ЗАКОН ЗА РАВЕНСТВОТО

ПИРОДНО РАВЕНСТВО

  1. Пред Бога всички хора ли са равни?
    „Да, всички се стремят към една и съща цел и Бог направи своите закони за всички. Вие често казвате: „Слънцето грее за всички“ и по този начин изричате една голяма истина, по-универсална, отколкото можете да си представите.“

Коментар на Кардек: Всички хора са подчинени на едни и същи закони на Природата. Всички се раждат еднакво слаби, подвластни на същите болки и тялото на богаташа се унищожава както на бедния. Бог на никой човек не е дал природно превъзходство, нито чрез раждането, нито чрез смъртта: всички в неговите очи са равни.

НЕРАВЕНСТВО НА УМЕНИЯТА

  1. Защо Бог не даде същите способности на всички хора?
    „Бог създаде всички Духове равни, но всеки един от тях е живял повече или по-малко време и, следователно, е усвоил по-голямо или по-малко количество придобивки. Разликата
    сред тях е в разнообразието от степени на постигнатата опитност и желанието, с което работят, волята, която е свободната воля. Следователно някои се подобряват по-бързо от други, което им дава различни умения. Това, което е необходимо, е разнообразие от способности, така че всеки един да може се конкурира за изпълнение на замисъла на Провидението, в границите на развитието на техните физически и интелектуални сили. Това, което един не прави, го върши друг. Така всеки един има своята полезна роля, която да осъществи. Освен това, тъй като всички светове са солидарни един с друг, става необходимо жителите на висшите светове, които в по-голямата си част са били създаден преди вашия, да дойдат да го обитават, за да ви дадат пример.“ (361)
  1. Преминавайки от един висш свят към друг по-нисш, Духът запазва ли цялостно придобитите способности?
    „Да, вече казахме, че Духът, който е напреднал, не се връща назад. В състоянието си на свободен Дух, вие може да изберете една по-груба обвивка или по-несигурна позиция от
    тези, които вече сте имали, но всичко това е, за да ви послужи за урок и да ви помогне да напреднете.” (180)

Коментар на Кардек: По този начин разнообразието от способности сред хората не произтича от вътрешната природа на тяхното създаване, а от степента на усъвършенстване, до която са достигнали инкарнираните в тях Духове.
Следователно Бог не е създал неравностойни способности; той обаче е позволил Духовете в различни степени на развитие да бъдат в контакт, така че по-напредналите да могат да помогнат на прогреса на най-изоставащите, а също и хората, нуждаейки се един от друг, да разберат закона на милосърдието, който трябва да ги обедини.

СОЦИАЛНИ РАЗЛИЧИЯ

  1. Неравенството на социалните условия природен закон ли е?
    „Не; това е дело на човека, а не Божие”.

а) Един ден това неравенство ще изчезне ли?
„Само Божиите закони са вечни. Не виждате ли, че ден след ден то постепенно избледнява? Ще изчезне, когато егоизмът и гордостта спрат да преобладават. Ще остане само
неравенството на заслугите. Ще дойде ден, когато членовете на голямото семейство на Божиите деца ще спрат да се считат с повече или по-малко чиста кръв. Само Духът е повече или по-малко чист и това не зависи от общественото положение.”

  1. Какво трябва да се мисли за онези, които заради лична изгода злоупотребяват с властта на своята социална позиция и потискат слабите?
    „Те заслужават осъждение! Горко им! Те от своя страна ще бъдат потиснати: те ще се преродят в едно съществуване, в което ще трябва да изстрадат всичко, което са накарали другите да изтърпят.“ (684)

(Във френското Спиритистко списание „Revue Spirite“ от 1858 г. има интервю с един Дух, който живее на Юпитер. Ето един откъс от него:

– Има ли социално неравенство на Юпитер?

– Да.

– На какво се основава то?

– На законите на обществото. Някои са по-напреднали от други в усъвършенстването. Висшестоящите имат над другите един вид авторитет, както баща над децата си.)

НЕРАВЕНСТВО НА БОГАТСТВОТО

  1. Неравенството на богатството не произлиза ли от способностите, благодарение на които някои разполагат с повече средства за придобиване на блага от други?
    „И да и не. Какво ще кажете за мошеничеството и кражбите?“

а) Но наследеното богатство не е резултат от лоши страсти.
„Какво знаете по отношение на това? Потърсете източника на такова богатство и ще видите, че не винаги е чисто. Знаете ли дали може би не произхожда от един грабеж или една несправедливост? Също, дори без да говорим за произхода, който може да е лош, вие вярвате ли, че алчността за богатство, дори когато е правилно придобито, и тайните желания да го притежавате възможно най-бързо, са похвални чувства? Това Бог осъжда и ви уверявам, че неговата присъда е по-строга от тази на хората.”

