1. Законът за опазване и самосъхранение задължава ли човека да осигурява нуждите на тялото?
    „Да, защото без сила и здраве труда е невъзможен.“
  2. Човек заслужава ли порицание ли за това, че търси благополучие?
    „Желанието за благополучие е естествено. Бог забранява единствено злоупотребата, защото противоречи на самосъхранението. Той не осъжда търсенето на благополучие, стига то да не бъде постигнато за сметка на някой друг, както и да не отслаби нито моралните ви сили, нито физическите.“

(Дали крайностите, които вършим за да задоволим усещането си за благополучие не са една от основните причини за затлъстяването, диабета, хранителните разстройства, депресиите, и т.н.? Колко различни разбирания за благополучие имат хората и до какви страшни падения на човека се стига заради някои от тях… компрометирайки и физическото си здраве и цялост на тялото, както и своя морал и достойнство, което неминуемо води до сериозни последствия за духа, които проличават още в този живот и се балансират в следващи инкарнации.)

  1. Доброволните лишения носят ли заслуга в очите на Бог, когато целят едно също така доброволно изкупление?
    „Правете добро на другите и ще имате повече заслуги.“

(Този начин на мислене отново е като да правиш сделки с Бога, това е да материализираш общуването със Създателя. Показва липса на духовна зрялост и наивност.)

а) Има ли доброволни лишения, които са похвални?
„Има: лишението от безполезни удоволствия, защото това освобождава човека от материята и издига неговата душа. Заслугата е в устояване на изкушението, което води до прекалявания или до наслада от безполезни неща; похвално е да лишиш себе си от необходимото, за да дадеш на тези, които го нямат. Ако лишението не е нищо повече от симулация, това ще бъде една измама.“

(Буда представи на света Четирите Благородни Истини, от които искаме да подчертаем две, които говорят за привързаността към материята като причина за страданието и самоотричането като средство за освобождаване от болката.

Не е ли чувството на притежание това, което ни кара да страдаме, било то за материални неща или дори за хора?

Нека да разгледаме следния интересен текст на Малба Тахан, озаглавен „Скъпоценните вази“.

Скъпоценните вази

Един принц притежавал двадесет красиви порцеланови вази с голяма стойност. Неговата колекция била най-голямата му гордост.
Един ден един слуга без да иска счупил една от вазите. Принцът толкова много се разгневил, че осъдил слугата на смърт.
Като научил за случилото се, един мъдрец, който живеел в двореца, се представил на принца и му казал:

„Господарю, знам една вълшебна рецепта за възстановяване на счупената ваза, толкова съвършена, че ще изглежда точно като другите. Обаче само трябва да видя останалите вази заедно.“

Принцът изпратил да го отведат в стаята, където вазите бяха пазени под надзора на въоръжени войници.
Колекцията беше подредена на една маса, покрита с много богата покривка, цялата бродирана в злато.
Мъдрецът се приближил и сякаш обзет от внезапна халюцинация, дръпнал с цяла сила бродираната кърпа, а деветнадесетте вази паднали на земята и се счупили на хиляди парчета.
Преди изумлението на принца, мъдрецът заявил:

„Господарю, тези деветнадесет вази, които току-що счупих, биха могли да струват живота на деветнадесет нещастни или небрежни слуги. Поради това е за предпочитане да костват само моя живот, тъй като вече съм стар и не служа повече за нищо.“
Принцът разбрал урока, който мъдреца му дал: всички златни или порцеланови вази на света, колкото и скъпи да са, не струват живота на едно човешко същество, и той простил на мъдреца и на непохватния слуга.

Нека сега се запитаме:

Кои са нашите ценни вази? Какво бихме направили, ако ни ги отнемат сега?

  1. Достойно ли е, от някаква гледната точка, умъртвяването на плътта в живота на аскетите, които от най-далечна древност има своите практикуващи сред различни народи?
    „Опитайте се да разберете на кого служи такъв живот и ще получите отговора. Ако служи само на онзи, който го практикува и го възпрепятства да прави добро, това е егоизъм, под какъвто и предлог да e скрит. Да се подлагаш на лишения в работата за другите, такова е истинското умъртвяване на плътта според Християнското милосърдие.“

(Не е необходимо да живеете в пустинята или във високи планини, както са правили древните отшелници, за да се изолирате от обществото. И в днешно време виждаме подобно нещо.

