Дуел
- Може ли дуелът да се счита за един случай на оправдана самозащита?
„Не, това е едно убийство и един абсурден обичай, достоен за варвари. С една по-напреднала и по-морална цивилизация, човекът ще разбере, че дуелът е толкова нелеп, колкото битките, които в миналото са били считани като „Божий съд“.“ - Дуелът може ли да се счита за убийство от страна на този, който, познавайки собствената си немощ, е почти сигурен, че ще падне?
„Това е едно самоубийство.“
а) Когато шансовете на двамата дуелисти са равни, това убийство ли е или самоубийство?
„Толкова е едното, колкото другото.“
Коментар на Кардек: Във всички случаи, дори когато шансовете за двамата участника са равни, дуелистът си навлича вина, първо защото студено и умишлено тръгва срещу живота на своя ближен; второ, защото напразно излага на риск собствения си живот и без това да носи полза за никого.
- Каква ценност има това, което се нарича „точка на честта“ в материята на дуела?
„Това е гордост и суета: двете рани на Човечеството.“
а) Но няма ли случаи, в които наистина е заложена честта и един отказ би бил проява на малодушие?
„Зависи от обичаите и навиците. Всяка страна и всеки век по отношение на това имат един различен начин на виждане; когато човеците станат по-добри и по-напреднали в морала, те ще разберат, че истинската точка на честта е над земните страсти и че една грешка не се поправя нито с убийство, нито с това да се оставиш да те убият.“
Коментар на Кардек: Има повече величие и истинска чест в това да признаем себе си за виновни, когато сгрешим или да простим, ако сме прави; и при всички случаи да не придаваме значение на обидите, които не могат да ни достигнат.
(По тази тема нека разгледаме трагичната история на Еварист Галoа (1811 – 1832), обещаващ млад френски математик, дете-чудо, починал на 20 -годишна възраст в глупав дуел, който неофициално се смята за инсценировка за да бъде отстранен поради политическите му убеждения.
В нощта преди дуела Галоа, убеден че ще бъде убит, пише на републиканските си приятели:
„Умолявам ви патриоти, мои приятели, да не ме обвинявате, че съм умрял по друга причина, а не за моята страна. Аз умрях жертва на един скандален флирт и двамата идиоти, замесени в него. Моят живот приключва в резултат на една жалка клевета. Ах! Защо трябва да умра за едно нещо толкова незначително и презряно? Моля Небесата да свидетелстват, че само насила и под принуда се поддадох на провокацията, която се опитах да избегна по всякакъв начин.“
За дуела, в книгата „Канали на живота“ („Canais da Vida“), духовния водач Еммануел ни казва:
„В действителност цивилизацията е забранила дуелите от публичните площади и вече не виждаме извадени мечове, причиняващи проблеми, наранявания и смърт.
Еволюиралия кодекс на поведение потиска днес, при най-образованите народи, подобни прояви на анимализъм и диващина.
Ако обаче остриетата почиват кръстосани, същото не се случва с отровните стрели на умствения живот.
Често хвърляме лъчи на безпокойство и недисциплинираност, мъка и разрушение към всички посоки на пътя, по който се движи животът ни. Това са неспокойните мисли на тревожната психика. (…)
В резултат на това животът на Земята все още е далеч от маршрута на хармонията и любовта, които Небето очаква от нашето обичайно поведение.
От време на време гражданските и международните войни се явяват невралгични кризи на нашите дуели станали хронични поради невъздържаната и непреклонна мисъл.
Но точно както законите и обществените обичаи налагат почивката на меча сред хората, в делото на цивилизацията, Евангелието ще затвърди истинската работа на духовното образование (…) „
Менталните дуели възникват при различни обстоятелства. Провокациите са навсякъде.
Когато имаме един груб спор с някого и по-късно премисляме отново, това не е ли един истински ментален дуел?
Единствено ще победим, в християнския смисъл, когато затворим вратите за по-нисшето духовно влияние, когато успеем да копираме благородното отношение на стария самурай, илюстрирано в следния текст:
„Един стар герой самурай веднъж беше предизвикан на един дуел. През деня пред едно множество провокаторът го обиждаше по всякакъв начин, обиждаше семейството му, предците му, но старият самурай не му отвърна.
Хората, които го гледаха, го попитаха:
– Как понесохте такова оскърбление?
Мъдрецът погледна спокойно и попита:
– Ако някой дойде с един подарък, а вие не го приемете, при кого остава подаръкът?
Всички отговориха:
– При този, който се опита да го поднесе.“)
Смъртно наказание
- Ще изчезне ли някога смъртното наказание от човешкото законодателство?
„Смъртното наказание безспорно ще изчезне и неговата отмяна ще отбележи един напредък за Човечеството. Когато хората станат още по-просветлени, смъртното наказание ще бъде напълно премахнато от Земята. Хората вече няма да има необходимост да бъдат съдени от хора. Аз говоря за едно време, което все още е много далеч от вас.“
Коментар на Кардек: По отношение на социалният прогрес, без съмнение, има още много какво да се желае, но ние бихме били несправедливи спрямо съвременното общество, ако не видим напредъка в ограниченията, наложени върху смъртното наказание сред най-напредналите народи, и естеството на престъпленията, до които се ограничава неговото приложение. Сравнявайки гаранциите, които правосъдието предлага на обвиняемия в наши дни, и начинът, по който се отнася по-хуманно към него, дори ако бъде признат за виновен, спрямо онова, което се е практикувало в близкото минало, не можем да не забележим напредъка на човешкия род по пътя на прогреса.
- Законът за опазването дава на човека правото да съхрани своя живот. Той не използва ли това право, когато елиминира един опасен член от обществото?
„Има и други начини той да се предпази от опасност, без да убива. Нещо повече, необходимо е да отвори вратата на покаянието пред престъпника, а не да я затваря.“ - Ако смъртното наказание може да бъде забранено в цивилизованите общества, то не беше ли една необходимост в по-малко напреднали времена?
„Необходимост не е точната дума. Човек мисли, че едно нещо е необходимо винаги, когато не намира друго по-добро. Но пропорционално на неговото поучение той разбира по-добре кое е справедливо или кое несправедливо, и отхвърля ексцесиите, извършени във времена на невежество, в името на справедливостта.“ - Ограничението на случаите, в които се прилага смъртно наказание представлява ли
доказателство за напредък на цивилизацията?
„Как може все още да имате съмнение в това? Духът ви не се ли бунтува, когато четете разкази за човешката касапница, извършвана в миналото, в името на справедливостта и, не рядко, в чест на Божеството; за изтезанията, на които са подлагани осъдените и дори простите обвиняеми, за да изтръгнат от тях чрез крайно страдание признанието за едно престъпление, което в много случаи не са извършили? Добре, ако живеехте в тези времена, щяхте да смятате всичко това за естествено и може би ако бяхте съдия щяхте да правите същото. Ето как това, което е изглеждало справедливо в една епоха, изглежда варварско в друга. Само божествените закони са вечни; човешките закони се променят с прогреса и ще продължат да се променят, докато не се хармонизират с божествените.“ - Исус каза: „Който убие с меч, от меч ще погине“. Тези думи не освещават ли наказанието на Талиона и по този начин смъртта на убиеца не представлява ли едно приложение на това наказание?
„Бъдете внимателни. Много грешите по отношение на тези думи, както и за много други. Наказанието на Талиона (възмездието) е правосъдието на Бог; Бог е този, който го прилага.
Всички вие търпите това наказание във всеки момент, защото сте наказани в това, в което сте сгрешили в този или друг живот. Този, който е станал причина ближните му да страдат, ще се озове в едно положение, в което той ще изстрада това, което е причинил. Това е смисъла на тези думи на Исус. Но Той не ви ли каза също: „Простете на враговете си“? И не ви ли учеше да молите Бог да ви опрости нарушенията по същия начин, по който вие сте простили, тоест в същата пропорция, в която сте простили? Разберете това добре.“ - Какво да мислим за смъртното наказание, наложено в името на Бог?
„Това е равносилно човек да заеме Божието място във въздаването на правосъдие. Тези, които действат така, показват колко са далеч от разбирането на Бог и колко много имат все още за изкупление. Смъртното наказание, когато е прилагано в името на Бог, е едно престъпление; и тези, които го налагат, утежняват положението си с толкова много убийства.“
(Няма нужда от смъртно наказание по различни причини, но една от най-мощните причини е самият Божи закон.
Не са ли Божиите закони, които ни насочват да отговаряме за престъпните си действия от други животи?
Това е много добре илюстрирано в текста на Хиларио Силва в книгата „Души на парад“ („Almas em desfile“) психографирана от Шико Шавиер: Осъдения Служител – тежестта на кражбата в духовния свят и нейната поправка в следващо прераждане
За земното правосъдие предлагаме следния текст от книгата на Ирмао X „Истории и апологети“ („Contos e apólogos“): Въпрос на справедливост – земното правосъдие през очите на духовете
Завършваме с един красив епизод на един справедлив процес в съответствие със Законите на Любовта, Справедливостта и Милосърдието.
В евангелския пасаж за жената прелюбодейка разказът на Йоан Евангелист се свежда до нейното опрощение. Духът Амелия Родригес в книгата По пътищата на Исус („Pelos Caminhos de Jesus“) ни казва, че същата нощ жената е потърсила Учителя за по-нататъшни разяснения. Тя отваря сърцето си, като разказва на Исус за слабостите, които е имала, за изоставянето на съпруга си, който се е отдал на нощни излизания с приятели и изкушението, на което не е могла да устои. Тя признава, че нищо не оправдава поведението ѝ, което означаваше, че се разкайва. Тя продължава разтревожено разказа си, тъй като не можеше да разчита на никого, след като вече беше отведена и публично опозорена. Нито на помощта на баща си, нито на съпруга си. Всички я изоставиха.
Учителят ѝ посочи необходимостта от една промяна, защото в Йерусалим нямаше да има място за едно ново начало, имайки предвид всичко, което се е случило. Тя усети между редовете на казаното, че трябва да потърси нов въздух, където да може да живее без сянката на извършената грешка. На раздяла Исус я утеши:
„Винаги има едно място в стадото на любовта за овцете, които се завръщат и искат да напредват. Където и да отидеш, аз ще бъда с теб и светлината на Истината във факела на Доброто ще свети напред, изчиствайки пътя ти.“
Изминаха десет години и сега намираме нашата героиня в Тир, в скромна къща, където приема болни и изоставени хора. Тя бе издигнала един пристан на любовта. Никога не забрави епизода с Месията. Тя се беше превърнала в разпространител на Благата Вест, насърчавайки душите, докато почистваше раните на болните тела. Там откриваме нейното изкупление. Чрез изкупителни дела тя се реабилитира пред Закона за Причината и Следствието.
Но липсваше окончателната поправка: тя трябваше напълно да изтрие от съвестта си деянието, което беше извършила преди десет години срещу онзи, когото беше обидила с прелюбодеяние. Оставаше да обезщети оскърбения.
Амелия Родригес продължава да ни информира, че през един следобед на тази жена ѝ довеждат един припаднал мъж. Тя лекува раните му, дава му ободряваща храна, която облекчава болката му. След това му предлага послание, в което се говори за Исус. Развълнуван, мъжът признава, че е срещнал благия учител в един съдбоносен ден в Йерусалим и оттогава той храни горчиво чувство към Учителя Исус. Той изпитваше ужасен гняв, тъй като Учителят беше спасил жена му прелюбодейката, но все пак за него не бе запазил нито дума за утеха. След това той призна, че времето го е накарало да се размисли колко грешен е бил в преценката си в Йерусалим.
Той се стремеше да намери другарката си и я търсеше на много места безуспешно, докато болестта не посети тялото му, изпивайки енергията му.
Смутена от емоции, жената си припомни всички факти.
Тя разпозна спътника си от миналото и без да му разкрие коя е тя, му каза:
„Бог е любов и точно за това Исус никога не е далеч от онези, които го искат и търсят“.
0 Коментара