Закон за унищожението
Необходимо унищожение и неправомерно унищожение
- Унищожението един закон на Природата ли е?
„Необходимо е всичко да бъде унищожено, за да бъде възродено и подобрено. Защото това, което наричате унищожение, е просто една трансформация, която цели обновяване и усъвършенстване на живите същества.“
(Концепциите за „унищожението“ и „обновлението“, обвързани една с друга, съществуват по такъв начин в Природата, че всеки ден ги виждаме в различни форми, от простия изгрев на Слънцето, в цветята, които се появяват и сеят семената си и след това загиват, до нашата собствена еволюционна сага с цикъла на раждане – смърт – прераждане.
В хиндуистката традиция Шива е разрушителят, който разрушава, за да съгради нещо ново, поради което мнозина го наричат „обновител“ или „трансформатор“.
Тази необходимост от постоянна трансформация се дължи не само на преходната материя, която ни заобикаля и облича, но и на нашето собствено морално поведение към ангелството.)
728 а) Тогава инстинктът за унищожение дали е даден на живите същества с една провиденческа цел?
„Съществата са инструментите, които Бог използва за да стигне до резултатите, които цели. За да се хранят живите същества взаимно се унищожават, което унищожение има една двойна цел: поддържане на равновесие във възпроизвеждането, което може да стане прекомерно, и употреба на останките от външната обвивка, която търпи разрушение. Но само тази обвивка е разрушена, тъй като е не повече от един аксесоар и не представлява съществена част от мислещото същество. Съществената част от мислещото същество е неразрушимия интелигентен принцип, който се развива в различните метаморфози, през които преминава.“
( За да илюстрираме този отговор на духовете, ще споменем вълците от Йелоустоун в САЩ.
В миналото вълкът е бил основният хищник в Националния парк Йелоустоун. Но цялата му популация беше изличена през 1920 г., оставяйки цялата тази област без наличие на вълци в продължение на седем десетилетия.
През 1995 г. обаче вълчи глутници бяха въведени отново в Йелоустоун и това даде на биолозите и еколозите уникална възможност да проучат какво се случва, когато един хищник на върха на хранителната верига се върне в своята екосистема.
Вълците бяха върнати, за да контролират нарастващата популация от лосове и елени, чиято свръх популация унищожава парковата растителност, но положителните ефекти от подновеното присъствие на вълците надхвърлят очакваното:
завръщането им драматично промени реките, горите и самата физическа структура на парка.
Те не се ограничават до убиване на животни от определени видове за да се хранят. Вълците всъщност правят възможно съществуването на десетки други животински и растителни видове. Като ловуват видове, които са под тях в хранителната верига, вълците дават възможност на други видове, разположени още по-надолу по веригата, да живеят и да се размножават.
Присъствието на вълци прави така, че определени региони да започнат да се възстановяват.
Това възстановяване привлича животни като бобрите, които от своя страна създават местообитания за други видове. Не след дълго там имаше видри, диви плъхове, патици, риби, земноводни и птици. Наблюдаваше се един цикъл от положителни въздействия, който кулминира с промяна в течението на реките.)
- Ако унищожението е необходимо за подобрението на съществата, защо Природата ги обгражда със средства за самосъхранение и опазване?
„За да избегне унищожението преди правилното време. Всяко преждевременно унищожение възпрепятства развитието на интелигентния принцип. Ето защо Бог е дал на всяко същество необходимостта да живее и да се възпроизвежда. - След като смъртта ни кара да се върнем към един по-добър живот и ни освобождава от злините на този свят, заради което би трябвало повече да я желаем, отколкото да се страхуваме от нея, защо човек има един инстинктивен ужас към нея, което я превръща в мотив за опасения?
„Вече казахме, че човек трябва да се стреми да удължи живота за да изпълни своята задача. Ето защо Бог му даде инстинкта за самосъхранение и този инстинкт го поддържа в неговите изпитания. Без него той много често би се предал пред обезсърчението. Вътрешния глас, който го подтиква да отхвърля смъртта, му казва, че той все още може да постигне нещо за своя напредък. Когато го заплашва една опасност, той го предупреждава, че трябва да се възползва от времето, което Бог му дава. Но, неблагодарен, човек отдава благодарност почти винаги на своята звезда отколкото на своя Създател.“ - Защо редом до средствата за опазване Природата е поставила агенти на разрушението?
„Това е лекарството редом до злото. Вече казахме: за да поддържа баланса и да служи за противовес.“ - Необходимостта от унищожение идентична ли е във всички светове?
„Тя е пропорционална на повече или по-малко материалното състояние на световете. Тя обаче престава да съществува в светове с по-голяма физическа и морална чистота. В световете, които са по-напреднали от вашия, условията на съществуване са доста различни.“
(Няма начин да установим такава връзка, защото ни липсва информация. Вземете например случая на кометата Шумейкър-Леви 9, която удари планетата Юпитер през 1994 г.
Дали е имало някакви последствия за жителите на планетата? Ние не знаем. Те живеят в друго измерение, и са на едно по-напреднало интелектуално и морално ниво, като телата им са по-малко материални от нашите. Следователно не е възможно да си правим изводи какви са последиците от действия, случили се в нашето измерение, върху други по-фини измерения.
Ние знаем, обаче, чрез духовния автор Андре Луис, че по време на Втората световна война Земята е била флуидно изолирана, така че съседните планети да не приемат произвежданите вредни вибрации.)
- Винаги ли ще съществува необходимостта от унищожение сред човеците на Земята?
„Необходимостта от унищожение отслабва у човека, когато Духът побеждава материята. Ето защо в ужаса от разрушение се вижда възхода на интелектуалното и морално развитие.“
Това е лесно да се види. Преди няколко десетилетия беше обичайно човек да разруши напълно един горски район, например, за да построи нещо, като малко хора протестираха. Днес съществува много по-голямо осъзнаване по отношение грижата за опазване на околната среда и съществува стремеж към възможно най-малко въздействие върху нея.
Друг пример бяха много разпространените практики за подпалване на полета и ниви за посев, но които в наши дни вече не само не са препоръчителни, но и забранени в някои страни.
В неотдавнашните и настоящи все още за някои страни пожари, които започнаха да опустошават северното полукълбо през 2021 г., имаме отговора на Природата към агресивните прояви на човека.
Независимо дали е престъпно деяние, случайно подпалване или произведено от самата Природа, този вид унищожение ни кара да размишляваме върху своите действия и в последствие да ги предотвратяваме и да предприемаме по-адекватно поведение.
- В настоящето си положение човек има ли неограничено право на унищожение върху животните?
„Такова право е регулирано от нуждата да осигурява своя поминък и своята сигурност. Злоупотребата никога не е била едно право.“
(Нужно ли е човек да жертва животни, за да се облича в кожи? Трябва ли да тестваме козметиката върху животни? Необходимо ли е да се прилагат осакатявания върху животни, за да се произведе тази или онази храна?
Без съмнение не трябва, но за да изчезнат подобни практики, от съществено значение е хората, които вече са се събудили за необходимостта да защитават животните, да не подминават, а да действат, за да може такива методи да бъдат премахнати.
Нашето съучастие помага Злото да се увековечи.)
- Какво да мислим за унищожението, когато надхвърля границите на нуждите и сигурността, или за лова, например, когато няма друга цел освен удоволствието от безполезното унищожение?
„Това е преобладаване на животинското над духовната природа. Всяко унищожение, което надхвърля границите на нуждата, е едно нарушение на Божия закон. Животните унищожават единствено за да задоволят своите нужди; докато човекът, който има свободна воля, унищожава безпричинно. Той ще трябва да урежда сметките си за злоупотребата с предоставената му свобода, тъй като в тези случаи той се поддава на лошите инстинкти.“
Само образованието трансформира човешкото същество. Тук може да си припомним филма Бамби от 1942 г на компанията Уолт Дисни, който значително намали броя на ловците в САЩ.
- Специални заслуги ли ще спечелят народите, които отвеждат до крайност скрупулите по отношение на унищожението на животни?
„Това е една крайност на едно достойно само по себе си чувство, което обаче се превръща в тираничност и чиито достойнства се неутрализират от злоупотреба от друго естество. Сред такива народи съществува повече суеверен страх, отколкото истинска доброта.“
Спиритизмът ни учи, че е необходимо да се освободим от суеверията. Не е достатъчно да правим нещо, само защото е традиция. Трябва да знаем защо се прави и дали е полезно да го направим.
Унищожителни бедствия
- С каква цел Бог наказва Човечеството чрез разрушителни бедствия?
„За да го накара да напредва по-бързо. Не казахме ли, че унищожението е една необходимост за моралната реформа на Духовете, които във всяко ново съществуване придобиват една нова степен на съвършенство? Нужно е да се вземе предвид целта, за да могат резултатите да бъдат оценени. Хората ги преценяват само от своята лична гледна точка; назовавайки ги бедствия, поради щетите, които те причиняват. Тези сътресения обаче често са необходими, за да накарат нещата по-бързо да достигнат един по-добър ред, постигайки за няколко години онова, което би отнело много векове.“ (744) - За да постигне подобрението на Човечеството, не може ли Бог да използва други средства а не разрушителни бедствия и епидемии?
„Може и всеки ден той ги ползва, тъй като е дал на всеки един средствата за прогресиране чрез познание за доброто и злото. Човекът е този, който не се възползва от тях. За това е необходимо той да бъде наказан в своята гордост и да бъде накаран да почувства своята уязвимост.“
(Колко примера бихме могли да цитираме от развитието на Историята?
Сега преминаваме през момент, предсказан преди много векове, в който бедствията, независимо дали създадени от самия човек или произхождащи от Природата, отново ни канят да се замислим върху състоянието си на безсмъртни духове, временно инкарнирани в един материален свят, пълни с дългове от минали животи, с нуждата да подобряваме интелигентността и чувствата и да съжителстваме в хармония, имайки за своя база Закона за Любовта.
Отново препоръчваме на всички, които следват нашите класове, да прочетат статиите за Живот на Други Планети. Интервюираните духове дават ясно да се разбере, че в по-развитите светове, където живеят те, вече няма нужда от подобни катаклизми, тъй като там преобладава Законът на Любовта.
Още веднъж подчертаваме, че тези земни сътресения не са нищо повече от отговори на самата планета към човешките действия.
Както е описано добре в едно послание от св. Августин в Евангелието според Спиритизма, ГЛАВА 3 – В дома на Отца ми има много обиталища, т. 15:
Ето защо Земята предлага пример за
един свят на изкупление и, въпреки че
разнообразието е безкрайно, всички те имат едно
нещо, което е общо: всички те служат като места
за изгнание, за онези Духове, които са се
разбунтували срещу Божия Закон. Това означава,
че тези Духове трябва по едно и също време да се
борят срещу лошотията у човека и суровостта на
природата, което е двойно по-трудно, но което ще
развие качествата на сърцето и интелекта
едновременно. Тогава Бог, в цялата си добрина,
позволява наказанието да се превърне в нещо,
което ще донесе полза на духа.
СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)
Винаги, когато се почувстваме депресирани, ако усетим, че смелостта и куража ни напускат изправени пред тежките времена, през които планетата преживява, нека си спомним за щастливите светове!
Евангелието, ГЛАВА 3 В дома на Отца ми има много обиталища, точки 9 и 10
9 В световете, които са постигнали едно
висше ниво, моралното и материалното състояние
е много различно от това, което съществува на
Земята. Като навсякъде, формата винаги е
човешка, но е по-красива, по-съвършена и над
всичко останало е пречистена. Тялото не
притежава нищо от земната материалност и
следователно не подлежи на същите нужди,
заболявания или разпадане, които
преобладаващата материя предизвиква. В
резултат на по-голямото пречистване сетивата са в
състояние да уловят възприятия, които грубата
материя на този свят възпрепятства. Специфичната
лекота на тялото позволява бързо и лесно
придвижване; вместо да се влачи болезнено над
земята тялото се носи над повърхността или лети
плавно във въздуха без усилие, само по желание,
точно както ангелите са възприемани, че го правят
или като духовете в Елевзинските полета.
Според желанията му Човек запазва чертите на своите
минали миграции и се показва пред приятелите си
така, както са го познавали, само че сега той
излъчва божествена светлина и е преобразен от
вътрешни впечатления (отпечатъци), които винаги
са от възвишен характер. На мястото на
потъмнялото и обезсърчено от страдание и
страсти лице, сияят с красотата си живота и
интелекта, които иконописците са показали чрез
хало или ореола на светците.
Много напредналите Духове търпят съвсем
малко съпротивление на материята и така
позволяват развитието на тялото да бъде
изключително бързо, съкращавайки детството
правейки го почти несъществуващ период. С
отсъствието на тревогата и мъчението животът е
пропорционално по-дълъг от този на Земята. По
принцип дълголетието е в съответствие с степента
на напредък на всеки свят.
Смъртта по никакъв начин не предава какъвто и да е ужас от
разпадане; далеч от предизвикване на страх, тя се
счита за щастлива трансформация, защото няма
никакво съмнение в бъдещето. По време на
живота душата, която вече не е ограничена от
плътната материя, се разширява и се наслаждава в
осъзнатост, което я поставя в почти постоянно
състояние на еманципация и ѝ позволява напълно
свободна мисловна трансмисия (предаване).
10 В тези толкова блажени светове
отношенията между народите и хората винаги са
приятелски, никога обезпокоявани от амбицията
да заробят съседа си или да направят война. Няма
нито господари, нито роби, нито привилегировани
по рождение. Само морално и интелектуално
превъзходство, което установява всички условия и
което в крайна сметка дава надмощие. Властта
получава и заслужава уважението на всички,
защото тя се дава само на онези, които я
заслужават и следователно винаги е упражнявана
справедливо. Човека не се опитва да се издигне
над друг, а само над самия себе си, стремейки се
към съвършенство. Неговата цел е да се издигне
до категорията на чист Дух, въпреки че това
желание никога не е мъчение, а по-скоро една
благородна амбиция, която го предизвиква да учи
упорито с цел да стане равностоен. В тези светове
всички деликатни и възвишени чувства на
човешката природа биват издигнати и пречистени.
Омразата е непозната, както и дребнавостта,
ревността и алчността от завист.
Връзките на любовта и братството обвързват индивидите един
с друг в цялото човечество, така че силните да
помагат на слабите. Според по-голямата или по-малка степен
на интелекта си Човека постига притежания
в малко или по-голямо количество.
И все пак никой не страда от недостиг, както и никой
няма нужда да прави изкупление. Накратко злото
не съществува в тези светове.)
738 а) Но при тези бедствия загиват толкова и добрите, колкото и нечестивите. Това справедливо ли е?
„По време на живота човек свежда всичко до своето тяло; той обаче мисли по различен начин след смъртта. И както казахме, животът на тялото е мимолетен. Един век във вашия свят не е нищо повече от проблясък във вечността. Следователно нищо не са страданията от няколко дни или няколко месеца, за които толкова много се оплаквате. Те са едно учение, което ще ви служи в бъдеще.
Духовете, които съществуват преди всичко и надживяват всичко, това е реалния свят (85). Те са децата на Бог и обект на цялата му грижа. Телата са просто маскировката, с която те се появяват в материалния свят. При случаите на големи бедствия, които покосяват хората, те са като една армия, която в хода на войната вижда своите униформи износени, скъсани или изгубени. Генералът е по-загрижен за своите войници, отколкото за униформите им.“
738 б) Но жертвите на тези бедствия и епидемии не са ли все пак жертви?
„Ако можехте да прецените живота такъв какъв е и колко дребно нещо представлява по отношение на безкрайността, бихте придавали по-малко значение на това. В едно друго съществуване тези жертви ще намерят богата компенсация за своите страдания, ако знаят как да ги понасят без оплаквания.“
Коментар на Кардек: Независимо дали смъртта ще настъпи поради едно бедствие или каквато и да е причина, тя не може да бъде избегната, когато настъпи часа на тръгване. Единствената разлика е, че при първия случай един доста по-голям брой хора си тръгват наведнъж.
Ако чрез мисълта си можехме да се издигнем така, че да сме над Човечеството и да го обхванем с един поглед, тези толкова ужасни бедствия биха ни се сторили не повече от преминаващи бури в съдбата на света.
- Разрушителните бедствия имат ли полезност от физическа гледна точка, въпреки злините, които причиняват?
„Да, много често те променят състоянието на даден регион. Но доброто, което произтича от тях, обикновено се възприема само от бъдещите поколения.“ - Бедствията не съставляват ли също така морално изпитание за хората, изправящо ги пред лицето на най-мъчителни нужди?
„Бедствията са тестовете, които дават повод на човека да упражни своя интелект, да покаже търпението и смирението си пред волята на Бог, и в същото време служат да развият чувствата му на себеотрицание, алтруизъм и любов към ближния, ако егоизмът не го ръководи.“
(Бедствията винаги предизвикват чувство на солидарност, макар че все още не всички човешки същества са развили чувството за солидарност. Колко институции за хуманитарна помощ са създадени по време на бедствия? – Международно движение на Червения кръст и Червения полумесец, Лекари без граници. Това са забележителни примери.)
- Дадено ли е на човека да избегне бедствията, които го измъчват?
„Отчасти е така, но не е в смисъла, както обикновено се разбира. Много бедствия са резултат от непредвидливостта на човека. При условие, че придобива знания и опит, той може да ги предотврати, ако знае как да изследва причините. Но сред злините, които засягат Човечеството, има и някои от общ характер, които са в замисъла на Провидението. От тях всеки индивид получава дял в по-голяма или по-малка пропорция. На тези злини човек може да противостои единствено със смирение пред Божията воля. Тях обаче много често човек ги утежнява поради своята небрежност.“
Коментар на Кардек: На първа линия на разрушителните бедствия, които са природни и независими от човека, трябва да се поставят чумата, гладът, наводненията, лошите метеорологични условия, фатални за реколтата на земята. Обаче не намери ли
човек в откритията на Науката, в произведенията на изкуството, в подобренията на селското стопанство, в ротацията на земеделските култури и напояването, в изучаването на хигиенни условия, начини за предотвратяване или поне за смекчаване на толкова бедствия? Определени региони, опустошени в миналото от ужасни бедствия, не са ли съхранени днес? Какво ли не би постигнал човек, за своето материално благополучие, тогава когато знае как да се възползва от всички ресурси на своя интелект и когато към грижата за личното си самосъхранение той знае как да съчетае чувството за истинско милосърдие към ближните си? (707)
(Днес се виждат не малко примери. Препоръчваме документалния филм „Преди потопа“.
0 Коментара