ГЛАВА VIII
Закона за прогреса
СЪСТОЯНИЕ НА ПРИРОДАТА
- Идентични неща ли са състоянието на природата и природния закон?
„Не, природното състояние е примитивно състояние. Цивилизацията е несъвместима със състоянието на природата, докато природния закон допринася за прогреса на Човечеството.“
Коментар на Кардек: Състоянието на природата е невръстната бебешка възраст на Човечеството и стартова точка на неговото интелектуално и морално развитие. Подлежащ на подобрение и носещ в себе си зародиша на своето усъвършенстване, човекът не е предопределен да живее вечно в природно състояние, тъй както не трябва да живее вечно в детството. Това състояние е преходно за човека, който излиза от него по силата на прогреса и на цивилизацията. Природния закон, напротив, управлява цялото Човечество и човек се подобрява, колкото по-добре го разбира и практикува.
- Тъй като човек в природно състояние има по-малко нужди, той е освободен от несгодите, които създава сам за себе си, когато е в едно състояние на по-голям напредък. Следователно какво трябва да се мисли за мнението на онези, които смятат това състояние за най-съвършено
щастие на земята?
„Какво искате! Това е щастието на дивака. Има хора, които не разбират друг вид. Това е да бъдеш щастлив по начина на животните. Децата също са по-щастливи от порасналите хора.“ - Може ли човекът да има ретроградно движение към природното състояние?
„Не, човек трябва да напредва непрекъснато и не може да се върне в състоянието на детство. Щом напредва значи Бог така иска. Мисленето, че може да ретроградира до примитивното си състояние би било отричане на закона за прогреса.“
Развитие на прогреса
- Човек в самия себе си ли носи силата да прогресира или напредъкът е единствено плод на едно научаване?
„Човекът се развива сам по себе си, естествено. Но не всички напредват едновременно и по един и същи начин. Случва се тогава по-напредналите да помагат за прогреса на останалите посредством социалните контакти.“ - Моралният напредък винаги ли съпътства интелектуалния прогрес?
„Той произлиза от него, но не винаги го следва незабавно.“ (192-365)
а) Как интелектуалният прогрес може да породи морален напредък?
„Като направи доброто и злото разбираеми. Оттогава човек може да избира. Развитието на свободната воля съпътства развитието на интелекта и увеличава отговорността за делата.“
б) Как тогава много пъти се случва, че най-образованите народи също биват най-покварени?
„Целта е цялостен прогрес. Народите, обаче, както и индивидите, го достигат само стъпка по стъпка. Докато моралното им чувство не е развито, те могат дори да използват интелекта си, за да вършат зло. Моралът и интелекта са две сили, които само с времето се уравновесяват.“ (365-751)
- Човек има ли силата да парализира хода на прогреса?
„Не, но понякога има силата да го смущава.“
а) Какво трябва да се мисли за тези, които се опитват да спрат хода на прогреса и да направят така, че Човечеството да тръгне назад?
„Горките същества, които Бог ще накаже! Ще бъдат пометени от течението, което се опитват да спрат.“
Коментар на Кардек: Тъй като прогресът е едно условие на човешката природа, не е по силите на човек да му се противопостави. Това е една жива сила, чието действие може да бъде забавено, но не и анулирана от злите човешки закони. Когато те станат несъвместими с него, той ги разрушава заедно с онези, които се стремят да ги поддържат. Така ще бъде, докато човек не приведе своите закони в съответствие с божествената справедливост, която иска всеки да участва в доброто, а не налагане на законите, създадени от силните в ущърб на слабите.
- Няма ли добросъвестни хора, които да възпрепятстват напредъка, вярвайки, че така го облагодетелстват, защото, от гледната точка на която се намират, го виждат там, където той не съществува?
„Те приличат на малки камъни, които, поставени под колелото на едно голямо превозно средство, не го възпрепятстват да напредва.“ - Винаги ли усъвършенстването на Човечеството следва един прогресивен и бавен ход?
„Има постоянен и бавен напредък, който е резултат от силата от нещата. Но когато един народ не напредва толкова бързо, колкото би трябвало, Бог го подлага от време на време на един физически или морален катаклизъм, който го трансформира.“
Коментар на Кардек: Човекът не може да остане до безкрай в невежеството, защото трябва да постигне съдбата, предписана му от Провидението. Той се учи от силата на нещата. Моралните революции, подобно на социалните революции, се инфилтрират в идеите малко по малко;
покълват в течение на векове; след това избухват внезапно и довеждат до срутване на прогнилия градеж на миналото, което вече не е в хармония с новите нужди и с новите стремежи.
Тези сътресения човек почти никога не ги забелязва, освен моментното безредие и объркване, които го засягат в неговите материални интереси. Но този, който издигне мисълта си над своята собствена личност, той може да се възхищава на замисъла на Провидението, което от злото извежда да излезе добро. Те са ураганът и бурята, които прочистват атмосферата, след като са я разклатили силно.
- Човешката поквара е много голяма. Не изглежда ли, поне от морална гледна точка, че вместо да напредва човека върви назад?
„Грешите. Разгледайте добре съвкупността и ще видите, че човека напредва, защото по-добре разбира какво е зло и ден след ден върви потискайки злоупотребите. Става необходимо злото да достигне крайност, за да стане разбираема нуждата от добро и от реформи.“ - Коя е най-голямата пречка за прогреса?
„Гордостта и егоизма. Имам предвид моралния прогрес, защото интелектуалният винаги се случва. На пръв поглед дори изглежда, че интелектуалният прогрес удвоява дейността на тези пороци, развивайки амбицията и вкуса към богатствата, които от своя страна подтикват човека към предприемане на изследвания, които просвещават Духа. Така всичко се свързва в моралния свят, както във физическия свят, и за това от самото зло може да се роди добро. Продължителността на това състояние на нещата обаче е кратка, и тя ще се променя пропорционално на по-доброто човешко разбиране, че освен удоволствието, което земните блага осигуряват, съществува едно щастие по-голямо и безкрайно по-дълготрайно.“ (Виж: Егоизъм, гл. XII.)
Коментар на Кардек: Има два вида прогрес, които се подкрепят много един друг, макар че не вървят редом ръка за ръка: интелектуалния прогрес и моралния прогрес. Сред цивилизованите народи в течение на този (XIX*) век интелектуалния прогрес получи всички привилегии. Ето защо той постигна ниво, което до преди настоящата епоха не беше достигал. Но е нужно още много на моралния прогрес за да отиде на същото ниво. Въпреки това сравнявайки социални обичай на днешния ден с тези отпреди няколко века, само един слепец би отрекъл постигнатия напредък. Добре, ако е така, защо този възходящ марш да спира по отношение на моралния, а не на интелектуалния прогрес? Защо би било невъзможно между XIX век и XXIV век да има такава разлика в това отношение, както между XIV и XIX век? Да се съмнявате в това твърдение би значело да претендирате, че Човечеството е на върха на съвършенството, което би било абсурдно, или че то не подлежи на усъвършенстване, което опитът опровергава.
ИЗВРАТЕНИ НАРОДИ
- Историята ни показва, че много народи след трусовете, които дълбоко ги преобръщат, изпадат отново във варварство. Къде в този случай е прогресът?
„Когато къщата ви заплашва да се разруши, вие я събаряте и изграждате друга по-солидна и по-удобна. Но докато тя не е готова, има смущение и объркване във вашето домакинство.
„Разберете вече следното: вие сте били бедни и сте живели в една барака; ставайки богат, вие сте я напуснали, за да живеете в един дворец. Тогава един друг беден човек, какъвто вие сте били преди, идва да заеме мястото, което сте обитавали, и е много щастлив, защото е нямал къде да се подслони. Добре тогава! Научете се, че инкарнираните Духове, които съставляват този извратен народ не са същите, които са го съставлявали по времето на неговия разцвет.
А онези, вече по-напреднали, преминават към по-съвършени обиталища и прогресират, докато другите, по-малко напреднали, заеха мястото, което беше свободно и което един ден също на свой ред ще трябва да оставят.“ - Съществуват ли раси, по природа враждебни към прогреса?
„Има, но те се унищожават физически, ежедневно.“
а) Каква ще бъде участта за в бъдеще на душите, които оживяват тези раси?
„Те ще стигнат до съвършенство, както всички останали, преминавайки през други съществувания. Бог не обръща гръб на никого.“
б) Тогава, възможно ли е най-цивилизованите човеци да са били диваци и канибали?
„Вие самите сте били такива повече от веднъж, преди да станете това, което сте.“
- Народите са колективни личности, които както индивидите, преминават през детството, през времето на зрялост и старост. Тази истина, която Историята доказва, не предполага ли, че по-напредналите народи на този век ще преживеят своя упадък и ще изчезнат, както тези от древността?
„Народите, които живеят само живота на тялото, тези, чието величие се основава единствено на силата и териториалното разширение, се раждат, растат и умират, защото силата на
един народ се изчерпва, както на един човек. Тези, чиито егоистични закони възпрепятстват прогреса на знанието и на милосърдието, умират, защото светлината убива мрака и милосърдието убива егоизма. Но за народите, както и за индивидите, съществува
живота на душата. Онези, чиито закони се хармонизират с вечните закони на Създателя, ще живеят и ще служат като фар за другите народи.“ - Прогресът ще накара ли всички народи на Земята да се обединят, образувайки една нация?