  1. Тези, които по-късно наследяват едно богатство, което изначално е зле придобито, носят ли известна отговорност за този факт?
    „Няма съмнение, че те не носят отговорност за злото, което други са извършили, особено ако не са знаели, както е възможно да се случи. Но знайте, че често богатството идва в ръцете на един човек единствено за да му предостави възможност да поправи една несправедливост. Щастлив е онзи, който го разбере по този начин! Ако го направи в името на този, който е
    извършил несправедливостта, поправката ще бъде взета предвид и за двамата, защото не рядко този последният е, който я е провокирал.”
  2. Без да нарушава закона всеки може да се разпореждат с благата си повече или по-малко справедливо. Онзи, който действа така, ще бъде ли отговорен след смъртта си за решенията, които е взел?
    „Всяко действие дава своите плодове; сладки са плодовете на добрите действия, а на останалите са винаги горчиви. Винаги, разберете го добре.“
  3. Би ли било възможно и дали е съществувало вече абсолютно равенство на богатството?
    „Не; нито е възможно. На това се възпротивява разнообразието на способности и характери.“

а) Има обаче хора, които вярват, че това е лека за злините на обществото. Какво мислите за това?
„Такива хора са теоретици, или пресметливи завистници. Те не разбират, че това равенство, за което мечтаят ще бъде отменено в краткосрочен план по силата на нещата. Преборете егоизма, който е вашата социална рана, и не преследвайте химери.“

  1. Тъй като равенството на богатството не е възможно, същото важи ли и за благополучието?
    „Не, но благополучието е относително и всички могат да му се наслаждават, ако го разберат правилно, защото истинското благополучие се състои в това всеки да използва своето
    време, както желае, а не в изпълнението на задачи, които въобще не са му по вкуса. Тъй като всеки има различна пригодност, нито една полезна работа не би останала несвършена. Във
    всичко съществува баланс; човекът е този, който го смущава.“

а) Възможно ли е всички да се разбират?
„Хората ще се разбират, когато практикуват закона за справедливостта.“

  1. Има хора, които по своя вина изпадат в мизерия. Обществото никаква отговорност ли не носи за това?
    „Но разбира се, че носи. Вече казахме, че много пъти обществото е главният виновник за подобно нещо. Освен това не трябва ли то да следи за моралното възпитание на своите
    членове? Почти винаги лошото възпитание е това, което подкопава техните критерии, вместо да задушава пагубните им наклонности.” (685)

ИЗПИТАНИЯ НА БОГАТСТВОТО И МИЗЕРИЯТА

  1. Защо Бог даде на някои богатство и власт, а на други, мизерия?
    „За да ги изживеят по различни начини. Освен това, както знаете, тези изпитания са избрани от самите Духове, които обаче често се провалят в тях.“
  2. Кое от двете изпитания е по-страшно за човека, на нищетата или на богатството?
    „Колкото едното е страшно, толкова е и другото. Мизерията провокира роптаене срещу Провидението, богатството подбужда всички ексцесии.”
  3. Богатия, макар изложен на по-големи изкушения, но също не разполага ли от друга страна с повече средства да върши добро?
    „Но точно това е, което не винаги прави. Става егоистичен, горд и ненаситен. С богатството нуждите му се увеличават и той никога не мисли, че вече има достатъчно само за себе си.“

Коментар на Кардек: Високото положение на човек в този свят и притежанието на авторитет
пред неговите събратя са толкова големи и толкова подхлъзващи изпитания, колкото нищетата, защото колкото по-богат и по-могъщ е той, толкова повече задължения трябва да изпълни и с толкова по-изобилни средствата разполага за да върши добро и зло. Бог изпитва бедния чрез смирение, а богатия чрез работата, която му дава неговите притежания и неговата власт.
Богатството и властта раждат всички страсти, които ни обвързват с материята и ни отдалечават от духовното съвършенство. Ето защо Исус каза: „Истина ви казвам, че е по-лесно камила да премине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Небесно.“ (266)

Тук предлагаме още един откъс от същото интервю за живота на Юпитер от списание Revue Spirite:

– Съществуват ли богати и бедни? С други думи: има ли хора, които живеят в изобилие и в излишество, и други, на които им липсва необходимото?

