Глава VII

Закон за обществените връзки

Необходимост от социален живот

  1. Социалния живот нещо естествено ли е?
    „Със сигурност. Бог е направил човека да живее в обществото. Той не му е дал напразно словото, както и всички други необходими способности за поддържане на отношения.“
  2. Абсолютната изолация противоречи ли на природния закон?
    „Да, без съмнение, защото хората инстинктивно търсят обществото и всички трябва да допринасят за прогреса като си помагат един на друг.“
  3. Когато търси обществото, човек само на едно лично чувство ли се подчинява, или в това чувство има и провиденческа цел, от по-общ ред?
    „Човекът трябва да напредва. Бидейки изолиран това не е възможно, защото той не притежава всички способности. Липсва му контакта с другите хора. В изолация той загрубява и повяхва.“

Коментар на Кардек: Никой човек не притежава пълните способности. Чрез социалното обединение хората се допълват взаимно, за да си осигурят взаимно благополучие и прогрес. Ето защо, имайки нужда един от друг, те са създадени да живеят в обществото, а не изолирани.

Живот в изолация. Обет за мълчание

  1. Като един общ принцип разбираме, че социалният живот е съставна част от законите на Природата. Въпреки това, тъй като всички предпочитания са също естествени, защо абсолютната изолация би била осъдителна, ако дава удовлетворение на човек?
    „Егоистично удовлетворение. По същия начин има и хора, които намират удовлетворение в пиянството; трябва ли да ги одобряваме в това? Бог не може да се радва на един живот, чрез който човек се осъжда да не бъде полезен за никого.“
  2. Какво да мислим за хората, които живеят в абсолютно уединение за да избегнат зловредния контакт със света?
    „Двоен егоизъм.“

а) Но това оттегляне не носи ли заслуги, ако има за цел едно изкупление, налагайки на онзи, който го търси едно болезнено лишение?
„Да правиш по-голямо количество добро отколкото зло, това е най-доброто изкупление. Онзи, който се изолира за да избегне едно зло, изпада в друго, защото забравя закона на любовта и милосърдието.“

  1. Какво да мислим за онези, които бягат от света, за да се посветят на служба да помагат на нещастните?
    „Тези се издигат, понижавайки се. Те имат двойна заслуга, защото се поставят над материалните удоволствия и вършат добро подчинявайки се на закона за труда.“

а) А тези, които търсят в уединението едно спокойствие за осъществяването на определена работа?
„Тях не трябва да ги бъркате с абсолютното оттегляне на егоиста; те не се изолират от обществото, защото работят за него.“

  1. Какво да мислим за обета за мълчание, предписван от определени секти от най-далечна древност?
    „Преди това запитайте сами себе си дали словото е една естествена способност и защо Бог го е дал на хората. Бог осъжда злоупотребата, а не употребата на способностите, които е осигурил. Все пак обаче мълчанието е полезно, защото в него индивидът се отдръпва практически във вътрешно размишление. Неговият Дух става по-свободен и може да влезе в комуникация с нас. Но обетът за мълчание е една глупост. Без съмнение онези, които смятат такива доброволни лишения като актове на добродетел, се подчиняват на добро намерение, но все пак се залъгват, защото не разбират достатъчно истинските закони на Бог.“

Коментар на Кардек: Обетът за абсолютно мълчание, също както обетът за изолация, лишава човека от социални отношения, които могат да му осигурят поводи да прави добро и да изпълнява закона за прогреса.

(За да обобщим това погрешно схващане за изолация от обществото препоръчваме да прочетете или чуете аудио на глава 11 „Разочарованият светец“ от книга „Исус у дома“ на Шико Шавиер

Следващия пример е от книга „Приказки от този и от другия живот“, автор Ирмао Х „Contos desta e doutra vida“ чрез психографията на медиума Шико Шавиер ИЗПИТ ПО ДОБРОДЕТЕЛ – самозаблудата на един търсач на духовно развитие

Семейни връзки

  1. Защо сред животните, родителите и децата спират да се разпознават, когато последните вече не се нуждаят от грижи?
    „Животните живеят материалния, а не моралния живот. Майчината нежност към нейното потомство има за свой принцип инстинкта за опазване на съществата, на които е дала живот. Веднага щом тези същества могат да се грижат за себе си, нейната задача е изпълнена и Природата не изисква нищо повече от нея. Затова тя ги изоставя, за да се грижи за новодошлите.”
  2. Има хора, които от факта, че животните след определено време изоставят своето потомство, си правят заключение, че семейните връзки между хората са резултат само от социални обичаи, а не последица от един природен закон. Какво трябва да мислим в това отношение?
    „Съдбата на човека е различна от тази на животните. Защо, тогава, искате да го идентифицирате с тях? У човека има и още нещо, в допълнение към физическите нужди: съществува необходимостта да напредва. Социалните връзки са необходими за напредъка, а най-близките семейни връзки стават първи: ето защо вторите съставляват един закон на Природата. Бог е пожелал по този начин хората да се научат да се обичат като братя.“ (205.)
  3. Какъв резултат би имало за обществото при отслабване на семейни връзки?
    „Едно възраждане на егоизма.“

Данните на УНИЦЕФ показват, че децата сираци в света наброяват 153 милиона.

Още през 19 -ти век Чарлз Дикенс в своята книга „Оливър Туист“ привлича вниманието ни към въпроса за децата на улицата, които растат без да получават грижи от семейство и доколко те озверяват, живеейки по улиците.

Завършваме с два текста на Ричард Симонети. Първият е откъс от книгата „Срещи и разминавания“ („Encontros e Desencontros“), а вторият от „От другата страна на улицата“ („Atravessando a Rua“):

Човешкият фактор – неизпълнение на Божията воля по отношение на децата

Чудотворният еликсир – из опита на един педиатър


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *