НАСЛАДА ОТ ЗЕМНИТЕ БЛАГА
- Използването на земните блага представлява ли едно право на всички хора?
„Това право е следствие от необходимостта да се живее. Бог не би наложил едно задължение, без да даде на човека средства да го изпълни.“ - С каква цел Бог направи насладата от материалните блага привлекателна?
„За да подтикне човека към изпълнение на своята мисия и да го изпита чрез изкушение.“
а) Каква е целта на такова изкушение?
„Да развие неговия разум, който трябва да го опази от крайностите.“
Коментар на Кардек: Ако човек беше принуден да използва земни блага единствено поради тяхната полезност, неговото безразличие може би щеше да компрометира хармонията на Вселената. За това Бог отпечата привлекателността на удоволствието в тази употреба, защото така човекът се чувства принуден да изпълни провиденческия замисъл. Но в допълнение, използвайки тази привлекателност, Бог също иска да изпита човека чрез изкушението, което го вкарва в злоупотреби, от които трябва разума да го защити.
(Човек не може да развие една добродетел, без да е в контакт с порока. Ако животът ни беше лишен от всякакви опасни изкушения и ситуации, в които да преценяваме кое е добро и кое зло, ние нямаше да напреднем като духове, нямаше да развием своето мислене и нямаше да сме получили възможности да развием своя морал и добродетели.
Например като юноши може да сме се мотивирали под влиянието на привлекателността на материалните блага да изучим своето образование и да работим здраво за да си осигурим един по-добър живот. Особено когато човек отрано има пред очите си примера на нищетата, мизерията, страданието, цени много по-дълбоко всички възможности, които животът му предоставя за добро развитие. И така пораствайки може да сме развили дори свой бизнес и сега ние да осигуряваме работни места на други хора. Но това което преди време е инициирало нашия растеж може да доведе и до нашия крах, ако не използваме здравия си разум и ако не се въздържаме от крайности по отношение на материалните блага – било като злоупотреба с храна, алкохол, вещества, прекален работохолизъм и амбициозност за сметка на всякакви привързаности и отношения със семейство и деца, което в крайна сметка води до нещастие и самота, в други случаи безделие поради липса на необходимост да полагаме труд, което довежда до дълбоки депресии в резултат на чувството за безполезност, загуба на самия смисъл на живота.)
- Природата очертала ли е граници на удоволствието?
„Да, очертала е, за да ви покаже границата на необходимото. Но чрез вашите ексцесии достигате до пресищане и сами наказвате себе си.“ - Какво трябва да мислим за човека, който търси усъвършенстването на удоволствието чрез крайности от всякакъв вид?
„Горкото създание! Той е по-достоен е за съжаление, отколкото за завист, защото е много близко до смъртта!“
а) Близко до физическа смърт или морална смърт?
„И двете.“
Коментар на Кардек: Човекът, който търси във всякакъв вид ексцесии усъвършенстването на удоволствието, поставя себе си под зверовете, защото те знаят как да спрат, когато нуждите им бъдат удовлетворени. Той абдикира от разума, който Бог му е дал да го води и колкото по-големи са неговите ексцесии, толкова по-голямо предимство той дава на своята животинска природа над неговата духовна природа. Болестите, недъзите и дори смъртта, които са резултат от злоупотреба, представляват в същото време наказание за нарушението на Божия закон.
(Във всичко животът ни учи каква е границата. Винаги имаме един вътрешен глас, който иска от нас да се замислим, да бъдем умерени.
Ако имаме твърде много пари, вътрешният глас ни казва да ги използваме за прогреса и за създаването на работни места.
Ако имаме физическа красота, вътрешният глас ни моли да я използваме, за да насърчаваме добрите дела.
Така че, ако сме привлечени от алкохола, от безконтролния секс и още други ексцесии, с катастрофални последици, това е, защото не искаме да чуем вътрешния си глас.
Препоръчваме тук да прочетете Глава V от книга Евангелието според Спиритизма, Блажени са страдащите, т. 4 Настоящи причини за страданията, стр 98 от електронната книга качена в сайта:
Настоящи причини за страданията
Превратностите на живота са два вида,
или ако предпочитате – произлизат от два
различни източника, които е важно да
разграничаваме. Някои имат своя причина в
настоящия живот, докато други възникват извън
настоящия живот.
Търсейки източника на земните нещастия
трябва да се признае, че много от тях са
естествени последици от характера и поведението
на онези, които ги понасят.
Колко хора се провалят по своя собствена
вина! Колко са жертви на собственото си
безразсъдство, гордост или амбиция!
Колко се самоунищожават поради липса на
дисциплина или постоянство, лошо държание или
поради незнание как да ограничават желанията
си!
Колко много катастрофални бракове се
дължат на факта, че са изградени на пресметната
изгода или суета, и защото сърцето не е взело
никакво участие!
Колко много неразбирателства и фатални
спорове е можело да се избегнат с помощта на
малко умереност и по-малко докачливост!
Колко много болести и заболявания
произлизат от неумереност и прекалявания от
всякакъв вид!
Колко много родители са нещастни със
своите деца, защото не са се преборили с лошите
им предразположености от самото начало! Дали
от слабост или безразличие, те са позволили
семенцето на гордостта, егоизма и глупавата суета
да порасне в тях, пресушавайки техните сърца.
След това – много по-късно – когато жънат това,
което са посели, те са изненадани и се измъчват от
липсата на уважение и благодарност у децата си.
Нека всички, чието сърце е било наранено от
превратностите и разочарованията на живота, да
изследват спокойно своята съвест; нека се върнат
назад стъпка по стъпка до източника на всяко
нещастие, което ги измъчва да видят дали често
няма да си кажат: „Ако само аз бях направил, или
не бях направил това и това нещо, аз нямаше да
съм в такава главоблъсканица.“
Кого тогава могат те да обвинят за всичките
си страдания, ако не самите себе си? Поради това,
човеците в по-голяма част от случаите са майстори
на собствените си неволи. Но вместо да признаят
този факт, те намират за по-лесно и по-малко
унизително за тяхната суета да обвиняват съдбата,
Провидението, лош късмет или тяхната нещастна
звезда, докато тяхната нещастна звезда се намира
в собственото им безхаберие.
Нещастия от този тип без съмнение
формират забележителен контингент от
превратностите на живота. Само когато човек
работи за моралното и интелектуално
подобряване на себе си, той ще бъде в състояние
да ги избегне.
И Глава XXVII, Поискайте и ще ви бъде дадено, точка 11
Чрез молитва хората привикват
сътрудничеството на добри духове, които идват да
ги поддържат в добрите им решения и ги
вдъхновяват с добри мисли. Така те постигат
моралната сила, която им е нужна да преодолеят
трудностите и да се върнат на праведната пътека,
от която са се отклонили; чрез молитва те също
могат да отклонят злините, които привличат по
своя собствена вина. Например, един човек
открива, че здравето му е съсипано поради
крайностите, които е извършил, и той води живот
на страдание до края на дните си. Той има ли
право да се оплаква, ако не получи изцеление? Не,
защото в молитвата той можеше да намери сили
да устои на изкушението.
НЕОБХОДИМО И ИЗЛИШНО
- Как може човек да узнае границата на необходимото?
„Онзи, който се замисля, я познава по интуиция. Мнозина успяват да я опознаят само от опит и за своя собствена сметка.“ - Чрез телесната организация, която ни е дала, не очертава ли Природата границите на нашите нужди?
„Без съмнение, но човекът е ненаситен. Посредством телесната организация, която му е дала, Природата е очертала лимита на неговите нужди; обаче пороците промениха физиката му
и му създадоха нужди, които не са реални.“ - Какво трябва да мислим за онези, които изземат благата на Земята за да си осигурят излишество, в ущърб на онези, които нямат най-необходимото?
„Те нарушават Божия закон и ще трябва да отговарят за трудностите, които са причинили на другите.“
Коментар на Кардек: Няма абсолютна граница между необходимото и излишното. Цивилизацията създаде нужди, които дивакът не познава, а Духовете, диктували горните заповеди, не претендират, че цивилизованият човек трябва да живее като дивак. Всичко е относително и от разума зависи да регулира нещата. Цивилизацията развива моралното възприятие и в същото време чувството за милосърдие, което води хората да си оказват взаимна подкрепа. Тези, които живеят за сметка на лишенията на други, експлоатират за своя изгода благата на Цивилизация. От нея те притежават само повърхностния блясък, както много хора, от религията имат само маската.
(Може да изглежда като нещо далечно от нашата реалност, когато четем Фауст, от книгата на Гьоте, който сключва един пакт със злото, за да получи нещо, но когато заглушаваме своята съвест за да навредим на някого, за да получим това, което ние искаме, тогава ние не правим ли един истински договор със злото?)
И сега ще допълним тази много важна тема със следните ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ:
1) От духовния водач на медиума Шико Шавиер – Еммануел, имаме следното:
Някои искаха една по-добра работа; други – просто една работа.
Някои искаха една по-изобилна храна; други – просто храна.
Някои искаха един по-приятен живот; други просто да живеят.
Някои искаха едни по-просветени родители; други – да имат родители.
Някои искаха да имат ясно зрение; други да виждат.
Някои искаха да имат красив глас; други – да говорят.
Някои искаха тишина; други – да искаха да чуват.
Някои искаха нови обувки; други – да имат крака.
Някои искаха една кола; други – да ходят.
Някои искаха излишното; други единствено достатъчното.
2) Бразилския автор Малба Тахан ни разказва една красива история, в която един беден човек, някогашен индийски факир, който твърдял, че е откъснат от земните блага, защото имал в своя собственост само две дрехи и е живял на открито, потърсил един човек, известен мъдър учител. При пристигането си там той бил изненадан от богатството на учителя. Въпреки това този мъдрец бил смирен и затова беднякът останал там.
Няколко дни по-късно голям пожар унищожил двореца на мъдреца.
Виждайки пламъците да унищожават всичко, бедният човек се хвърлил на земята, скубел косите си и оплаквал ситуацията със силен глас.
Учителят се опитал да го успокои, казвайки, че всичко е просто материя.
Но бедният човек казал арогантно:
– Не плача за вашите блага, а защото забравих другата си дреха във вашия дворец.
Ето на практика колко откъснат от земните блага бил той.
3) Когато човек е изправен пред някакво бедствие, което тотално преобръща живота му, когато дори собствения му живот и сигурност са поставени в опасност, единствено отведен до този предел човек сякаш се пробужда и изведнъж вижда колко много благословии Бог му е дал по-рано. Единствено лишението от всички неща и хора, от всичко за което сме мрънкали и сме се оплаквали, за което сме обвинявали Бог и тежката си съдба, може да ни отрезви да започнем да отдаваме истинската стойност на нещата в живота си.
Само когато вече нямаш нещо ти го оценяваш правилно.
Но това е един добър рестарт, който по своята милост Бог ни дава. Човека има нужда да се освободи от своята арогантност по отношение на Природата и земните блага дарени ни от Бог. Всеки един от нас е нужно да поеме своята собствена индивидуална отговорност за начина, по който живеем и как използваме ресурсите си.
Нека не чакаме цялото човечество да се промени и тогава да предприемам и ние мерки.
Колкото по-ясно покажем сега в собствения си живот, че умело и разсъдливо използваме земните блага, толкова повече увеличаваме шанса си в следващите си инкарнации да ни бъдат възложени много по-големи ресурси и отговорности.
Нека не забравяме, че ние не идваме само веднъж и край – ние трябва да мислим дългосрочно за планетата, на която се инкарнираме, защото това е нашето място за поправка и усъвършенстване на духа ни – прераждане след прераждане. Каквото сега си подготвим с усърдието и делата си, това ще ни дойде в последствие. Ако сеем злоупотреби и безхаберие, това ще ни застигне – самите ние ще пострадаме от подобно нещо, често дори още в този живот. На планетата съществуват все още достатъчно тежки зони за живот като Африка например, така че не е трудно да се досетим, ако сме жестоки и алчни и не употребяваме своите ресурси разумно, до къде и до какъв тежък живот можем да стигнем.
4) Урок по непривързаност
Съществува една истинска история за един млад мъж, който, напуснал родината си и заминал за Индия, за да се срещне с един мъдрец, който да му разясни трансцендентални въпроси като причината за живота, какво се случва след смъртта и значението на непривързаността към светските богатства.
Индийският мъдрец беше известен със своята откъснатост от материални притежания и с простия си живот.
При пристигане в резиденцията на индуския учител младият мъж се изненадал от бедността, в която той живеел, и го попитал:
– Учителю, къде са вашите мебели, багажът и притежанията ви?
Мъдрецът отговорил:
– Позволете ми първо да ви задам един въпрос: къде са вашите мебели, вашият багаж и вашите притежания?
– Ами – каза младежът, – аз просто минавам оттук!
Учителят спокойно казал:
– Аз също.
Автор неизвестен
5) И последния пример днес е от книгата „Парченца от ежедневието“ „Pedaços do Cotidiano“, психографирана от медиума Зибия Гаспарето, чрез Духа Маркос Виниций: Амбиция – случай на поправка на убийство и злоупотреба с красота
Завършваме с мъдрите думи на един спиритистки оратор: „Често купуваме неща, които не ни трябват, с пари, които нямаме, за да се покажем пред хора, които не познаваме“.
0 Коментара