„Една единна нация, не; би било невъзможно, тъй като от разнообразието на климата се пораждат различни обичаи и нужди, които съставят националностите, като това неотменно води до нуждата от подходящи закони спрямо тези обичаи и нужди. Благотворителността обаче не познава географските ширини и не различава цвета на хората. Когато навсякъде Божият Закон служи за основа на човешкия закон, народите помежду си ще практикуват благотворителност, както индивидите. Тогава те ще живеят щастливо и в мир, защото никой няма да гледа да вреди на ближния си, нито да живее за негова сметка.“
Коментар на Кардек: Човечеството напредва посредством индивиди, които малко по малко се подобряват и просвещават. Когато те надделеят като бройка, те поемат начело и повличат останалите. От време на време в него се раждат гениални човеци, които му дават един
импулс; по-късно като инструменти на Бог идват онези, които имат авторитет и власт, и за няколко години те докарват напредък за много векове.
Прогресът на народите също подчертава справедливостта на прераждането. Хора на доброто се заемат в похвални усилия, за да успеят да придвижат една нация напред, морално и интелектуално. Трансформирана, нацията ще бъде по-щастлива на този и на другия свят. Но по време на бавния си ход през вековете, хиляди индивиди умират всеки ден. Каква е участта на
всички, които пропадат по дългия път?Тяхната относителна малоценност ще ги лиши ли от щастието, запазено за тези, които пристигат най-накрая? Или щастието, което им се дава също е относително? Не е възможно божествената справедливост да е одобрила такава несправедливост. С множествеността на съществуванията правото на щастие е еднакво за всички, защото никой не остава лишен от прогрес. Тъй като може тези, които са живели по времето на варварството, да се върнат по време на цивилизацията, да живеят сред същия народ или в друг, и от това произтича, че всички имат полза от възходящия ход.
Друга трудност обаче представя теорията за едно единствено съществуване. Според тази теория душата се създава в момента на раждането на човешкото същество. Тогава, ако един човек е по-напреднал от друг, то Бог е създал за него една по-напреднала душа. Защо тази привилегия? Какви заслуги има този човек, който не е живял по-дълго от другия, а може би дори е живял по-малко, за да бъде надарен с една висша душа? Това обаче не е основната трудност. Ако хората живееха едно хилядолетие, можеше да сметнем, че в този хилядолетен период те са имали време да напреднат. Но ежедневно умират същества във всички
възрасти; те непрекъснато се обновяват по лицето на планетата, по такъв начин, че всеки ден множество от тях се появяват, а друго множество изчезва. След хиляда години в тази нация вече няма и следа от древните ѝ обитатели. Обаче от варварска, каквато беше, нацията стана цивилизована. Но кой прогресира? Дали напреднаха хората – някогашните варвари? Но тези отдавна вече са починали. Дали това са новодошлите? Но ако душите им са създадени в момента, в който са се родили, тези души не са съществували в епохата на варварство и тогава ще сме принудени да признаем, че усилията които се ангажират за цивилизоването на един народ имат властта не да подобряват несъвършените души, а да накарат Бог да създава по-съвършени души.
Нека сравним тази теория за прогреса с тази, която Духовете ни представиха. Душите дошли във времето на цивилизацията са имали своето детство, както всички останали, но те вече са живели преди и са дошли напреднали в резултат на прогреса, реализиран по-рано. Те идват привлечени от една среда, която е приятелска за тях и която е свързана със състоянието, в което се намират в момента. По този начин грижите, полагани за цивилизоването на един народ не води като последица до създаване в бъдеще на по-съвършени души, а води до привличане на онези, които вече са напреднали, независимо дали са живели сред същия този народ по времето на варварството му, или идват от друго място. Тук ние сме изправени пред
ключа към прогреса на цялото Човечество. Когато всички народи се намират на едно и също ниво, по отношение на чувството за добро, Земята ще бъде място за среща изключително на
добри Духове, които ще живеят братски сплотени. Злите, чувствайки се отблъснати и не на място там, ще потърсят в по-нисши светове средствата, които им подхождат, докато не станат достойни да се върнат сред нас трансформирани.
Общоприетата теория също води до извода, че от работата по социалните подобрения се възползват само настоящите и бъдещите поколения. Ефекта е нулев за миналите поколения, които са направили грешката да дойдат твърде рано и които са станали това, което са могли, обременени от тежестта на варварските си действия.
Според Доктрината на Духовете обаче по-нататъшният прогрес е също от полза и за миналите поколения, които се завръщат да живеят в по-добри условия и по този начин могат да се усъвършенстват във фокуса на цивилизацията. (222)
Вижте следния красив пример за постигнатия прогрес на цяла една общност: Синята рокля – силата на примера във възпитанието на малки и големи
0 Коментара