Законът за възпроизвеждането
НАСЕЛЕНИЕ НА ПЛАНЕТАТА
- Възпроизвеждането на живите същества един закон на Природата ли е?
„Това е очевидно. Без възпроизвеждане телесният свят ще загине.“ - Ако населението винаги продължава да нараства прогресивно, както
виждаме, ще дойде ли време, когато ще стане прекомерно много на Земята?
„Не, Бог подсигурява това и винаги поддържа баланса. Той не прави нищо, което не е полезно. Човекът, който вижда само един ъгъл от картината на Природата, не може да прецени хармонията на цялото.“
Бележка към португалското издание – През 19 век Томас Р. Малтус (1766-1834) оповестява публично своята материалистична теория за решение на проблема с хипотетичното пренаселване на света. В книгата „След бурята“ на медиума Дивалдо Франко намираме следния коментар на Духа Жоана де Анджелис: „Никой не може да формулира една съвършена визия за бъдещето на човечеството, а футуролозите, които се срещат, са объркани от собствените си прогнози, изненадани от поредицата от събития, случващи се още по тяхно време. Всеки момент се намират нови ресурси и нови решения за човешките проблеми. (…) Навсякъде в Творението преобладават законите на баланса, особено биологичния баланс. Огледайте се наоколо и ще се съгласите. Животните се размножават, видовете се появяват или изчезват поради еволюционни, природни ограничения. (…) Фантомът на глада, за който се говори, дори когато Земята не е била пренаселена, както при чумата и войните, е унищожил в миналото градове и цели държави. Запазете моралния кодекс, вписан в духа, и организирайте своето семейство с увереност, предавайки се на Бог и със стремеж към Доброто, тъй като в крайна сметка от Него всичко произтича, като един внимателен Баща на всички нас.” (Жоана де Анжелис, духовен автор, Дивалдо Перейра Франко, медиум; книга „Após a Tempestade“)
НАСЛЕДЯВАНЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА РАСИТЕ
- В наше време съществуват човешки раси, които стават все по-малобройни. Ще дойде ли момент, когато те ще изчезнат от Земята?
„Да, наистина. Други ще са ги заместили, както някой ден други раси ще заемат и вашето място.“ - Днешните хора нови създания ли са или са усъвършенствани потомци на първобитните същества?
„Те са същите Духове, които са се завърнали, за да се подобрят в нови тела, но които все още са далеч от съвършенството. По този начин сегашната човешка раса, която поради своя растеж има тенденция да населява цялата Земя и да измества изчезващите раси, ще има своята фаза на упадък и изчезване. Други по-съвършени раси, които ще произлязат от сегашната, ще я заместят, както цивилизовани хора днес произлизат от варварите и диваците от първобитни времена.“ - От материална гледна точка телата на настоящата раса специално създадени ли са или произхождат от първобитните тела, чрез възпроизвеждане?
„Произходът на расите се губи в нощта на времето. Но, тъй като всички те принадлежат към великото човешко семейство, какъвто и да е бил първоначалния корен на всяка една, те успяха да се смесят помежду си и да произведат нови типове.“ - От физическа гледна точка каква е отличителната и доминираща характеристика на примитивните раси?
„Развитието на грубата сила, за сметка на интелектуалната сила. Сега се дава точно обратното: човекът прави повече за интелекта, отколкото за силата на тялото. Въпреки това обаче той прави сто пъти повече, защото знае как да се възползва от силите на Природата, което животните не могат да постигнат.“ - Подобряването на животинските и растителни видове от Науката би ли било в противоречие с природния закон? Дали ако оставим нещата да следват своя нормален курс това би било в по-голямо съответствие с този закон?
„Всичко трябва да се прави, за да се постигне съвършенство и самият човек е един инструмент, с който Бог си служи, за да постигне своите цели. Тъй като съвършенството е целта, към която Природата се стреми, благоприятстването на това постижение отговаря на възгледите на Бог.
а) Но като цяло усилията, които човек полага, за да постигне подобрение на видовете от нисшите царства, се раждат от личен интерес и без друга цел освен увеличаване на собственото му благополучие. Това не намалява ли заслугата му?