– Не, всички са братя; ако някой притежава повече от другия, той ще го сподели; той няма да бъде щастлив, ако знае, че брат му е лишен от това, от което се нуждае.

– Съответно, ще бъдат ли богатствата еднакви за всички?

– Не казах, че всички са богати в една и съща степен; попитахте дали ще има такива, които имат излишество и други, които нямат необходимото.

– Тези два отговора ни изглеждат противоречиви; молим ви да ги съгласувате.

– На никой не му липсва необходимото; никой не притежава излишното, т.е. богатството на всеки е във връзка с неговото положение.

– Сега разбираме; но все още питаме дали този, който има по-малко, не е нещастен, по отношение на този, който има повече?

– Не можеш да бъдеш нещастен, стига да не завиждаш и не ревнуваш. Завистта и ревността те правят по-нещастен от самата мизерия.

Богатството до голяма степен е образът на един извор на кристална вода, който трябва да тече и да достига големи разстояния, облагодетелствайки максимален брой същества по протежението си.

Това е една голяма отговорност, при която статистически най-високият процент Духове, които го поискат тук на Земята в крайна сметка се провалят.

Ще разгледаме въпроса за богатството с 3 текста.

1) След като се омъжи за медийния магнат и милиардер Конрад Блек през 1992 г., Барбара Амиел се потопи в епицентъра на светския живот.

По-долу сме извадили някои положения, които тя разглежда в книгата си „Приятели и врагове: Мемоари“.

  • Преди сватбата тя води един много спокоен живот, работи като журналист, живее в апартамент под наем и се храни със замразени храни. И изведнъж се озова в позицията да организира обеди и вечери за филмови звезди, финансови магнати, светски личности, аристократи и дори за премиер-министър и кралски особи.
  • В началото изглежда невъзможно да се погрижи за всичко сама. Според Барбара няма да е преувеличено да кажем, че предпочита работата в солните мини пред изтънчения си живот.
  • Трябваше да спечели симпатиите на висшето общество и да може да се държи подобаващо в компанията на добре образовани дами, които посещаваха обеди, но не се хранеха с почти нищо.
  • През целия си живот Барбара никога не е проектирала интериора на една стая. А изведнъж тя стана отговорна за избора на декорации за имения и по никакъв начин не можеше да се провали. В момента, когато дизайнерите разберяха, по неясните ѝ отговори, че тя е просто лаик по темата, начислените суми автоматично се увеличаваха с 60%.
  • Съпругите на милиардерите често се чувстват самотни.
  • Разговорите на Барбара с други богати съпруги се ограничаваха до хапливи коментари и принудени усмивки.
  • В определен момент тя беше принудена да спре да се вижда със старите си приятели и започна да установява връзки само с хора от същия социален статус.
  • Не само жените, но и мъжете правеха негативни коментари.
    Барбара разказва: „Мислех, че моите изумрудени обеци са красиви. Прибрах косата си зад ушите, за да ги покажа, но бях унизена по време на обяда пред петима души: „Обеците ти са с грешен цвят“, иронично каза един банкер. „Вероятно с твърде много масло“, намеквайки, че са изумруди с ниско качество.
  • Барбара си постави за цел да се сприятели с други богати жени. След изискани вечери тя изпращаше пищни подаръци на своите домакини в знак на благодарност, но те не биваха приети или оставаха без отговор.
  • Барбара имаше един гардероб за кожени аксесоари, един за пуловери и още няколко, за съхранение само на вечерни рокли, тъй като те не се събираха на едно място. Тя също имаше повече от сто чифта обувки и голям брой чанти и аксесоари на известни марки. Едно интервю, в което Барбара описа гардероба си в най-малки подробности, доведе до разследване на сметките на съпруга ѝ, който по-късно беше арестуван. След случилото се почти всички приятели и познати се отдалечиха. Съпругът ѝ излезе от затвора през 2019 г.
    И въпреки, че богатството на съпрузите намаля много, днес Барбара се чувства по-щастлива, заобиколена от любимите си кучета, отколкото от компанията на бившите си приятелки от светския живот.

2) В следващия текст Исус ни показва провиденческото използване на богатството.
Книгата е „Блага Вест“ психографирана от медиума Шико Шавиер чрез духовния автор Ирмао Х- Глава 23 ДОБРИЯТ СЛУГА – Исус в къщата на Закхей с ценен урок относно богатството

3) Сега ще видим последствията от злоупотребата с богатство и разплатата.

Книгата е „Рай и Ад“ на Алан Кардек – Раздел Земни Изкупления – Просякът граф Макс – последствията от злоупотреба с богатство


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *