадлежи на човека, както всички други мисли.” - Има ли право човек да пречи на свободата на съвестта?
„Това право му липсва, както и по отношение на свободата на мисленето, тъй като само на Бог се полага да съди съвестта. Така, както чрез своите закони хората регулират отношенията от човек към човек, Бог, чрез законите на природата, регулира отношенията между него и човека.” - Какви последици произтичат от възпрепятстването на свободата на съвестта?
„Принудата към хората да действат в противоречие на своя начин на мислене значи да ги превърнете в лицемери. Свободата на съвестта е един от признаците на истинската цивилизация и на прогреса.” - Всяка вяра ли заслужава да бъде уважавана, дори когато е известно, че е лъжлива?
„Всяко вярване е достойно за уважение, когато е искрено и благоприятства практикуването на доброто. Осъдителни са вярванията, които водят към зло.“ - Заслужава ли порицание човек, който скандализира със своята вяра друг, който не мисли като него?
„Това е липса на милосърдие и опит за посягане срещу свободата на мисълта.“ - Посегателство срещу свободата на съвестта ли е да се поставят спънки на вярвания, които със своя характер могат да доведат до трусове в обществото?
„Действията могат да бъдат репресирани, но вътрешната вяра е недостъпна.“
Коментар на Кардек: Потискането на външните действия на едно вярване, когато причинява каквато и да е вреда на трети страни, не е атака срещу свободата на съвестта, тъй като това потискане по никакъв начин не отнема от свободата на вярата, която тя запазва в своята цялост.
- За да се уважи свободата на съвестта, трябва ли да се оставят да се разпространяват пагубни доктрини, или ще бъде възможно, без да се нарушава тази свобода, да се опитаме да доведем в истинния път онези, които са се отклонили, подчинявайки се на лъжливи принципи?
„Със сигурност можете и дори трябва; но учете по примера на Исус, който ви служи чрез мекота и убеждение, а не със сила, която би била по-лоша от вярата на онзи, когото искате да убедите. Ако има нещо, което може да се наложи, това е доброто и братството. Но ние не вярваме, че насилието е най-добрият начин да ги накараме да признаят. Убедеността не се налага.” - Измежду всички учения, които подхранват претенцията, че са единствено проявление на истината, по какви признаци може да се разпознае това, което има право да се представя като такова?
„Ще бъде това, което създава повече добри хора и по-малко лицемери, тоест практикува закона за любовта в най-голямата му чистота и в най-широкото му приложение. Това е знакът, по който ще разпознаете, че една доктрина е добра, тъй като всяко учение, което има ефект да сее разединение и да установява една линия на разделение между Божиите деца може да бъде само лъжливо и вредно.“
СВОБОДНА ВОЛЯ
- Има ли човек свободна воля в своите действия?
„Тъй като има свободата да мисли, има и свободата да действа. Без свободна воля човекът би бил една машина.” - Човек от своето раждане ли може да се радва на свободна воля?
„Съществува свободата да действа, стига да има воля да го стори. В ранните етапи на живота свободата е почти нулева. Тя се развива и променя обекта си с развитието на способностите. У детето мислите са свързани с потребностите присъщи на възрастта, за това то прилага своята свободна воля към онова, което му е необходимо.“ - Инстинктивните предразположености, които човек вече носи у себе си при раждането, не представляват ли пречки за упражняването на свободната воля?
„Инстинктивните предразположености са наклонностите на Духа преди да се инкарнира. В зависимост от това дали той е повече или по-малко напреднал, те могат да го подбудят към практикуване на осъдителни действия, в които ще бъде подкрепен от духовете, които симпатизират на подобни нагласи. Не съществува обаче неустоим подтик, когато искате да се съпротивлявате. Запомнете, че имате ли желание, значи можете.“ (361) - Организмът на човека не оказва ли някакво влияние върху действията му в живота? И ако такова влияние съществува, то не накърнява ли свободната воля?
„Безспорно е, че материята оказва влияние върху Духа и може да възпрепятства неговите проявления. Следователно, в светове, където телата са по-малко материални, отколкото на Земята, способностите се развиват по-свободно. Макар че, не е инструментът, който да дава способностите. Освен това, необходимо е да се разграничат моралните от интелектуалните способности. Ако един човек има инстинкт за убийство, несъмнено неговият собствен Дух е, който притежава този инстинкт и който му го дава, а не неговите органи. Този, който унищожава у себе си мисълта за да се занимава само с материята, се уподобява на звяр и е дори по-лош от него, тъй като не го прави като грижа да се предпази от злото. В това извършва провинение, защото действа така по своя воля.”
(Виж 367 и следващата тема — „Влияние на организма.“) - Нарушенията на способностите не отнема ли свободната воля от човека?
„Онзи, чийто интелект е нарушен по някаква причина, вече не е господар на своята мисъл и от този момент вече няма свобода. Такова нарушение често представлява едно наказание за Духа, който е възможно да е бил безполезен и горд или е злоупотребявал със способностите си в едно друго съществуване. Този Дух в такъв случай може да се прероди в тялото на един малоумен, както деспота в тялото на роб и злия богаташ в тялото на един просяк. Духът обаче страда от това ограничение, с което съвестта му е напълно наясно. Тук имаме действието на материята.“ (371 и следващите) - Ще послужи ли за извинение за осъдителните действия, ако пиянството е причина за нарушението на интелектуалните способности?
„Не, защото пияницата се е лишил доброволно от своя разум, за да задоволи скотските си страсти. Вместо едно нарушение, извършва две.”
Преди няколко години в бразилския град Сао Пауло една млада жена напуска нощен клуб пияна, шофира с висока скорост, над позволеното ограничение на пътя, и използва смартфона си по време на шофиране, губи управление над колата и прегазва едно семейство, което чака автобусната спирка, отнемайки живота им.
Кой иска да носи такава вина?
Защо тогава да не използвате свободната си воля, за да избегнете бъдещи страдания?
ЗА АЛКОХОЛИЗМА – духовния автор Ирмао Х и Ричард Симонети
Свидетелство на един дух на алкохолик, чрез медиума Шико Шавиер
- Коя е преобладаващата способност при хората в дивашко състояние: инстинктът или свободната воля?
„Инстинктът, който не им пречи да действат с пълна свобода по отношение на определени неща. Но като дете прилагат тази свобода за своите нужди и тя се разширява с развитието на интелекта. Следователно вие, които сте по-просветени от един дивак, също сте и по-отговорни за това, което правите, в сравнение с отговорността на дивака по отношение на делата му.” - Социалната позиция не представлява ли понякога пречка за човека към пълната свобода на неговите действия?
„Няма съмнение, че светът има своите изисквания. Бог е справедлив и взема всичко предвид, но оставя на вас отговорността за малките усилия, които трябва да положите за да преодолеете препятствията.“
Ще завършим този толкова важен за нашите съдби урок с красивите и прости примери, извлечени от препоръките на уебсайта „incrivel .com“, за използването на свободната воля, които примери всеки от нас може да приложи в собствения си живот и да използва, когато се появи възможност.
Новините във вестниците, по Телевизията, във филмите, сякаш винаги казват, че човечеството е загубено, че Злото надделява над Доброто. Това не е вярно. Прибирането на коте от студа навън, отвеждането на една възрастна жена до дома ѝ с колата или просто да преминете през болницата с торба с подаръци, когато никой не е очаквал такава приятна изненада, са примери, които рядко виждаме в новините. Доброто има много начини да се прояви и няма нищо общо с физическия вид, който често крие една симпатична душа зад една екзотична несвойствена физиономия.
Нека видим няколко красиви примера за използване на свободната воля за насърчаване на солидарността и братството.
1) Най-добрият ми приятел най-накрая представи приятелката си на цялата ни група (всички вече бяхме станали родители със семейства). Момичето имаше плътни устни, мигли, които стигаха чак до веждите ѝ и обичаше селфита. Накрая нашата група не я прие. Изведнъж най-малката ми дъщеря получи един здравословен проблем и беше необходимо кръводаряване. Помолихме за помощ в социалните медии и хора, които са прекарали живота си, твърдейки, че са мои приятели, изчезнаха. Бях напълно изненадан да види тази „дива“ в болницата. Младата жена започна да посещава дъщеря ми всеки ден, носеше ѝ подаръци и закуски. Освен това помагаше на жена ми в почистването на нашата къща и в грижата за най-голямата ни дъщеря.
2) След смъртта на майка ми баща ми се ожени повторно. Мащехата ми ме обичаше много повече от баща ми. Въпреки това, обаче, аз я мразех и в пристъпите си на гняв я засягах в най-тъжната тема за нея: напомнях ѝ, че е една безплодна жена. Докато аз се смеех, тя плачеше от моето презрение. Тази жена обаче стана мой донор, когато имах нужда от трансплантация на бъбрек. След операцията паднах на колене с молба за прошка и за първи път я нарекох майко. Много се срамувам от това, което правех преди, но днес живеем щастливо
3) Днес в един магазин видях един човек да си брои монетите, за да купи мляко. Очевидно не е знаел дали парите ще му стигнат. Едно момче се приближи, изпусна една банкнота на пода, докосна стареца по рамото и каза: „Вижте господине, изпуснахте си нещо“ и си тръгна.
4) Един просяк се приближи до мен и ми поиска пари, за да купи храна за него и неговия приятел, който беше в много лошо състояние. Не му дадох пари, но купих един сандвич. Реших да отида след него, за да видя този приятел. Той зави зад ъгъла, отхапа от сандвича си, а останалото даде на едно куче, което лежеше със счупена лапа.
5) Има една възрастна дама, която живее в нашата сграда. Всички я познават и уважават. И това е повече от заслужено, тъй като на практика всеки съсед има една история за това как тази дама му е помогнала. В моя случай тя хранеше котките ми и напояваше растенията ми в продължение на 2 седмици, когато се наложи да направя спешно пътуване до родния си град. На друга съседка тя препоръча един педиатър, който успя да излекува сина ѝ, когато другите лекари вече не знаеха какво да правят. Днес тя е на 85 години и започва да показва признаци на умора: трудно ходи и има проблеми със зрението. За това всички живущи в сградата се разделихме на смени, за да ѝ помагаме в къщата и с готвенето. В крайна сметка такива хора заслужават цялата ни обич.
6) Съпругът ми цял живот работи като адвокат и е много корав човек. Но един ден, когато отворих вратата, го открих да трепери и да прави жестове с голяма загриженост. Близо до къщата, редом до тръбите на канализацията, посред зима той беше намерил коте, което вече беше покрито със скреж. Успяхме да възстановим здравето му и сега израства едно много привързано животинче. Твърди момчета като моя съпруг също имат едно голямо сърце.
7) Днес, по време на обяд, забелязах, че един от служителите на заведението (брадат мъж на около 40 години) гледаше един епизод на „Спондж Боб Квадратни гащи“ на един таблет. Тъй като той не отговаряше на възрастта на целевата аудитория на анимационното филмче, накрая го попитах:
– Харесва ли ви?
– Горе-долу. – Той направи една гримаса, но продължи да наблюдава много внимателно.
– Но тогава защо го гледате?
– Заради дъщеря ми.
– ??
Открих, че мъжът има една 7-годишна дъщеря, сляпа по рождение. За това бащата гледаше анимацията и всяка вечер разказваше епизода на момичето под формата на приказка. Той вече беше гледал „Маша и Мечока“, както и редица други анимационни филмчета. Беше пробвал и аудио книги, но момичето обичаше да слуша историите, разказани от бащата. Като го чухме, някои от нас не можаха да сдържат сълзите си.
8) Често ходя в приюти за възрастни хора с дрехи, с хубави неща, с козметика и дори използвам да им посвиря на китара. Една самотна дама ме трогна особено много: тя не беше виждала сина си от години и бе започнала да се затваря в себе си с такава тъга, чувствайки, че в този приют е стигнала до последния етап от живота си. За да не удължавам историята ще кажа накратко заведох я в къщата си! Живея сама в един тристаен апартамент, нямам роднини. Грижа се за нея, когато се разболее и я водя по магазини и изложби. Тази баба сякаш се върна към живота. Никой не ме разбира, но истината е, че вече я смятам за член от семейството. И когато се запозная с някой нов човек, казвам, че тази дама е моята баба.
9) Бях закъснял за работа, не успях да обядвам и бях гладен като звяр. Тръгнах си за вкъщи и когато влязох в сградата, усетих вкусния аромат на домашно приготвена храна. Вкъщи имаше само половин пакет инстантни макарони и едно парче хляб. Натъжих се, спомняйки си семейни вечери през далечното ми детство, когато баща ми правеше палачинки, а аз обикалях около масата, опитвайки се да открадна няколко от тях възможно най-скоро. Влязох си вкъщи и преди дори да си сваля палтото, някой позвъни на вратата. Беше моята съседка, сеньора Мария, с чиния с палачинки, които току-що беше приготвила. „Знам, че сега живееш сам, няма кой да ти готви. Вземи и яж.“ Това толкова ме развълнува, че очите ми се насълзиха. Прегърнах я и благодарих на съседката си. И трябва да кажа, че не бях ял нищо толкова вкусно от последните 20 години.
10) Една мила дама пусна един човек в положение на бездомник в нашата сграда. Той беше на входната врата и миришеше много лошо. Говорих с него и открих, че той е претърпял мозъчно-съдов инцидент. След това, жена му и доведената му дъщеря, след като придобиват права върху активите, продават апартамента, в който са живели и се преместват в друга държава. Дадох му пари за пътуване и храна, и ключовете за една къща извън града, която притежавах, както и някои дрехи. Сега имам един много отговорен иконом в моята селска къща. Той поддържа всичко чисто и организирано. Градината и задния двор са красиви. Той дори припечелва допълнителни пари, като помага на съседите. И сега аз отивам в селската си къща просто за да си почина.
11) Аз съм на 40 години. Имам един комфортен живот и дойде време да изпълня една стара мечта: да инсталирам една машина от тези, които като с въдица улавяш играчки, само че по такъв начин, че да е практически невъзможно да губиш в играта. Помолих инженера да регулира захвата на въдицата по такъв начин, че играчките да остават здраво закрепени и да не да паднат, когато тя се издигне. Купих около 2000 малки играчки и инсталирах това малко „чудо“ в моя магазин. За мен машината не прави печалба, но ще си остане там. Чувствам се напълно щастлив, когато виждам щастието по лицата на децата.
0 Коментара