„Какво значение има дали заслугата му е нулева, при условие, че реализира прогрес? От него и от намерението му зависи да направи работата си достойна за заслуга. Освен това, чрез тази работа, той упражнява и развива интелекта си и в това отношение той извлича най-голяма полза.“
(Днес ние имаме много примери за това в земеделието и производството на ваксини. Обикновено смятаме, че всичко, което носи прогрес в човечеството, винаги идва от Висшите Духове.
Истината обаче е, че това не винаги е така. Има много хора с големи интелектуални познания, които доносят големи ползи на човечеството, но които не са непременно някакви велики образци на добродетелта.)
Пречки пред възпроизвеждането
- Човешките закони и обичаи, когато имат за цел или като последица да създадат препятствия за възпроизвеждането, противоречат ли на природния закон?
„Всичко, което пречи на Природата в нейния ход, е противно на общия закон.“
а) Има обаче видове живи същества, животни и растения, чието безкрайно размножаване би било вредно за други видове и на които самият човек в крайна сметка би станал жертва.
Върши ли той едно осъдително действие, предотвратявайки това размножаване?
„Бог е дарил на човека една сила над всички живи същества, която той трябва да използва за добро, без да злоупотребява. Следователно той може да регулира размножаването според нуждите. Но не трябва да му пречи без да е необходимо. Интелигентното действие на човека е противовес, който Бог постави, за да възстанови баланса сред природните сили и това все още е, което го отличава от животните, защото той действа знаейки причината. Но самите животни също допринасят за съществуването на този баланс, тъй като им е бил даден инстинктът за разрушение, с който осигуряват собственото си самосъхранение, предотвратявайки прекомерното и може би опасно развитие, на животинските и растителните видове, с които се хранят.“
(Човекът е склонен да разглежда едно решение като „уникално“ за определени проблеми, защото или не познава други, или защото то му отърва.
Такъв е случаят например с кастрацията на домашните животни, която е полезна за контролиране на видовете и предотвратява страданията на самите животни. Ако обаче всички бъдат кастрирани, след две десетилетия нямаше да има повече кучета и котки.
Холандия беше първата държава в света, която реши този проблем. Всеки път, когато някой купи куче или котка, по закон той трябва да осинови едно животно от приют. И така, с едни силни стимули за осиновяване, контролиращи броя, те решиха проблема. Кастрирането на всички не е решение. Това би могло само да постанови края на този вид животни.
По същия начин са рядкост проблемите (ако има такива) със свръх популацията на един вид за сметка на друг, които не са причинени от човека.
Виждаме разпространението на плъхове, довело Черната Смърт до статута на най-смъртоносния бич на човечеството, поради липса на хигиена по време на така наречената „Юстинианова чума“ през 6 век и по-късно, през 14 век, но в този случай с изостряне на невежеството, свързано със суеверието, което кара хората да унищожават котките през Средновековието.
Днес причината е алчността, която кара човека да използва пестициди, да унищожава големи горски площи и да замърсява водата.
В Бразилия например има ужасни епидемии от болести, предавани от комари, тъй като хищниците, които обичайно се хранят с тях – риби, жаби, водни кончета и др., не успяват да оцелеят в замърсените води.
През 19 век виждаме доблестния Дух на Джон Сноу, който се изправя пред невежеството и суеверията, за да докаже, че холерата се е предавала от замърсена вода и въпреки това, според данни от сайта wolrdometers, до юни 2021 г. около 420 000 души са починали от заболявания, свързани със замърсяване на водата.
И не само алчността на богатите на Земята причинява всички тези проблеми, но също така и поради егоизма на всеки от нас, който има възможност да избегне злото и не го прави.)
- Какво да мислим за практиките, чиито ефект се състои във възпрепятстване на възпроизвеждането, за удовлетворяване на чувствеността?
„Това доказва доминирането на тялото над душата и колко потопен в материята е човекът.“
(Очевидно не всички имаме свещената мисия на родителството в плана си за прераждане, но когато го имаме и не го изпълним, това е един акт на краен егоизъм и изключителна неблагодарност.
Ако вече притежаваме светлината на прераждането като неоспорима доктрина в живота си, как можем да откажем на един Дух правото да се реинкарнира, когато ние самите сме получили това благословено право?)
БРАК И БЕЗБРАЧИЕ
- Бракът, т.е. постоянния съюз на две същества, противен ли е на закона на Природата?
„Това е един напредък в хода на Човечеството.“ - Какъв ефект върху човешкото общество би имало премахването на брака?
„Това би било едно връщане към живота на животните.“
Коментар на Кардек: Свободният и случаен съюз на съществата е естествено състояние.
Бракът представлява един от първите актове на напредък в човешките общества, защото той установява братска солидарност и се съблюдава сред всички народи, макар и при различни условия. Следователно премахването на брака би означавало деградиране до детството
на Човечеството и би поставил човека дори под определени животни, които ни дават пример за постоянни съюзи.
- Абсолютната неразривност на брака в закона на Природата ли се намира или е само в човешкия закон?
„Това е един човешки закон, който е много противоречив на природния. Но хората могат да променят своите закони; само законите на Природата са неизменни.“
За пояснение на този много важен въпрос ще споделим откъс от отговорите дадени от духовете в Евангелието според Спиритизма, книга на Алан Кардек, която е достъпна в български превод на нашия сайт.
Неразривност на брака – истинския смисъл на думите на Исус „Не разделяйте това, което Бог е събрал“
- Представлява ли доброволното безбрачие едно състояние на съвършенство достойно в очите на Бог?
„Не, и онези, които живеят така от егоизъм, не радват Бог и мамят света.“ - От страна на някои хора безбрачието не е ли една саможертва, която правят с цел да се посветят по-цялостно в служба на Човечеството?
„Това е съвсем различно. Казах: не и когато е от егоизъм. Всяка лична саможертва е достойна, когато се прави за добро. Колкото по-голяма е саможертвата, толкова по-голяма е заслугата.“
Коментар на Кардек: Не е възможно Бог да си противоречи, нито да сметне за лошо онова, което той сам е сторил. Следователно не може да има никаква заслуга в нарушаването на неговия закон. Но, ако безбрачието само по себе си не дава някаква заслуга, същото не е валидно в случай, когато отказа от семейни радости е една саможертва, практикувана в името на Човечеството. Всяка лична саможертва, с оглед на доброто и без никаква егоистична идея, издига човек над неговото материално състояние.
(Безбрачието е неестествено, когато е едно налагане. От друга страна, ако това е един избор с баланс и дисциплина на сексуалността, това дава на индивида възможност да насочи творческите си енергии към добротворчество.
В доброволното безбрачие, което върши един високо извисен Дух, той успява да трансформира желанието за привързано общуване в любов към ближните. Сякаш този Дух няма нужда да се жени, за да обича и да се чувства обичан.
Виждаме такива примери при Франциск от Асизи, Клара Бартън, Леон Денис, Шико Шавиер и Майка Тереза от Калкута, и в най-висша степен при Исус.)
ПОЛИГАМИЯ
- Приблизителното числово равенство, което съществува между двата пола, представлява ли една индикация за пропорцията, в която те трябва да се обединят?
„Да, защото в Природата всичко има една цел.“ - Кое от двете, полигамията или моногамията, съответства повече на закона на Природата?
„Полигамията е един човешки закон, чието премахване бележи един социален прогрес. Бракът, според замисъла на Бог, трябва да се основава на привързаността на съществата, които се обединяват. При полигамията няма истинска привързаност: има само сладострастие.“
Коментар на Кардек: Ако полигамията беше в съответствие със закона на Природата, би трябвало да има възможност да се превърне в нещо универсално, което би било материално невъзможно, като се има предвид численото равенство на половете.
Тя трябва да се разглежда с едно приложение или специално законодателство подходящо за определени обичаи, които социалния прогрес ще накара да изчезнат малко по малко.
0 Коментара