ГЛАВА III ЗАКОН ЗА ТРУДА
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ТРУД
- Необходимостта от труд един закон на Природата ли е?
„Трудът е закон на Природата, именно защото представлява една необходимост и цивилизацията принуждава човека да се труди по-усилено, защото увеличава неговите нужди и удоволствия.“ - Под труд само материалните дейности ли трябва да се разбират?
„Не; Духът се труди така, както и тялото. Всяко полезно занимание е труд.“ - Защо на човека се налага да се труди?
„Защото това е едно следствие от неговата телесна същност. Това е изкупление и в същото време е средство за подобрение на неговия интелект. Без труд човек завинаги ще остане в детството, по отношение на интелекта. Поради това неговата храна, безопасност и благополучие зависят от неговия труд и активност. На изключително слабите телесно Бог е дал интелекта като компенсация. Но това винаги е един труд.“ - Защо Природата сама осигурява всички нужди на животните?
„Всичко в Природата се труди. Животни се трудят, както и вие, но работата им, в съответствие с интелекта, с който разполагат, се ограничава до грижа за собственото им опазване. Оттук следва, че труда не води до техния напредък, докато при човека той е насочен към двойна цел:
съхранение на тялото и развитие на способността за мислене, което също е една необходимост и го издига да надмине себе си. Когато казвам, че труда на животните се равнява на грижата за собственото им опазване, имам предвид, че това е целта, с която работят. Макар че, осигурявайки своите материални нужди, те несъзнателно се превръщат в изпълнители на замисъла на Създателя и така труда, който извършват, също допринася за постигане на крайната цел на Природата, макар и вие почти никога да не откривате непосредствения резултат.“ - В най-усъвършенстваните светове, хората подложени ли са на същата необходимост да работят?
„Естеството на работата е свързано с естеството на нуждите. Колкото по-малко материални са те, по-малко материална е и работа. Но от това не си правете изводи, че човек остава неактивен и безполезен. Безделието би било едно мъчение, вместо предимство.“ - Ще бъде ли освободен от закона за труда един човек, който разполага с достатъчно ресурси, за да осигури съществуването си?
„От материалния труд, може би; но няма да бъде освободен от задължението да бъде полезен според средствата, с които разполага, както и да подобрява своя интелект или интелекта на другите, което също е работа. Този, на когото Бог е дал в притежание достатъчно активи, за да гарантира съществуването си, разбира се, не е принуден да изкарва прехраната си с пот на челото, но толкова по-голямо е задължението му да бъде полезен на себеподобните си, колкото повече поводи за правене на добро му предоставя дадения му аванс.“ - Има ли хора, които са неспособни да работят каквото и да е, и чието съществуване,
следователно, е безполезно?
„Бог е справедлив, и за това осъжда само онзи, който доброволно превръща своето съществуване в безполезно, тъй като такъв човек живее за сметка на работата на другите. Той иска всеки един да бъде полезен в съответствие с неговите способности.“ (643) - Законът за Природата налага ли задължение на децата да се трудят за родителите си?
„Със сигурност, по същия начин, по който родителите трябва да се трудят за децата си. Ето защо Бог направи от синовната любов и родителската любов едно естествено чувство. Поради това от тази взаимна привързаност членовете на едно семейство се чувстват подтикнати да си помагат взаимно, което, уви, много често се забравя във вашето съвременно общество.“ (205)
ОГРАНИЧЕНИЕ НА ТРУДА. ПОЧИВКА
- Почивката, бидейки една необходимост за всеки, който работи, не е ли също и един закон на Природата?
„Без съмнение. Почивката служи за възстановяване на телесните сили и също така е необходима за да се даде малко повече свобода на интелекта, така че той да се издигне
над материята.“ - Какво е ограничението на труда?
„Ограничението на труда е ограничението на силите. Накратко, в това отношение Бог оставя
човек напълно свободен.“ - Какво трябва да се мисли за онези, които злоупотребяват с властта си, налагайки прекомерен труд на по-нисшестоящите си?
„Това е едно от най-лошите деяния. Всеки един, който има управленческа власт, е отговорен за прекомерната работа, която налага на по-нисшестоящите си, защото, вършейки това, той нарушават Божия закон.“ (273) - Има ли право човек да почива в напреднала възраст?
„Да, той не е задължен в нищо, освен ако това не съответства на неговата сила.“
а) Но какво трябва да направи старецът, който трябва да работи за да живее, а не може?
„Силният трябва да работи за слабия. Ако той няма семейство, обществото трябва да заеме неговото място. Това е законът на милосърдието.“
Коментар на Кардек: Не е достатъчно да се каже на човека, че има задължението да работи. Необходимо е този, който трябва да осигурява съществуването си посредством труд да намери с какво да занимава, което не винаги се случва. Когато спирането на работата се разпространи, то приема пропорциите на една напаст, като крайната бедност. Икономическата наука търси лек за това в баланса между производство и консумация. Но този баланс, ако приемем, че е възможно да се установи, винаги ще претърпява прекъсвания, през което време работникът трябва да живее. Има един елемент, който обикновено не се оценява достатъчно и без който икономическата наука би била просто една теория: това е образованието, но не интелектуалното образование, а моралното образование; не моралното образование чрез книги, а това, което се състои в изкуството да се формират характери, което дава навици, защото образованието е съвкупността от придобитите навици.
Като се има предвид множеството хора, които всеки ден се впускат в потока на населението, без принципи, без задръжки и оставени на собствения си инстинкт, трябва ли да се изумяваме от пагубните последствия, които произтичат от това? Когато това изкуство, а по-точно – за формиране на добри морални навици, бъде познато, разбрано и прилагано, човека в света ще има навици за ред и предвидливост за самия себе си и за своите близки, по отношение на всичко, което е уважително, навици, които ще му позволят да преминава по-малко болезнено през неизбежните лоши дни. Липсата на ред и непредвидливостта са две рани, които само едно добре разбраното образование може да излекува. Това е началната точка, действителния елемент на благополучието, залог за безопасността на всички.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ
Ето два текста, върху които да размислим:
1) От книгата „Зелена Светлина“ („Sinal Verde“) на духовния автор Андре Луис чрез психографията на медиума Шико Шавиер, където извличаме следните разсъждения за труда:
- Този, който изпълнява с радост задачите, смятани за маловажни, спонтанно издига себе си към задачите, считани за по-големи.
- Фотографската камера ни изобразява отвън, но работата ни показва отвътре.
- Който ругае професията, която му дава почтено съществуване, дискредитира
сам себе си. - Когато работникът превръща работата в радост, работата се трансформира в радост за работника.
- Ако влагате любов в това, което правите, за да направите другите щастливи, вашата професия, в която и да е област, винаги ще бъде една река от благословии.
- Всеки човек, който служи отвъд рамките на задълженията си, е намерил пътя към истинското щастие.
2) От автора Малба Тахан и книгата „Легенди за небето и земята“ извадихме един пример озаглавен :
Тримата работници
„Трима работници подготвяха камъни за построяването на един голям храм. Приближих се до първия и го попитах, гледайки го съчувствено:Какво правиш, приятелю?
– Приготвям камъни! – отговори той сухо.
Отидох до втория и го разпитах по същия начин.
– Работя за заплатата си! – беше отговорът.
След това отидох до третия и зададох същия въпрос, който вече бях задал другите два:
– Какво правиш, приятелю?
Работникът ме погледна с очи изпълнени с радост и отговори с ентусиазъм:
– Не виждаш ли? Строя една катедрала!
Вижте как по съвсем различен начин всеки работник изпълняваше своите задължения. Първият работеше без желание по една груба материална задача за него; вторият бе насочен само към парите, които трябваше да получи за работата, а третият си представяше своя идеал.
Ще станем роби, ако като първия работник, ограничим своя живот до ежедневната борба. Ще наредим и себе си сред амбициозните, ако мислим само за непосредствената печалба от нашите усилия. Щастливи ще бъдат обаче онези, които живеят, борят се и страдат за един велик идеал!“
–––––––
Алберт Айнщайн веднъж каза: „Ако пчелите изчезнат от лицето на Земята, човечеството ще издържи само още 4 години.“
А мравките? Свят без мравки би донесъл огромни проблеми на хората, тъй като те изпълняват множество полезни екологични функции, като премахване на вредители, проветряване на почвата; някои разпръскват семената, които падат от растенията на земята; други играят роля в опрашването. В градовете те се хранят с разлагащата се материя, като помагат за почистването и употребата на органичните отпадъци, което без тях би отнело много време.
Гъбите и бактериите разграждат органичните вещества в почвата, захранвайки растителното царство.
Колко много микроорганизми съществуват, които живеят в телата ни и без чиято защита не бихме живели?
И така, от микро до макро нивото, всички работят така, че планетата да остане в баланс.
За съжаление само човек не е в съзвучие с цялото.
––––––
ЗАЩО ДА СЕ ТРУДИМ?
Трябва да си дадем сметка, че да правиш добро, да извършваш някакъв труд е нещо, от което ние самите най-много печелим, и най-вече за своя собствен психически баланс и стабилност.
Има един важен аспект на труда, за който някои хора не си дават сметка – той ни предпазва от празния час – онова време, в което най-често ни посещават низшите мисли, които често за внушени от наши дисбалансирани събратя в духовна форма. Когато човек няма нужда да се труди за да преживява е в ситуация, в която разполага с твърде много свободно време, и ако в това време, както често се случва, се заема с безполезни и егоистични неща, без никакъв градивен елемент.
Когато един младеж има на разположение добра месечна издръжка, без да е нужно да работи, често пъти прекарва времето си в удоволствия, приятни занимания и срещи с приятели. Но това състояние не е нормалното за човешкия дух. Той има потребност в душата да се чувства полезен. Ако има прекалено много свободно време, което не оползотворява за градивни дейности, то може да започне да изпитва духовния влияния от нисък вибрационен диапазон – което да повлияе на поведението му към близки и приятели, т.е. да си привлече дисбалансирани духове, които да точат енергия чрез някоя от неговите слабости.
Така се обясняват депресиите в подобни случаи, за които уж няма причина, загубата на смисъл в живота, вманиачаването и пристрастяването към партньори, които стават единствена цел и обект на внимание на човека, който има прекомерно свободно и неправилно употребено време.
Тъгата и недоволството стават чест спътник. Но на дълбоко ниво реално това е чувството, че си безполезен, че никой няма нужда от теб. За това нека не обвиняваме близките си, ако не могат нон стоп да ни отделят внимание, а да помислим ние какво можем да дадем – стартирайки работа, полезни занимания, обучения, всичко което може да доведе до някакво учение, получаване на опит и знания. Защото както научаваме от Книга на Духовете – всяко градивно занимание е полезно и е вид работа – т.е. учението също е работа.
Много е важно ума на човек да се държи в полезни неща. Понякога в живота ни се случват катаклизми, изпитания и загуби – още по-важно в такива моменти е да си насочим вниманието към нещо полезно, което да правим. Това изместване на фокуса от себе си и ситуацията, в която се намираме към някой друг в нужда – човек или работно място, ни помага поне за краткото време, когато се занимаваме с тази различна тема, психиката ни поне малко да си почине от натиска, който чувстваме. Прекомерното мислене може само да задълбочи проблема и да се фиксираме в миналото. Имаме нужда да изместим съзнание само към настоящия момент и да видим какво добро именно днес можем да сторим.
Пример от Ричард Симонети – книга „Срещи и разминавания“ („Encontros e Desencontros“) – УЧЕНИК В ПО-ВИСШЕТО НИВО
Специален коментар към въпрос 684 Какво трябва да се мисли за онези, които злоупотребяват с властта си, налагайки прекомерен труд на по-нисшестоящите си? – Пример от книгата „Работници на вечния живот“ („Obreiros da Vida Eterna), на Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер – СЛУЧАЯТ НА ФАБИО И ДУХОВНИ ПРИЧИНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗАТА
Театър – Законът за Причината и Следствието, възпитателния метод на един родител
И накрая, много е важно да подготвим децата си за материалните борби, но също така и за моралните борби. Нека не забравяме, че сме модел за подражание на хора, за които дори не подозираме.
За да оформим едни по-добри характери у онези, които Бог ни е поверил да пазим, нашите деца и внуци, препоръчваме четене на книгите Евангелието според Спиритизма, Исус у Дома и Златна книга на разказвачите на истории.
И така ще помагаме на нашите братя и на самите себе си в премахването на „баобабите“, докато са все още малки стръкчета, както казва Антоан дьо Сент-Екзюпери в книгата си „Малкият принц“, когато сравнява моралните пороци с тези дървета.
0 Коментара