ВОЙНИ
- Какво тласка човека към война?
„Преобладаването на животинската природа над духовната и преливащите страсти. В състоянието на варварство народите признават едно единствено право – правото на най-силния. Ето защо за такива народи войната е едно нормално състояние. С напредъка на човека войните все повече ще намаляват, защото той ще избягва причините за тях, а когато са неизбежни ще знае как да ги води с човещина.“
(Войните са събития драматични по такъв начин и толкова заредени със зловредни флуиди, че духовния автор Андре Луис ни разказва за Земята, която се налага да бъде флуидно изолирана по време на Втората световна война, за да не замърси спокойствието на съседните планети.
Песни като американската „Бойният химн на републиката“ , ирландската патриотична песен „The minstrel boy“ и шотландската „Braes O ‘Killiecrankie“ символ на въстанието на Якобитите са толкова пропити с впечатления от битки и войни, че един медиум развит в психометрията лесно може да се свърже със сцените, изобразени в песните, и да има ясни видения от разказаните епизоди и цялата драма зад тях.)
- Един ден войната ще изчезне ли от лицето на Земята?
„Да, когато хората разбират справедливостта и прилагат Божия закон. В това време всички народи ще бъдат братя.“
(Това се случва на най-извисените планети.
В Евангелието, глава III, т. 10, Свети Августин ни казва:
10 В тези толкова блажени светове
отношенията между народите и хората винаги са
приятелски, никога обезпокоявани от амбицията
да заробят съседа си или да направят война. Няма
нито господари, нито роби, нито привилегировани
по рождение. Само морално и интелектуално
превъзходство, което установява всички условия и
което в крайна сметка дава надмощие. Властта
получава и заслужава уважението на всички,
защото тя се дава само на онези, които я
заслужават и следователно винаги е упражнявана
справедливо. Човека не се опитва да се издигне
над друг, а само над самия себе си, стремейки се
към съвършенство. Неговата цел е да се издигне
до категорията на чист Дух, въпреки че това
желание никога не е мъчение, а по-скоро една
благородна амбиция, която го предизвиква да учи
упорито с цел да стане равностоен. В тези светове
всички деликатни и възвишени чувства на
човешката природа биват издигнати и пречистени.
Омразата е непозната, както и дребнавостта,
ревността и алчността от завист. Връзките на
любовта и братството обвързват индивидите един
с друг в цялото човечество, така че силните да
помагат на слабите. Според по-голямата или
по-малка степен на интелекта си Човека постига
притежания в малко или по-голямо количество. И
все пак никой не страда от недостиг, както и никой
няма нужда да прави изкупление. Накратко злото
не съществува в тези светове.)
- Каква е целта на Провидението, когато прави войната необходимост?
„Свобода и напредък.“
(Тук можем да си спомним например за Гражданската война в САЩ.
Вече видяхме в Урок 24, че Ейбрахам Линкълн е бил един висш Дух. Той направи всичко възможно, за да предотврати войната, но не можа да я избегне. Това е такъв тип ситуация, която не можете да пренебрегнете.
Този епизод ни връща към героя от индийския епос Арджуна и неговата битка, която въпреки символиката на борбата на духа над материята, също ни показва, че войната не трябва да се избягва, когато тя е справедлива, иначе лошите ще доминират на планетата.)
744 а) Ако войната трябва в последствие да доведе до настъпването на свобода, как се обяснява, че тя често има за цел и като резултат поробването?
„Временно поробване, за да смекчи народите, да ги направи по-гъвкави, за да ги накара да напредват по-бързо.“
( Къде са жестоките асирийци, които тероризираха народите от Античността? Къде са римляните, които превръщаха покорени народи в роби?
Къде са жестоките викинги, които плячкосваха беззащитните градове?
Всичко минава, само Божиите закони остават раздавайки на всеки един според неговите дела.)
- Какво трябва да мислим за този, който подбужда войната за своя собствена изгода?
„Той носи голяма вина и ще са му необходими много съществувания за да изкупи всички убийства, за които е станал причина, защото ще отговаря за живота на всеки човек, чиято смърт е причинил за да задоволи своята амбиция.“
( В Евангелието глава III св. Августин ни разказва за светове, които служат като затвори за такива духове. Според информации от Жералдо Лемос Нето, личен приятел на Шико Шавиер, земната Луна и Плутон са примери за такива светове и някои известни личности поради своята жестокост се намират затворени там.)
Убийство
- Убийството престъпление ли е в Божиите очи?
„Да, голямо престъпление, защото този, който отнема живота на своя ближен прекъсва нишката на един живот на изкупление или на мисия. И в това е злото.“
(Въпреки че въпросът разглежда специфичната тема за смъртта на едно човешко същество, причинена умишлено от друго човешко същество, тук ще дадем следното пояснение:
В книгата „Утешителят“ („O Consolador“ ) Еммануел беше попитан следното:
„Не убивай“ (в Божиите заповеди) обхваща ли и ловеца, който убива за забавление, и палача, който убива поради задължение?
Той отговори:
„Когато човек развие евангелското чувство, той ще разбере, че всички убийците се намират в опозиция на свещения текст.
На етапа на вашите текущи познания вие считате, че единствено убийците, които убиват от поквара, са против божествения закон. Когато напреднете по пътя, усъвършенствайки социалния апарат, няма да търпите екзекуции, а когато станете по-духовни, ще виждате животните като ваши по-малки братя, и общността на ловците няма да има причина да съществува.
Докато четете тези наши концепции може да си спомните животните вредители и в себе си да
обмислите необходимостта от тяхното унищожаване. А можете ли да си спомните за вредните и свирепи хора? Клеветникът не отравя ли повече от докосването на една змия? Студенината на непроницаемата военната машина не е ли по-безмилостна от дивия лъв? …
Нека размислим върху тези истини и да признаем, че духовният човек на бъдещето, със светлината на Евангелието в ума и в сърцето си, ще промени своето обкръжение на битки, като също ще помага в еволюционните усилия на своите спътници в нисшия план на живота на Земята.“
От книгата „Исус у Дома“, имаме ценен урок по тази тема и пример за едно убийство, което обществото не би заподозряло и все пак също сурово наказвано в духовния свят: Глава 11 „Разочарованият светец“. Препоръчваме ви да я прочетете или да чуете в аудио вариант.)
- Винаги ли има една и съща степен на виновност при убийството?
„Вече казахме, че Бог е справедлив и отсъжда повече според намерението, отколкото факта.“ - Прощава ли Бог убийството в случай на оправдана самозащита?
„Само необходимостта може да го извини; но ако жертвата успее да съхрани живота си без да напада своя агресор, трябва да го направи.“ - Човек виновен ли е за убийствата, които е извършил по време на война?
„Не, когато той е принуден със сила; но той е отговорен за жестокостите, които извършва, както ще бъде взето предвид и чувството на човечност, с което действа.“
(За пример ще споменем информация от духа д-р Херман (един от менторите на Спиритистки Център Леон Денис, Рио де Жанейро), че много смъртни случаи от огнестрелно оръжие в Бразилия се случват всъщност на хора, които са инкарнирани духове на някогашни германски войници, извършили жестоки действия през Втората Световна Война.)
- Кое е по-престъпно в очите на Бог, убийството на родител или на дете?
„И двете са еднакво престъпни, защото всяко престъпление е едно престъпление.“ - Как се обяснява, че сред някои народи, вече напреднали от интелектуална гледна точка, детеубийството е един обичай и е заложено в законодателството?
„Интелектуалното развитие не предполага автоматично необходимостта от добро. Един дух с по-висш интелект може да бъде зъл. Това се случва с онзи, който дълго е живял без да се подобри: той само знае .“
Глава VI
Жестокост
- Можем ли да свържем чувството за жестокост с инстинкта за разрушение?
„Това е самият инстинкт за унищожение, но в най-лошия му вид, защото ако
унищожението понякога е една необходимост, жестокостта никога не е такава. Тя винаги е
резултат от една лоша природа.“ - Защо жестокостта е доминираща черта на примитивните народи?
„В примитивните народи, както ги наричате, материята надделява над Духа. Те се оставят на инстинктите си на зверове и, тъй като нямат други нужди освен на телесния живот, те се грижат само за своето лично съхранение, и което по принцип ги прави жестоки. Освен това народите, чието развитие е несъвършено, са под владичеството на също толкова несъвършени духове
които им симпатизират, докато по-напредналите народи не дойдат да унищожат или да
отслабят това влияние.“ - Жестокостта не произхожда ли от липсата на моралното чувство?
„Нека кажем – от липса на развитие на моралното чувство; но не казвайте липса на морално чувство, защото то съществува по принцип у всички хора. Именно това моралното чувство на жестоките същества по-късно ги трансформира, правейки ги добри и човечни. За това то съществува у дивака както принципа на парфюма върху цветната пъпка, още преди да разцъфти.“
Коментар на Кардек: Всички способности съществуват у човека в рудиментарно или латентно състояние и се развиват според повече или по-малко благоприятните обстоятелства. Прекомерното развитие на някои предотвратява или неутрализира развитието на други. Прекомерното развитие на материалните инстинкти задушава, така да се каже, моралното чувство, така както развитието на моралното чувство отслабва малко по малко чисто животинските характеристики.
- Как може да се обясни, че в лоното на най-напредналата цивилизация се срещат създания понякога толкова жестоки като диваци?
„Така както и у едно дърво отрупано с добри плодове има и зелени и неузрели. Те са като диваци, които само външно са цивилизовани, но са вълци, изгубени сред агнетата. Духове от едно нисше ниво и много изостанали могат да се инкарнират сред напреднали човеци с надеждата също да прогресират. Но ако изпитанието е твърде тежко, примитивната им природа ги завладява.“ - Обществото на добрите хора ще се освободи ли някога от злодеите?
„Човечеството напредва. Тези индивиди, у които доминира инстинкта за зло и които се чувстват не на място сред добрите хора, постепенно ще изчезнат, както лошото зърно се отделя от доброто след пресяване. Но изчезват за да се преродят под друга обвивка. Тогава, с натрупването на повече опитност, те ще разберат по-добре доброто и злото. Имаме един пример при растенията и животните, които човек се научи да подобрява, развивайки у тях нови качества. Обаче едва след множество реколти усъвършенстването е пълно. Такава е и картината на различните съществувания на човека.“
(Последиците от убийството за периспирита на извършителя вече са разгледани в уроци 24 (Справедливост на прераждането – белезите върху периспирита и техните последици върху материалното тяло) и 42 (Връщане към телесния живот. Прелюдии към завръщането, съединяване на душа и тяло). Препоръчваме да ги чуете или прочетете.
Ще представим още един случай от книгата „Рай и Ад“ на Алън Кардек, който в среща на Парижкото Спиритистко общество призовава духа на един престъпник: Духът от Кастелнодари – пример за духове на разкайващи се престъпници
0 Коментара