Колко хора бягат от живота на комуникация и взаимодействие, за да избегнат греховното докосване на света?

В дъното на тези действия – тъжно е да признаем – съществува гордостта, която ни кара да вярваме, че сме на едно духовно ниво над другите.

Всъщност, ако наистина бяхме на едно духовно ниво над останалите, или щяхме да се инкарнираме на по-еволюирали планети, или щяхме да правим това, което правят тези Висши Духове – добро на другите посредством контакт, и никога чрез бягство.

Това не означава, че нямаме право на моменти на уединение за да размишляваме, които винаги са полезни за тези, които търсят божествено вдъхновение за да се справят с проблемите на живота, но това никога не е за постоянно, и никога не трябва да се бяга от контакта със себеподобните.)

  1. Въздържанието от определени храни, според навика на различни народи, основава ли се на разума?
    „На човек е позволено да се храни с всичко, което не уврежда здравето му. Законодателите на някои народи обаче прецениха да забранят употребата на определени храни, с една полезна цел, и за по-голям авторитет ги представиха като произлизащи от Бог.“
  2. Храненето на човека с животни не е ли противно на закона на Природата?
    „Като се има предвид физическото ви устройство, плътта храни плът, иначе човекът загива. Законът за опазването и самосъхранението предписва като едно задължение на човека да поддържа своята сила и своето здраве, за да изпълнява закона за труда. Следователно той трябва да се храни според изискванията на своето тяло.“
  3. Похвално ли е човек да се въздържа от животинска храна или каквато и да е друга за изкупление?
    „Да, ако човек се лишава в полза на другите. Но в очите на Бог обаче това въздържание е единствено умъртвяване на плътта, когато това лишение няма сериозна и полезна цел. Ето защо казваме, че онези, които само привидно постят са лицемери.“ (720)

(Безспорно е, че прогресът на нашите материални тела ще доведе до изоставяне на храненето с животни. Кой в един по-развит свят ще отиде да заколи животно за да се нахрани? Никой. Това е нормалният етап на по-развитите светове.

Живот на други планети

По тази тема Еммануел в книгата „Утешителят“ („O Consolador“) чрез психографията на медиума Шико Шавиер отговори на следния въпрос:

„Една грешка ли е да се храни човек с плътта на животните?

– Поглъщането на вътрешностите на животните е грешка с огромни последици, от която произтичат множество пороци на човешкото хранене. Тази ситуация е достойна за съжаление, защото дори състоянието на материалност на създанието да изисква сътрудничество на някои витамини, тези хранителни стойности могат да бъдат намерени в продукти от растителен произход, без абсолютната нужда от кланици и хладилници.
Трябва да вземем предвид обаче интересите на икономическата машина и хармонията на колектива, където толкова много работници изкарват ежедневната си прехрана. Техните отдели не могат да бъдат унищожени за една нощ без сериозна опасност. Нека се утешаваме с визията за бъдещето, за което е редно да работим с всеотдайност за идването на нови времена, в които земните хора ще могат да се освободят от храненето с кървавите останки на по-малките си братя.)

725. Какво да мислим за осакатяванията, които се извършват по тялото на човек или животни?
„С каква цел е такъв въпрос? Винаги питайте дали едно нещо е полезно. На Бог безполезното не може да му е угодно и това, което е вредно, винаги ще му е неприятно, защото, бъдете уверени, Бог е чувствителен единствено към чувствата, които извисяват душата към Него. И спазването на Неговите закони и не нарушаването им е това, което може да ви освободи от игото на материята.“

726. Ако страданията на този свят ни извисяват, според това как ги понасяме, дали ще ни издигнат и онези, които доброволно сме си създали?
„Естествените страдания са единствените, които издигат, защото идват от Бог. Доброволните страдания не служат за нищо, когато не допринасят за благото на другите. Вярвате ли, че онези, които съкращават живота посредством нечовешка строгост, както правят будистките монаси бонза, факирите и някои фанатици от множество секти, напредват по своя път? Защо по-скоро не работят в полза на своите ближни? Да облекат бедняка; да утешат този, който плаче; да работят за онзи, който е болен; да понесат лишения за да облекчат нещастните, и тогава техния живот ще бъде полезен и ще радва Бог. Когато с доброволното си страдание някой цели само своето собствено добро, това е егоизъм; когато някой страда за другите, това е милосърдие: такива са заповедите на Христос.“

727. Тъй като не трябва да си създаваме доброволни страдания, които не са от никаква полза за другите, трябва ли да се погрижим да се предпазим от тези, които предвиждаме или ни заплашват?
„За противодействие на опасностите и страданията на всички същества е даден инстинктът за опазване и самосъхранение. Бичувайте своя дух, а не своето тяло, умъртвете своята гордост, задушете своя егоизъм, наподобяващ една змия, която поглъща сърцето, и ще направите много повече за своя напредък, отколкото ако си налагате сурови мерки, които вече не принадлежат на този век.“

(В историята съществуват някои жалки епизоди на осакатяване, извършени от нашите братя, все още далеч от разбирането на думите на Исус в техния морален и духовен смисъл, както и такива на други хора, които практикуват принудителен пост, който просто материализират акта на взаимодействие с божествеността. Въпреки че всяка вяра е уважителна, подобни действия не предизвикват ни най-малка морална трансформация в духа ни.

Дали някой става по-щедър, по-малко егоистичен и горд, защото бичува собствения си гръб или остава няколко седмици без нормална храна? – Без съмнение, не.

Саможертвата, която Създателят иска от нас, винаги е от морално естество: да жертваме егоизма, гордостта, суетата, накратко, всички пороци, които ни пречат да бъдем добри, толерантни и милостиви с нашите братя. Без това няма да има реален напредък нито в нашия дух, нито в нашия свят препоръчваме да прочетете посланието дадено 1863г в Париж записано в книга Евангелието според Спиритизма, глава V, т. 26

Доброволни изпитания. Истинската Власеница

Вие питате позволено ли е да намалите
своите изпитания? Този въпрос води до други
въпроси: Позволено ли е на давещите се хора да
се опитат да се спасят? Онези, които имат един
трън в пръста си, да го извадят ли? А онези, които
са болни, да позвънят ли на лекаря? Изпитанията
са предназначени да предизвикат интелекта, както
и търпението и смирението. Някои хора може да
са родени в една трудна и болезнена ситуация
именно за да бъдат накарани да потърсят
средствата за нейното преодоляване. Заслугата се
състои в това да понасяме без да се оплакваме
последиците от злините, които не могат да бъдат
избегнати, да сме устойчиви в битката, и да не се
отчайваме, ако не успеем, но да не се оставяме на
безразличието, което би било повече мързел,
отколкото благодетел.
Това съвсем естествено води до друг въпрос:
ако Исус е казал „Блажени са скърбящите”, има ли
заслуги в това да търсим страдания, които по този
начин да утежнят нашите изпитания чрез
средствата на доброволното мъченичество? На
това ние можем да отговорим много ясно: Да, има
голяма заслуга в това, ако такова страдание и
лишения са за доброто на ближния; защото това е
милосърдие чрез страдание. Но не и когато те са
предназначени само в полза на себе си, защото
това би било резултат от егоизъм чрез
фанатичност.

Необходимо е тук да се направи едно ясно
разграничение: относно вас самите, бъдете
доволни от изпитанията, които Бог ви изпраща и
не увеличавайте тежестта им, която често вече е
достатъчно голяма. Приемете ги без оплакване, а с
вяра; това е всичко, което Бог иска от вас. Не
отслабвайте тялото си с безполезни лишения и
безцелно малтретиране, защото вие се нуждаете
от цялата си сила за да изпълните работата по
мисията си тук на Земята. Преднамерено
изтезаване и измъчване на вашето тяло е
нарушение срещу закона на Бог, който ви е дал
средствата да го подхранвате и усилвате.
Ненужното му отслабване е истинско
самоубийство. Използвайте го, но не
злоупотребявайте с него; такъв е закона.

Злоупотребата с най-добрите неща, носи своето
наказание в лицето на неизбежни последици.
Страданието, което човек си налага за да
облекчи чуждото страдание е нещо различно. Ако
вие търпите студ и глад с цел да стоплите и
нахраните друг, и ако тялото ви страда от това,
тогава това е една саможертва, благословена от
Бог. Вие, които напускате напарфюмираните си
домове, за да отидете до един коптор пълен със
зарази, за да занесете утеха; вие, които цапате
деликатните си ръце, за да превържете рани, вие,
които губите съня си за да бдите над леглото на
болен човек, който е само ваш брат или сестра
пред Бога; или накратко вие, които използвате
здравето си, за да правите добри дела: това е
вашата власеница, истинската и благословена
власеница, защото насладите на този свят не са
сбръчкали сърцето ви. Вие не сте останали да
спите върху сладострастната гръд на богатството, а
вместо това сте превърнали себе си
в ангели-утешители на изоставените бедни.

Но вие, които се оттегляте от света за да
избегнете неговите изкушения и да живеете в
изолация, каква е вашата полезност? Къде е вашия
кураж в изпитанието, след като вие сте избягали от
борбата и сте дезертирали от битката? Ако искате
власеница, тогава я приложете към душата си, а не
към тялото си. Усмирете вашия дух, а не плътта си;
бичувайте гордостта си, приемайте униженията
без оплакване, самобичувайте своя егоизъм, и
закалете себе си срещу болката от обидата и
клеветите, по-остра от физическата болка. Това е
истинска власеница, чиито рани ще бъдат взети
под внимание, защото те ще свидетелстват за
вашия кураж и послушание пред Божията воля.

Един Ангел Пазител (Париж, 1863г.)

Но има и други видове бичуване на плътта.
Колко пъти измъчваме себе си и другите също, за да притежаваме нещо или някой?

Ще илюстрираме това с няколко текста:

1) Веднъж се събрахме с приятели на барбекю.
Докато някои приготвяха месото, а други палеха въглищата, децата организираха една екскурзия до едно ягодово поле.
Един от приятелите ми започна разговор:

– Работя 7 дни в седмицата на две работни места. Прибирам се вкъщи и просто спя. Ако не беше така нямаше да можем да пътуваме до морето по време на празниците.
Неговата съпруга вдигна очи с неодобрителен поглед. Той се смути и отиде да оправи мрежата, но после се върна и продължи:

– Човек работи и няма време за семейството. Трябва да смени колата си, да отиде на почивка, да купи дрехи за жена си …

Тогава децата се върнаха от полето и синът на този приятел каза:

– Татко, татко! Боря и баща му ходят на риболов, играят футбол и строят с конструктор Лего!
А Мишка и баща му си оправят колелетата, за да могат да се возят заедно! Защо ние не правим това?

– Сине, знаеш, че татко трябва да работи, за да можем да пътуваме до морето на празниците.

– Татко, но защо да се уморяваш през цялата година, за да си почиваш само две седмици?
(Източник: incrivel.club)

Бихме искали да подчертаем тук, че едно от най-големите съжаления, които хора споделят на смъртното си легло е, че не са прекарали повече време с близките си.

2) пример е от документалния филм „Американски принцеси“, на Smithsonian Channel.

Барбара Хътън (1912-1979)

Американка. Богатството ѝ е оценено по текущи стойности: 1 милиард долара.
На 5-годишна възраст тя лично намира майка си мъртва, след като се е самоубила изпивайки отрова.
Баща ѝ не се грижи за нея.
Барбара е оставена в интернат, където се чувства много самотна.
Съобщава се, че по време на коледните периоди тя чака с раницата си като всички деца някой роднина, който да я заведе у дома, което така и не се случва.
Търгува с играчките си, за да привлече вниманието на приятелите си.
На 18 г. тя е представена във висшето общество.
Наследница на огромно богатство, тя можеше да си купи всичко, което си поиска …
В своите търсения на любовта тя се омъжи 7 пъти, но никога не се почувства обичана или обичаща истински.
Тя колекционира много бижута, сякаш те биха могли да ѝ донесат любовта …
Барбара имаше само един син, който загина в самолетна катастрофа през 1972 г. Въпреки че никога не е имала истинска любяща връзка със сина си, дори защото никога не е познавала нечия любов и следователно не е могла да сподели това, което не знае, трагичната загуба на сина ѝ причини такава болка, че тя никога не се възстанови.
Когато Барбара почина, в банковата ѝ сметка имаше само 3 500,00 долара.
Обект на завист от мнозина, „бедното богато момиченце“, както я познаваха, Барбара имаше много тежък живот и само Бог знае колко сълзи ѝ донесе богатството.

„Не съжалявай мъртвите. Съжалявай живите, особено тези, които живеят без любов.“

(Дъмбълдор към Хари Потър в Даровете на смъртта).

Искаме да изглеждаме красиви. Но знаем ли как да използваме красотата, без да се подхлъзнем в суета и гордост?
Искаме да забогатеем. Богатството също е чудесен инструмент за напредък и благополучие. Но искаме богатството за да създаваме работни места и прогрес или за да станем затворници на амбицията, гордостта и егоизма?
Едно проучване проведено по цял свят показва, че от всеки 3ма бедни хора, които печелят от лотарията, 1 се връща към бедността след няколко години.

3) И приключваме нашия урок днес с този красив текст за богат благороден шейх, който на смъртното си легло, в напреднала възраст, решава да възнагради трима мъже, които са му направили големи услуги в живота:

Трите награди
Малба Тахан

Големият керван от търговци, който ежегодно отиваше от Мосул до Басра, с тъкани и коприни, завърши последните приготовления за дългото пътуване през пустинята.

Младият Абдул Фираз остана сам в палатката си да размишлява.

На раменете му тежаха отговорностите на ръководител на кервана!
Щеше ли да има добър успех? Щеше ли бъде ли катастрофално? Само Аллах знае бъдещето на хората.

Така размишляваше младият Абдул Фираз, когато чу някой да го вика по име отново и отново.

– Който ме вика да влезе! – възкликна той.

Тогава пред него се появи един висок, силен мъж, облечен с изискан вкус.

– Прости ми, младежо! Моят собственик и господар, шейх Ел-Газару, иска да говори с вас много спешно!

В продължение на много години Абдул Фираз се познаваше с шейх Ел-Газару, най-богатия и щедър човек в Мосул. Да бъде повикан така неочаквано обаче предизвика у него неописуема изненада.

Малко по-късно Абдул Фираз пристигна в големия дворец Ел-Газару.

Старецът лежеше на леглото си, тежко болен, и помоли младия мъж да седне близко до него, и след като накара всички останали да напуснат стаята, той му каза с поверителен тон:

– Едва днес бях уведомен за заминаването ти за Басра като водач на големия керван на търговците. Знам, че си честен и смел. Мисля, че ти си единственият човек, способен да отнесе голяма сума пари в Басра.

– И за кого са тези пари?

– Чуй, синко! Аз съм стар и болен; остават ми малко дни живот. Не искам обаче да умра, без да съм изпратил една добра награда на трима мъже от Басра.

– Кълна се в пророка и Свещената Книга, че ще направя точно това, което вие ми определите!

След като развълнувано благодари на Абдул Фираз за отдадеността му, богатият шейх посочи към три кутии, които бяха на пода, и каза:Тези три кутии държат парите, които искам да изпратя. В първата, която е най-малката от всички, има хиляда златни динара; втората съдържа две хиляди динара; третата, който е най -голямата, има пет хиляди! Когато пристигнете в Басра, трябва да доставите първата кутия на един стар бижутер на име Уалид Бен Хамид; втората ще доставите на Али Мохамед Селам; и третата и най-ценната трябва да се предаде на мъдреца Хамед Абдала Ел-Хасеин!

Простете любопитството ми! Но какво са направили тези хора, за да получат толкова голяма отплата?

Те ми оказаха безценна служба! Първият, на когото изпращам кутията с хиляда динара, веднъж рискува живота си, за да спаси цялото ми имущество! На този щедър човек дължа богатството, което притежавам!

Аллах! Вярвам, че този смел мюсюлманин трябва да получи най-голямата награда! Защо другите двама получават много по-големи суми?

Причината е проста. Ако първият ме спаси от мизерия, вторият, на когото изпращам две хиляди динара, ми спаси живота! И ти знаеш добре, младежо, че над най-големите богатства на Земята трябва да поставим нашия живот!

Защо тогава той не получи най-голямата награда? Не е ли животът най-ценното притежание?

– Причината е проста. Щедрият Хамед Абдала веднъж успя да развали голяма интрига, която зли и завистливи мъже готвеха срещу мен. Ако не беше ценната помощ на този голям приятел, аз щях да бъда несправедливо обвинен и арестуван като крадец! Затова на мъдреца Хамед Абдала дължа чистото и почтено име, което имам днес!

И старецът заключи с бавен и ясен глас:

– Да знаеш добре, младежо! Над богатствата и над собствения живот, човек трябва да постави много високо своята чест!

Автор Малба Тахан, книга „Легенди за пустинята“


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *