ГЛАВА X Законът за свободата
ЕСТЕСТВЕНА СВОБОДА
- Съществуват ли позиции в света, където човек може да се похвали, че се радва на абсолютна свобода?
„Не, защото всички се нуждаете един от друг, както малките, така и големите.“ - При какви условия човекът би могъл да се радва на абсолютна свобода?
„В такива условия като на отшелника в пустинята. Стига да са заедно двама човека, между тях съществуват реципрочни права, които имат отговорността да уважават; за това никой от тях не се наслаждава на абсолютна свобода.“ - Задължението за зачитане правата на другите отнема ли от човек онова, което принадлежи на него самия?
„Не, по никакъв начин, тъй като това е право, което идва от природата.“ - Как либералните възгледи на някои хора могат да бъдат съгласувани с деспотизма, който обикновено упражняват в своя дом и над своите подчинени?
„Те имат разбиране за природния закон, но то е уравновесявано от гордостта и от егоизма. Когато не представят просто една постановка пресметливо обмислена, поддържаща либералните принципи, те разбират как трябва да бъдат нещата, но не ги вършат така.”
а) Принципите, които са изповядвали в този свят ще бъдат ли взети предвид в другия живот?
„Колкото повече интелект притежава един човек за да разбере един принцип, толкова по-малко извинение има, ако сам не го прилага. Истина ви казвам – простият, но искрен човек, е по-напреднал по пътя към Бога, отколкото този, който се преструва външно на такъв, какъвто не е.“
РОБСТВО
- Съществуват ли хора, които по природа са предопределени да бъдат собственост на други хора?
„Всяко абсолютно подчинение на един човек на друг човек е в противоречие с Божия Закон. Робството е една злоупотреба със сила. То изчезва заедно с напредъка, като постепенно
всички злоупотреби ще изчезнат.”
Коментар на Кардек: Човешкият закон, който признава робството, е в противоречие с Природата, тъй като приравнява човека на ирационално същество и го унижава физически и морално.
- Когато робството представлява част от обичаите на един народ, тези, които се възползват от него подлежат ли на осъждение, дори да го правят единствено в съответствие с една употреба, която им изглежда естествена?
„Злото винаги е зло и няма никаква софистика, която да превърне лошото дело в добро. Отговорността за злото обаче е относителна, спрямо средствата, с които човек разполага
да го разбере. Онзи, който се възползва от закона на робството, винаги е виновен за нарушаване на закона на Природата. Но тук, както и във всичко останало, вината е относителна. Бидейки въведено в обичаите на някои народи, възможно е човек добросъвестно да се възползва от робството като от едно нещо, което му се струва естествено. Въпреки това, щом като неговият разум, по-развит и преди всичко просветен от светлините на Християнството, му покаже, че робът му е равен на него пред Бога, той повече няма никакви извинения.“
Като кратък коментар тук ще добавим само, че повечето собственици на роби в Америка по времето на Кардек са били католици или протестантски последователи. Т.е. нямат извинението на невежеството, защото са Християни.
- Естественото неравенство на уменията не поставя ли определени човешки раси в зависимост от по-интелигентни раси?
„Да, но за да ги издигнат, а не да ги озверят допълнително чрез поробване. От дълго време хората се отнасят към определени човешки раси като към работни животни, снабдени с ръце и длани, и считат, че имат право да продават тези раси като товарни животни. Тези, които действат така, смятат, че имат по-чиста кръв. Безразсъдни! Не виждат нищо друго освен материя. Повече или по-малко чиста не е кръвта, а Духът.” (361-803) - Има обаче хора, които се отнасят към своите роби с човечност; които не оставят нещо да им липсва и вярват, че свободата ще ги изложи на по-големи лишения. Какво ще кажете за това?
„Казвам, че те по-добре разбират своите интереси. Еднакви грижи полагат за техните волове и коне за да получат добра цена на пазара. Те не са толкова виновни, колкото тези, които малтретират робите, но не престават да се разпореждат с тях като със стока, като ги лишават от правото да принадлежат на самите себе си.“
Според информация от един от духовните ръководители на спиритистки център СЕЛД, Бразилия има два колективни кармични дълга, които са корените на социалното насилие в страната в наши дни: това са Парагвайската война и Робството. Бразилия е последната страна, която премахва робството, едва през 1888 г.
За робството в Бразилия предлагаме откъс от книгата „Бразилия, сърцето на света, родината на Евангелието“ от духа автор Ирмао X, психографирана чрез медиума Шико Шавиер: РОБИТЕ
В този първи момент бунтовните духове, които не приемаха робството, преобладаваха чрез принудителни прераждания: довчерашните робовладелци бяха роби сега. По-късно обаче виждаме една промяна. От същата книга извличаме следния откъс: Чернокожите на Бразилия
Много бяха извършените жестокости, които доведоха до болезнени бъдещи изкупления.
Ще цитираме и един последен пример за да видим причините на една жена да загине в наводнение ( от книгата „Приказки и апологети“ (Contos e Apólogos) на духовния автор Ирмао Х) – ДЪЛГ И ИЗПЛАЩАНЕ
Глава 34 НОВОДОШЛИТЕ ОТ НИСКИТЕ ЗОНИ в аудио книга Наш Дом, показва положението на духа на една жена робовладелец и начина ѝ на мислене, когато е спасена от ниските сенчести зони на Умбрал и доведена в колония Наш Дом:
0 Коментара